№ 46
гр. Дупница, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско
дело № 20231510100021 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, лично и като пълномощник на В.
И. Т., ЕГН **********, с адрес: с. *** и С. И. Т., ЕГН **********; с адрес: с.
*** чрез адвокат Ю. С. от КАК срещу И. Т. И., ЕГН **********, с адрес: с.
***, общ. Дупница, обл. Кюстендил.
Ищците твърдят, че са наследници на *** Т. Т.а, починала на
27.02.2021г. Нейните родители Т.П.Т. и С.С.Т. по време на брака им са
придобили собствеността върху „Поземлен имот с идентификатор
24791.18.201 по КККР на с. ***, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със
Заповед № РД-8-995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на
поземления имот: с. ***, махала „Бучалата“, с площ от 1 891 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид, застрояване, с предишен идентификатор: 24791.500.203;
24791.18.165 и с номер по предходен план: 500503, при съседи: 24791.18.165,
24791.500.203, както следва:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 123,
1
том II, дело № 624/1964г. на Станке-Димитровски районен съдия, Т.П.Т. е
станал собственик на „Дворно място около 1 декар намиращо се в махала
„Бучалата“ в землището на с. ***, окръг Кюстендилски“. С Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 87, том III,
дело № 986/04.12.1979г. на Станке - Димитровски районен съдия С.С.Т. е
станала собственик на „Дворно място с площ от 800 кв.м., находящо се в с.
***, Кюстендилски окръг, махала „Бучалата“. По този начин Т. и С.Т. са
станали собственици на целия описан по-горе имот с пл. № 500503, сега
поземлен имот с идентификатор 24791.18.201 по КККР на с. ***
Впоследствие с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том III,
дело № 1020/14.10.1982г. на Станке-Димитровски районен съдия С.С.Т.
подарява на дъщерите си, в това число и на наследодателката на ищците - ***
Т.а „Дворно място с площ от 800 кв.м., находящо се в с. ***, Кюстендилски
окръг, махала „Бучалата“. От тези 800 кв.м. наследодателката на ищците има
1/3 идеална част, което се равнява на 267/800 кв.м. По-късно с Нотариален акт
№ 52, том I, per. № 1016, дело № 46/06.03.2003г. на нотариус С. С., С.С.Т.
продава собствената си ½ или 3/6 идеални части, а В. Т. К. нейната собствена
1/6 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № 2198 по кадастралния план на с.
***, м. „Бучалата“ целия с площ от 1098 кв.м. на *** Т.а. По този начин
наследодателката на ищците е станала собственик на 4/6 идеални части от
този имот по сделката. Останалите 2/6 ид. части са собственост по наследство
от Т.П.Т. на *** Т. Т.а и на И. Т. И.. Или от площта на имот в размер на 1098
кв.м. *** Т.а е имала 5/6 идеални части, които в квадратни метри се равняват
на 915/1098 кв.м. Със същия нотариален акт В. Т. К. е продала на сестра си
*** Т. Т.а 1/3 ид.ч. от неурегулиран имот с пл. № 198, по плана на с. ***,
местност „Бучалата“ с обща площ за това място от 861 кв.м. След тази сделка
*** Т. Т.а получава 287/861 кв.м. В КККР на гр. Дупница, двата бивши
поземлени имота с № 2198 и с № 198 са записани като „Поземлен имот с
идентификатор 24791.18.201 по КККР на с. *** одобрени със Заповед № РД-
8-995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с.
***, махала „Бучалата“, с площ от 1 891 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, с предишен идентификатор: 24791.500.203; 24791.18.165 и с
номер по предходен план: 500503.“ Общо по наследство от баща си Т. Т., от
2
прехвърлителни сделки от майка си — С. Т.а и от прехвърлителна сделка от
сестра си – В.К. наследодателката на ищците има 1469/1891 кв.м. Твърдят, че
ответницата И. И. се е снабдила с Нотариален акт за собственост № 39, том
III, per. № 3833, дело № 415/10.08.2022г. на нотариус С. С. върху
съсобствения между нея и *** Т. Т.а „Поземлен имот е идентификатор
24791.18.201 по КККР на с. *** одобрени със Заповед № РД-8-
995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с.
***, махала „Бучалата“, с площ от 1891 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване, за друг вид
застрояване, с предишен идентификатор: 24791.500.203; 24791.18.165 и с
номер по предходен план: 500503, ведно с попадащите върху имота сгради:
сграда с идентификатор 24791.18.201.1, със застроена площ от 89 кв.м., брой
етажи - 2 и предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и сграда с
идентификатор 24791.18.201.2, със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи - 1,
и предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи,
поземлен имот с идентификатор 24791.18.165 и поземлен имот с
идентификатор 24791.500.203. на основание дарение, покупка и давностно
владение. С писмо изх.№ 24-28991/30.09.2022г., СГКК - Кюстендил е
уведомила ищците за служебно вписване като собственик на процесния имот
на И. Т. И., с указание, че действителността на записания в регистъра
документ за собственост може да се оспори по съдебен ред. Твърдят, че
тяхната наследодателка до смъртта си на 27.02.2021г. е ползвала идеалните си
части, декларирала ги е в данъчната служба и редовно е заплащала данъци и
такси. Ответницата не е собственик на целия процесен недвижим имот, а само
на остатъка от 442 кв.м., които има по наследство от баща й Т.П.Т.. В частта,
в която е останала като собственост на ответницата, същата е изградила
жилищна сграда и само тази част не се оспорва от ищците в производството.
По техни данни цялото семейство е помагало за изграждането на тази
жилищна сграда и *** Т. Т.а заедно със сестра си И. Т. И. /ответник в
процеса/ са ползвали всеки частите си, които има. При това положение не е
налице явно, непрекъснато и необезпокоявано владение на целия имот от
ответницата. Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на останало им наследство от *** Т. Т.а на 1469/1891 кв.м. от
3
Поземлен имот с идентификатор 24791.18.201 по КККР на с. *** одобрени със
Заповед № РД-8-995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на
поземления имот: с. ***, махала „Бучалата“, с площ от 1 891 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, с предишен идентификатор: 24791.500.203;
24791.18.165 и с номер по предходен план: 500503., както и да отмени
нотариален акт за собственост № 39, том III, per. № 3833, дело №
415/10.08.2022г. на нотариус С. С. за разликата над 442 кв.м. до 1891 кв.м.,
които са собствени на ищците.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в
който отговор сe изразява становище за допустимост на предявения иск и
неоснователност на същия по подробно изложени съображения в отговора,
като ответникът твърди, че само тя и семейството й имат ключ от портата на
оградата, с която е ограден имотът през 1996 г. и от тогава нито
наследодателката на ищците, нито те са имали достъп до имота. Твърди, че в
имота има изградени от повече от 35г. лозници, насадени плодни дръвчета и
само тя и и семейството й се грижат и обработват същия, които обаче не са
ищците, които не са имали достъп до имота повече от 27г., което е много
повече от минимално изискуемите 10г. В имота са изградени от ответницата
и съпругът й през 1985г. двуетажна къща и гараж и стопанска постройка
впоследствие, като това за гаража и стопанската сграда дори не им е известно,
тъй като не са имали достъп до същият от както се заключва. Имотът е
образуван от два имота по КККР, което се установява от проекта, който е
процедиран пред СГКК - Кюстендил. Ищците са били уведомени по
административен ред и като наследници на сестрата на ответницата съгласно
акта за дарение от 1982г. когато имота бил 800 кв.м. за това което се
процедира, но същите не са възразили на същия, при което същите са
изгубили правото си на собственост на притежаваната по акта 1/3 идеална
част от 800 кв.м. Категорично не е налице идентичност на имота описан в
акта за дарение и имот с идентификатор 24791.18.201 по КККР на село ***,
община Дупница. Не е налице идентичност и по предходните представени
нотариални актове, които неправилно са сумирани, а се касае за един и същ
имот, придобИ. от различни лица през годините. Твърди, че имот с
идентификатор 24791.18.201 по КККР на село *** не е идентичен на имота,
4
описан в представените с исковата молба нотариални актове, като същият е
образуван от части от ПИ с идентификатор 24791.18.165 с трайно
предназначение: „земеделска територия“ и ПИ с идентификатор
24791.500.203 също с трайно предназначение: „земеделска територия“ и
начин на трайно ползване: „за друг вид земеделска земя “ което много добре е
онагледено на проекта изготвен по искане на ответника, процедиран пред
СГКК - Кюстендил. Площта от ПИ с идентификатор 24791.18.165 с трайно
предназначение: „земеделска територия“ е всъщност площта, която тя
съпругът й завземат и заграждат от нивата на съседа, за което представя и
договора за покупко-продажба от 1998г., който има ясна дата и от която тече
началният срок за завладяването и на този имот, приобщен като част от
наследствения с площ общо от 800 кв.м, а ищците са имали 1/3 ид. ч. от него.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска и да й присъди сторените по делото разноски.
Съдът с протоколно определение, постановено по делото на 05.04.2023г.
е оставил без движение исковата молба, по която е образувано настоящото
производство и указал на ищците да отстранят констатираната нередовност на
исковата молба, предвид сключения граждански брак, ответницата И. И. и И.
А. И. – на 10.09.1972 г., доколкото съдът служебно не може да конституира
ответници в настоящата хипотеза, e указал на ищците да представят
поправена искова молба, насочена и срещу задължителния другар - съпругът
на първоначалната ответница. Новият ответник – задължителен другар в
процеса – съпругът на ответника И. Т. И., ЕГН ********** - И. А. И., ЕГН
**********, с адрес: с. ***в срока за отговор на исковата молба е депозирал
такъв, в който отговор сe изразява становище за допустимост на предявения
иск и неоснователност на същия по подробно изложени съображения в
отговора, като ответникът твърди, че само той и семейството му имат ключ от
портата на оградата, с която е ограден имотът през 1996 г. и от тогава нито
наследодателката на ищците, нито те са имали достъп до имота. Твърди, че в
имота има изградени от повече от 35г. лозници, насадени плодни дръвчета и
само той и и семейството му се грижат и обработват същия, а ищците не са
имали достъп до имота повече от 27г., което е много повече от минимално
изискуемите 10г. В имота са изградени от ответника и съпругата му през
1985г. двуетажна къща и гараж и стопанска постройка впоследствие, като
това за гаража и стопанската сграда дори не им е известно на ищците, тъй
5
като не са имали достъп до същият от както се заключва. Имотът е образуван
от два имота по КККР, което се установява от проекта, който е процедиран
пред СГКК - Кюстендил. Ищците са били уведомени по административен ред
и като наследници на сестрата на ответницата съгласно акта за дарение от
1982г. когато имота бил 800 кв.м. за това което се процедира, но същите не са
възразили на същия, при което същите са изгубили правото си на собственост
на притежаваната по акта 1/3 идеална част от 800 кв.м. Категорично не е
налице идентичност на имота описан в акта за дарение и имот с
идентификатор 24791.18.201 по КККР на село ***, община Дупница. Не е
налице идентичност и по предходните представени нотариални актове, които
неправилно са сумирани, а се касае за един и същ имот, придобИ. от
различни лица през годините. Твърди, че имот с идентификатор 24791.18.201
по КККР на село *** не е идентичен на имота, описан в представените с
исковата молба нотариални актове, като същият е образуван от части от ПИ с
идентификатор 24791.18.165 с трайно предназначение: „земеделска
територия“ и ПИ с идентификатор 24791.500.203 също с трайно
предназначение: „земеделска територия“ и начин на трайно ползване: „за друг
вид земеделска земя“, което много добре е онагледено на проекта изготвен по
искане на ответника, процедиран пред СГКК - Кюстендил. Площта от ПИ с
идентификатор 24791.18.165 с трайно предназначение: „земеделска територия
“ е всъщност площта, която тя съпругът й завземат и заграждат от нивата на
съседа, за което представя и договора за покупко-продажба от 1998г., който
има ясна дата и от която тече началният срок за завладяването и на този имот,
приобщен като част от наследствения с площ общо от 800 кв.м, а ищците са
имали 1/3 ид. ч. от него. С оглед изложеното моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска и да му присъди сторените по делото
разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници изх. № 125/07.09.2022 г. на ***
Т. Т.а, ищците са нейни наследници по закон – И. Т. е нейн съпруг, другите
двама са нейни синове.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 123,
6
том ІІ, дело № 624/64 г. на Станке-Димитровски районен съдия, Т.П.Т. е
станал собственик на „Дворно място около 1 декар намиращо се в махала
„Бучалата“ в землището на с. ***, окръг Кюстендилски“.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 87, том III, дело № 986/04.12.1979г. на Стаке - Димитровски
районен съдия, С.С.Т. е станала собственик на „Дворно място с площ от 800
кв.м., находящо се в с. ***, Кюстендилски окръг, махала „Бучалата“.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том III, дело №
1020/14.10.1982г. на Станке-Димитровски районен съдия, С.С.Т. подарява на
дъщерите си, в това число и на наследодателката на ищците - *** Т.а „Дворно
място с площ от 800 кв.м., находящо се в с. ***, Кюстендилски окръг, махала
„Бучалата“.
С Нотариален акт № 52, том I, per. № 1016, дело № 46/06.03.2003г. на
нотариус С. С., С.С.Т. продава собствената си ½ или 3/6 идеални части, а В. Т.
К. нейната собствена 1/6 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № 2198 по
кадастралния план на с. ***, м. „Бучалата“ целия с площ от 1098 кв.м. на ***
Т.а. Със същия нотариален акт В. Т. К. е продала на сестра си *** Т. Т.а 1/3
ид.ч. от неурегулиран имот с пл. № 198, по плана на с. ***, местност
„Бучалата , с обща площ за това място от 861 кв.м.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание дарение, покупка и давностно владение № 39, том ІІІ, рег. № 3833,
дело № 415/2022 г. ответницата И. И. е призната за собственик на Поземлен
имот е идентификатор 24791.18.201 по КККР на с. *** одобрени със Заповед
№ РД-8- 995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления
имот: с. ***, махала „Бучалата“, с площ от 1891 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване, за друг вид
застрояване, с предишен идентификатор: 24791.500.203; 24791.18.165 и с
номер по предходен план: 500503, ведно с попадащите върху имота сгради:
сграда с идентификатор 24791.18.201.1, със застроена площ от 89 кв.м., брой
етажи - 2 и предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и сграда с
идентификатор 24791.18.201.2, със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи - 1,
и предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи,
поземлен имот с идентификатор 24791.18.165 и поземлен имот с
7
идентификатор 24791.500.203. на основание дарение, покупка и давностно
владение.
С уведомление изх. № 24-28991-30.09.2022 г. на АГКК до В. Т., С. Т., И.
Т. и В.К., СГКК - Кюстендил е уведомила ищците за служебно вписване като
собственик на И. Т. И. на процесния имот и заличаване на В.К., *** Т.а и И.
И. като съсобственици на 800 кв.м. от процесния имот.
Видно от удостоверение за граждански брак на И. А. И. и И. Т. Т.а
Серия ГБ-69 № 244979, същите са сключили такъв на 10.ІХ.1972 г.
Видно искова молба от С.С.Т. против И. Т. И. от 16.03.1998 г. и решение
от 21.04.1999 г. по гр. д. № 506/1998 г., майката на наследодателката на
ищците и на ответницата И. И. - С. Т.а е предявила иска за отмяна на
дарението, описано по – горе срещу ответницата И. И., който е бил
отхвърлен.
Видно удостоверение № 47/26.V.1982 г., издадено от
Станкедимитровският районен съд, майката на наследодателката на ищците и
на ответницата И. И. - С. Т.а се е отказала от наследството на нейния съпруг
Т. Т..
С разрешение за строеж № 305/27.VІІ.1983 г. на ОбНС отдел
„Архитектура и благоустройство“ гр. Станке Димитров на ответницата е
разрешено да построи еднофамилна жилищна сграда на два етажа и гараж в
имота й по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 49, том III, дело
№ 1020/14.10.1982г. на Станке-Димитровски районен съдия.
Видно от декларация от *** Т. Т.а изх. № 56/20.07.1983 г. и декларация
от В. Т. К. № 36/21.VІІ.1983 г., същите са дали съгласие за строеж на къща на
ответницата в качеството им на съсобственици в процесния имот.
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1998 г.
ответникът И. И. и С.О. купуват от трети за процеса лица 450 кв.м от нива с
площ 600 кв.м. в местността „Върлището“, махала „Бучалата.“
Видно от платежно нареждане № 37676/07.05.2015 г. (дубликат);
приходен касов ордер Серия ББ16 № **********/17.03.2016 г. (дубликат);
приходен касов ордер Серия ББ17 № **********/10.05.2017 г. (дубликат);
приходен касов ордер Серия ББ18 № **********/03.07.2018 г. (дубликат);
приходен касов ордер Серия ББ19 № **********/15.03.2019 г. (дубликат);
8
приходен касов ордер Серия ББ20 № **********/21.08.2020 г. (дубликат);
приходен касов ордер Серия ББ21 № **********/23.08.2021 г. (дубликат)
наследодателката на ищците е плащала такса битови отпадъци за земя в с.
***, община Дупница.
Видно от протокол от 29.05.1996 г. по гр. д. № 685/1995 г. по описа на
Дупнишки районен съд; определение от 04.ХІІ.1996 г. по гр.д. № 685/1995 г.
на ДРС, майката на наследодателката на ищците и на ответницата И. И. С. Т.а
е предявила иск за делба на процесния имот, но производството е било
спряно, след което - прекратено.
С уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК изх. № 24-16775-08.06.2022 г. на
АГКК; скица-проект № 15-445677-26.04.2022 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Кюстендил; заповед № 18-5872-08.06.2022 г. на
АГКК и координатна система ККС2005, по заявление от ответницата
процесният имот е нанесен в КККР на с. ***, общ. Дупница, образуван от
части от ПИ с идентификатор 24791.18.165 с трайно предназначение:
„земеделска територия“ и ПИ с идентификатор 24791.500.203 също с трайно
предназначение: „земеделска територия“ и начин на трайно ползване: „за друг
вид земеделска земя“.
Видно от приложената изискана от съда преписи от СГКК-Кюстендил и
Копие от заявление № 01-132048/10.03.2022г. от И. Т. И. с преписка от
правоспособно лице; Копие от заявление вх. № 01-207271/13.04.2022г. от И.
Т. И.; Копие от уведомление изх. № 24- 12537/26.04.2022г. и обратни
разписки -3 бр.; Копие от заповед №18- 5872/08.06.2022г.; Цветно копие от
скица-проект изх. № 15- 445677/26.04.2022г.; Копие от уведомление изх. №
24-16775/08.06.2022г. и обратни разписки - 5 бр.; Копие от констативен
протокол от 06.06.2022г., във връзка с обявеното започване на изменение на
КККР няма постъпили възражения от ищците.
Допуснато е обяснение на страна по реда на чл. 176 ГПК - ищецът И. Т.
по въпроса допускана ли е била в имота починалата му съпруга *** Т.а след
1996 г., посещавала ли е същия и кога, ограден ли е имотът, ако същата е
посещавала имота, отварян ли й е бил от някой, като същият заявява, че е
ходила съпругата му в имота, много пъти - минавали, всичко е заградено,
влизали са в имота – майка й била в много лошо състояние, взели я и гледали
10 години. След като починала майката на ***, тя не е ходила там, като не е
9
ходила там и преди да почине тя, докато живеела майка й при тях 10 години,
тъй като щяло да стане бой.
Прието е копие нотариално дело № 415/2022г. по описа на Нотариус С.
С. по издаването на НА, с който ответницата е призната за собственик на
процесния имот.
Видно от данъчна декларация от 05.04.2014г., *** Т.а е декларирала
земя в с. *** след придобИ.ето й през 2003г., а видно от данъчна декларация,
подадена на 12.05.1999г. от наследодателката на ищците тя е декларирана от
С. Т.а.
Видно от представените копия на данъчни декларации от ответницата,
тя е декларирала къща и гараж през 1998г., а през 2022 имота с жилище и
гараж.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно – техническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. М., неоспорена от страните се установява,
че Т.П.Т. и С.С.Т. са били собственици на ПИ пл. № 198 по КП на
околовръстен полигон на махала „Бучалата“, идентичен с ПИ 24791.18.201 по
КККР на с. ***, махала „Бучалата“.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на В.С.О.,
В.Б.Й. - І-ви братовчед на двамата ищци и племенник на ответниците, Р.В.Е.,
*** Л.И. и С.М.А..
От показанията на свидетелят В.О. се установява, че В. и *** не са
могли да ползват имота, защото не ги пускат вътре от 20 години. В. преди 7-
8 години, а *** преди 5-6 години идвали, но стане бъркотия и се върнат. И. и
И. като ги видят се затварят вътре. *** и с мъжа й идвала. До преди 4-5
години И. казвал, че не могат да се разберат с балдъзите за имота. *** и В.
искали да го продадат на И. и И., но не могли да се разберат. При тях не може
да се влезе, вади се веднага секира от И.. *** искала да слага фургон в двора
да си слага инструменти. Виждал я откъм черния път да се опитва да влезе в
имота – не може да влезе, само оглеждала. Страхувала се да влезе вътре, а и
била заключена портата на двора. Имотът е заграден с мрежа на колове. В
двора има къща, кокошарници и лятна кухня. В имота има кучета и не може
да се влезе заради тях. И. и И. винаги са гледали кучета. В имота има овощни
насаждения от 3-4-5 години. Преди това имало 2-3 ябълки. Преди 20-ина
години Стоя била изгонена от И. и И.. От около 20 години имотът е заключен
10
и в двора има кучета.
От показанията на свидетеля В.Й. се установява, че ответниците повече
от 30 години живеят там. Преди те да си построят къща имало друга, в която
живеела баба му С. - преди повече от 20 години. Освен нея и И. и И., друг не е
живял в тази къща. Докато била старата къща, *** и В. идвали. Преди около
30 години се развалила старата къща. *** до преди 4-5 години се е опитвала
да влезе там, но няма как да влезе, защото е заградено. От преди 10-ина
години е заградено. *** идвала всяка година в с. *** да си плаща данъците и
нямало откъде да влезе, идвала при майката на свидетеля ( В.К.) и се
оплаквала, че няма как да влезе в местото си, защото не я допускат. Преди 3-4
години дошла в с. ***, със св. Й. отишли до имота - не могли да се влязат, и
през дерето е заградено, не може да се прескочи дерето и да се влезе.
Присъствал на разговора между ищеца С. и сина на ответниците на
светофарите при Тютюнева. С. предложил на Н. (сина на ответниците), Н. да
му даде някой лев и цялото место да си остане на тях. Това било преди да се
получат документите от кадастъра, Н. казал, че не му трябват имоти и няма да
му дава пари за имота. С. искал да се види с И. и И., но синът им Н. казал, че
на баща му ще му стане лошо и да не се виждат. *** споделяла, че иска да си
сади нещо в имота, но не може да влезе, няма откъде и да си направи някаква
барака да си събира инструменти.
От показанията на свидетелят Р.Е. се установява, че имотът е заграден
с мрежа и колове, заключен е, портата е от страната на пътя. Вътре в двора
има къща стопанска постройка, откакто го помни имотът е бил заграден. В
този имот живеят семейство И.и с техните деца, никой не е виждала там,
освен И.и, от 12 години работи в пощенската станция и носи кореспонденция,
ползва се целият имот. Вътре има лози, овошки, има куче, винаги са имали
куче, от 25-30 години е заграден отвсякъде имотът, работят го И. и И. с
помощта на децата си повече от 20-30 години, не познава ищеца С..
От показанията на свидетелят *** И. се установява, че познава ***, В., и
И., израснала е в селото, четири мандата е била кмет на селото, имотът е
ограден от доста отдавна - преди около 12 години е минавала с ел. техниците
от общината, за да проектират улично осветление и имота бил ограден, след
това пак са минавали. Не е виждала *** и В.. В. е идвала единствено за
удостоверение за наследници, по друг повод не са идвали, не е била свидетел
11
на разправии. Имотът И. и И. си го ползват, повече от 30 години е заграден
имота от тях, има кучета в имота - винаги е имало куче в имота, защото е
краен имот, ако не се отвори от И. или И., не може да се влезе в двора -
портата е заключена, а и кучетата респектират. През 1996 година била
началник на пощата и С. ( майката на трите сестри) дошла в пощата да си
вземе пенсията последно и казала, че ще отива да живее в гр. *** при дъщеря
й ***. Сестрите са родени в с. ***, живяли са в старата къща. В новата къща
не са живяли. След като *** се оженила, не я е виждала, нито да идва със
семейството й, нито да работи местото.
От показанията на свидетеля С.А. се установява, че имотът е ограден с
мрежа със стоманобетонни колове, къщата е от около 1990-та година и от
около 30 години е ограден имотът - откакто са направили новата къща, не съм
виждала сестрите на И. там, в имота не може да се влезе, има кучета, И. и И.
винаги са излизали да я посрещат, иначе не може да се влезе без някой от
тях. Дворът е много подреден, имат овощна градина. Винаги е бил така. Те си
го работят (И. и И.). *** и В. ги познавала като деца. Целият имот се ползва,
вътре не е разделян от други огради – оградата е една около къщата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците следва да докажат
фактите, от които извеждат своите твърдения, а именно, че са собственици на
процесния имот на соченото в исковата молба придобивно основание.
Ответниците следва да докажат възраженията си, наведени в отговора
на исковата молба, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
Идентичността на процесния имот с претендираните от ищците идеални
части, придобити от наследодателката им по описания по – горе начин чрез
наследство, продажба и дарение се установява категорично чрез
заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорена от страните.
Ответниците са направили своевременно възражение за придобИ.е на
претендираните идеални части от процесния имот по давност, по което
възражение, съдът намира следното:
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл. 2
12
от Закона за давността /отм./: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6
месеца съгласно чл. 81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен
начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение
да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е
постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо
въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез
периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение
за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица /в този
смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011 г. на ВКС,
Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Непротиворечива е
съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от
наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение,
макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл като
тази на чл. 309, ал.1 от отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на
целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов
собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да
свои имота. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал
владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални
части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство
владението и съответно съвладението, преминава по право към наследниците,
които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е
необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа
власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл. 82 ЗС за
присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател,
което при наследственото правоприемство за разлика от частното такова,
винаги е еднородно/само добросъвестно или само недобросъвестно като е
изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от
това на праводателя му/. В Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
т.гр.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС
/че се предполага, че владелецът държи вещта като своя/ се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при
13
които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение
(interversio possessiones). Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. В т.2 от ППВС №№
6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на лицето да
държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на
държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се
демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на
намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот,
следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици
или сънаследници и да са станали достояние на тези съсобственици или
сънаследници. Такива действия са отказът на позващият имота сънаследник
да допуска останалите сънаследници в имота, доведеното до знанието на
останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се разпореди
с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва,
че изключва владението на останалите наследници - решение № 635 от
25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 6 от
22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени
по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия декларирането на имота в
данъчните служби на общината на името на вледеещия имота сънаследник,
вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без това
деклариране да е станало известно на останалите сънаследници /в този смисъл
е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо
14
г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/, плащането на данъци, както и
извършването на ремонти в съсобствения /сънаследствения/ имот, защото
всеки съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и
тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел изцяло
стойността на необходимите и полезните разноски за съсобствената вещ,
може да иска от останалите съсобственици да му заплатят тази част от
разноските, която съответства на техния дял всъсобствеността /в този смисъл
са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо
г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, Второ
г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, Второ
г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/ - чл. 30, ал. 3 ЗС.
Вторият елемент от фактическия състав на придобИ.ено на имот по
давноство владение е изтичането на определен от закона срок. В
постановеното от ОСГК на ВКС Тълкувателно решение № 4 по т.гр.д. № 4 от
2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че позоваването на давността не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните й последици,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Прие се, че владелецът
става собственик на имота от момента на изтичане на предвидения в закона
давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да
бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. Позоването на
давността може да стане или чрез снабдяването на нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, или чрез предявяване на иск за
собственост на основание давностно владение, или чрез възражение за
придобИ.е по давност по предявен срещу владелеца собственически иск, т.е.
придобивната давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на нея
може да стане и извънсъдебно – въз основа на снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, т.е. тя не може да се разглежда само като
процесуално средство за защита на материалноправните последици от
нейното изтичане. Позоваването на давността на практика представлява част
от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, тъй като не
само когато владелецът изобщо не се е позовал на нея и поради това не е
придобил оригинерно собствеността на владяната от него вещ, но и когато
това не е станало своевременно към момента на изтичане на давностния срок,
може да настъпи същия резултат.
15
Съотнасянето на горното към установената по делото фактическа
обстановка, води до следните изводи:
Безспорно установено по делото е, че вещта се ползва изцяло от
ответниците (установява се от всички разпитани свидетели, вкл. и водените
от ищците) и предвид изложеното по горе, че за чуждите идеални части
сънаследникът не е владелец, а държател, необходимо е да бъде отблъсната
фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно
владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че
съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена вещ - решение №
41 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о. В решение № 184 от
31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 219/2018 г., I г. о. е прието, че промяната на
намерението на сънаследника да установи владение върху идеалните части на
останалите наследници се обективира с действия, отричащи правата на
другите сънаследници върху имота и станали тяхно достояние, каквито
действия представляват недопускането им в имота – също обстоятелство
безспорно установено по делото както чрез събраните гласни доказателства
по делото, така и чрез обяснения на страна по реда на чл. 176 ГПК (ищецът И.
А. Т.). Същевременно в практиката на ВКС се прави разграничение между
фактическата власт, която покрива характеристиките на владението по чл. 68,
ал. 1 ЗС, и фактическата власт, представляваща държане по смисъла на чл. 68,
ал. 2 ЗС, както и търпимите действия, осъществявани поради близките
отношения със собственика на вещта. Както държането, основано на някакви
договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат до
придобИ.е на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо
собственика промяна на намерението и завладяване на вещта - решение № 12
от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., решение № 1300 от
9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., решение № 403 от
3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 672/2008 г., I г. о., решение № 291 от 9.08.2010
г. на ВКС по гр. д. № 859/2009 г., II г. о., решение № 270 от 20.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да
разграничи владението от държането и търпимите действия, когато се
произнася по твърдение за придобИ.е на имота по давност. Промяната на
намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано
недвусмислено. Събраните по делото доказателства категорично водят до
16
извод, че ответниците са извършили едностранни действия, посредством
които са обективирали и манифестирали пред сестрата на ответницата и
наследодател на ищците преобръщане на владението (interversio possessionis),
т. е. че са престанали да държат идеалните части от вещта за сестрата на
ищцата *** Т.а и са започнали да ги държат за себе си с намерение да ги
своят чрез ограждането на процесния имот и недопускането на
наследодателката на ищците в него. Ответницата се е позовала на изтекла в
негова полза давност по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 4 от
17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК още преди предявяване на
иска и е инициирала нотариално производство в този смисъл, съответно е
призната за собственик на основание дарение, покупка и давностно владение
основание на целия имот, вкл. на процесните идеални части с посочения по –
горе НА.
Събраните по делото гласни доказателства категорично установяват
демострирането на преобръщане на владението (interversio possessionis) за
срока изискуем от закона, представляващ вторият елемент от фактическия
състав на придобивната давност ( всички разпитани свидетели сочат, че
имотът е ограден и в него не са допускани наследодателката на ищците и,
съпругът повече от 10 години преди снабдяването на ответницата с посочения
НА, респ. преди съдебното позоваване на придобИ.е на имота по давност).
Относно соченото в писмените бележки, депозирани от ищците чрез
процесуалния им представител, че разпитаните по делото свидетели доведени
от ответната страна установили, че двора се е охранявал от кучета,
собственост на И. и И. и там не е можел да влезе никой без тяхното
присъствие, доказва, че владението е осъществено чрез насилие, както и че
разпитаният в о.с.з. проведено на 10.01.2024г. свидетел Очков заявил, че *** е
искала да си влезе в имота, но: „При тях не може да се влезе. Вади се веднага
секира от И.“ също установява, че е налице установено владение чрез
насилие, при което не се допуска придобИ.е на имот по давност, както и по
посоченото, че владението следва да бъде необезпокоявано от останалите
наследници, какъвто не е настоящия случай - *** Т.а и нейния съпруг
ежегодно са претендирали правата си върху имота, всяка година са заплащали
данъците и отивали на място, за да разговарят с ответниците, тъй като
намерението им е било да си поставят барака и да си ползват имота, който се
17
намира в непосредствена близост до язовир *** и тези действия на
собственик, който си претендира имота *** Т.а е извършвала постоянно,
говори, че не е налице необезпокоявано владение от страна на ответниците
върху частите, собственост на *** Т.а, а понастоящем на нейните наследници,
съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка
във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава
владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС – така р.
№ 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС. В този смисъл е
и р. № 5 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС , в което е
прието, че словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на
претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с
действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на
владеещия сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова
полза придобивна давност и не смущават владението му. Установеното по
делото чрез събраните по делото гласни доказателства е именно предявяване
на извънсъдебни претенции от наследодателката на ищците към процесните
претендирани идеални части, нямали са за последица отстраняването на
владеещия сънаследник от имота и не прекъснали започналата да тече в
негова полза придобивна давност.
При горните съображения, съдът доколкото намира за основателно
направеното своевременно възражение от ответниците за придобИ.е на
процесните идеални части от имота по давност, предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците
се следват претендираните по делото разноски за адвокатски хонорар.
Доказателства за извършване на разноски е ангажирал само ответникът И. И.
18
– за заплатен адвокатски хонорар. Своевременно ищците са направили
възражение за прекомерност на размера на същия на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, което възражение съдът намира за неоснователно предвид разпоредбата
на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която разпоредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108
ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи
и не по-малко от 1 500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. ***,
лично и като пълномощник на В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: с. *** и С.
И. Т., ЕГН **********; с адрес: с. *** чрез адвокат Ю. С. от КАК срещу И. Т.
И., ЕГН **********, с адрес: с. ***и И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с.
***искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на останало им наследство от *** Т. Т.а на 1469/1891
кв.м. от „Поземлен имот с идентификатор 24791.18.201 по КККР на с. ***
одобрени със Заповед № РД-8-995/24.04.2018г. от ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с
адрес на поземления имот: с. ***, махала „Бучалата“, с площ от 1891 кв.м.,
трайно предназначениена територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: 24791.500.203;
24791.18.165 и с номер по предходен план: 500503, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. А. Т., с ЕГН **********, с
адрес: с. ***, лично и като пълномощник на В. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: с. *** и С. И. Т., ЕГН **********; с адрес: с. *** да заплатят на И. Т.
И., ЕГН **********, с адрес: с. ***сумата в размер на 1 500 лева,
представляваща разноски в производството за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил.
19
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
20