Р Е Ш Е Н И Е №260887
18.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1614/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, предявена
против Р.Р.Й. , ЕГН **********,***, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка
с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
За да обоснове съществуването на вземането
си, ищцовото дружество черпи права от два договора.
Първият от тях е за стоков кредит и е
сключен на дата 29.07.2016 год. между ответника и „Банка ДСК „ АД , ЕИК
*********, с номер *********. По силата на договора , Й. е получила назаем сума от 1983.09 лева , за да си плати
за закупени от трето лице вещи. Кредитът бил усвоен еднократно , чрез плащане
на търговеца – продавач „Технополис България„ ЕАД, извършено от страна на
банката , но за сметка на ответника. На свой ред, ответникът се задължил да върне отпусната му
сума заедно със възнаградителна лихва в размер от 909.62 лева, като кредиторът
прил плащане на части – на 24 броя месечни погасителни вноски съобразно
погасителен план, неразделна част от договора. Първите 23 броя вноски били
договорени в размер от 120.90 лева , а последната – 112.01 лева. Срокът на
договора изтекъл на дата 30.11.2018г; вземанията на банката по него не били
обявявани за предсрочно изискуеми. Длъжникът не изпълнил задължението си точно
– платил по договора само 1372.26 лева, с които погасил 680.28 лева от договорната лихва и 691.98
лева от главницата; повече плащания не постъпили и Й. изпаднала в забава.
Вторият договор, от който ищецът черпи
права, е за цесия и е сключен на дата 15.05.2018г между него и банката. Твърди се, че цесията ответникът е уведомен редовно; алтернативно - уведомление за цесията е приложено към
исковата молба.
Ищцовото
дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 11092/2019 год. ; заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Затова се иска от съда да постанови решение ,
с което да установи съществуването на вземането за неплатената част от
договорните задължения - 1291.11 лева от главницата , 229.34 лева – кредиторово
възнаграждение за периода от 28.10.2017г до 30.11.2018г, и 172.75 лева обезщетение за забава в плащане на
главницата за периода от 28.10.2017г. до
датата на подаването на заявлението в съда – 03.07.2019г , както и законната
лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на вземането.
Иска и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен; отговорът му е депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича да е бил уведомен за сключването на цесията; процесния договор за
кредит не бил предмет на рамковия договор за прехвърляне на вземания.Възразява
да е изтекла погасителна давност и моли искът да бъде отхвърлен.
Вещото лице по проведената експертиза
дава заключение, че остатъчното
задължение на Й. по договора, изчислено към датата на депозиране на исковата
молба в съда , 03.07.2019г. , е следното : 1291.11 лв. главница, 229.34 лв. възнаградителна лихва и 153.97
лева обезщетение за забава в плащането на вноските, начислено за период от 28.10.2017г
до 03.07.2019 г.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, вр. с чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД. Искът е допустим като установителен при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение ,
издадена по частното гражданско дело 11092 по описа на ПРС за 2019г. Спазени са
сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от същия кодекс.
Съдът, възоснова ангажираните доказателства
, съобрази :
Договора за стоков кредит под № ******** и искането за сключването му са
представени на л. 6 и следващите от
делото , в заверено от страната и неоспорено от ответника копие, при което
съдът приема сключването му за доказано. Този договор всъщност представлява
потребителски паричен заем за потребление, доколкото предават се с него парични средства , затова и реалното
предаване на сумата е условие за съществуването му – договора за заем е реален.
Предаването на заемната сума личи от заключението на вещото лице , което съдът
кредитира , следоватлено за Й. е възникнало облигационното задължение да върне
полученото и възнаградителна лихва за ползването му ( ако не е уговорено друго
, банковият заем е винаги лихвоносен за банката).Лихвата е и изрично
договорена.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под
стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 5 от специалните условия
към договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, на
ответника е бил предоставен и стандратен европейски формуляр с необходимото
съдържание.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22
от ЗПК.
На
л. 34 от делото фигурира и копие, заверено от страната , от рамков договор за цесия от дата 11.04.2018г.
между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението под №
1 към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на договора,
тоест, ищеца се явява между страните по договора, действителен носител на
материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника
и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Й. . Това уведомление не е получено, като
обратната разписка , с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката
не е била потърсена. Независимо от това, уведомление за извършената цесия от
името на цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към
исковата молба ( л. 44 от делото ), при което следва да се приеме за редовно
връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема
връчването на уведомлението да е редовно.Тук трябва да се каже, че възражението
за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в
хипотеза на плащане на първоначалния кредитор, цедента, след сключването на
договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти
обаче отсъстват в исковата молба, макар вещото лице да е констатирало частично плащане на първоначалния кредитор
след датата на цесията , но преди датата на заявлението. Ищецът е легимиран като кредитор, включително
и поради факта ,че в договора за потребителски кредит е изрично предвидена
възможност на кредитора да цедира вземането си ( чл.16
от общите условия).
Съдът не споделя и друго от възраженията на
ответната страна – това за изтекла погасителна давност. Кратката такава е
приложима само по отношение на
възнаградителната лихва, но дори тя не е изтекла. Никоя от страните не
сочи начална дата на забавата на длъжника ; при начислявана от кредитора законна лихва от дата 28.10.2017г., тази дата следва да с е приеме като начална
за забавата. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на
дата 03.07.2019г, няма изтекли три години като период на бездействие на кредитора.
Съответно исковете са основателни и доказани по размера си, с изключение на
иска за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД , чиито размер не е доказан над сума от
153.97 лева.
Разноските се присъждат в тежест на ответника,
пропоционално.
Общия
размер на направените от ищеца разноски , включително тези по частното дело за
издаване на заповед за плащане, е 826.31 лева, тъй като на процесуалния представител
- юрисконсулт на ищеца се определя минимален съобразно чл.
78 ал. 8 от ГПК хонорар за представителство в исковия процес от 150 лева. Дължат
се от ответника пропорционално 817.14 лева ( 826.31/1693.20*1674.42 лева,
колкото са присъдени в полза на ищеца).
Ответникът е било представяван от особен
представител, собствени разноски не е направил.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Р.Р.Й.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -
сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащането на следните суми по договор за
стоков кредит № 228227/30.11.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по частното дело № 11092/2019 год. по описа на Районен
съд – Пловдив:
1291.11 лв.
- главница, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда – 03.07.2019г до окончателното изплащане на вземането;
229.34 лв. възнаградителна лихва за периода
на договора ,
153.97 лева обезщетение за забава в
плащането на вноските, начислено за период от 28.10.2017г до 03.07.2019г.;
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 86 от ЗЗД В ЧАСТТА над размер на обезщетението за забава
от 153.97 лева до пълния предявен размер от 172.75 лева, като недоказан по
размера си.
Осъжда Р.Р.Й. , ЕГН **********,***, да заплати
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, сумата от 817.14
лева разноски по двете дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ