РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Г. Т., 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20243220100457 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 2999/28.10.2024г.
от Г. А. Ж. с ЕГН - ********** от гр.Д., ул. „Оп. П. А.“ №**, вх. *, ет.*, ап.*
чрез адв. С. Х. от АК - Д., адрес за призоваване: гр. Д., бул. „25-******” №**,
ет.*, офис **, срещу Д. Н. Н. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Г. Т., обл. Д., ул.
„В. А.” № *, вх. * ет.*, ап.*, без посочено правно основание и посочена цена
на иска 16 045.30 лева /шестнадесет хиляди четиридесет и пет лева и тридесет
стотинки/, от които: главница: 14 403.15 лева /четиринадесет хиляди
четиристотин и три лева и петнадесет стотинки/ и законна лихва: 1 642.15лева
/хиляда шестстотин четиридесет и два лева и петнадесет стотинки/.
С молбата се иска от съда:
Да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 14 403.15 лева
/четиринадесет хиляди четиристотин и три лева и петнадесет стотинки/,
представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за
стопанската 2022 - 2023г. за отдадената под наем земеделска земя,
представляваща: Поземлен имот с кадастрален идентификатор ********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Г. Т., с площ от
150035 кв. м, /сто и петдесет хиляди тридесет и пет квадратни метра/ и 10 000
1
/десет хиляди/ кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален
идентификатор ******* /осем едно две едно девет точка три четири точка
едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г.
Т., целия имот с площ 35008 кв. м /тридесет и пет хиляди и осем квадратни
метра/, ведно със законна лихва за забава считано от 01.01.2024 г. до
25.10.2024 г. в размер на 1 642.15 лева /хиляда шестстотин четиридесет и два
лева и петнадесет стотинки/, както и ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени
искания.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем, сключен на
30.03.2022г. с ответника - ЗП Д. Н. Н., същият като наемател е приел да
обработва за срок от една стопанска – 2022г./2023г., собствената му
земеделска земя, а именно поземлен имот с кадастрален идентификатор
********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Г.
Т., с площ от 150035 кв. м, /сто и петдесет хиляди тридесет и пет квадратни
метра/ и 10 000 /десет хиляди/ кв.м. в идеални части от поземлен имот с
кадастрален идентификатор ************** /осем едно две едно девет точка
три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Ч., общ. Г. Т., целия имот с площ 35008 кв.м. /тридесет и пет
хиляди и осем квадратни метра/. Твърди се, че според чл. 1, ал.2 от наемния
договор земеделските земи са се предоставили на наемателя заедно с трайните
насаждения от лавандула, находящи се в имотите. Съгласно уговореното
между ищеца и ответника в чл. 5, ал.1 от договора за наем наемната цена за
стопанската 2022г./2023г. била в гарантиран размер на 140 лева на декар за
стопанската година или общо в размер на 22404,90 лева, която съгласно чл.5,
ал. 2 следвало да се заплати в срок до 3 /три/ месеца след изтичането на
съответната стопанска година. Според чл.4, ал.1 от сключения договор
„Стопанската година по смисъла на този договор обхваща времето от първи
октомври 2022г. до първи октомври 2023г., т.е. плащането на наемното
възнаграждение е следвало да се извърши най-късно в срок до 01.01.2024г. До
момента на завеждане на исковата молба ответникът е платил по 50 лева на
2
декар от дължимото наемно плащане за стопанската 2022/2023 година, т.е.
частично е изпълнил задължението си за плащане, като на 23.11.2023г. е
превел по банкова сметка на ищеца сумата от 8001,75 лева. Ответникът към
момента на подаване на исковата молба дължал наемно плащане в размер 70
лева на декар или 14403,15 лева, което не е изпълнено до момента. Между
страните са били проведени множество разговори, които са завършили без
резултат. Твърди се, че е отправена писмена покана с изх. № 26146/
10.07.2024г. на ЧСИ Л. Т. с peг. № **** и район на действие ОС Д. до
ответника с молба да бъде заплатен остатъкът от дължимото наемно плащане
в срок до 22.07,2024г., която е връчена на 10.07.2024г., но сумата не е
изплатена в указания срок.
В срокът по чл. 131 от ГПК, ответникът Д. Н. Н. с ЕГН - **********, с
адрес: гр.Г. Т., обл. Д., ул. „В. А.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв. И. Р. от АК - Д.
представя отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но
неоснователен и недоказан.
В отговора на исковата молба ответникът признава наличието на
валидно сключен между страните по делото договор за наем на недвижим
имот от 09.02.2022г., по силата на който ищеца се е задължил да му
предостави собствената си земеделска земя за ползване през стопанската 2022/
2023г., срещу задължението за заплащане на наемно възнаграждение в размер
на 140 /сто и двадесет/ лева за декар. Твърди, че ищецът е изпълнил
задължението си за предаване владението върху земеделския си имот, като
ползването му е осъществено от него през периода, за който се отнася
договора. Признава, че за това ползване е заплатено наемно възнаграждение в
размер на 50 /петдесет/ лева на декар, така както се сочи в исковата молба.
Според него претендираната сума в размер на 14403,15 лева се явява
недължима, поради настъпилите форсмажорни обстоятелства. Месеците от
май до ноември на 2023г. се определяли като месеци без валежи и високи
температури в землището на с. Ч. и с. О., общ. Г. Т., в които се намира имота,
предмет на договора за наем, а това засушаване е довело до частично
унищожаване на реколтата, ниски и некачествени добиви и съответните ниски
продажни цени и доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора,
при форсмажорни обстоятелства страните уговарят други размери на наемно
възнаграждение и други срокове за изпълнение. Твърди се, че с ищеца и
3
неговия процесуален представител били проведени разговори за редуциране
на наемното възнаграждение или определяне на по - дълъг срок за заплащане,
които приключили без резултат. Предвид неизпълнението на договореностите,
визирани в чл. 5, ал. 4 от договора за наем от страна на ищеца, извършеното
плащане на наемно възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева на декар и
наличието на проявени форсмажорни обстоятелства през срока на наемното
правоотношение, исковите претенции са неоснователни и като такива следва
да се отхвърлят..
Районен съд – Г. Т., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на: от 14 403.15
лева /четиринадесет хиляди четиристотин и три лева и петнадесет стотинки/,
представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за
стопанската 2022 - 2023г. за отдадената под наем земеделска земя,
представляваща: Поземлен имот с кадастрален идентификатор *********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Г. Т., с площ от
150035 кв. м, /сто и петдесет хиляди тридесет и пет квадратни метра/ и 10 000
/десет хиляди/ кв.м. в идеални части от Поземлен имот с кадастрален
идентификатор ******* /осем едно две едно девет точка три четири точка
едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г.
Т., целия имот с площ 35008 кв. м /тридесет и пет хиляди и осем квадратни
метра/, ведно със законна лихва за забава считано от 01.01.2024 г. до
25.10.2024 г. в размер на 1 642.15 лева /хиляда шестстотин четиридесет и два
лева и петнадесет стотинки/, както и ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски в исковото производство.
Не оспорва и се признава наличието на валидно сключен между
страните по делото договор за наем на недвижим имот от 09.02.2022г., по
силата на който ищеца се е задължил да му предостави собствената си
земеделска земя за ползване през стопанската 2022/2023г., срещу
задължението за заплащане на наемно възнаграждение в размер на 140 /сто и
4
четиридесет/ лева за декар, както и че към времето на подаване на исковата
молба е заплатено наемно възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева на
декар, така както се сочи в исковата молба.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства от
които извлича своята претенция, следва да установи, че ответникът му дължи
наем в пълен размер за съответната стопанска година съобразно сключен
договор за наем на земеделска земя.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената
по договор за наем, надлежно и изцяло, и не дължи такова възнаграждение на
ищеца.
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се
установява, че по силата на договор за наем, сключен на 30.03.2022г. между
страните, ответникът е приел да обработва за срок от една стопанска –
2022г./2023г., поземлен имот с кадастрален идентификатор *********, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ. Г. Т., с площ от
150035 кв. м, /сто и петдесет хиляди тридесет и пет квадратни метра/ и 10 000
/десет хиляди/ кв.м. в идеални части от поземлен имот с кадастрален
идентификатор ************* /осем едно две едно девет точка три четири
точка едно девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч.,
общ. Г. Т., целия имот с площ 35008 кв.м. /тридесет и пет хиляди и осем
квадратни метра/.
Съобразно чл. 1, ал.2 от наемния договор земеделските земи са се
предоставили на наемателя заедно с трайните насаждения от лавандула,
находящи се в имотите.
Предвид уговореното между ищеца и ответника в чл. 5, ал.1 от договора
за наем наемната цена за стопанската 2022г./2023г. била в гарантиран размер
на 140 лева на декар за стопанската година или общо в размер на 22404,90
лева, която съгласно чл.5, ал. 2 следвало да се заплати в срок до 3 /три/ месеца
след изтичането на съответната стопанска година. Според чл.4, ал.1 от
5
сключения договор „Стопанската година по смисъла на този договор обхваща
времето от първи октомври 2022г. до първи октомври 2023г., т.е. плащането на
наемното възнаграждение е следвало да се извърши най-късно в срок до
01.01.2024г.
Към момента на депозиране на исковата молба ответникът е платил по
50 лева на декар от дължимото наемно плащане за стопанската 2022/2023
година, т.е. частично е изпълнил задължението си за плащане, като на
23.11.2023г. е превел по банкова сметка на ищеца сумата от 8001,75 лева.
Ответникът към момента на подаване на исковата молба дължал наемно
плащане в размер 70 лева на декар или 14403,15 лева, което не е изпълнено до
депозиране на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът изрично е посочил, че е платил
50лв. на декар от дължимото, като признава размера на останалата дължима
сума, но твърди, че поради настъпили форсмажорни обстоятелства същите не
се дължат.
Поради стореното изявление за признаване размерът на неизплатената
сума, ищецът е оттеглил искането за назначаване на съдебно счетоводна
експертиза.
Ответникът не представя доказателства и по никакъв начин не доказва
твърденията си за настъпили форсмажорни обстоятелства.
По искане на ищцовата страна е допуснато искане за разпит на св. П Ж.
– майка на ищеца. В показанията си пред съда се потвърждава фактите
изложени в исковата молба. Въпреки роднинската обвързаност, съдът намира
показанията на свидетеля за достоверни, логично подредени, ответстващи на
събраните писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло.
Съдът като взе предвид и приложените и приети писмени доказателства,
намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер.
При горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъде присъдена и
сумата от 2341,82 лв./две хиляди триста четиридесет и един лев и осемдесет и
две стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от която:
6
641,82лв. - платената държавна такса, 1700лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г. Т.,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН - **********, с адрес: гр.Г. Т., обл. Д., ул. „В.
А.” № *, вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Ж. с ЕГН - ********** от
гр.Д., ул. „Оп. П. А.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, сумите от:
- 14 403.15 лева /четиринадесет хиляди четиристотин и три лева и
петнадесет стотинки/, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно
възнаграждение за стопанската 2022г. - 2023г. за отдадената под наем
земеделска земя, представляваща: Поземлен имот с кадастрален
идентификатор *****************, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. Г. Т., с площ от 150035 кв. м, /сто и петдесет хиляди
тридесет и пет квадратни метра/ и 10 000 /десет хиляди/ кв.м. в идеални части
от Поземлен имот с кадастрален идентификатор ********* /осем едно две
едно девет точка три четири точка едно девет/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ч., общ. Г. Т., целия имот с площ 35008 кв. м
/тридесет и пет хиляди и осем квадратни метра/, както и законна лихва за
забава считано от 01.01.2024г. до 25.10.2024г. в размер на 1 642.15 лева
/хиляда шестстотин четиридесет и два лева и петнадесет стотинки/, ведно със
законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.10.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
- 2341,82 лв./две хиляди триста четиридесет и един лев и осемдесет и
две стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от която:
641,82лв. - платената държавна такса, 1700лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд – Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
7
страните.
Съдия при Районен съд – Генерал Тошево: _______________________
8