№ 113 / 10.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
10.03.2020 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 2684 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ, 221 ал.1 от КТ, чл.140 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът С.Ц.С. xxx твърди, че работел при ответника по трудов договор № 6007, сключен на 25.10.2016 година, на длъжност Портиер, с шифър по класификатора на длъжностите 96210009. Поддържа, че по негова молба, със Заповед № 11/17.05.2018 година, трудовият договор бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Причината за прекратяване на трудовия договор е тази, че ответникът не му изплащал месечното трудово възнаграждение. Поддържа също, че след прекратяване на трудовия му договор предявил иск срещу ответника и с влязло в сила Решение № 685/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 2057/2018 г. по описа на МРС, ответникът е осъден да му заплати трудови възнаграждения за м. ноември 2017 година, както и за м. от януари до април 2018 година. Към настоящия момент не са му изплатени освен възнагражденията, предявени с исковата молба по горепосоченото гражданско дело, и следните възнаграждения и обезщетения: трудово възнаграждение за месец декември 2016 година; за месеците от януари до октомври 2017 година включително и за м. май 2018 година; обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие; обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни; възнаграждение за положен извънреден труд за периода от м. февруари 2016 година до м. май 2018 година включително; компенсация за работа на официални празници по чл.262, ал.1, т.3 от КТ и възнаграждение за полаган нощен труд. Твърди, че изпълнявал работата си като портиер на 24 - часови дежурства. Въпреки, че работел на 24 часови смени, при които нямал право от започване на изпълнение на задълженията до изтичане на дежурството да напуска работното си място, през което време изпълнявал задълженията си и е бил на разположение на работодателя си, работодателят му отчитал по 8 часа на ден, вместо 24 часа и 40 минути на дежурство и 1 час и 30 минути почивки за хранене или общо следвало да му заплаща за 26 часа и 10 минути на дежурство. Поддържа, че по този начин работодателят му ограничавал правата му по трудовото правоотношение да получа компенсация в пари и допълнителен платен годишен отпуск за положения от него извънреден труд. Ответникът поддържа и това, че според Директива 88 от 2003 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, за работно време се счита целият период, в който един служител е на работното си място или е на разположение на работодателя си, независимо дали извършва някаква активна дейност, свързана със служебните му задължения. Съгласно чл.2, т.1 от Директивата "работно време" означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. Предвид естеството на работа е работил и през нощта, както и в дни, които са официални празници. Въпреки гореизложеното, работодателят не му изплатил възнаграждение за положения от него извънреден труд. Не му е изплатено и допълнително възнаграждение за работа в празнични дни. Твърди, че към настоящия момент работодателят му дължи възнаграждение за положен от него извънреден труд и за работа на официални празници. За забавата в плащането работодателят му дължи обезщетение за забавено плащане и законната лихва върху всяка просрочена сума, от завеждане на делото до окончателното издължаване. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „М.“ АД, ЕИК xxxx , с адрес: гр.Монтана, ул.„Извора“ № 45, представлявано от Г. М. Ш. да му заплати трудово възнаграждение в общ размер 1260,84 лева; обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение в размер на 299,10 лева; обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на 472,93 лева ; обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.221 ал.1 КТ в размер на 62,66 лева и възнаграждение по чл.140 КТ в размер на 82,65 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М.” АД – град С. представлявано от Г. М. Ш. е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за частична основателност на предявените искове. Ответникът заявява, че исковата претенция за дължимо трудово възнаграждение за месец 12.2016 година е изцяло неоснователна, поради пълно плащане от негова страна. По отношение на заявените претенции за дължимо за месеците от януари до октомври 2017 година, моли да се вземе предвид, че на 29.11.2019 година ищецът се е снабдил с извлечение от разплащателните ведомости за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения във фирма "М." АД, копие от което представя, въз основа на което, на същия е издадена на основание чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение. По отношение на заявената претенция за дължимо обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие, моли също да се вземе предвид, че в гореупоменатото извлечение от разплащателните ведомости за начислени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения във фирма "М." АД, същото е включено в начислените и неизплатени суми, респективно и това плащане е сред сумите, за които на ищеца е издадена на основание чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение. По отношение на заявената претенция за дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, заявява, че същата е неоснователна. Твърди, че на ищеца не се полага, респективно, не му е начислено обезщетение за неползван отпуск. В молба – становище по делото моли съда да постанови решение, което да бъде съобразено със заключението на вещото лице В.П.Т.. Моли съда да му присъди сторените разноски по делото.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че ищецът С.Ц.С. е работил при ответника по силата на трудов договор № 6007, сключен на 25.10.2016 година, на длъжност Портиер, с шифър по класификатора на длъжностите 96210009. По негова молба, със Заповед № 11/17.05.2018 година, трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Причината за прекратяване на трудовия договор е тази, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимото се трудово възнаграждение. Няма спор между страните, че след прекратяване на трудовия договор, ищецът е предявил иск срещу ответника и с влязло в сила Решение № 685/06.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 2057/2018 г. по описа на МРС, ответникът е осъден да му заплати трудови възнаграждения за м. ноември 2017 година, както и за м. от януари до април 2018 година. От заключението на вещото лице В.П.Т. е установено, че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение за периода от месец декември 2016 година до месец октомври 2017 година в общ размер на 1 260,84 лева, обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на 472,93 лева и възнаграждение по чл.140 КТ в размер на 82,65 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т. по назначената съдебно - икономическа експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
От заключение на вещото лице В.П.Т. е видно, че работодателят е начислил по ведомости за периода от месец декември 2016 година до месец октомври 2017 година брутно трудово възнаграждение и след направени съответни удръжки е останала за периода чиста сума за получаване в общ размер на 1260,84 лева, която не е изплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца трудово възнаграждение в общ размер 1260,84 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане делото – 25.10.2019 година до окончателното й изплащане.
Съгласно изричната разпоредба на чл.221 ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327 т.2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Съдът намира, че са налице посочените по – горе условия. Видно от заключението на вещото лице В.Т., размерът на това обезщетение като чиста сума за получаване е 472,93 лева, която е останала неизплатена на ищеца. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че претенцията по чл.221 ал.1 КТ следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 472,93 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2019 година до окончателното й изплащане.
Основно задължение по трудовия договор за работодателя е изплащането на възнаграждение за положения от работника труд - аргумент от чл.242 от КТ. Съгласно чл.270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Тъй като задължението е определено със срок, работодателят изпада в забава с изтичане на срока. Видно от заключението на вещото лице В.П.Т., обезщетението за забавено плащане на сумата от 1260,84 лева е 299,10 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 299,10 лева – обезщетение за забавено плащане.
При прекратяване на трудовия договор ответникът е следвало да заплати на ищеца и обезщетението по чл.221 ал.1 КТ. Същият не е сторил това, поради което е изпаднал в забава. . Видно от заключението на вещото лице В.П.Т., обезщетението за забавено плащане на обезщетението по чл.221 ал.1 КТ е в размер на 62,66 лева, която също следва да бъде изплатена на ищеца.
От заключението на вещото лице В.Т. се установява, че ищецът е полагал и нощен труд, като за периода от месец декември 2016 година до месец октомври 2017 година е останала неизплатена сума в общ размер на 82,65 лева. С оглед на това и предвид допуснатото изменение на иска, съдът намира, че претенцията по чл.140 КТ следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 82,65 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2019 година до окончателното й изплащане.
Съобразно този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 87,13 лева, разноски в производството за съдебна експертиза в размер на 183,00 лева, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 730,00 лева – адвокатско възнаграждение.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.” АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С. ж. к. б. 5., вход Г, ет.6, ап.106, представлявано от Г. М. Ш. – Изпълнителен директор да заплати на С.Ц.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1260,84 лева - трудово възнаграждение за периода от месец декември 2016 година до месец октомври 2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019 година до окончателното й изплащане; сумата от 299,10 лева- представляваща обезщетение за забава изпълнението на задължението по чл.128 от КТ; сумата от 472,93 лева – представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019 година до окончателното й изплащане; сумата от 62,66 лева - представляваща обезщетение за забава изпълнението на задължението по чл.221 ал.1 от КТ; сумата от 82,65 лева – възнаграждение по чл.140 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 730,00 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „М.” АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С. ж. к. б. 5., вход Г, ет.6, ап.106, представлявано от Г. М. Ш. – Изпълнителен директор да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса в размер на 87,13 лева, разноски в производството за съдебна експертиза в размер на 183,00 лева, както и сумата от 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :