№ 327
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100502232 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Е. Г. А* ,гражданин на
Руската Федерация ,в качеството й на председател на УС на ЕС на жилищен
комплекс „****“ бл. 1 ,находящ се в гр. Н*“ ,с сграда с идентификатор ******
–ищец по гр.д. № 1162 /2021 год. по описа на Н*ския районен съд против
решение № 367/08.11.2022 год. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен иска на въззивната етажна собственост за осъждане на Етажната
собственост на „****“ бл. 2 ,представлявана от С. М. ,да заплати общо сумата
5490,10 лв. – представляваща съответния процент от извършените разходи по
поддръжка ,ремонт ,експлоатационни разходи за водопроводна и
канализационна система ,обслужваща двете сгради на жилищен комплекс
„**** “ в гр. Н*“.
Въззивникът изразяват недоволство от решението , като счита
същото за неправилно и необосновано .
Счита се за неправилен изводът на първоинстанционния съд ,че
извършените ремонтни работи и подмяна на съоръжения не касаят общи
части на двете жилищни сгради и канализационни системи ,като се излагат
1
подробни съображения за това – цитира се и писмо от ВиК от 08.12.2017 г. ,че
двата блока имат общо водопроводно захранване и тяхното отделяне е
невъзможно.Друга канализационна система ,освен общата ,няма ,тъй като
това би било в нарушение на законовите норми /в поземления имот намя
право да има повече от една канализационна система /.
От приложените фактури и извършените плащания е било установено на
какво основание са платени сумите и че са платени от банковата сметка на
ищцовата ЕС,което опровергава показанията на свид. А. ,която е твърдяла ,че
такива ремонтни работи не били извършени .Счита се ,че фактът на
извършения ремонт и подмяна на помпа е доказан по делото .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
претецията да бъде уважена изцяло .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че
изводите на първостепенния съд не са относно липсата на обща
канализационна система на двете сгради , а до липсата на доказателства за
твърдяните ремонтни работи ,за които са представени фактури и че тези
работи са изпълнени именно във връзка с общата водопроводна и
канализационна система на сградите ..Защото се счита ,че от събраните по
делото доказателства не се е установила посочената в исковата молба работа
по поддръжка и подмяна на канализационни и водопроводни съоръжения –
липсват каквито и да е доказателства за извършена и приета работа
.Представени са фактури и извлечения за плащане ,но същите не са годно
доказателство за изпълнени ремонтни работи и то именно за поддръжка на
канализационната система на комплекса .Не е било установено и получаване
на съгласие от управителя на етажната собственост на бл. 2 за извършване на
твърдяната работа ,не се е установило дали извършените дейности
представляват подобрения , или ремонт на обща част ,дали са били
необходими ,полезни ,или луксозни ,налице ли е била причина за
извършването им ,дали работата е извършена уместно.
Поддържа се и твърдението за неправилно сформиран размер на
претенцията,като се оспорва и начина,по който е разпределено процентното
2
съотношение за заплащане на претендираните суми –по брой апартаменти .В
случай на действително извършени ремонти разходите следва да се
разпределят съобразно разпоредбата на чл. 41 ЗС-всеки съсобственик
съразмерно с дела си в общите части.Няма данни да е провеждано съвместно
общо събрание на етажните собствености ,въз основа на което да е взето
решение за участие на собствениците от двете сгради в разноските за общата
канализационна и водопроводна мрежа.От кадастралната карта се установява
,че бл. 1 е със застроена площ от 1075 кв.м. ,с 9 етажа и 91 самостоятелни
обекта , а бл. 2 е със застроена площ от 204 кв.м. ,със 7 етажа и 29
самостоятелни обекта ,т.е. бл. 2 е приблизително 5 пъти с по-малко обекти
от бл. 1,следователно дължимите суми следва да се изчислят съразмерно на
притежаваните идеални части от общата вещ /ако се докаже ,че е извършван
ремонт/.
Моли се за потвърждаване на решението .
След преценка на събраните по делото доказателства ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл.55 ал. 1 ЗЗД ,като се е
твърдяло в исковата молба ,предявена от Етажна собственост на сграда с
идентификатор ****** по КККР на гр. Н*, с адрес: гр. Н*, м.
„*****“,ж.к.“****“ бл.1 представлявана от Председателя на УС Е. А. против
Етажна собственост сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н*, с адрес:
гр. Н*,м.“*****,ж.к.“****“ бл.2“ представлявана от Председателя на УС С. М.
, че в имот с идентификатор **** били изградени две жилищни сгради с две
отделни етажни собствености- на „***“, бл. 1, и на „****“, бл. 2 и двете
жилищни сгради имали обща канализационна шахта с помпи и съоръжения,
общ централен водомер с едно сградно водопроводно и канализационно
отклонение. Ищецът твърди се, че всички разходи по поддръжка на
водопроводните и канализационни съоръжения следвало да се заплащат и от
двете етажни собствености, тъй като обслужвали двете сгради. Твърди се, че
през годините били направени следните разходи за поддръжка на водната и
канализационната система: на 21.10.2016г.- профилактика и ремонт на КПС-
1800 лв., на 14.11.2016г.- ремонтни дейности- 774 лв., на 14.11.2016г.-
доставка на помпи- 17 485.32 лв., на 15.03.2017г.- окабеляване на звукова с-а
и доставка на помпи- 564 лв., на 05.10.2017г.- доставка на помпени агрегати,
3
почистване на шахта, проверка на ел. табло и предпазители- 696 лв., на
04.08.2017г.- монтиране на поплавък, монтаж и настройка на оборудване,
посещение на обект- 830 лв. Сочи се, че общата сума на извършените разходи
била в размер на 22 149,72 лв. Ищцовата етажна собственост , бл. 1, се
състояла от 88 самостоятелни обекта, а ЕС. на „******“, бл. 2- от 29
самостоятелни обекта. Затова сумата от 22 149.72 лв. следвало да се раздели,
както следва: 16 659.62 лв. за ЕС. на „****“, бл. 1, и 5490.10 лв. за ЕС. на
„Р.ич2, бл. 2. Затова се моли да бъде осъдена ЕС. на „******“, бл. 2, да
заплати на ЕС. на „****“, бл. 1, сумата в размер на 5490.10 лв.,
представляваща съответният процент от извършените разходи по поддръжка,
ремонт, експлоатационни разходи за водопроводната и канализационна
система, обслужваща двете сгради на жилищен комплекс „****“. С
допълнително подадено уточнение с вх.№ 5779 от 15.11.2021г., конкретизира
претендираните суми по пера.
Като доказателства в подкрепа на твърденията си ищцовата етажна
собственост представя множество фактури ,издадени за различни
строителни работи , извлечения от банкова сметка на името на
ЕС“****“,таблица за изчисление на общите части на **** бл.1 и протокол от
ОСЕС на **** бл. 1 за одобряване на идеалните части и обектите в ЕС,както
и протокол от заседание на УС на ЕС ня **** бл. 1 за избор на управител .
Както правилно е посочил първоинстанционният съд ,тези
доказателства не са достатъчни за приемане основателността на исковата
претенция .
На първо място следва да се посочи ,че в решение № 61/13.06.2014
г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС IV ГО е прието, че за допустимостта на
исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се
произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на
претендираното субективно материално право или право, което ще бъде
накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът
неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси,
които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Бургаският районен съд е изходил за наличието на
процесуална легитимация от това дали управителите на двете етажни
4
собствености са имали представителна власт да действа от името и за сметка
на етажните съсобственици - обстоятелства, имащи отношение към
основателността на иска,както правилно е прието . Когато исковата молба е
подадена чрез представител - по закон или пълномощие, трябва да се
приложат доказателства, удостоверяващи представителната власт. Ако
представителят не е надлежно упълномощен, или макар и упълномощен не
отговаря на условията по закон да осъществява процесуално
представителство на страната, тогава исковата молба е нередовна. Съдът,
съгласно чл. 7 ГПК е длъжен да следи служебно за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия на страните и в подобен
случай следва да укаже и да даде срок за надлежното предявяване на иска, с
оглед констатирания порок във връзка с представителството на ищеца.
Липсата на представителна власт няма отношение към процесуалната
легитимация.
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени
срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото
събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС
(Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.), се представляват от управителя, избран по реда
на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен
договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните
съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното
правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги - по чл. 19,
ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име и за тяхна сметка. Ако
управителят не може да осъществява процесуално представителство, защото
се касае за спор, извън категорията на посочените в закона, тогава съдът дава
срок да се посочат трите имена, адресите и ЕГН на етажните собственици, от
чието име е подадена исковата молба, съответно те да я приподпишат или
заявят, че я поддържат. В случая, в исковата молба се твърди, че ответникът -
етажен съсобственик дължи на ищците - също етажни съсобственици сумата
5490,10 лв. (процесуалната легитимация е налице). Ако вземането е във
връзка с общите части, то управителят на ЕС разполага с правомощие да
представлява етажните собственици по предявения иск, като не е необходимо
и изрично посочване на имената им.
От тук нататък обаче претенцията е останала недоказана .
5
Твърдяло се е от ищеца ,че процесната сума представлява процентно
съотношение на заплатените от ЕС на „****“ бл. 1 суми за поддръжка на
водната и канализационна система ,обслужваща двете сгради .Ответникът
/който между другото прави възражение ,че липсва доказателство за
представителната власт на Е. А. като представляващ етажните собственици
на ЕС на „******“ бл. 2 /,който не оспорва ,че двете сгради имат обща
водопроводна и канализационна мрежа и съоръжения ,оспорва през сочения
период да са правени каквито и да било ремонтни работи по поддръжка и
подмяна на тази мрежа в комплекса ,нито да е приета такава работа.В тази
връзка ищецът е носел тежестта по доказване на твърденията си за
извършени ремонтни работи по водопроводните и канализационни
съоръжения и представените фактури и извлечения от банкови сметки не са
достатъчни за изграждане на категоричен извод ,че са изпълнени ремонтни
дейности и такива за поддръжка в комплекса,които дейности да са били от
полза на двете сгради .Липсват каквито и да е доказателства посочените във
фактурите дейности да се отнасят именно за комплекса ,нито пък са
представени актове за завършената и приета работа по профилактика ,ремонт
,доставка на помпи ,окабеляване ,почистване и т.н..Не се установи дали е
имало необходимост от подмяна на въпросните помпи през процесния период
. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод
да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на опредЕ. цел.След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно
гласуваното от общото събрание.
ЗУЕС предвижда специален механизъм за решаване на
въпросите,свързани с общите части на две или повече етажни собствености –а
именно провеждане на общо събрание по реда на чл. 18 от ЗУЕС.По делото
6
липсват данни за провеждане на такова общо събрание на собствениците ,на
което да бъде взето решение за разпределяне разходите за поддържане на
прилежащите територии в комплекса ,включая общата канализационна и
водопроводна мрежа ,което именно решение етажната собственост на бл. 2 да
е изпълнила .Оспорен е и начинът ,по който е разпределоно процентното
съотношение за заплащане на претендираните суми /като се счита ,че
дължимата от бл. 2 сума е следвало да бъде разпредЕ. съразмерно на площта
на сградата ,а не на брой апартаменти ,доколкото бл. 1 има много по-голяма
канализационна нужда /.
Всичко това е дало основание на първостепенния съд да приеме
исковата претенция за неоснователна и недоказана ,като настойщияг съдебен
състав споделя изложените мотиви ,към които препраща на оснчл. 272 от
ГПК .
Затова и атакуванато решение следва да бъде потвърдено ,а при този
резултат в полза на въззиваемия – ответник по делото следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото пред настоящата
инстанция.Съобразно приложения списък на разноските същите възмизат на
800 лв. – платено адвокатско възнаграждение ,като възражението за
прекомерност на същъто ,направено от противната страна на осн.чл. 78 ал. 5
ГПК е неоснователно – предмет цената на иска и минималния размер по
НМРАВ.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 367/08.11.2022 г.постановено по гр.д.
. № 20212150101162 по описа на Н*ския районен съд за 2021 година .
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „****“, бл.1,
представлявана от Е. А. , да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ . на
„****“, бл.2, представлявана от С. М. , двете находящи се в гр. Н*, м. ***** ,
сумата от 800/осемстотин / лв., представляваща разноски по делото пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8