№ 13
гр. гр. Добрич, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900058 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Н. ЕНЧ. К. ЕГН **********,чрез адв.Н.Д.,с
адрес за призоваване в гр.С,ул.“Х. Б. „№2,четвърти полуетаж ,офис 4 против
„Д. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,**,бул.“К.
Д.“№68 ,с цена на иска сумата от 150 000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди,настъпили в следствие на ПТП от 18.12.2020г. и сумата от 5 171 лв.-
имуществени вреди.
Като трето лице помагач по делото е привлечено „Д. О. З.“ЕАД,ЕИК
****,представлявано от Адвокатско дружество „Д. И.“,със седалище и адрес
на управление :гр.В.,бул.“М. Л.“№21,офис 2,представлявано от Д. М. И..
В исковата молба се излага следното:
На 18.12.2020г.,около 11,40ч.,на път ІІ-97,на около 500 м.от разклона за
с.Б.,обл.Добрич е настъпило ПТП между л.а.с марка „Ф.“,модел „П.“,рег.
№**** АТ,управляван от водача З. К. Ю. ЕГН ********** и л.а.с марка
„Ф.“,модел „Д.“,рег .№****,управляван от водача И. И. С. ЕГН **********.
В резултат на неправомерното движение на л.а.с марка „Ф.“,модел „П.“,рег.
№**** АТ,управляван от водача З. К. Ю.,несъобразено с разпоредбите на
ЗДвП,който е предприемал обратен завой на забранено за това място,като по
този начин е отнел предимството на движеният се по път с предимство л.а.с
марка „Ф.“,модел „Д.“,рег .№****,управляван от водача И. И. С. ,е настъпило
ПТП ,в резултат на което е пострадал ищеца по делото,явяващ се пътник в
л.а.с марка „Ф.“,модел „Д.“,рег.№****.
В пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП биват
причинени тежки телесни увреждания на лицето Н. ЕНЧ. К. ЕГН
**********,изразяващи се в счупване на гръбначния стълб в поясната област
,закрито,множество рани по тялото,натъртвания и охлузвания по цялото тяло
и много други.
В резултата на причинените телесни увреждания ищецът по спешност е
приет в „МБАЛ-Добрич“АД,където поради изключително тежките му
1
наранявания е предприета оперативна интервенция на 22.12.2020г.,с цел
декомпресия на неврологични структури в ГМК.При операцията е извършена
ламинектомия на ниво L1 и частично Th 12 и L2,отстраняване на лигаментум
флавум,а също и транспедикуларна фиксация с полиаксиални винтове на Th
12, L1 и L2.
Поради горното се наложило закупуване на допълнително медицинско
изделие НХО с цел нужната фиксация на стойност 5 171 лв.
Лечението на пострадалия е продължило от 18.12.2020г.до 30.12.2020г.,след
което е продължило в домашни условия при изискванията за
изолация,защото при настъпване на гореописаното ПТП пациентът е бил
диагностициран с COVID -19.
Съдът следва да има предвид и обстоятелството,че към момента лечението
на ищеца и неговата рехабилитация продължават,като в това число ще бъде
необходимо извършването на допълнителни оперативни интервенции.Ищецът
все още е в отпуск по болест,тъй като не е възстановен от тежките травми и
лечението му продължава в домашни условия.
Видно от официалните документи,с които е констатирано настъпването на
процесното ПТП,отговорността за последното е на водача З. К. Ю..
Във връзка с така настъпилото ПТП е образувано ДП№ЗМ
963/18.12.2020г.по описа на Първо РУ гр.Добрич.
Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ с
ответното дружество,предоставящо покритието по чл.493 от КЗ.
На 29.01.2021г. пред ответната страна е представена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ,ведно с КП протокол за ПТП с пострадали
лица,история на заболяването на ищеца и фактури за направените
имуществени разходи.
На 02.02.2021г. е получен отговор от ответника ,с който ищецът е уведомен
да представи допълнително автотехническа експертиза,заключително
прокурорско постановление или влязъл в сила акт на наказателния
съд,банкова сметка и оригиналите на фактурите за направените имуществени
разходи,като част от тези документи не съществуват и към настоящия
момент.Така подадения от ответника отговор ,ищецът възприема като
отказ,който по своята същност е неправилен.
Предвид изложеното освен главницата по делото се претендират и законни
лихви върху заявените суми в исковата молба,съгласно чл.429 от КЗ от датите
,на които ответникът е уведомен за претенцията,така и законна лихва върху
тези суми/главниците и законните лихви по чл.429 от КЗ/,съгласно чл.497 ал.1
т.1 от КЗ,считано от датите на постановените откази до окончателното им
изплащане.
По неимуществените вреди в исковата молба се излага,че предвид
продължителното лечение и тежката оперативна интерваннция,претърпяна от
пострадалия ,както и с оглед факта,че лечението и възстановяването му все
още продължава,са настъпили неимушествени вреди,изразяващи се в тежка и
остра психотравма- състояние на потиснатост,затваряне в себе си,чувство на
страх,тревожност и безпокойство,липса на апетит,безсъние,стряскане на сън и
кошмари,липса на възможност за
концентрация,разсеяност,самовглъбяване,раздразнителност.
2
Налични са чести кризи-внезапно неволево спомняне на ПТП-то и отново
преживяване на мъчителната психическа травма,свързана с
треперене,сърцебиене,главоболие,световъртеж,потене и затруднено справяне
с ежедневните му задължения.Налице е вариране на кръвното налягане от
високо към ниско ,виене на свят и разтреперване.Ищецът изпитва абсолютна
физическа невъзможност да стои прав повече от 30-40 минути.При стоене в
седнало положение повече от час той изпитва опасващи болки в областта на
кръста.
Това психологично състояние е налично и в момента,ищецът продължава да
е тревожно дистимен,като тревожността се кумулира,а страхът се засилва при
качване в транспортно средство.Изпитва нежелание да остава сам ,преживява
сънища от типа“флашбек“,които водят до упорито безсъние.Продължава да
изпада в психогенни кризи,с треперене и изтръпване на крайниците и да е
силно раздразнителен.
Вече настъпилото събитие ще се отрази негативно върху целия бъдещ
живот на ищеца,който е претърпял и продължава да търпи болки и страдания
от настъпилото ПТП.
Налице са и доказателства за претърпените от ищеца имуществени
вреди,средства за закупуване на необходимото медицинско изделие във
връзка с направената му операция.
В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,в който се
изразява следното становище по предявения иск:
Оспорва се изцяло основателността на предявените от ищеца искове за
неимуществени и имуществени вреди.Макар и формално спазена
процедурата на чл.380 от КЗ,то в претенцията по посочения текст от кодекса
не са изложени мотиви по основателността на исканията към ответното
дружество.Видно от представения КП за ПТП с пострадали лица,в последния
не се съдържат данни нито за механизма на ПТП,нито за механизма на
получаването на увредите на пострадалия,нито пък се съдържат данни за
вината на двамата участници в произшествието.По тези съображения с писмо
до адв.Н.Д. от 05.05.2021г.застрахователят е отказал заплащане на
обезщетение.Не са били налични достатъчно данни за ангажиране на
отговорността на водача на застрахования автомобил.
Претенцията се счита за преждевременно заведена.
Евентуално се оспорва вината на водача на застрахования автомобил,твърди
се,че вина за настъпването на ПТП има изцяло другият участник в
произшествието.Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца по делото,поради това,че е пътувал без поставен
предпазен колан,както и в недобро здравословно състояние,нарушавайки
карантина /Ковид-19/.Налице е съизвършителство от другия водач,състоящо
се в това,че е нарушил правилата за движение по пътищата,като не е
осигурил възможност за извършване на маневра „обратен завой“ на другия
автомобил и сам е създал предпоставки за настъпване на ПТП.
Оспорва се размера на претенциите за имуществени и неимуществени
вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се счита,че разходът
от 5 151 лв. не е във връзка с лечението на пострадалия.
Що се отнася до неимуществените вреди ,счита се че предявения размер от
150 000 лв.е прекомерно завишен и неотговорящ на претъпените болки и
3
страдания и ППВС №4/68г.за обобщаване на практиката по определяне на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане,както и не отговаря на принципа на справедливостта.Тези вреди
следва да са реални и в пряка причинно следствена връзка с ПТП.Не всички
неимуществени вреди са резултат от претърпяното произшествие.Не са
представени медицински документи,свидетелстващи за настъпили
усложнения и необходимост от продължително лечение.Оздравителният
процес е протекъл нормално.
Размерът на претендираните вреди следва да бъде намален с процента на
съизвършителство и съпричиняване.
С подробни съображения се оспорва предявената в исковата молба
претенция за лихви за забава,така както е заявена от ищеца по делото.Счита
се ,че няма законово основание да се търси лихва върху лихва.
В конкретния случай застрахователят не е в неизпълнение и в забава и не
може да бъде поставен в забава,предвид обективната му невъзможност да се
произнесе по преписка ,образувана без доказателства за механизма на
ПТП.Поради непредставяне на доказателства застрахователят основателно е
поклонил претенцията в унисон с изискванията на КЗ.Следва да се има
предвид и разпоредбата на чл.380 ал.3 от ЗЗД ,че застрахователят не е в
забава и поради непредставена банкова сметка от ищеца,въпреки изричното
поискване на такава от застрахования с писмо от 02.02.2021 г.,като с
непосочването на банкова сметка ищецът сам се е поставил в забава и не
може да претендира получаване на лихва.
В срок от ищеца по делото е подадена допълнителна искова молба,в която
уточнява следното:
Искът се явява допустим в противоречие с възражението на ответника в
тази насока,тъй като ищецът е представил пред ответното дружество
необходимия набор от документи по смисъла на чл.496 ал.3 от КЗ,но въпреки
това е получил отказ,какъвто за ищеца представлява мотивирания отговор на
ответника,който по същността си е неправилен.Поведението на ответното
дружество е в разрез с разпоредбата на чл.106 ал.5 от КЗ,съгласно която не се
допуска изискване на доказателства ,с които ползувателят на
застрахователната услуга не може да се снабди ,поради съществуването на
нормативни пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им.
Освен това ,към настоящия момент отдавна е изтекъл тримесечният срок за
произнасяне по заведената претенция,но ответникът не е предложил
изплащане на обезщетение на ищеца.
Към момента на реализираното ПТП ищецът не е бил поставен под
карантина,поради което няма как да я е нарушил.
С подробни мотиви се спори относно становището на ответника за
дължимостта на претендираните от ищеца лихви.
В депозиран в срок допълнителен отговор ответникът поддържа
възраженията си срещу ищцовата претенция ,оспорва се допълнителната
искова молба и се поддържа изложеното в отговора.
Според ответника КЗ не съдържа хипотеза,която да освобождава напълно
увреденото лице от представянето на доказателства пред
застрахователя,защото в негова тежест е да докаже основателността и размера
4
на своята претенция.
Счита се ,че делото е преждевременно образувано ,защото няма
доказателства относно основателността на исковете и понастоящем.
Цитираната във връзка с искането за двата вида лихва съдебна практика е
неотносима към настоящия спор,тъй като ВКС в т.д.№2466/2018г.дава
отговор на въпроса –Включват ли се в застрахователната сума по застраховка
„ГО“,на основание чл.429 от КЗ лихвите за забава за периода от настъпването
на застрахователното събитие до уведомяването на
застрахователя,респективно до предявяването на иска.
В съдебно заседание ,чрез депозирани писмени становища ищецът и
ответникът поддържат претенциите и възраженията си.
Третото лице помагач е на становище „Д. О. З.“ЕАД,че не е налице
съизвършителство,реализирано от водача на застрахования при него лек
автомобил,поради което не е налице основание за ангажиране на
отговорността му на застраховател на л.а.с марка „Ф.“,модел „Д.“,рег .
№****,управляван от водача И. И. С..
Като се запозна с доказателствата по делото,съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представен е КП за ПТП с пострадали лица №2000-1035-656 от
18.12.2020г.,съгласно който на тази дата е настъпило пътно транспортно
произшествие с участници ППС1 рег.№ рег.№**** АТ,марка „Ф.“,модел
„П.“,управляван от собственика З. К. Ю. и ППС 2 ,с рег.№*****,марка
„Ф.“,модел „Д.“,управляван от И. И. С. на път ІІ-97 на около 300м.от
разклона за с.Б..Пострадал е Н. ЕНЧ. К..Образувано е ДП ЗМ №963/2020г.Н.
К. е приет в „МБАЛ –Добрич“АД,с диагноза фрактура на L1
прешлен.Направена е операция,съгласно представената медицинска
документация ,която е извършена под обща анестезия на 22.12.2020г.,след
което на 30.12.2020г. пациентът е изписан,като в домашни условия лечението
продължава.Медицинската документация е била изследвана от вещото лице
по назначената комплексна съдебно медицинска експертиза.
По отношение на иска за претърпени имуществени вреди е представена ф-
ра №187177/21.12.2020г.за закупено медицинско изделие на стойност
5 171лв.
По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза,която дава
следното заключение относно механизма на настъпване на ПТП.
Произшествието е станало на околовръстен път гр.Добрич,път ІІ-97,между
Т-образните кръстовище за гр.В. и с.Б.,с участието на товарен автомобил „Ф.
Д.“ Тх ****,управляван от И.С. и лек автомобил „Ф. П.“ с рег .№ ****
АТ,управляван от З. К. Ю..
По околовръстния път между Т-образното кръстовище за гр.В. и Т-
образното кръстовище за с.Б. се е движел товарният автомобил „Ф. Д.“ в
посока към Т-образното кръстовище за с.Б..На дясната седалка до водача И.С.
е седял пасажерът Н.К..Пътната настилка е била суха,запазена,без неравности
и повреди по нея.Произшествието е станало през светлата част от
денонощието,при ясно време и много добра метеорологична видимост.В
същото време лекият автомобил „Ф. П.“,управляван от З. К. се е движел от Т-
образното кръстовище в посока от с.Б. към Т-образното кръстовище за гр.В. и
се е установил в покой върху уширението на пътя в дясно по посока
гр.В..След разговор по телефона водачът на лекия автомобил Касим
5
предприема маневра за завиване в обратна посока,при което придвижва
автомобила в ляво и навлиза в лентата за насрещно движение,в която лента в
този момент,в обратна посока се движи товарният автомобил „Ф. Д.“.В
резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата
автомобила,поради навлизането на лекия автомобил в коридора за движение
на товарния автомобил настъпва удар между предната част на първия
автомобил и задната лява част на втория автомобил.Вследствие на удара
водачът на товарния автомобил е загубил контрол върху управлението на
автомобила си,който започва да се плъзга с дясната си странична част напред
и наляво,в резултат на което преминава през лявата канавка и се преобръща
по таван върху купето си ,след което застава напречно върху лявата канавка
,легнал на лявата си страна.След удара двата автомобила се установяват в
покой.
Съгласно заключението на вещото лице,от техническа гледна точка
,причина за настъпването на ПТП е взаимното пресичане на траекториите на
движение на товарния и лекия автомобил,в резултат на навлизането на лекия
автомобил в коридора за движение на товарния автомобил,на разстояние пред
него по-малко от дължината на опасната му зона за спиране.Мястото,на което
водачът на лекия автомобил е предприел маневра обратен завой не е било
сигнализирано със съответен пътен знак,забраняващ тази маневра за смяна на
посоката на движение.
Непосредствено преди произшествието товарният автомобил се е движел
със скорост от 71,03 км./ч.,като опасната му зона е имала дължина около
58,60 м.Непосредствено преди произшествието след потеглянето ,лекият
автомобил се е движел ускорително,като в момента на удара с товарния
автомобил скоростта му на движение е била около 18,25 км./ч.,а опасната му
зона за спиране е имала дължина около 10 м.
В заключение вещото лице е достигнало до извода,че ако водачът на
товарния автомобил е реагирал своевременно и е предприел спиране в
момента,в който лекият автомобил е пресякъл осевата линия и е навлязъл в
лентата му за движение,водачът на товарния автомобил не е имал
техническата възможност да предотврати произшествието,спирайки
автомобила си преди мястото на удара или чрез извършване на друга маневра.
Водачът на товарния автомобил е имал добра видимост към пъту в неговата
посока на движение и е възприел спрелия лек автомобил в отбивката
,намираща се в ляво от него.
Липсват данни,от които вещото лице да направи извода,бил ли е с поставен
предпазен колан пострадалия ищец-пътник на дясната седалка на товарния
автомобил.
От свидетелските показания на водача на автомобила,дадени в съдебно
заседание на 28.01.2022г. се установява,че водачът на лекия автомобил е
предприел обратен завой без да сигнализира за това.Обяснението му било,че
не е видял товарния автомобил.Водачът на лекия автомобил тръгнал да прави
маневра,при което по средата на пътя намалил,намалил също и водачът на
товарния автомобил-св.С..Това обаче се оказало недостатъчно и се стигнало
до сблъсъка между автомобилите.За това бил ли е ищецът с предпазен колан
свидетелят няма спомен.
От съпоставката на заключението на автотехническата експертиза и
показанията на св.И.С. се установява,че той е забелязал спрелия автомобил в
6
отбивката,но не е очаквал да започне да прави маневра обратен завой,тъй като
не е подал никакъв сигнал за тази маневра.Въпреки усилията на водача на
товарния автомобил произшествието не било предотвратено.
Изслушана е комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза,която дава следното заключение:
При постъпване в здравното заведение на пострадалия е установено чрез КТ
комресионна фрактура на тялото н Л1 с проникване на костни фрагменти в
гръбначно мозъчния канал на дълбочина 5-6 мм.Над нивото на
фрактурирания прешлен се установява гръбначна кифоза около 10
градуса.Бил е диагностициран с Ковид 19.След проведени консултации с
ортопед,неврохирург,кардиолог и анестезиолог,на 22.12.2020г.е опериран и
под обща интубационна анестезия е направена декомпресивна и
стабилизираща хирургическа интервенция.Направена е ламинектомия на ниво
Л1и частична на Т х 12 и Л2 с цел декомпресия на невралните структури на
разположените в канала костни фрагменти от задната стена на тялото на Л1
прешлен.Направена е педикуларна фиксация с шест полиаксиални винта на
нива Т х12,Л1 и Л2,като е включен и фрактурирания
прешлен.Следоперативният период е протекъл гладко.На 30.12.2020г. ищецът
е изписан с подобрение,с овладян вертебрален и болков синдром и е насочен
за продължаване на лечението в домашни условия с указания за лечение на
Ковид 19 и поставяне под задължителна изолация.
Налице са данни,че от 09.10.2015г.пострадалият е страдал и от
заболяването „Спина бифида“-несрастнали дъги на Л5 и Ес 1-дископатия в
дясно.
При извършения на 27.12.2021г.преглед на пациента е констатирано,че се
оплаква от постоянни болки в кръста и десния крак,които се засилват при
движение.Не може да стои прав продължително време.Има
световъртеж.Ограничени и болезнени движения в областта на
кръста.Ограничено навеждане напред,поради поява на болки.
Товарният автомобил е бил оборудван с предпазни колани.Поставеният
предпазен колан ограничава придвижването на тялото на пътника в
автомобила в посока напред и нагоре-т.е ограничава се свободното движение
на тялото на пътника в купето на автомобила и изпадането му от
автомобила.При конкретния вид удар,а именно страничен удар в лявата
странична част на купето зад масовия център на автомобила,предпазния
колан няма възпиращо действие върху горната част на тялото на водача-
ограничава движението,но не го прави неподвижно.В настоящия случай в
първия момент тялото се е стремяло да се премести в ляво и назад,като в
същото това време преместването назад е ограничено от облегалката на
седалката.В следващия момент,при преобръщането на автомобила и лягането
му върху дясната странична част на купето е налице вторично преместване на
тялото на пътника към вътрешната повърхност на дясната врата,а след
преминаване на автомобила през тавана на купето и установяването му в
покой легнал върху лавата си странична част,тялото на пътника,намиращо се
на дясната седалка се е отклонило в ляво.
Уврежданията на ищеца са в причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП.Проведено му е обичайното при тези случаи оперативно и
медикаментозно лечение.Сама по себе си компресионната фрактура на тялото
на Л1 протича със силни,постоянни и продължителни болки.Тъй като се касае
до счупване на носещ лумбален прешлен към болковия синдром се прибавя и
7
невъзможността за самостоятелно изправяне и придвижване.От това
следва,че ищецът е бил прикован към леглото за продължителен период от
време.Нарушаването на стабилността в областта на гръбнака води дори след
операция до затруднени движения в кръста и болки.
Здравословното състояние на ищеца в момента е добро.За в бъдеще би
следвало да се проследи стабилността на гръбнака,в торако- лумабалния
отдел.Липсват следи от т.нар.“ коланна травма“,нещо повече
хиперфлексионният механизъм на получаване на компресионната фрактура
на Л1 предполага тялото да не е било фиксирано чрез предпазен колан.Без
съмнение е,че ако ищецът би бил с поставен предпазен колан и е бил
фиксиран,нямало е да се достигне до хиперфлексия при удара и
преобръщането на МПС,а потенциалните травми ,които биха били
получени,при всички случаи биха били по-леки от настоящите.
Що се отнася до предишните заболявания на опорно двигателния апарат,а
по-конкретно диагностицираната дископатия,то вещото лице неврохирург
приема,че водещи са оплакванията от хирургичното лечение на
фрактурирания прешлен,които се припокриват с по-старите му оплаквания от
поясната дископатия и спина бифида,която е вродено заболяване.
Ищецът е провел адекватно лечение.Към момента не приема никакви
медикаменти.Състоянието му е добро след такава травма.Останали са
оплаквания от болки в кръста и затруднени и ограничени движения в кръста и
световъртеж.
Изслушана е съдебно психологическа експертиза,която дава следното
заключение:
Данните от материалите по делото и проведения преглед от психолог
описват преживяна в миналото психотравма,свързана с физическа заплаха за
живота и здравето,която се активира към момента и води до негативни
емоционални преживявания.
Има пряка причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и
настъпилата психотравма.Травматичното събитие се преживява отново чрез
интензивни смущаващи спомени за събитието,мисли,усещания,действия или
чувства,като че събитието се повтаря,интензивен психологически дистрес,при
излагане на външни или вътрешни стимули,които символизират или
наподобяват с нещо травматичното събитие.Постоянно избягване на стимули
,свързани с травмата и усилване на общата реактивност,неприсъща преди
травмата.Редуциране на социалните контакти.
Според вещото лице психолог е необходима консултация със специалист-
психиатър или психотерапевтична работа.
Към момента освидетелстваният е с тревожно депресивна
симптоматика,тревожно напрежение и фобиен страх,с редуциране на
социалните контакти,раздразнителен ,дисфоричен,затруднена социална
адаптация,функциониране и отношения със средата,вследствие на актуалната
и към момента психотравма.
Не се покриват критериите за посттравматично стресово разстройство.
Разпитани са като свидетели свидетелката В. Р.,която живее на съпружески
начала с ищеца и свидетеля Р. Р.,брат на В. Р..
Св.Радева показва,че три дни чакали ,докато му се направи операция,която
продължила четири часа.Единадесет дни били в болницата,където тя била
8
придружител.Обслужвала пострадалия ищец,тъй като той не можел да се
грижи за себе си.Това продължило и след изписването му.Около три месеца
се придвижвал с проходилка.През това време свидетелката полагала всички
грижи за хигиената му и другите му битови нужди.След операцията болките
му били много силни.Психически се сринал-раздразнителен,с прояви на
непоносимост към околните.Страх го било да излезе от къщи,да шофира,не
отивал никъде сам,без свидетелката.Двадесет и пет години работел на едно и
също място-в цех за преработка на колбаси.В момента е на борсата,тъй като
не може да си изпълнява работата.
Според св.Радев ищецът не работи,тъй като не се чувства добре
психически.Не понася много хора заедно с него в едно помещение,не може да
стои на едно място,изнервя се.Преди инцидента е бил общителен човек,имал е
приятели,но след инцидента си стои в къщи,все със сестра му,все двамата
ходят.
Според писмо изх.№697600-11076 от 23.12.2021г.на Отдел „Разследване“-
ОДМВР Добрич ДП №963/2020г. е изпратено на РП с мнение за повдигане на
обвинение срещу З. К. Ю. за извършено престъплание по чл.343 ал.1
б.“Б“пр.2-ро във вр.с чл.342 ал.1 от НК.Няма данни за постигнато
споразумение,както се твърди в писмената защита на ищеца по делото.
На 29.01.2021г. ответникът е уведомен за претенцията на ищеца за
имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.380 ал.1 от КЗ.Приложени
са КП за ПТП с пострадали лица №2020-1035-636,история на заболяването и
фактура №187177/21.12.2020г.
На 02.02.2021г. ответното дружество е отговорило,че е образувало
ликвидационна преписка №*********/29.01.2021г.,но следва да се представят
допълнително –автотехническа експертиза,заключително прокурорско
постановление,издадено след приключване на досъдебното производство или
влязъл в сила съдебен акт,банкова сметка на Н.К. и оригинал от фактури за
извършените разходи по лечението.
Банкова сметка е представена в настоящото съдебно производство с молба
от 10.05.2021г.
На 05.05.2021г. до пълномощника на ищеца е изпратено писмо,съгласно
което ,поради непредставяне на категорични доказателства за отговорността
на застрахования в дружеството водач ,не може да се изплати обезщетение на
увреденото лице.
Искът е процесуално допустим-безспорно е ,че е предявена претенция от
увредения ищец спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.
От преценката на всички събрани доказателства по делото съдът намира,че
са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане,извършено от водача на л.а. марка „Ф.“,модел „П.“,рег.№**** АТ
З. К. Ю.,а именно –противоправно поведение,изразяващо се в нарушение на
разпоредбата на чл.38 ал.2 от закона,гласящ,че при завиване в обратно посока
водачът на ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътно
превозни средства.Водачът на застрахования автомобил е спрял ,за да проведе
телефонен разговор на уширението на пътното платно на околовръстното
шосе на гр.Добрич,след което внезапно е предприел маневра обратен завой
,без да сигнализира по никакъв начин за това свое намерение и без да
9
пропусне насрещно движещия се с разрешена от закона скорост от 71
км.ч.товарен автомобил, с марка „Ф.“,модел „Д.“,рег .№****,управляван от
водача И. И. С..По този начин ,отнемайки предимството на движещия се в
насрещното движение товарен автомобил и навлизайки в неговата пътна
лента,водачът на лекия автомобил е причинил пътно транспортното
произшествие.
Не се установява съизвършителство на водача на товарния автомобил.Той е
забелязал спрелия в уширението на платното лек автомобил,но не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди,че водачът му внезапно ще предприеме маневра
обратен завой,без да му даде предимство.Според автотехническата
експертиза по делото,водачът на товарния автомобил,при създалата се
ситуация не е имал техническата възможност чрез спиране или друга маневра
да предотврати настъпването на произшествието.В този смисъл не следва да
се ангажира отговорността на третото лице помагач,конституирано по
делото,при което е застрахован товарния автомобил участвал в
произшествието.
Установява се причинно следствената връзка между поведението на водача
на лекия автомобил и настъпилата катастрофа,както и между ПТП и
причинените телесни увреждания на пътуващия на дясната седалка пасажер
Н.К. –това се потвърждава както от изслушаната автотехническа и
медицинска експертиза,така и от свидетелските показания на шофьора на
товарния автомобил.
Безспорно е ,че за автомобила ,с който е причинено пътнотранспортното
произшествие е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,в
срока на покритие на който е настъпил инцидента.
Следователно ,на основание чл.432 ал.1 от КЗ следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество за причинените щети на ищеца по
делото.
По отношение на възражението за съпричиняване,а именно твърдението,че
пасажерът в товарния автомобил Н.К. е бил без поставен предпазен колан
,съдът намира,че то е доказано.Установява се от заключението на
изслушаната комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза,че
липсва т.нар.“коланна травма“,характерна за случаите ,в които
произшествието е станало при поставен предпазен колан на
пострадалия.Напротив самият характер на травмите говори,че пострадалият е
бил без поставен предпазен колан.В противен случай вредите ,претърпени от
него ,а именно компресионна фрактура на Л1 прешлен не биха настъпили или
не биха били толкова сериозни.Съпричиняването следва да се определи в
размер на 30 % .
Що се отнася до претърпените физически и психически болки и
страдания,по делото се доказа ,както чрез свидетелските показания,така и
чрез заключението на медицинската и психологическа експертиза,че
вследствие на удара между двата автомобила ищецът е получил сериозни
наранявания в областта на гръбначния стълб,които са отстранени по
оперативен път и са предизвикали сериозни и продължителни физически
болки.В заключението на медицинската експертиза се сочи,че
болките,световъртежът и неспособността на пострадалия да се навежда и да
стои прав продължават и в настоящия момент.
Състоянието му се определя като сравнително добро,след преживяна тежка
10
оперативна интервенция,но и към момента здравословното състояние на
ищеца не е задоволително.Според свидетелите той не може да извършва
работата,която е извършвал двадесет и пет години преди да катастрофира.Не
може да стои дълго време прав.На следващо място налице е повишена
тревожност,раздразнителност,нервност,непоносимост към социални контакти
и социална изолация-така изслушаната съдебно психологическа
експертиза,според която е необходимо да се проведе психиатрична
консултация и работа с психотерапевт.Макар да не се е стигнало до
посттравматично стресово разстройство,налице са признаци на
депресия,която е актуална и към момента на извършения преглед от
психолог.
При определяне на обезщетението следва да се отчете възрастта на
пострадалия-той е в работоспособна възраст,но няма възможност да
упражнява професията си.Не без значение е и факта,че към момента на
настъпване на вредите е била налице и икономически усложнена ситуация
,вследствие на пандемията от Коронавирус,която в сериозна степен
ограничава възможностите за намиране на подходяща работа,особено за хора
с увредено здравословно състояние и същевременно довежда до развитие на
инфлационни процеси в страната,изразяващи се в обедняване на голяма част
от населението.
Предвид изложеното съдът намира,че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца болки и страдания,вследствие на
катастрофата ,състояла се на 18.12.2020г. е в размер на 70 000 лв.След
приспадане на процента на съпричиняване дължимото обезщетение е в размер
на 49 000 лв.В частта до предявения размер от 150 000 лв.искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се отнася до имуществените вреди,те са в доказан размер от 5 171лв.-
стойност на закупено медицинско изделие,което доказано е било необходимо
за нуждите на ищеца във връзка с проведеното му оперативно лечение.След
приспадане на 30 % съпричиняване и от размера на имуществените вреди
следва да се присъди сумата от 3 619,70лв.В останалата част искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Дължи се лихва за забава върху обезщетението ,която следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ.
Съобразно цитираното Решение №167/30.01.2020г.на ВКС по т.д.
№2273/2018г.на Второ ГО ,непредставянето на банкова сметка не е основание
за отказ да бъде определено обезщетение на пострадалото лице,а съставлява
забава на кредитора.При това обаче следва да се има предвид,че когато
отказът на ответното дружество не е продиктуван единствено и само то
непосочването на банкова сметка,а се дължи на оспорването на доказаността
и основателността на претенцията,то не следва да намира приложение
разпоредбата на чл.380 ал.3 от КЗ.ВКС отговаря на поставения въпрос в
следния смисъл:“Разпоредбата на чл.380 ал.3 от КЗ не намира приложение
при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 ал.1 от КЗ,по
отношение на което застрахователят е в забава по чл.497 ал.1 от КЗ,в
хипотезата на оспорване от страна на застрахователя изцяло на
основателността на предявения от увреденото лице иск“.В настоящия случай
искът се оспорва ,поради неговата недоказаност и
неоснователност,следователно съгласно чл.497 ал.1 от КЗ ответникът е в
забава ,тъй като не е определил обезщетението след изтичане на срока от 15
11
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3.В
случая срокът за произнасяне по претенцията е изтекъл 19.02.2021г.,от който
момент ответното дружество е в забава и дължи лихви за забава върху
присъденото в настоящото дело обезщетение.
Не се дължи лихва за забава ,считано от датата на уведомяване на
застрахователя,по следните съображения:Съгласно Решение
№93/27.11.2020г.по т.д.№2013/2019г.на ВКС Първо ТО, нормата на чл.497 от
КЗ е специална спрямо тази на чл.429 КЗ,която е приложима в отношенията
по застраховане на гражданската отговорност,но не и в правоотношенията
,свързани с гражданската отговорност на автомобилистите. Прилага се
специалната норма.
С посоченото решение е прието също и че за установяване на
основателността на претенцията е необходимо да бъдат представени
обективно съществуващи доказателства към момента на предявяването
й.Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на
доказателства,които не съществуват към момента на отправеното искане.В
този смисъл е и разпоредбата на чл.106 ал.5 от КЗ.Предвид това неоправдано
е да се изискват от заявителя доказателства за влязла в сила присъда или друг
акт,установяващ противоправността на деянието,още повече ,че видно от
доказателствата по делото такива актове не са могли обективно да
съществуват към момента на подаване на претенцията.
С подадената молба по чл.380 от КЗ е представен КП за ПТП с пострадали
лица,както и история на заболяването от Отделението по неврохирургия при
МБАЛ Добрич.Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.3 т.1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“на
автомобилистите в случай,че за удостоверяването на ПТП е бил представен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие.
Предвид всичко изложено следва да се обобщи,че макар да не е представена
банкова сметка ,ответното дружество дължи обезщетение за настъпилите
вреди,което следва да определи най-късно петнадесет работни дни ,считано
от постъпване на претенцията с представени доказателства по чл.106 ал.3 .По
тези съображения дружеството е в забава,считано от 19.02.2021г.Не се
дължат лихви върху главницата за периода от уведомяването на
застрахователя до определяне на обезщетението,а само за периода след
изтичане на законоустановения срок за произнасяне до окончателното му
изплащане ,след като то е определено по съдебен ред.
Дължат се сторените от ищеца по делото съдебно деловодни
разноски,пропорционално на уважената част от иска.Адвокатското
възнаграждение на ищеца е изчислено на база минимума на адвокатските
възнаграждения,предвиден в Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възлиза на 1 890,43лв.,пропорционално на
уважената част от иска,с включен ДДС.Тя следва да бъде заплатена на
пълномощника на ищеца ,осъществил безплатна правна помощ на основание
чл.38 от ЗА.
На ответното дружество се дължат сторените от него
разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.За експертизи и
пътни разходи за свидетел ответникът е направил 1 803 лв.разноски,като се
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.или общо
разноски в размер на 2 103 лв.Пропорционално на отхвърлената част от иска
12
на ответника са дължими от ищеца по делото 1 057,98лв.
Дължи се държавна такса по делото,от която ищецът е освободен върху
уважената част от иска в размер на сумата от 2 104,77лв.и сумата от 102лв.-
заплатени разноски от бюджета на съда.
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,**,бул.“К. Д.“№68 да заплати на Н. ЕНЧ. К. ЕГН ********** с
адрес:гр.Добрич ,ул.“К. О.“№36 сумата от 49 000 лв./четиридесет и девет
хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени
вреди,причинени от ПТП,състояло се на 18.12.2020г.,ведно със законна лихва
върху главницата ,считано от 19.02.2021г.до окончателното изплащане на
сумата,както и сумата от 3 619,70лв./три хиляди шестстотин и деветнадесет
лева и седемдесет ст./-обезщетение за имуществени вреди,представляващи
заплатени медицински изделия,ведно със законна лихва,считано от
19.02.2021г.до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в размера над уважената част до
сумата от 150 000 лв. ,като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в размера над уважената част до
сумата от 5 171 лв.,като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,**,бул.“К. Д.“№68 да заплати на адв.Н. Н. Д.,с адрес в гр.С,ул.“Х.
Б.“№2,четвърти полуетаж ,офис №4 сумата от 1 890,43лв./хиляда осемстотин
и деветдесет лева и четиридесет и три ст./-адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ,при условията на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Н. ЕНЧ. К. ЕГН ********** с адрес:гр.Добрич ,ул.“К. О.“№36 да
заплати на „Д. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,**,бул.“К. Д.“№68 сумата от 1 057,98 лв./хиляда петдесет и седем лева и
деветдесет и осем ст./-разноски ,сторени от ответното
дружество,пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д. З.“АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление
гр.С,**,бул.“К. Д.“№68 да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Добрич
сумата от 2 104,77 лв./две хиляди сто и четири лева и седемдесет и седем
ст./дължима държавна такса и сумата от 102лв./сто и два лева/-
разноски,заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д. О.
З.“ЕАД,ЕИК ****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
13
14