№ 188
гр. Смолян, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500236 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 от Г П К във вр. с чл.200 КТ .
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.
№10068/08.02.2021година и въззивна жалба вх.№10205 от 12.05.2021година,
депозирани от М. АХМ. ЮС.,ЕГН - **********,живущ в гр.М.,ул."Р." №25,
чрез пълномощника му адв.Иван Михайлов, срещу Решение № 10008
/08.02.2021годинаи решение – № 10025 от 23.04.2021година, постановени по
гр.д.№1/2020година по описа на М.ски районен съд, с които са отхвърлени
предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.200 КТ от М.
АХМ. ЮС., ЕГН **********, живущ в гр. М., ул.”Р.” № 26, област Смолян
против "Горубсо – М.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. М., ул. „Я.“ № 1, представлявано от изпълнителния директор
С.С.А., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
500 000 лева, представляваща неимуществени вреди за влошеното му
здравословно състояние, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992
1
г. до настоящия момент, считано от датата на влизане в сила на последното
съдебно решение, както и иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата размер на 50 960 лева, представляваща, причинени имуществени
вреди, изразяващи се в посочените разходи за лечение в болница „Медикал
Парк Гозтепе“ гр .Истанбул, Р.Турция, заедно със законната лихва върху
тях,считано от датата на плащане на сумата - посочена в операционна
бележка за SWIFT превод на Банка ДСК, филиал М. като 20.11.2017 г., като
неоснователни и недоказани.
С въззивната жалба се атакува постановеното първоначално решение
изцяло. Направено е оплакване, че решението противоречи на материалния
закон и задължителната практика на ВКС обективирана в решение № 153 от
02.06.2011г.на ВКС по гр.д.№ 526/2010г.,6-то г.о. Според жалбоподателя
присъденото обезщетение за претърпените от тази злополука неимуществени
вреди с Решение №378 от 09.1992r.no гр.д.№ 408/92г.на Окръжен съд
гр.Смолян ИЗМЕНЕНО с решение № 1223/25.10.1993r.no гр.д.№ 2331/92г.по
описа на ВКС,при определяне на размера на присъдените неимуществени
вреди съдебните състави са анализирали медицинска документация,
намираща се в материалите по делото пред окръжен съд гр.Смолян, описана в
неговото решение - акт за трудова злополука от 05.03.1992г.и съдебно -
медицинска експертиза,вероятно от м.08.1992г. Твърди още, че всички
медицински документи,включително и експертно решение на ТЕЛК № ***
от 29.06.1998г.са дали основание за обосновани изводи на тази съдебно
медицинска експертиза относно настъпили усложнения и необходимост от
допълнителни манипулации,осъществени в„Медикал Парк",Клиника
„Мозъчна и нервна хирургия" гр.Истанбул,Р.Турция,описани като -
гръбначно-мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници
„осакатяване на долните крайници" като реализиран медико-биологичен
признак,нарушена функция на тазовите резервоари - уриниране и
дефекация,нарушена сексуална функция,трайно нарушена функция на
тазовите разервоари,което предизвиква хронична уроинфекция,водеща до
бъбречна недостатъчност.
В съдебно медицинската експертиза (стр.6 отговор на въпрос №1)се
сочи,че това усложнение е причина за фатален изход при голям процент от
пострадалите с тежки гръбначно-мозъчни увреждания, като в този смисъл
2
това закономерно усложнение е за в бъдеще и затова увредата е посочена с
медико-биологична характеристика „постоянно общо разстройство на
здравето,опасно за живота". Тази констатация по отношение на ищеца Ю. се
прави за пръв път и очевидно очертава общото му състояние като далеч по-
тежко от описаното в решението на ВКС от 25.10.1993r.no гр.д.№
2331/92г.,когато за пръв и последен път му е присъдено обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.Освен това се твърди, че описаното на
стр.7 и 8 от заключението на изслушаната СМЕ в отговора на въпроси №2 и 3
- в резултат на получената тежка съчетана гръбначно-мозъчна травма ....и
настъпилите усложнения ищецът е претърпял особено интензивни болки и
страдания за срок от 3-4 месеца, значителни и постоянни в следващия
период,включително и към момента.Лечението пък в Турция е описано като
необходимост,в предвид на обяснението на в.л. в съдебно заседание на
23.09.2020г.в което обяснява,че е стабилизира функцията на канала на
гръбначния мозък,което би следвало да се тълкува като животоспасяваща
хирургична манипулация с модерна и сигурна стабилизация по думите на
вещото лице,описана в абзац първи на стр.8 от заключението на СМЕ.
Позовава се на съдебно-медицинска експертиза по настоящото
дело,вещото лице сочи категорично,че описаните усложнения се намират в
пряка причинно- следствена връзка с настъпилата на 25.02.1992г.трудова
злополука (отговор на въпрос №4,стр.8 от заключението), всички описани
усложнения са довели до продължаващи болки,страдания и усложнения в
живота на ищеца,описано на стр.4-5 от СМЕ (личен преглед).
Излага оплаквания, че е описан постоянен тежък проблем с
отделителната система, чести бъбречни кризи, непрекъснати болки, особено
през нощта,които доказателства дават възможност за съвкупна преценка
заедно със заключението на съдебно-медицинската експертиза за характера и
тежестта на настъпилите усложнения от трудовата злополука. Очевидно е,че
описаните по-горе усложнения са констатирани и налични след последното
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди през 1992 г.и че в
никакъв случай тогава присъдената сума не е достатъчна да компенсира
болките и страданията които търпи и продължава да търпи ищеца,видно от
посочените доказателства,т.е.налице е промяна на обстоятелствата по
смисъла на посоченото Р.№ 153 от 02.06.2011г.на ВКС по гр.д.№ 526/2010г.6
3
г.о.,което има обвързващ за съдилищата характер,която промяна налага и
промяна на размера на неимуществената вреда до посочения в исковата
молба.
Посочена е и практика на PC гр.М. относно Р.№34/16.04.2019г.по гр.д.
№ 256/2018г. и Решение № 452/13.ll.2019r.no в.гр.д.№ 269/19г.на ОС
гр.Смолян, в които е определен аналогичен размер за обезщетение като
предявения с исковата молба за усложнения и медицински констатации,
сходни по тежест и характеристика с тези по настоящото гр.д.№ 1/2020г.
Твърди още, че по аналогичен начин относно доказаността и основателноста
е преценена и претенцията за претърпените имуществени вреди, изразяващи
се в необходими разходи ,направени от ищеца, доказани с приложените
документи за плащате на лечението в болница „Медикал Парк Гьозтепе"
гр.Истанбул,Турция - SWIFT превод от Банка ДСК,филиал г.М. от
20.11.2017г., приети като доказателства по делото и неоспорени от ответника,
което лечение е необходимо и полезно. При наличието на така посочените
писмени доказателства,включително и на намиращото се в делото
заключението на ТЕЛК № 0788/090 от 29.06.1998г. (издадено след
последното влязло в сила решение № 378/08.09.1992г.по гр.д.№ 408/92г.на ОС
гр.Смолян), този извод на решаващия съд се явява неправилен и постановен в
нарушение на закона и практиката,включително и тази по Определение
№460/24.04.2017г.по гр.д.№ 4553/2016г.по описа на BKC,IV гр.отделение,
което производство е инициирано срещу решение по гр.д.№ 84/2016г.на ОС
гр.Смолян с което на настоящия жалбоподател М.Ю. е присъдено
обезщетение на основание чл.200 от КТ за претърпени имуществени вреди
Направен е краен извод, че настъпилият ексцес,за който ищеца
претендира е установен с останалите писмени доказателства по делото,което
прави възможна съвкупната им преценка в тази насока,тъй като и по см.на р.
№ 376/11.05.2010r.no гр.д.№ 1188/2009г.на ВКС,IV гр.о. Предлага съдът да
отмени изцяло обжалваното с Решение № 10008/20.01.2021г.no гр.д.№
20205430100001/2020г.по описа на Районен съд гр.М. като НЕПРАВИЛНО и
да реши спора по същество,уважавайки предявените от искове като
допустими и основателни. Претендират се и направените по делото разноски
за адвокатски хонорар.
4
В тъй наречената допълнителната жалба, която по естеството си е
жалба срещу допълнителното решение на МРС се поддържа, че М. АХМ.
ЮС. е недоволен от постановеното ново Решение №10025/23.04.2021г.no
посоченото гр.д. №1/2020г.по описа на Районен съд гр.М. с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка и съдът е приел да се счита,че
отхвърля предявеният от М. АХМ. ЮС. иск с правно основание чл.200 от КТ
за осъждане на ответника „Горубсо - М. „АД да заплати на ищеца сумата в
размер на 500 000 лева,представляваща ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ за влошено
здравословно състояние.Решение в този смисъл е по-същество на
спора,затова не е предмет на искане от която и да е от страните по спора по
реда на чл.247 от ГПК. Твърди, че по този ред съдът следва да се произнесе
единствено по молба с bx.№10089/23.02.2012г.на ответника касаеща само
иска за имуществени вреди за сумата от 50 960 лв.,представляващи разноски
по лечение на ищеца Ю. в посоченото в исковата ни молба лечебно заведение
в Р.Турция,която молба е основателна,защото още в с.з.на 18.0б.2020г.по
искане на ищеца е допусната поправка в исковата молба именно в тази и
част,касаеща претендирани имущественни вреди в размер на 50 960
лв.,представляващи разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе"
гр.Истанбул,Р.Турция. Според жалбоподателя Решение № 10025/23.04.2021
по гр.д.№ 1/2020година по описа на Районен съд гр.М. е постановено при
нарушение на закона и същото следва да бъде отменено.
С писмения отговор се оспорва основателността на първоначалната
жалба,като се излагат пространни мотиви и се предлага въззивният съд да
потвърди атакуваното решение изцяло.Относно допълнителната жалба се
твърди,че неправилно се поддържа,че съдът не се е произнесъл по
претенцията за имуществени вреди в размер на сумата 50 960лева, тъй като се
касае за допусната очевидна фактическа грешка,която е
отстранена.Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно
призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.Иван
михайлов,който поддържа подадените жалби.
Въззиваемият Горубсо М. редовно и своевременно призован се
представлява от юрисконсулт Е.А., която поддържа становище за
5
неоснователност на жалбите, поддържа писмения отговор и предлага
окръжният съд да потвърди атакуваните съдебни актове.
Окръжният съд , след като взе в предвид доводите на
жалбоподателя, след проверка на данните по делото и решението и
обсъди доказателствата, съобрази следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран предявени в обективно и
субективно съединение два иска с правно основание чл.200 от КТ - за
присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди за ексецс от
професионално заболяване за сумата от 500 000 лева и иск имущественни
вреди в размер на 50 960 лв.,представляващи разходи за лечение в болница
„Медикал Парк Гозтепе" гр.Истанбул,Р.Турция.
Ищецът твърди в исковата си молба,че работил като миньор в
ответното дружество, изпълняващ длъжност миньор, когато на 25.02.1992
год.е претърпял трудова злополука, изразяваща се в счупване на гръбначния
стълб, за което е категоризиран първа група инвалидност с чужда помощ.С
решение № 285/22.06.2016 год.по в.гр.д.№ 84/2016 год. Окръжен съд гр.
Смолян отмени Решение № 178/16.12.2015 r.no гр.д.№ 178/2015 г.на М.ския
районен съд и на основание чл.200 ал.З от КТ осъдил ответника „Горубсо-
М.“АД да му заплати обезщетение в размер на 43 873,80 лв.за претърпени
имущественни вреди, а с решение № 1223/25.10.1993 r.no гр.д. № 2331/92 г.
ВКС отменил решение № 378/08.09.1992г.по гр.д. № 408/92 г.на Окръжен съд
гр.Смолян и осъдил същия ответник да му заплати 50 000 лева обезщетение
за неимущественни вреди от причиненото ми професионално
заболяване.Излага твърдения, че след периода на тези дела състоянието му не
само не се е подобрило, но и се влошило, от тогава е инвалид първа група,
движи се с инвалидна количка и с чужда помощ, продължава да изпитвам
чести и интензивни болки, както и че липсват изгледи за някакво подобряване
на състоянието му за в бъдеще.Заради нетърпимите болки загубил голяма
част от съня си, ежедневно му се налага да пие болкоуспокоителни и
лекарства за нервната ми система и че в търсене на изход от това
6
изключително тежко състояние попаднал на информация за възможности за
оперативна интервенция в болница „Медикал Парк Гьозтепе“ гр. Истанбул,
Р.Турция.След проведени консултации и преглед на место, постъпил в
болницата на 26.11.2017 г. и след няколко подготвителни интервенции, в
периода от 29.11.2017 г. до 06.12.2017 г. му е била направена операция,
последвана от възстановяване и препоръки за системна рехабилитация,
които разходи по описаното лечение са били за негова сметка и са на
стойност 50 960 лева, видно от приложената като писмено доказателство към
настоящата искова молба операционна бележка за SWIFT превод на Банка
ДСК,филиал М. от 20.11.2017 г.
Твърди още, че отделно от описаните интервенции и видно от писмо от
06.12.2019 г.от същата болница му е препоръчано да постъпи на 6 седмична
физикална терапия и рехабилитация, която също ще трябва да бъде заплатена
от него, като сумата по един такъв курс на рехабилитация е 10 000 евро (19
950 лева), видно от проформа-фактурата от 20.08.2019 г., изпратена му от
същата болница.
Твърди, че здравословното му състояние продължава да се влошава,
което е наложило и описаната по-горе оперативна намеса, извършена по
необходимост и че към настоящия момент здравословното му състояние е по-
лошо от състоянието му през 1992 г., когато получил обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди.
Твърди също, че това изключително тежко здравословно състояние е в
пряка причинна връзка с увреждането на гръбначния му стълб, получено по
време на настъпване на трудовата злополука на 25.02.1992 г., че продължава
да е обездвижен от кръста надолу, не може да се справя без придружител,
непрекъснато се появяват странични здравословни проблеми и необходимост
и от лечения, както и тази тежка и скъпоструваща хирургична намеса в
Р.Турция.
При разглеждане на делото от проверявания съд от фактическа страна е
установено,че ищецът като работник на ответното дружество изпълняващ
длъжност миньор на 25.02.1992 год.е претърпял трудова злополука,
изразяваща се в счупване на гръбначния стълб. Ищецът е категоризиран
първа група инвалидност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК
7
№788/29.06.1998година пожизнено, съгласно т.10 СТНПС и диагноза –
счупване на гръбначния стълб с указание за увреждане гръбначния мозък
вследствие злополуката от месец февруар(синдром на долната вяла
параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6см. Дистално от
ингвинални гънки,последица на фрактурата на трети поясен прешлен и
увреда на конската опашка).
С Решение №378 от 08.09.1992година,постановено по гр.д.№408/1992
година Горубсо М. е осъден да заплати на М.Ю. 30 000 лева обезщетение за
причинените неимуществени вреди вследствие злополуката и е отхвърлен
иска до предявените 300 000 лева.Решението е отменено в отхвърлителната
част и с решение №1223 от 25.10.1993година по гр.д.№2331/1992година ВКС
е отменил постановения съдебен акт в разликата над уважения размер до
50 000лева и е присъдено обезщетение в размер на 50 000лева.
С решение № 285/22.06.2016 год.по в.гр.д.№ 84/2016 год. Окръжен съд
гр. Смолян отменил Решение № 178/16.12.2015 г. пo гр.д. № 178/2015 г.на
М.ския районен съд и на основание чл.200 ал.З от КТ е осъден ответника
„Горубсо-М.“АД да му заплати обезщетение в размер на 43 873,80 лв.за
претърпени имущественни вреди.
От представени по делото Решение № 285/22.06.2016 г.на ОС гр.Смолян
по в.гр.д. № 84/2016 г.; Решение № 1223/25.10.1993 г.пo гр.д.№ 2331/92 г.на
ВКС и Решение № 378/09.09.1992 г.по гр.д.№ 408/92г.на PC гр.Смолян;
епикриза от клинника по ортопедия и травматология гр. Пловдив; експертно
решение № 0788/ 29.06.1998 г. на ТЕЛК гр.Смолян; епикризи изх. №
02607/18.09.2009 г.и от 17.09.2014 г. на МБАЛ „Проф.Д-р Константин Чилов”
ЕООД гр.М.; епикриза № 1261/21.09.2012 г. МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД
гр. Смолян; епикриза от СБНАЛ „Свети Лазар” ЕООД гр.Казанлък от
12.07.2014 год.; епикриза от Частна болница Медикалпарк Гьозтепе, гр.
Истанбул, Р.Турция – превод; Операционна бележка за SWIFT превод на
Банка ДСК, филиал М. от 20.11.2017 г.; Писмо от Медикалпарк от
06.12.2019г.-превод, се установява, че ищецът е постъпвал на лечение в
различни периоди.
Вещото лице по назначената и изслушана пред районен съд,неоспорена
от страните СМЕ д-р Х.М. дава заключение,че ищецът при процесната
8
трудова злополука от 25.02.1992 г., е получил тежка съчетана гръбначно-
мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания: Фрактура на
тялото на трети поясен прешлен.Фрактура на дъгата на трети поясен
прешлен. Фрактура на бодилестите израстъци на трети до пети поясни
прешлени. Контузия и притискане на гръбначния мозък и конската
опашка.Фрактура на дясната подбедрица. Гръбначно-мозъчната травма се
изразява клинично с пълно обездвижване на долните крайници, нарушена
функция на тазовите резервоари – уриниране и дефекация, нарушена
сексуална функция.Травмата е довела до трайно и необратимо обездвижване
на долните крайници. Последвалото в резултат на тази травмена увреда пълно
обездвижване на долните крайници реализира медико-биологичния признак
„Осакатяване на долните крайници.Тазът няма самостоятелна двигателна
функция, поради което не може да се говори за негово обездвижване.
Ищецът е с трайно нарушената функция на тазовите резервоари, която
предизвиква хронична уроинфекция, която във времето довежда до бъбречна
недостатъчност. Това усложнение е причина за фатален изход при голям
процент от пострадалите с тежки гръбначно-мозъчни уврежданияи в този
смисъл тази увреда има медико-биологична характеристика „Постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота”., като и че всяка
гръбначно-мозъчна травма води до травмена болест на гръбначния мозък и в
развитието на травмената болест на гръбначния мозък се разграничават 4
периода:остър период – продължава 2-3 седмици, владее се от проявите на
спиналния шок и неврологично се манифестира с проявите на пълно
функционално прекъсване на проводимостта на гръбначния мозък;ранен
период – продължаващ през следващите 2-3 седмици, при голяма част от
болните проявите на пълна непроводимост на гръбначния мозък
продължават, при останалите болни обратимите изменения обикновено
изчезват;междинен период – продължаващ 2-3 месеца. В началото на период
явленията на спинален шок изчезват и се проявява действителният характер
на гръбначномозъчното поражение и късен период – започващ след 3-4
месеца и продължаващ неопределено време. Неврологично се характеризира
с продължаващо постепенно възстановяване на функцията на гръбначния
мозък или на гръбначномозъчния автоматизъм и че според степента на
засягане на гръбначно-мозъчната проводимост се различават два основни
синдрома: Синдром на пълно прекъсване на проводимостта – характеризира
9
се с парализа на мускулите под нивото на увредата, изчезване на всички
видове повърхностна и дълбока сетивност и синдром на частично прекъсване
на проводимостта – характеризира се с непълно отпадане на една или друга
негова проводна функция. Според експертизата в случая директната
травматична увреда е на ниво втори-трети поясни прешлени, където
„истински” гръбначен мозък няма, той завършва на ниво 12-ти гръден – първи
поясен прешлен, и по-надолу продължават обособени самостоятелни нервни
влакна, образуващи т.нар. „конска опашка” (кауда еквина). Малко вероятно е
травматична увреда на конската опашка да доведе да картината на пълно
обездвижване на долните крайници. Още повече със значително по-високо
сетивно ниво - Д10-11. Очевидно в патогенезата на увредата стои и съдов
механизъм – нарушение на кръвобращението на гръбначния мозък над зоната
на увреждането. Експертизата дава заключение, че в резултат на
получената тежка съчетана гръбначно-мозъчната травма, извършените в
пряка връзка с нея хирургични интервенции и процедури и настъпилите
усложнения ищецът е претърпял особено интензивни болки и страдания за
срок от 3-4 месеца и значителни и постоянни в следващия период, вкл. до
момента. Според вещото лице лечението в Р. Турция е проведено 20 години
след процесния травматичен инцидент, респективно след получената
гръбначно-мозъчна травма и че в тези изминали 20 години са настъпили
пълно консолидиране на травматичните костни увреждания, невралните
увреди са дефинитивни, тяхно възстановяване или значително подобрение е
практически невъзможно. Единствените показания за проведеното
оперативно лечение е пълна декомпресия на гръбначния канал чрез
разширена ламинектомия и премахване на прешленовото тяло Л2, надеждна
транспедикуларна титаниева стабилизация на поясния отдел на гръбначния
стълб, възстановяване във възможен обем на формата на поясния гръбнак,
отстраняване на компрометираната телена лигатура. Целта е да се създадат
оптимални условия за възстановяване на някои ненапълно загубени неврални
функции, да се предотврати по-нататъшно деформиране на гръбначния стълб,
да се облекчи болковият синдром и че полученото гръбначно-мозъчно
увреждане, освен с изявеното обездвижване и обезчувствяване на долните
крайниците, влияе неблагоприятно на почти всички органи и системи на
организма.
10
Според вещото лице механизмът на възникване увредата на
гръбначния мозък е получена вследствие на получената при процесната
трудова злополука травматична увреда в поясния отдел на гръбначния стълб -
Фрактура на тялото и дъгата на трети поясен прешлен, контузия и
притискане на гръбначния мозък и конската опашка и че пораженията на
гръбначния мозък настъпълил в резултат на въздействия, които надхвърлят
толерантността, характерна за тази тъкан и за нейната васкуларизация
(кръвоснабдяване) и получените уврежданията се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата на 25.02.1992 г. трудова злополука.
При така установеното от фактическа страна с атакуваните решения е
прието,че влошаване здравословното състояние на ищеца и наличие на
причинната връзка с увреждането не са установени с ЕР на ТЕЛК, поради
което е отхвърлен изцяло предявеният иск за обзещетение на причинени
неимуществени в размер на 500 000лева и имуществени вреди в размер на
50 960лева,вследствие ексцес(първоначално постановеното съдебно решение
и решението за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, както и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде потвърдено.
Предявените от ищеца в обективно и субективно съединение два иска с
правно основание чл.200ал.1 КТ за заплащане обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди, вследствие на изложени фактически твърдения за
ексцес са неоснователни и недоказани,поради което правилно е постановено
тяхното отхвърляне.
Според съдебната практика ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е
присъдено обезщетението (ексцес), нему се дължи ново обезщетение за
самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането.
При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно
от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на
пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено
утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява
съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече обезщетените. В
11
този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 196 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 553 от
27.06.2013 г. по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о. на ВКС и други.
В същото време влошаването на здравословното състояние и неговата
причинно-следствена връзка с полученото при трудовата злополука
увреждане следва да бъдат установени с решение на ТЕЛК. В този смисъл е
еднозначната и непротиворечива практика на ВКС обективирана в решение
№ 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2008 г., III г. о., съгласно
което влошаване здравословното състояние на пострадалия и причинната
връзка с увреждането следва да се установят с решение на ТЕЛК.
Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна,
то представлява индивидуален административен акт относно наличието на
трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност
на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за
медицинската експертиза на трудоспособността /НМЕТ- ДВ, бр. 47/7.06.2005
г./ ТЕЛК е медицинският орган, който е компетентен да се произнесе по
административен ред относно причинната връзка между влошаването на
състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. Този орган
трябва да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата
медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да
даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален
риск /трудова злополука/ и влошаването на здравето на пострадалото лице.
Експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна
то представлява индивидуален административен акт относно наличието на
трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически
факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност
на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.
Липсата на такова решение (или непредставянето му по делото)
12
компрометира твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето,
което да е във връзка с началното увреждане и обуславя отхвърлянето на иска
с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
В тази връзка по повод направеното в жалбата оплакване, че в съдебно
медицинската експертиза е прието, че описаните усложнения се намират в
пряка причинно следствена връзка с настъпилата на 25.02.1992година трудова
злополука следва да бъде отбелязано,че се касае за погрешна интерпретация
на отговора на четвъртия въпрос на експертизата, касателно механизма на
злополуката и настъпилите увреждания, а не до наличие на влошаване
здравословното състояние на пострадалия. Нещо повече констатациите за
здравословното състояние на ищеца в приетите по делото съдебно
медицински експертизи не могат да заместят решение на медицинския орган,
взето по установения законен ред. Липсата на решение на ТЕЛК обуславя
извод за неоснователност на претенцията, каквато ищецът би могъл да заяви
след освидетелствуване по реда на Наредбата за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на Решение №153 от
02.06.2011година на ВКС,постановено по гр.д.№526/2010година ,ІVг.о.
Същото е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като не е доказан ексцес
на увреждането по повод настъпилата трудова злополука, за да се обоснове
основателност на претенцията за имуществени вреди.
Неоснователно е и позоваването на решение №34/16.04.2019година по
гр.д.№256/2018година и Решение №452/13.11.2019година по в.гр.д.
№269/2019 година на Окръжния съд Смолян. В тези цитирани решения се
присъжда обезщетение за сходни по характер увреждания, настъпили
вследствие трудова злополука, но се касае за претендирано първоначално
обезщетение, а не на такова вследствие влошаване здравословното състояние,
а и практиката на тези съдилища няма задължителен характер.
Уместно е да бъде отбелязано, че обезщетение за претърпените от
М.Ю. болки и страдания вследствие трудовата злополука вреди е присъдено
с Решение №378/08.09.1992година по гр.д.№408/1992година по описа на
Смолянския окръжен съд и Решение №1223/25.10.1993година по гр.д.
13
№2331/1992година на ВКС.
Не може да бъде споделено и поддържаното от жалбоподателя, че в
решение на ТЕЛК №0788/090 от 19.06.1998година е констатирана причинна
връзка между настъпилата трудова злополука и влошаване на здравословното
състояние на пострадалия.Процесното решение на ТЕЛК е за общи
заболявания,издадено е пожизнено, определена е първа група инвалидност с
чужда помощ и диагноза -Счупване на гръбначния стълб с указание за
увреждане на гръбначния мозък. Синдром на долна вяла параплегия, със
сетивно равнище по проводников тип на 5 - бсм. Дистално от ингвиналните
гънки, последица фрактура на трети поясен прешлен и увреда на конската
опашка. В цитираното решение не е описано ново състояние на ищеца или
констатации за влошаване на здравословното му състояние, което да в
резултат от претърпяната през 1992 г. трудова злополука, претендирано с
исковата молба.
Следователно към приложените към исковата молба и представените в
хода на разглеждане на делото писмени доказателства не е представено
експертно решение на ТЕЛК, в което да е удостоверено твърдяното от ищеца
влошаване на здравословното му състояние, което да е в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяната през 1992 г. трудова злополука и
настъпилите първоначални увреждания (за които ищецът е обезщетен). Освен
това представените в първоинстанционното производство епикризи не са
релевантни доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба
твърдения за влошаване на здравословното състояние на ищеца, тъй като
констатираните в тях заболявания не обосновават наличие на ексцес,
вследствие първоначалното увреждане, а и влошаването на здравословното
състояние вследствие настъпилата трудова злополука може да бъде
установено единствено с решение ТЕЛК,който е медицинският орган
компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната
връзка между влошаването на състоянието на увреденото лице и увреждането
от трудова злополука,в какъвто смисъл е и практиката на ВКС обективирана
в решение № 226 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4119/2008 г., III г. о. ,
решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г.
о.,решение № 157 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., III г. о.;
решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о. и
14
други.
По отношение оплакванията за незаконосъобразност на решението по
отношение претендираните неимуществени вреди,вследствие твърдения
ексцес. Претенцията за имуществени вреди е акцесорна на заявената за
неимуществени вреди и тъй като не е доказан ексцес не се дължи и
обезщетение за извършените интервенции в болница „Медикал Парк
Гьозтепе, гр.Инстанбул за сумата 50 960 лева, за които са изложени
фактически твърдения,че са извършени предвид влошаване здравословното
състояние на ищеца.
Във връзка с оплакването,че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по претенцията за имуществените вреди настоящият състав
намира за необходимо да отбележи, че не се касае за непроизнасяне, а за
допусната от съда очевидна фактическа грешка, поправена по надлежен ред с
допълнително решение№10032 от 11.06.2021година.
Предвид гореизложеното и тъй като в конкретния случай тежестта на
доказване съобразно чл.154 ГПК е на ищеца, който не е установил влошаване
на здравословното състояние в причинна връзка с увреждането с годни
доказателства, които да подкрепят твърденията му за осъществяване на
влошаване на здравето, довело до промяна на трудоспособността, причинна
връзка между това влошаване и първоначалното увреждане, което обуславя и
крайния извод на настоящия състав на съда, съвпадащ с изложените от
районен съд за неоснователност на иска за причинени неимуществени и
имуществени вреди вследствие ексцес.
Поради съвпадане на изводите на стоящия състав с изложените от
районен съд ще следва атакуваните решения да бъдат потвърдени като
законосъобразно постановени.
С оглед изхода на спора се дължат направените разноски на
въззиваемото дружество за юрисконсултско възнаграждение пред окръжен
съд, които са своевременно поискани и следва да се присъдят в размер на 200
лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, Смолянският окръжен
съд ,
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 1008/20.01.2021година и постановеното
след поправка на очевидна фактическа грешка Решение №10032 от
11.06.2021година, постановени по гр.д.№ 1/2020година по описа на М.ския
районен съд, като законосъобразно постановени.
ОСЪЖДА М. АХМ. ЮС., ЕГН **********, живущ в гр. М., ул.”Р.” №
26, обл. Смолян, да заплати на ГОРУБСО М." АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. М., ул."Я." № 1, представлявано от
изпълнителния директор С.С.А. направените разноски пред въззивния съд за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер – 200(двеста)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна жалба,в едномесечен срок от
връчването му на страните по делото .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16