Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 06. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2613 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В.С.Д.,
Д.Г.Д. и С.Г.Д.,***, против В.И.Р. *** молбата се твърди, че общият
наследодател на ищците Г. Д.Д. е депозирал пред Плевенския районен съд
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и
чл. 418 от ГПК, с което е предявил претенция спрямо длъжника В.И.Р. за
заплащането на сумата от 9 900 лв., ведно със законната лихва, считано от
07. 03. ***год. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 198
лв. деловодни разноски. Твърди се, че е било образувано ч. гр. дело № 2722/ ***год.
по описа на Плевенския районен съд, по което е била издадена заповед за
незабавно изпълнение. Твърди се, че основанието, от което е произтичало
вземането на *** на ищците, е запис на заповед с дата на издаване 16. 04. 2016
год. и падеж 16. 04. 2017 год., с която ответникът безусловно и неотменимо се е
задължил да заплати сумата от 9 900 лв. Твърди се, че на 25. 03. 2019 год.
ищците получили уведомление, че срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение е постъпило възражение от длъжника, което обуславя и правния интерес
от предявяване на настоящия иск. В заключение ищците молят съда да признае за установено
вземането им срещу ответника за процесната сума от 9 900 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че искът е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищците намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадени в полза на ***на ищците заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2722/ ***год. по
описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са издадени
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът
е основателен. Вземането на ищците В.С.Д., Д.Г.Д. и С.Г.Д. произтича от издаден
запис на заповед от 16. 04. 2016 год., с който ответникът В.И.Р. като издател
се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на поемателя Г. Д.Д. /***на
ищците/ сумата от 9 900 лв. на падежа- 16. 04. 2017 год. Безспорно е, че
записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен
ефект, спрямо която намират приложение и правилата за договорите /арг. от чл.
44 от ЗЗД/. Посочената сделка е материализирана в посочената от чл. 535 от ТЗ
писмена форма, наличието на която е абсолютно условие за действителността и
съответно за провеждане на ефекта й. Липсата на някой от задължителните
реквизити, посочени в цитирания законов текст, лишава документа от качеството
му на запис на заповед, съобразно разпоредбата на чл. 536 ал. 1 от ТЗ. В
конкретния случай процесният запис на заповед е формално редовен от външна
страна, тъй като притежава всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Видно е, че
падежът на задължението е 16. 04. 2017 год. По
делото липсват доказателства, че записът е бил предявен от кредитора в
определен срок, но според съда това обстоятелство е ирелевантно за предмета на
делото. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2005 год. по т. д. № 1/ 2004 год., ОСТК, за да
е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да
е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на
заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното
задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на
записа на заповед за плащане. Непредявяването на менителничния ефект за плащане
не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя
/платеца/, което следва от разпоредбата на чл. 514 ал. 1 от ТЗ. Отделно от това
следва да се съобрази, че съдебното предявяване на претенцията на ищеца има
характера на предявяване на ценната книга, което налага изводът, че вземането-
предмет на настоящото производство- е изискуемо.
В хода на съдебното дирене ответникът
не е представил надлежни писмени доказателства, установяващи факта на
погасяване на задължението му по издадения запис на заповед. Същият е оспорил
автентичността на подписа за издател в заповедта, но възраженията му в тази
насока са опровергани категорично от изготвените еднолична и тричленна съдебно-
графически експертизи. Същите са дали заключение, че подписът за издател е
положен именно от ответника, като няма пренасяне нито на подписа, нито на
печата върху него с помощта на техническо средство.
При това положение съдът
намира, че задължението- предмет на
изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2722/ ***год.
по описа на Плевенския районен съд, материализирано в запис на заповед от 16. 04.
2016 год., е валидно възникнало и плащането на удостоверената с менителничния
документ сума е дължимо от ответника. Горното позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 198 лв., както и
направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 198 лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.И.Р. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищците В.С.Д. ***, ЕГН **********, Д.Г.Д. ***, ЕГН **********,
и С.Г.Д. ***, ЕГН **********, в качеството им на наследници на Г. Д. ***,
починал на *** год., сумата от 9 900, 00 лв., представляваща вземане по издаден
запис на заповед от 16. 04. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от 07. 03. ***год. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В.И.Р. ***, ЕГН **********, да заплати на В.С.Д. ***,
ЕГН **********, Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, и С.Г.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 198, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 198, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: