№ 282
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20251001000160 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 283848/27.11.2024год. на И. Г. С. срещу решение №
260157/05.09.2024год., постановено по т.д.№ 6/2021год. на СГС, с което е обявена по предявен от
синдика на „ Искра-21“ АД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 647, ал.1,т.1 от ТЗ за
относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Искра-21“
АД /н./ сделката по издадения от „ Искра - 21“ АД Запис на заповед от 15.02.2018год., с който
безусловно се е задължило да заплати на И. Г. С. сумата от 625 807.40лева и с което И. С. е осъден
да заплати на основание чл. 649,ал.6 от ТЗ по бюджетната сметка на СГС държавна такса в размер
на 6 258.07лева.
Във въззивната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо и при
условията на евентуалност - неправилно и необосновано и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Твърди се , че решението е постановено по недопустими искове ,тъй като
не бил налице правен интерес от тяхното предявяване доколкото предмет на иска по чл. 647, ал.1
от ТЗ не е сделка, която уврежда кредиторите на несъстоятелността на „ Искра-21“ АД и чрез
обявяване на процесният запис на заповед за недействителен нямало да се осъществи попълване
на масата на несъстоятелността .Това било така ,тъй като чрез процесната сделка не се намалява
актива на дружеството, а се увеличава пасива му, но последното било без правно значение за спора
по чл. 647, ал.1 ,т.1 и т.6 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД.
Сочи се неправилност на изводите на първоинстанционният съд касателно наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 647, ал.1 т.1 от ТЗ, с които е обосновано обявяването на
процесната сделка за относително недействителна. Твърди се,че неправилно първоинстанционният
съд бил приел процесната сделка за безвъзмездна и се обосновава нейния възмезден характер.
Поддържа се също така ,че атакуваната сделка не е увреждаща кредиторите на несъстоятелността ,
тъй като издадения запис на заповед е обезпечаващ вече възникнало задължение по каузална
сделка. Само при липса на връзка между издадения запис на заповед с каузално отношение би
било увреждащо действие, но настоящия случай не бил такъв. Процесният запис на заповед
1
обезпечавал задължение, възникнало от възмездно каузално правоотношение – сключен договор за
заем, в резултат на който дружеството било получило парична престация, поради което издадената
ценна книга нямало увреждащ кредиторите характер. С оглед на това не бил наличен фактическия
състав както на чл. 647, ал.1,т.6 от ТЗ и предявеният на това основание , при условията на
евентуалност, иск също би бил неоснователен.С липсата на увреждане и липса на знание за
увреждането се аргументира и неоснователността на предявения евентуален иск по чл.135 от ЗЗД.
По изложените доводи се прави искане за обезсилване ,като недопустимо, на
обжалваното решение и при условията на евентуалност- за отмяната му като неправилно и
отхвърляне на предявените при условията на евентуалност искове по чл. 647, ал.1 ,т.1, чл. 647, ал.1
,т.6 и чл.135 от ЗЗД . При уважаване на жалбата се претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Писмен отговор на въззивната жалба не е подаден от „ Искра -21“ АД_в несъстоятелност/
и от синдика Т. И..
По делото се установява следното :
Производството пред СГС е образувано по искова молба, подадена от Н. Г., в качеството
му на синдик на „ Искра-21“ АД срещу „ Искра-21“ АД /в несъстоятелност/ и И. Г. С.. В нея е
поискано от съда на основание чл. 647, ал.1, т.1 от ТЗ да се обяви за недействителна по отношение
на кредиторите на „ Искра-21“ АД / в несъстоятелност/ на следната сделка: запис на заповед от
15.02.2018год., с която „ Искра-21“ АД, представлявано от Управителя Г. Г. С. е издало запис на
заповед, с която безусловно се е задължило да заплати на И. Г. С. сумата от 625 807.40 лева.
Ищецът е твърдял, че е налице фактическият състав на отменителния иск по чл.647, ал.1,
т.1 от ТЗ, тъй като процесния запис на заповед от 15.02.2018год. представлява едностранна
безвъзмезна сделка, че между страните по тази сделка е налице свързаност по смисъла на параграф
1 , ал.1, т.1 от ТЗ и / или по параграф 1, ал.2 от ТЗ , както и че сделката е извършена в тригодишния
срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ, което е сторено на 15.04.2019год .
При условията на евентуалност ищецът е поискал процесната сделка да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Искра-21“
АД в несъстоятелност и на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ. Поддържал е , че е налице
фактическия състав на чл. 647, ал.1 , т.6 от ТЗ, тъй като сделката има увреждащ характер спрямо
кредиторите на несъстоятелността на „ Искра-21“ АД /в несъстоятелност/ ,тъй като с нея се
увеличават задълженията на несъстоятелния търговец и оттук- се намалява възможността
кредиторите да се удовлетворят от масата на несъстоятелността. Поддържал е също така , че
субектите участвали в сделката са свързани лица по смисъла на параграф 1, ал.1 от ДР на ТЗ и че
сделката е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
При условията на евентуалност ищецът е поискал процесната сделка да бъде обявена за
недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ Искра-21“ АД /в
несъстоятелност/ и на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Поддържал е , че са налице всички
предпоставки за уважаване на така предявения иск, доколкото искът е предявен от синдика, в
качеството му процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелното дружество, доколкото с
процесната сделка длъжникът е извършил разпоредително действие с актив от собствения си
патримониум и това действие е увреждащо кредиторите на несъстоятелния длъжник-затруднява
удовлетворяването им от имуществото на длъжника и е налице знание на длъжника,че с това
действие уврежда кредиторите си.Наличието на знание за увреждането е обосновал с твърдяната
вече свързаност по смисъла на параграф 1, ал.1 от ТЗ между поемателя по записа на заповед и
физическото лице, представляващо дружеството-издател на записа на заповед.
Ответникът „ Искра-21“ АД /в несъстоятелност/ не депозирал писмен отговор на исковата
молба, но такъв е подаден от ответника И. Г. С..
В писмения отговор ответникът С. е поддържал, че предявените искове са недопустими.
Посочил и обосновал е липсата на правен интерес от предявяване на исковете по чл. 647 от ТЗ и чл.
135 от ЗЗД, тъй като с обявяването на процесната сделка за относително недействителна не може
да се осъществи попълване на масата на несъстоятелността. Твърдял е , че исковите са
недопустими, тъй те се основават на твърдения за недължимост на вземането по процесния запис
на заповед , а този въпрос ще бъде предмет на разглеждане на иск по чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ, който
предстоял да бъде предявен с оглед неприключилата към момента на депозиране на исковата молба
2
процедура по предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на „ Искра-21“ АД-
/в несъстоятелност/
Ответникът е оспорил по същество предявените искове като е изложил доводи за тяхната
неоснователност. Твърдял е ,че не са налице предпоставките на чл. 647, ал.1 ,т.1 от ТЗ и ал.6 от ТЗ
за уважаване на предявените на това основание искове. Посочил е ,че процесната сделка била
възмездна ,тъй като с нея се обезпечавало изпълнението на непогасени парични задължения на „
Искра-21“ АД към наследниците на Г. А. С. в общ размер на 2 778 229.52лева , произтичащи от
договор за заем , заемните средства били предоставяне в период до неговата смърт на
04.04.2015год., а от тази дата до датата на депозиране на молбата по чл. 625 от ТЗ / 16.09.2019год./
били изминали повече от три години. Твърдял е ,че сделката не е увреждаща кредиторите на
несъстоятелността на „ Искра-21“ АД, тъй като с нея не се намалявало имуществото на
несъстоятелното дружество, а и обезпечените вземания били възникнало преди изтичане на повече
от две години преди датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. С липсата на увреждане
ответникът е обосновал и неоснователността на евентуалния иск по чл. 135 от ЗЗД .
По делото не е постъпила допълнителна искова молба,както и допълнителни писмени
отговори от ответниците.
С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел за
допустим предявения от синдика на „ Искра-21“ АД в несъстоятелност главен иск по чл. 647, ал.1
,т.1 от ТЗ и го уважил като основателен. Приел е, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 647, ал.1 , т.1 от ТЗ доколкото процесният запис на заповед е издаден в така
наречения подозрителен период съобразно нормата на чл. 647, ал.1 , т.1 от ТЗ, че представлява
едностранна безвъзмездна сделка, че липсват доказателства записа на заповед да обезпечава
изпълнението на задължения по договор за заем и че разпоредителното действие е извършено от
единия представляващ на несъстоятелното дружество в полза на другия представляващ
несъстоятелното дружество, които са и членове и на съвета на директорите на „ Искра-21“ АД,
поради което имат качеството на свързани лица по смисъла на параграф 1, ал.2 от ДР на ТЗ.
Апелативен съд –София, в настоящият си съдебен състав, намира обжалваното решение за
валидно , но недопустимо като постановено по недопустим иск. Съображенията за това на съда са
следните :
Разгледаният от първоинстанционният съд иск е с правно основание чл. 647, ал.1 ,т.1 от
ТЗ. С него е поискано да бъде обявена за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността на Запис на заповед , издаден на 15.02.2018год. , с който „ Искра-21“ АД се е
задължило безусловно , неотменимо и без протест да плати на И. Г. С. сума в размер на
625 807.40лева . Искът по чл. 647, ал.1 ,т.1 от ТЗ е един от изброените в чл. 647, ал.1 от ТЗ
отменителни искове, с които се цели попълване на масата на несъстоятелността. Попълване на
масата на несъстоятелността означава да бъдат върнати в имуществото на длъжника имущества и
имуществени права, с които същият се е разпоредил, при определени от закона хипотези.
Безспорно, при уважаване на иска за обявяване на относителната недействителност на атакуваната
с иска сделка- запис на заповед , поради нейния характер/ определен в мотивната част на
обжалваното решение / , в масата на несъстоятелността не би се върнало никакво имущество. По
делото не се твърди , а и не се установява да са реализирани правата по записа на заповед, тоест
сумата от 625 807.40лева да е изплатена на поемателя по ценната книга . Така, за ищеца липсва
правен интерес от производството, понеже при уважаване на иска, това не би се отразило на масата
на несъстоятелността.
За синдика на „ Искра-21“ АД липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 647,
ал.1 ,т.1 от ТЗ и с оглед влязлото в сила и постановено по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ
решение № 260013 от 17.01.2024год. по т.д. 241/2021год. по описа на СГС, с което вземането по
процесния запис на заповед е признато за съществуващо. Така ,по признатия за валиден в
съдебната практика процесуален ред- чрез иск по чл. 694 от ТЗ, иск по чл. 646 от ТЗ или иск по чл.
647 от ТЗ, е разрешен въпроса със съществуването на вземането по процесния запис на заповед
,респ. въпросът дали поемателят И. С. е част от кредиторите на масата на несъстоятелността на „
Искра-21“ АД /в несъстоятелност/ и това решение има установително действие в отношенията на
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. С оглед на това ,
този въпрос е недопустимо да бъде пререшаван в последващо производство , образувано по
отменителния иск по чл. 647 от ТЗ. Противното би означавало да бъде заобиколен специалния ред
3
на предявяване , оспорване и доказване съществуване/ несъществуване/ на вземане в
производството по несъстоятелност и по този начин - до редуциране на броя на кредиторите на
масата на несъстоятелността.
С оглед обоснованата по-горе невъзможност за постигане на целения с иска по чл. 647,
ал.1 ,т. 1 от ТЗ правен резултат, същият се явява недопустим, а постановеното по него решение-
недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а образуваното по иска по чл. 647, ал.1 ,т.1
от ТЗ производство- да бъде прекратено .
По изложените по изложените по – горе аргументи се явяват недопустими и предявените
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД ,
поради което и при възстановената им висящност с оглед обезсилване на решението по
разгледания главен иск по чл. 647, ал.1 ,т.1 от ТЗ и прекратяването на производството по него ,
образуваното по тези искове производство също подлежи на прекратяване.
При този изход на спора, на ответника И. С. се дължат разноски за двете съдебни
инстанции, но поради липса на доказателства за извършването им, такива не следва да му бъдат
присъждани.
Съгласно чл. 649, ал.6 от ТЗ, в производствата по предявени искове по ал. 1 държавни
такси за всички инстанции не се внасят предварително; ако искът бъде уважен, следващите се
държавни такси се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се
събират от масата на несъстоятелността.
Съгласно цитираната норма и предвид прекратяването на производството по делото
несъстоятелния длъжник следва да бъде осъден да заплати съответната държава такса.
Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане и при прекратяването на
производството, независимо от основанието за това. Прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, какъвто е настоящият случай, е приравнено по правни последици относно
дължимостта на държавната такса на отхвърлянето на иска (така в Определение № 394 от
09.07.2018 г. по т.д. № 1426/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Определение № 22 от 25.01.2013 г.
по т.д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.; Определение № 1057/27.03.2017 г. по ч.гр.д. №
1190/2017 г. по описа на САС, Т.О., 9 състав, недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 339/07.07.2017 г. по ч.т.д. № 1189/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Поради изложените съображения и поради прекратяването на производството по делото,
на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ длъжникът “Искра-21“ АД (в несъстоятелност) следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в
размер на 6 258.07 лева .
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260157/05.09.2024год., постановено по т.д.№ 6/2021год. По
описа на СГС, ТО , VI-5 като НЕДОПУСТИМО и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Синдика на „ Искра-21“ АД с искова
молба вх.№ 307521/31.12.2020год.срещу „ Искра-21“ АД в несъстоятелност с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к.“ Люлин“ 8, ул.“ Търново“ бл. 882, ап.11 и И. Г. С.
с ЕГН ********** от гр.***, жк „ ***“-1 *** при условията на евентуалност искове по чл. 647,
ал.1 ,т.1 от ТЗ , чл. 647, ал.1 ,т.6 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД .
ОСЪЖДА „ Искра-21“ АД в несъстоятелност с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София, ж.к.“ Люлин“ 8, ул.“ Търново“ бл. 882, ап.11 да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 6 258.07лева, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5