№ 12479
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110109835 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 18.05.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 9835/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Х. М. срещу „И.“ АД, в която се твърди, че страните се
намирали в облигационно отношение по силата на Договор за потребителски кредит №
3498809/10.04.2019 г. Поддържа, че размерът на двуседмичената погасителна вноска по
договора бил в размер на 295,25 лева, като срока на договора бил 22 седмици, при уговорен
фиксиран годишен лихвен процент в рамзер на 35 %, като общата сумата, която следвало се
върне било 3247,75 лева – при предоставена главница от 3000,00 лева, съответно при ГПР от
41,13 %. Излага съображения, че в договора била предвидена неустойка за непредоставяне
на обезпечение, като била начислена сумата от 1195,26 лева. Излага съображения, че е
погасил изцяло всичко дължимо по договора, в това число и неустойката, като сочи, че част
от вземането било погасено с прихващане със сума предоствена по Договор за паричен заем
№ 3595559/01.08.2019 г. Поддържа, че размерът на двуседмичената погасителна вноска по
договора бил в размер на 295,25 лева, като срока на договора бил 22 седмици, при уговорен
фиксиран годишен лихвен процент в рамзер на 35 %, като общата сумата, която следвало се
върне било 3247,75 лева – при предоставена главница от 3000,00 лева, съответно при ГПР от
41,72 %. Излага съображения, че в договора била предвидена неустойка за непредоставяне
на обезпечение, като била начислена сумата от 1195,26 лева. Твърди, че изцяло е погасил
вземането по договора, в това число и начислената неустойка. Поддържа, че ГПР не бил
ясно и точно определен в нарушение на императивните правила на закона. Сочи, че
липсвала методика за определяне на ГПР, съответно как се формирали вземания по
договора, като начислените такси и неустойки водели до извод, че не били спазени
императивните правила на закона. Обосновава, че противно на посоченото в договора ГПР
1
бил в много по-голям размер. Прави извод, че договора бил нищожен. Излага съображения,
че неустоечните клаузи били с невъзможен предмет и в противоречие с добрите нрави,
предвид изискванията по договора за предоставяне на обезпечения. Обосновава, че
предоставянето на сумите по договора били обусловени именно от предоставянето на
обезпечение, респ. от заплащането на начислените неустойки. Твърди, че така предвидената
неустойка била в противоречие с изискването да се провери кредитоспособността на
потребителя. Поддържа, че неустойката, която била уговорена излизала извън присъщите й
функции. Навежда доводи, че се заобикаляла нормата на чл. 33 ЗПК, което водело до
нищожност на договора. Твърди, че се касаело за неравноправна клауза, което аргументира.
Поддържа, че ГПР бил посочен само формално, като в случая следвало да се приравни на
хипотеза на липса на ГПР, като в случая се касаело за заблуждаваща търговска практика.
Аргументира, че договорите са нижщожни, като ответника следвало да възстанови сумата от
по 1443,01 лева по всеки от договорите като разлика между реално дължимото и
заплатеното. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства, както и на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи
писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 192 ГПК да се изискат писмени
доказателствени средства от трето неучастващо лице, както и да бъде допуснато
изслушването на заключението на ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми по всеки от договорите, както и
сторените по делото деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се сочи, че
претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че договорите били
сключени в изискуемата в закона форма и съобразно предвиденото в закона. Поддържа, че
ясно и точно е посочено ГПР, съответно как е формиран същият, което обосновава. Навежда
доводи, че неоснователно ищецът твърдял, че неустоечните клаузи били нищожни.
Условията по неустойките били ясни и точни, като не били прекомерни, като същите
покривали риска от евентуална несъбираемост на вземането, което обезпечавало и
изпълнението на договора. Навежда доводи, че неустойките отговаряли на присъщите й
функции. Излага съображения, че бил спазен чл. 19, ал. 4 ГПР, като не били налице
изисквания и основания за кумулиране на неустойките в ГПР. Обосновава, че неустойката
била платима разсрочено, като целта била да не се натоварва потребителя и да му се
предостави облекчен режим. Твърди, че ищецът е бил в неизпълнение на договора по
отношение на задължението му да предостави обезпечение. Сочи, че към ГПР не следвало
да се вземат предвид уговорените по договора неустойки. Развива съображения, че
неустойката не била необосновано висока. Поддържа, че неустойката не противоречала на
закона и на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда доводи, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Излага съображения, че процесните договори не били нищожни, поради неравноправни
клаузи, което обосновава подробно. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице
следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието
връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за
извършеното плащане. В тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в
тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
юридически факт, които да е породил валидно правоотношение, чийто централен елемент е
разместването на имуществени блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и
2
че същата е изискуема.
Съдът намира, че между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) страните се намирали в
облигационно отношение по силата на Договор за потребителски кредит №
3498809/10.04.2019 г.; 2) страните са се намирали в облигационно правоотношение по
Договор за паричен заем № 3595559/01.08.2019 г.; 3) че ответникът е предоставил сумите по
договорите на ищеца; 4) че ищецът е погасил изцяло вземанията по процесните договори.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи доказателственото искане на
ищеца за допускане на писмени доказателствени средства, тъй като същото е процесуално
допустимо, относимо и необходимо, предвид правния спор и разпределената
доказателствена тежест.
Съдът намира, че следва да уважи доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачите формулирани от ищеца в исковата
молба. Искането е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, а с
оглед предмета на правния спор е относимо и необходимо.
По отношение доказателствени искания на ищеца по реда на чл. 190 ГПК и чл. 192
ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след
като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143
ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.07.2022 г. от 09:15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за
потребителски кредит № 3498809/10.04.2019 г.; 2) страните са се намирали в облигационно
правоотношение по Договор за паричен заем № 3595559/01.08.2019 г.; 3) че ответникът е
предоставил сумите по договорите на ищеца; 4) че ищецът е погасил изцяло вземанията по
процесните договори.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на ССчЕ по формулираните в исковата
молба въпроси, при депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен
срок от съобщението по сметка на Софийският районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М., която да бъде уведомена да работи по поставените
задачи, след като бъдат предоставени доказателства за внесения депозит.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
3
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4