№ 5246
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря С.Р.Л.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110144814
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Б.В.И.Г.“ твърди, че по договор за застраховка имущество
„Каско“ заплатил на застрахования сума в размер на 425.71 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, рег. №
**********, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 26.06.2020г. в гр. София,
между лекия автомобил и ответника – пешеходец, при условията на съвина. Ищецът
моли съдът да му постанови решение за признаване на вземането за сумата 212.85 лева,
представляваща половината от заплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законни лихви от 17.12.2020г., за които суми по ч.гр.д. № 63628/2020г. по описа на
СРС, 70-и състав на 06.01.2021г. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът С. Д. Л., чрез адв. И. – особен представител, оспорва иска.
Ответникът не бил виновен за настъпването на ПТП, вината била изцяло на водача на
л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ********** – св. К.. Оспорва имуществените
вреди и по размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД:
Установява се по делото от неоспорената застрахователна полица № S 4727
052130 от 19.07.2019г., а и с доклада на делото по реда на чл. 153, ал. 1 ГПК е отделено
1
като безспорно между страните, че ищецът и св. Н. В. К. (собственик на
застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на лист 33 от преписката
на делото) сключили договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********** с период на покритие на
застраховката от 20.07.2019г. до 19.07.2020г.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП бл. № 1765724 от
26.06.2020г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, депозирано пред
застрахователя на 29.06.2020г., опис на щетите от същата дата и събраните по делото
гласни доказателства посредством разпита на св. К. по делото се установява, че в срока
на застрахователното покритие, на 26.06.2020г., около 19.15 часа, застрахованият л.а.
марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № **********, управляван от св. К., се движил в
гр. София, по бул. „Доктор Петър Дертлиев“, в дясната лента, с посока от ул. „Индира
Ганди“ към бул. „Царица Йоанна“. До № 42 управляваният от св. К. автомобил
приближил намираща се на тротоара група от четирима младежи, между които и
ответникът С. Д. Л.. Тогава ответникът Л. внезапно излязъл на пътното платно и
настъпил удар с преминаващия л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № **********.
Съприкосновението било с предното стъкло на автомобила вдясно. Свидетелят К.
спрял. Удареният пешеходец – ответникът Л., се намирал непосредствено пред
автомобила, където паднал след като се претъркулил. Изправил се сам и се извинил на
св. К. с думите „Извинявай, не те видях!“. На мястото нямало пешеходна пътека, нито
светофар, нито спирка на градския транспорт, нито паркирани автомобили, които да
попречат на ответника Л. да възприеме приближаващия автомобил, управляван от св.
К.. След удара застрахованият автомобил получил следните увреди: счупено челно
стъкло, деформация на тавана вдясно, увреди по предния капак.
Като участници в движението водачите на пътни превозни средства и
пешеходците са равнопоставени. Пешеходецът носи задължението дори при пресичане
на платното за движение по пешеходна пътека да се съобрази с приближаващите се
пътни превозни средства, с разстоянието до тях и с тяхната скорост на движение - чл.
113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Текстът на ал. 2 дава право на пешеходците да пресичат платното
за движение и извън определените за целта места, но отново при спазване на
ограниченията и забраните, установени от нормите на чл. 113, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 4 и
чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП. Ето защо ответникът – пешеходец е бил длъжен преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващия лек автомобил,
управляван от св. К. (чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗдвП). Нещо повече – нормата на чл. 114, т. 1
ЗДвП забранява на ответника Л. да навлиза внезапно на платното за движение.
От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на САТЕ
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с
описаното по-горе противоправно поведение на ответника Л. настъпили описаните в
протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № **********,
2
конкретизирани в представената преписка по щета на ищеца.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и
поведението на участниците в него с оглед доказателствата по делото, настоящият
състав намира, че съпричиняването на ответника Л. за настъпване на ПТП следва да се
определи в размер поне от 50%.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. неоспореното заключение на САТЕ
се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № **********, отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм
на ПТП. От заключението на САТЕ съдът приема за установено, че сумата на щетите
по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза в
размер на 853 лева. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования
автомобил се установяват и от описа-заключение по претенция № 51-01300-
6305/20/29.06.2020г., по образуваната при ищеца щета 472719202001752. Видно от
представеното по делото платежно нареждане (лист 37 от делото) на 10.07.2020г. по
същата щета застрахователят-ищец заплатил на собственика на увредения автомобил -
св. К., застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 425.71
лева.
Предвид нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски по определянето му. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е за
сумата от 853 лева. Същият е по-голям от размера на заплатеното от ищеца
застраховател обезщетение от 425.71 лева, поради което правото на регрес на ищеца
възникнало за по-малката от двете суми и ликвидационните разноски (в случая такива
не се претендират). Ищецът претендира половината от заплатената сума, като е отчел
вина на св. К.. По-горните мотиви настоящият състав на съда намира, че приносът на
ответника Л. за настъпването на вредите е в размер на поне 50%, предвид на което
регресната претенция на ищеца за половината от заплатеното застрахователно
обезщетение е изцяло основателна.
При доказателствена тежест за ответника да установи в процеса положителния
факт на погасяването на дълга в размер на 212.85 лева, доказателства за това не са
ангажирани по делото. Ето защо предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен за сумата 212.85 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
17.12.2020г. до окончателното погасяване.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият претендира и
доказва разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер 655 лева,
от които 25 лева – държавна такса, 300 лева – вазнаграждение на особен представител,
300 лева за експертиза и 30 лева за свидетел. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени 655 лева – разноски, сторени пред СРС.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 385 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 63628/2020г. по описа на СРС, 70-и състав.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. Л., ЕГН **********, дължи на ЗАД
„Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, по предявения иск с правно основание ччл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД , сумата 212.85 лева, представляваща
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.
№ **********, настъпили в резултат на реализирано на 26.06.2020г. ПТП, в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020г. до окончателното погасяване, за
което вземане по ч.гр.д. № 63628/2020г. по описа на СРС, 70-и състав, на 06.01.2021г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Д. Л., ЕГН **********, да заплати
на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, сумата 655 лева – разноски, сторени пред СРС в
производството по чл. 422 ГПК и 385 лева - разноски, сторени в производството по
ч.гр.д. № 63628/2020г. по описа на СРС, 70-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4