№ 431
гр. Варна, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110205300 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. А., ЕГН **********, живущ в *** против
Наказателно постановление № 22 - 0819 - 006082/ 17.11.2022 год. на
Началник група към ОД на МВР- Варна, сектор „ПП“, с което му е
наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 /шест/ месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателят.
В съдебно заседание възз., не се явява. Представлява се, чрез
процесуален представител, адв. А., САК. Поддържа жалбата. Излага
становище, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се за
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Иска се на въззивника
да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода
на съдебното производство.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юк. Л., която
излага твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание
чл. 63 ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На въззивника е съставен АУАН - серия. GА, бл. № 794221/
13.10.2022 г., за това че на 13.10.2022 год. около 00:54 часа, в гр.Варна, по
бул. “ Владислав Варненчик “, до кръстовището с ул. “Патриарх Евтимий“, в
посока изхода на града, управлявал лек автомобил „Пежо“ с рег. № СВ 27-26
ТЕ, собственост на С.П.С., като автомобила бил с прекратена регистрация от
дата 03.08.2022 год. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. /липса на
застраховка “Гражданска отговорност“/.
Актосъставителят Е. Г.- мл. автоконтрольор при ОД МВР – Варна,
сектор „ПП“ квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1, пр1 от ЗДП.
Настоящия АУАН е връчен на въззивника, който го подписала без да посочи
каквито и да било възражения по акта. Такива не били депозирани и в
законния тридневен срок за това.
Образувана била прокурорска преписка № 15138/ 2022 год. по описа
на РП - Варна в която била извършена предварителна проверка за
установяване данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, от НК.
Преписката е приключила с издадено Постановление за отказ за образуване
на досъдебно производство, като е установено, че на въззивника не му е било
известно, че автомобилът е бил служебно дерегистриран. Прокурорът е
приел, че деянието по чл.345, ал.2, от НК е несъставомерно от субективна
страна. За прокурорският акт бил уведомен Началника на Сектор “ПП“ при
ОД МВР - Варна..
На 17.11.2022 год. АНО издал НП № 22 - 0819 - 006082/ 17.11.2022
год., предмет на настоящата въззивна проверка.
АНО е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и е
санкционирал въззивника налагайки му глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, на
осн.чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
2
свидетелски показания на свидетеля Е. Г. – актосъставител и свидетеля при
съставяне на АУАН – Л. М., които съдът кредитира изцяло, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и
приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр. №
15138/ 2022 год. на ВРП и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Началник група при ОД на МВР - Варна,сектор „ПП“, съгласно Заповед №
8121з - 1632/ 02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН
също е съставен от компетентен орган – младши експерт, оправомощен
съгласно същата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник
група при ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, упълномощен с това правомощие
със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните
работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да
издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
3
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на
защита на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършена. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това
и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина.
На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение
на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че
липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина. Няма как да се приеме
за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна
страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140,
ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема , че
въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да
подхожда формално - при съставен АУАН, непременно да издава НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на копие на
4
съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП,
което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка да бъдат
изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства
освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на
НП.
Не оборени по никакъв начин са твърденията на въззивникът, че по
никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е с
прекратена регистрация по служебен ред от Сектор „ПП“ при ОД МВР -
Варна.
По АНП, а и в съдебното производство не са ангажирани каквито и да
било доказателства това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя
към момента, в който е бил спрян за проверка. За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и
от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивникът виновно да е управлявала служебно
дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ категоричен е и
разпитаният в с.з. свидетел/, че въззивникът изобщо не е знаел, че
автомобилът е бил служебно дерегистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи извършената проверка по преписката на ВРП, но и е
наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 1791/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2777/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2198/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2172/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 546/20 г., по описа на съда и др.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на
ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
5
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане
приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
По отношение искането на страните за присъждане на
юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, фактура, списък за разноски по реда на чл.63, ал.3-
ЗАНН, вр. чл.143 АПК и чл.80 ГПК, приложени към жалбата, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено. Следователно претенцията е основателна в
пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху
това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а
това е ОД на МВР – в. като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по
Адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се
явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 - 0819 - 006082/
17.11.2022 год. на Началник група към ОД на МВР - Варна, Сектор „ПП“, с
което на М. Г. А., ЕГН **********, ***, е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС „ за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да плати на М. Г. А., ЕГН **********,
направените по делото разноски – 720.00 /седемстотин и двадесет/ лв. за
адвокатско възнаграждение по АНД № 5300/2022 год. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ОД МВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7