№ 7
гр. Тополовград , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Х. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Х. Христов Гражданско дело №
20202320100211 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
В. Х. С. от гр.В., М. К. К. от гр.С.З., М. Р. Б. от гр.С.З., З. И. Л. от гр.С.З. и К.
П. С. от гр.С., подадена чрез пълномощника им адв. М.К. АК - Ямбол против
Община Т.
Обстоятелствата, на които ищците основават претендираните права и
предявения иск са следните:
Твърди се, че всички ищци са собственици по наследство от общия им
наследодател С.К.К., б.ж. на с.Б.п., общ.Т., починал на 15.01.1986 г. на
недвижим имот, находящ се в с.Б.п., общ.Т., за когото наследодателят е
притежавал нотариален акт № 113, том 1, дело № 201/1974 г. на РС –
Тополовград. Съгласно този нотариален акт К. е признат за собственик по
давност на : едно дворно място, находящо се в с.Б.п., Ямболски окръг с
пространство от 2070 кв.м. по кадастрална основа, образуващо имот с
планоснимачен № 119, в кв.4 по регулационния план на същото село, заедно с
построените в него: къща, магазин, плевня и сушилня, при граници на
дворното място: шосе, П.Д.Л. и река. Границите на този имот не са се
1
променяли от снабдяването с нотариален акт на наследодателя до настоящия
момент. Имотът е владян без прекъсване, явно и спокойно от него, а след
смъртта му владението се осъществява по същия начин от ищците. Те са
декларирали имота в данъчна служба, плащат си през всичките години
данъците и никога не е имало спор с когото и да било, относно собствеността
на имота.
В исковата молба се твърди още, че през 2019 г. ищците с изненада
установили, че значителна част от имота им попада извън регулация и за него
е образуван следния имот: поземлен имот с идентификатор № 07346.107.34 с
площ от 2316 кв.м., с НТП – нива, десета категория по КВС на землището на
село Б.п., община Т., при съседи: имот с идентификатор № 07346.888.9901;
07346.107.19 /номер на предходен план 107034/. След съгласуване с
Общинска служба земеделие на скицата, издадена за имот с пл.№ 119 в кв.4
по плана на селото се оказало, че имот с № 07346.107.34 е собственост на
Община Т., въпреки, че не е съставен акт за общинска собственост, като
основание е записано „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“. Ищците твърдят, че този
имот никога не е бил одържавяван и никога не е бил във владение на друг
субект. Имотът е бил третиран като дворно място през всичките години от
ищците, тъй като той се намира в центъра на селото и поради тази причина не
е бил заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ
Поради което претендират да бъде постановено решение, с което на
основание чл.124 ал.1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на
ответника Община Т., че ищците са собственици по наследство на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07346.107.34, с площ от
2316 кв.м., с НТП – нива, десета категория по КВС на землището на село Б.п.,
община Т., обл.Х., при съседи: имот с идентификатор 07346.888.9901,
07346.107.19 /номер по предходен план 107034/. Претендират се и
направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 09.10.2020 г. В законоустановения срок е постъпил отговор
по чл.131 от ГПК ,в който ответникът твърди, че искът е допустим, но
недоказан и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
2
От ищците редовно призовани, в съдебно заседание се явяват З.Л. и
к.С., заедно с пълномощника им адв.М.К., който поддържа изцяло исковата
претенция, като сочи, че наследодателят на ищците е владял този имот без
прекъсване през годините и след неговата смърт наследниците му са
продължили да владеят имота.
Ответникът Община Т., редовно призовани, не изпращат представител
в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
С нотариален акт № 113, том 1, дело 201/1974 г.на Районен съд
Тополовград наследодателят на ищците по делото – С.К. К. от село Б.п.,
Ямболски окръг е признат за собственик по давностно владение върху
недвижим имот : дворно място, находящо се в с.Б.п., с пространство от 2070
кв.м., по кадастрална основа, образуващо имот с планоснимачен номер 119, в
квартал 4 по регулационния план на същото село, заедно с построените в него
къща, магазин, плевня и сушилня, при граници на дворното място: шосе,
П.Д.Л. и река.
От скица № 118/25.03.2019 г. на Община Т. е видно, че от имота от 2070
кв.м. на наследниците на С.К. К. 240 кв.м. попадат в регулацията и извън
регулация попадат 1830 кв.м., като скицата е съгласувана с Общинска служба
земеделие и е отбелязано, че част от имота попада в ПИ 07346.107.34 по
ККРР землище Б.п., нива по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В Община Т. с писмо от 08.12.2008 г. на ОСЗ – Т. е получено решение
от проведено заседание на комисията по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, в което е
описано землище село Б.п., в община Т., ЕКАТТЕ 07346 и под № 230 е
описан имот № 107034, с площ от 2,316 дка, с начин на трайно ползване –
нива и в изпълнение на изискванията по чл.19 от ЗСПЗЗ община Т.. Към
настоящия момент Община Т. не е съставила акт за общинска собственост.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите И.К.И. и П.К.П. се установява, че процесният недвижим имот е
владян от дядото на ищците С.К. К., починал 1986 г., а след неговата смърт
ищците са продължили да го владеят и към момента продължават да владеят
3
недвижимия имот. Свидетелите описват вида на имота, местоположението –
заявяват, че имотът се намира в центъра на селото, границите му никога не са
променяни, не е одържавяван и не е включван в ТКЗС. Същият е деклариран
в Община Т. и същите заплащат дължимите местни данъци.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан,
и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се
касае за имот, който в продължение на над 10 години, от 1974 г. се владее
изцяло от семейството на ищците – от дядо им, от родителите им и към
момента също се владее от ищците. За същият имот има издаден нотариален
акт по давностно владение на наследодателя им С.К. К. през 1974 г. Имотът
никога не е бил отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито в АПК и за този
имот през всичките години са плащани данъци. По делото е установено, че
макар имотът да е бил изключен от регулация, същият никога не е бил
включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван към
държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/.
Следователно същият не е бил държавна собственост и спрямо него не е
действала забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давностно владение и
наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт за процесния имот.
В случая не е следвало да се провежда реституционна процедура, предвидена
от ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот и след като не е сторил това, това че
имотът е попаднал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането
на предвидения в разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е
неправилно. Съдът счита, че имотът на ищците не е бил в категорията на
имотите, собствеността върху които подлежи на реституцията по реда на
ЗСПЗЗ. В различните хипотези на нормата на чл.10 се регламентират
случаите, при които се възстановяват правата на собствениците на земеделски
земи и съгласно ал.1 по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на
собственост, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и
са били отнети от техните собственици, независимо дали в последствие са
4
били включени в стопанства или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Липсват всякакви доказателства процесният
имот след изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или
включен в него по установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да
е бил стопанисван от ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно
отстъпван, отчуждаван на някакво правно основание или отнеман
неправомерно, а напротив, доказано е непрекъснато и несмущавано владение
от страна на ищците. Поради това по отношение на спорния имот не е
следвало да бъдат провеждани реституционни процедури, а придобимата
давност не може да бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2
от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно, той не попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не
може да бъде третиран като незаявена за възстановяване земеделска земя,
която да премине в управление на ответната община, а 10 години след
влизане в сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска
собственост. Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на
предявяване на установителния иск – 08.10.2020 г. ищците са били
собственици по наследство на процесния недвижим имот, придобит по
давностно владение от наследодателя им с нотариален акт от 1974 г. Още
повече, видно от отговора на ответника, Община Т. към настоящия момент
не е съставила акт за общинска собственост.
Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на
Община Т. че ищците са собственици по наследство на процесния недвижим
имот.
При този изход от делото ответникът Община Т.следва да бъде осъдена
да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в размер на
810,00 лв., от които 760 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв.внесена
държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са
представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА Т., с адрес: Т.
площад”О.”, че В. Х. С. от гр.В., обл.М., ул.“Р.“ № ***, с ЕГН **********;
М. К. К. от гр.С.З., бул.“Г. Н. И.“ № **, вх.А, ет.*, ап.*, с ЕГН **********;
М. Р. Б. от гр.С.З., ж.к.Т. ч. № **, ет.*, ап.**, с ЕГН **********; З. И. Л. от
гр.С.Т., ул.“О.П.“ № **, вх.А, ет.*, ап.**, с ЕГН **********; К.П.С. от гр.С.,
ж.к.К.С., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН ********** са СОБСТВЕНИЦИ ПО
НАСЛЕДСТВО на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07346.107.34, с площ от 2316 кв.м., с начин на трайно
ползване – нива, десета категория по КВС на землището на село Б.п., община
Т. област Хасковска, при съседи: имот с идентификатор 07346.888.9901,
07346.107.19 /номер на предходен план 107034/.
ОСЪЖДА Община Т.ДА ЗАПЛАТИ на ищците В. Х. С., М. К. К., М. Р.
Б., З. И. Л. и К. П. С. направените от тях разноски по делото в размер на
810,00 лв./осемстотин и десет лева/, от които 760 лв. /седемстотин и
шестдесет лева/ за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. /петдесет лева/
внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6