РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 30.11.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и прокурор СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 85 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.1  от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.   

                Административното дело е образувано по искова молба на Г.Д.Д. с ЕГН: ********** с адрес: ***.**** населено място 31, чрез адвокат М.М. от ВТАК срещу Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” с административен адрес: гр.София 1000, ул. Гурко № 5.

               С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 300,00 лева за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 31-0000223/29.10.2018г. на Началник на ОО „АА” Ловеч. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

               В исковата молба /ИМ/ се сочат обстоятелства, обословящи предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, т.к. е налице отменен административен акт и причинени материални вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, като се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ВАС.

              В съдебно заседание ищеца чрез процесуалният си представител, поддържа предявения иск на изложените в исковата молба основания. Подробни съображения развива в писмена защина. Прилага Списък на разноските            

              В съдебно заседание ответната страна – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” гр.София, представлявана от изпълнителния директор, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирани писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител признава иска по основание и размер, като излага доводи, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Сочи, че ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с действията си не е дал никакъв повод за завеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и, че  от страна на ищеца или негов представител не е постъпвало искане, покана или каквото и да е било друго изявление за изплащане под формата на обезщетение на платените като адвокатски хонорар суми по административно-наказателното дело.

    Участващият по делото на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност и доказаност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и присъждане направените съдебноделоводни разноски, доколкото няма възражение за прекомерност.    

               По делото са събрани писмени доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото нахд № 1347/2018 г. на Районен съд /РС/ Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на НП № 31-0000223/29.10.2018г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация” /АА/ Ловеч, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН.

              Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:  

      С Наказателно постановление /НП/ № 31-0000223 от 29.10.2018 година, издадено от Началник Областен отдел „АА” гр.Ловеч, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на ищеца Г.Д.Д., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно наказание –глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.18 т.1 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. 

   НП е обжалвано от наказаното лице пред Районен съд /РС/ Ловеч, който с Решение № 56/25.02.2019 г. по нахд № 1347/2018 г. е отменил наказателното постановление. Решението на РС Ловеч не е обжалвано и е влязло в законна сила на 28.03.2019 година.   

   По повод обжалването на НП ищецът е потърсил правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Районен съд Ловеч нахд № 1347/2018 г. по описа на съда. От договора за правна защита и съдействие /ДПЗС/ на л.25 по последното дело се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300 лева, което е заплатено изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото, включително се е явил в проведеното съдебно заседание.

              При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

              С чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК като специален закон. Съгласно чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. 

              Според чл. 7 /Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

     При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началника на ОО „АА” гр.Ловеч, към ИА „АА” София. Ангажираното правно основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното, искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно точка 1 от диспозитива на Тълкувателно постановление /ТП/ № 2/19.05.2015г. по съвместно тълкувателно дело /ТД/ № 2/2014 г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

            Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Според разпоредбата на чл.2 ал.1 от Устройствения Правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г., обн.ДВ, бр.105 от 06.12.2013 г. и доп., бр. 33 от 08.05.2015г., в сила от 15.05.2015 г., агенцията е  юри­ди­ческо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове, какъвто е и гр.Ловеч.

     Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно, ИА „АА” София е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл. 205 от АПК. Исковата молба отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

     Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

     Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

    Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 27.08.2020 г. по настоящото дело. 

              За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. 

               От релевираните в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административни органи, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. 

              Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразният акт на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, са произлезли твърдените от него вреди.

              Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отменененото НП, за административна, поради което и незаконосъобразността му  представлява укоримо поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера вреди.

              По делото е безспорно, че е налице първата предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началника на ОО „АА” гр.Ловеч. 

              Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”.

               В светлината на Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. По аргумент от чл.6 от ЗАНН, правораздавателната дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Като наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност по силата на закона. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. Поради това, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия.

                За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Поради това не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В които смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

               Налице е причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. В съответствие с точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/ 2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.
                Възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съда, на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт, налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

                 В този смисъл настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред Районен съд Ловеч.

                  По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да няма нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява естествен и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. Защото намаляването на имуществото на ищеца следствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание имуществена санкция, което административно наказаният е считал за незаконосъобразно наложено.        

                Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не значи и не обосновава извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление.

                 В съдебната практика трайно се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на ЮЛ за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд, застъпена в Решение № 355/03.08.2010г. по гр.д. № 1651/2009г. на III г.о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г.о.; Решение № 586/16.05.2011г. по гр.д. № 1486/2009г. на III г.о.; Решение № 781/30.11.2010г. по гр.д. № 511/2010г. на IV г.о. и други). Както и тази на Върховния административен съд, застъпена в  Решение № 3587/29.03.2016г. по адм.д. № 8441/2015г., III отд., Решение № 2626/09.03.2016г. по адм.д. № 7336/2015г., III отд., Решение № 2077/24.02.2016г. по адм.д. № 3699/2015г., III отд., Решение № 1581/15.02.2016г. по адм.д. № 4202/2014г., III отд., и други.

                По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да бъде осъдена Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”  да заплати на Г.Д.Д., сумата от 300 лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение за една съдебна инстанции/, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 31-0000223 от 29.10.2018  година на Началника на Областен отдел гр.Ловеч към ИА „АА” гр.София. 

    В исковата молба и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това правило и изцяло уважения иск, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски от 410.00 лева, представляващи заплатена държавна такса от 10 лева /с вносна бележка на лист 6 от делото/, както и разноски за един адвокат в размер на 400 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 07.02.2020 г. / на л.7/.           

    Неоснователно и недоказано се явява искането на ПП на ответника на основание чл.78 ал.2 от ГПК да бъдат възложени разноските на ищеца, тъй като прави признание на иска в отговора на ИМ и към момента на подаване на исковата молба ищеца не е направил искане до Агенцията за заплащане на претендираните вреди, свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение.

    За да бъдат възложени разноските върху ищеца, е необходимо ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. По делото няма данни да е извършено плащане от страна на ответника преди завеждането на ИМ, а несъмнено на същия е било известно решението по нахд 1347/18г. по описа на РС-Ловеч, респ. обстоятелството, че по него ищецът е направил разноски. Няма и данни ответникът да е заплатил претендираната от ищеца сума след получаване на препис от ИМ, а несъмнено с факта на получаване на същата той /ответникът/ вече е бил уведомен за горната претенция, но отново не е извършил плащане. Ищецът няма нормативно установено задължение да отправя покана за доброволно плащане преди да предяви претенцията си по съдебен ред, а и като не е осъществено такова от страна на ответника, то същият е дал повод за завеждане на делото, респ. не може да се ползва от привилегията на чл.78 ал.2 ГПК.

     В съответствие с чл.78 ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца”.

     За да се възложат съдебните разноски върху ищеца, независимо от уважаването на исковата му претенция, чл.78 ал.2 от ГПК предвижда наличието на две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Видно от данните по делото с Разпореждане от 14.07.2020г., на основание чл.130 и чл.129 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е  разпоредил съответната размяна на книжа, изискал е доказателства, като на основание чл. 133 от ГПК указал на ответника преклузиите на съответната норма. Разпореждането е връчено на дата 23.07.20г. на ответника, като в указания срок, вместо отговор са изискани с молба на л.28 копия от договора за правна защита и адвокатското пълномощно по анд №1347/2018г. на РС Ловеч, като не е постъпил отговор, което е отразено и в определението на съда от 27.08.2020г. за насрочване на делото в о.с.з. и разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Едва в писмени бележки от 23.09.2020г. от ответника се изразява становище, че признава иска и иска прекратяване на делото, оспорено от ПП ищеца, който поддържа иска при разпределената доказателствена тежест с произнасяне с акт по същество.  Освен признаването на иска, за освобождаване на ответника от дължимите разноски е необходимо и реално заплащане на исковата сума на ищеца, каквото плащане в хода на съдебното производство не е извършено.

     Същият обаче с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като в периода от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение, същият е можел да предложи на ищеца споразумение, да покани същия да му плати претендираната сума- на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквото същият не е сторил. В конкретния случай разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК не е приложима, тъй като ответникът с издаване на незаконосъобразно НП очевидно е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е и практика на Върховния административен съд, застъпена в определение № 3627 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 2643/2018 на ВАС на РБ; Определение № 3983 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2018 г., III о..

     Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 от ГПК, какъвто е конкретният случай.

            Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

            ОСЪЖДА Изпълнителната Агенция „Автомобилна администрация” с административен адрес: гр.София 1000, ул. Гурко № 5, да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН: ********** с адрес: ***.**** населено място 31, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №31-0000223 от 29.10.2018 година на Началник Областен отдел гр.Ловеч към Изпълнителната Агенция „Автомобилна администрация” гр.София.

  ОСЪЖДА Изпълнителната Агенция „Автомобилна администрация” с административен адрес: гр.София 1000, ул. Гурко № 5, да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН: ********** с адрес: ***.**** населено място 31, разноски по делото в общ размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.

             Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.             

            Препис от решението да се връчи на страните по делото и ОП Ловеч.

  

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: