РЕШЕНИЕ
№426/06.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ............................................................. и в присъствието на прокурор ………............................................................................................................ като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. д. № 47 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.24б, ал.7 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по жалба на „Прото“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Х., представлявано от Т. Н.Х.– Управител, против Решение № РТД 3000-2365/211222/32-446678 от 21.12.2022г. на Директора на ТД „Митница Пловдив“, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния закон, който бил тълкуван неправилно. Неправилен и необоснован бил изводът на административния орган, че след промяната на чл.4, т.37 от ЗАДС, влязла в сила от 01.01.2018г., дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС. От наличните данни било видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на заявените енергийни продукти била получаването на пара, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. Използваните от дружеството продукти не можело да бъдат квалифициран като „енергиен продукт за отопление“ по смисъла на чл.4, т.37 от ЗАДС и попадали в предвиденото в буква „б“ на същата разпоредба, изключение. Счита се, че в тази насока издателят на акта не съобразил съдебната практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието „енергиен продукт за отопление“, включително и след изменението на чл.4, т.37 от ЗАДС – ДВ бр.97/2017г., в сила от 01.01.2018г., според което използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не било равнозначно на отопление и не представлявало използване за отопление по смисъла на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС. Изрично се оспорва приетото от административния орган, че използваните енергийни продукти в инсталациите за производство на пара, представляват енергиен продукт с „двойно предназначение“ по смисъла на чл.4, т.10 от ЗАДС, респ. че са „енергиен продукт за отопление“ по смисъла на чл.4, т.37 от ЗАДС и че те не попадат в приложното поле на чл.24, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАДС. От съпоставката между двете редакции на чл.4, т.37 от ЗАДС, съответно на дефиницията на понятието „енергиен продукт за отопление“, било видно, че с направеното изменение на същия член – ДВ, бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г., не се променяло съдържанието на понятието, т.е. не се разширявало или стеснявало приложното поле на законовия текст, а се уточнявал смисълът, вложен в дефинитивната норма. Отделно от това, както по старата, така и по новата редакция на чл.4, т.37 от ЗАДС изключението по чл.4, т.37, буква „б“ от ЗАДС оставало непроменено. Именно на това изключение се основавало и установеното право на дружеството по чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС на освобождаване от облагане с акциз на енергийния продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Отбелязва се, че няма технологичен процес, свързан с използване чрез изгаряне на горива, при който да не се отделя топлина. Технологичният процес в предприятието не можел да се осъществява без употреба на заявените горива, а от там и без отделяне на съответната топлина. В случая обаче не се доказвало, че технологичното предназначение и използването на тези горива в производственото предприятие, в т. ч. и образуваната пара, били за други цели и нужди на територията на обекта, различни от пряко свързаните с производствения цикъл. Твърди се, че митническият орган не съобразил основната цел, за която се използвали енергийните продукти, а в случая тази цел била различна от гориво за отопление.
По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
Жалбата се поддържа от пълномощник, чрез възражения, обективирани в писмени бележки и становище. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ТД „Митница Пловдив“, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорения акт е започнало въз основа на искане вх.№32-306413/12.09.2022г. (л.6), отправено от „Прото“ ООД до Директора на ТД „Митница Пловдив“, с което на основание чл.24а, ал.4 от ЗАДС е поискано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител(УОАКП).
Искането съдържа изискуемата информацията по чл.24а, ал.5 от ЗАДС, като е посочено, че целите, за които ще се използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, са „производство на пара за производствен процес (пране и багрене). Подгряване на горещо масло“. Описано е и търговско наименование и код по КН на денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, които ще се използват, респ. по отношение на които се иска освобождаване от облагането с акциз, а именно: „енергиен продукт - код по КН - 27079999 - Масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават – други“. Посочено е и търговско наименование на произвежданите стоки – трикотажни платове. Към искането са приложени конкретно изброени документи.
Във връзка с установени нередовности на искането, до управителя на „Прото“ ООД е било изпратено писмо с рег.№32-318432/21.09.2022г., в изпълнение на което на 07.10.2022г. Директора на ТД „Митница Пловдив“ е била подадена писмено допълнителна информация (л.40) относно искане вх.№32-306413/12.09.2022г. Допълнена е т.3 от последното – търговско наименование и код по КН на денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, които ще се използват, и е посочено природен газ с код КН 27112100. Добавено към т.2 от искането е че природният газ се използва единствено за технологичните нужди в производствения процес: за производство на нагрята водна пара и за захранване на газови горелки на шпанрама (сушилна машина „Торнадо“) и пропарваща машина „Ариели“. Подробно са описани и търговските наименования на произвежданите от дружеството стоки – на трикотажните платове, на платове с еластан и на функционални платове. Изрично е посочено, че енергийният продукт ще се ползва за производство на нагрята водна пара, която се потребява единствено за технологичните нужди в производствения процес, съгласно чл.24, ал.1, т.4 от ЗДДС, за пропарване (размекване) изваряване или боядисване на платове в съответствие с изискванията на технологичния процес, както и за нагряване на горещо масло, използвано единствено за сушене и термофиксиране на платове.
На 17.10.2022г. от служители на ТД „Митница Пловдив“ е била извършена проверка на производствена и складова база на „Прото” ООД на адрес: гр.П., резултатите, от която са отразени в Протокол №2473 22BG3000A005419/17.10.2022г. (л.65). Проверката е била за установяване на изпълнението от „Прото” ООД на условията на чл.24а, ал.3 от ЗАДС. По отношение на енергийните продукти, които се използват и предстои да се използват, е посочено, че било предвидено тежкото гориво с КН 27079999 – масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават, да се съхранява в два резервоара с вместимост по 24 куб. м. всеки. Посредством тръбна инсталация горивото постъпвало в парната централа, където захранвало два котела – един за производство на пара и един за подгряване на масло (топлоносител). Същата парова инсталация работила и на природен газ. Освен за производство на пара, природният газ се използвал и за захранване на газови горелки на сушилна машина. Изрично е записано, че за целите на дейността си по обработка на сурови платове дружеството използва природен газ с код по КН 27112100 и мазут с код КН 27079999. Полученият акцизен продукт – природен газ, не се складирал, а се влагал директно в производството. При проверката е присъствал управителят на дружеството, който е подписал протокола, като същият е подписан и от проверяващия екип.
При проверката са били взети проби от обработваните в обекта на „Прото” ООД трикотажни платове, за което са били съставени протоколи, съобразно вида на съответния артикул (л.76-82). В бланки за лабораторни свидетелства (л.90-103) са описани резултатите от изследванията.
С писмо рег.№32-355799/19.10.2022г. (л.115) управителят на „Прото” ООД е бил уведомен, че в съответствие с разпоредбата на чл.24б, ал.9 от ЗАДС, срокът за издаване на удостоверението по искане с рег.№32-306413/12.09.2022г., допълнено с писмо за отстраняване на нередовностите с рег. №32-340562/07.10.2022г., се смята за продължен, но не с повече от три месеца. В писмото е посочено, че служителите от отдел „акцизна дейност“ на ТД „Митница Пловдив“ са взели проби от произвежданите крайни продукти – трикотажни платове.
С оспореното Решение № РТД-3000-2365/211222/32-446678 от 21.12.2022г. Директорът на ТД „Митница Пловдив“ е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Прото” ООД. В обстоятелствената част на административния акт е посочено, че от установените факти и обстоятелства, описани в Протокол за извършена проверка 22BG003000A005419/17.10.2022г., ставало ясно, че дружеството използвало енергийните продукти за производство на пара, за подгряване на горещо масло и за захранване на газови горелки на сушилна машина, чрез изгаряне на енергийните продукти. Тези фактически констатации обуславяли извод, че използваните при обработката на трикотажни платове енергийни продукти – природен газ с код по КН 27112100 и масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладавали с код по КН 27079999 (мазут), се явявали енергийни продукти за отопление по смисъла на чл.4, т.37 от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.), участващи в процеси, свързани с отделянето на топлина – чрез изгаряне в парова централа, от която в два котела се произвеждала пара и се подгрявало масло (топлоносител), и в горелки за сушилна машина. Прието е, че съгласно законовото определение, енергийните продукти за отопление не се ограничават само до използването им за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включвало и всички случаи, когато енергийните продукти изгаряли и получената топлина се използвала независимо от крайното ѝ предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, „с изключение: а) за цели по т.10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление“. В подкрепа на изложеното било и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С- 2140/01, като в т.56 били изложени мотиви, че „използвани като гориво за отопление“ по смисъла на член 2, алинея 2 от Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година, следвало да се разбират всички случаи, при които енергийните продукти се изгарят и произведената топлинна енергия, отделена при този процес, се използвала за затопляне, независимо от крайната цел на това затопляне, включително трансформирането или разрушаването на субстанцията, поглъщаща топлинната енергия по време на химичен или индустриален процес. Съдът на ЕС посочвал, че при всички тези случаи, енергийните продукти се изразходвали и следователно трябвало да бъдат предмет на облагане с акциз. В случая предвид дейностите, в които се използвали енергийните продукти, посочени в искането на „Прото“ ООД, се установявало, че не били налице визираните в чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС предпоставки. Използването на енергийните продукти от дружеството било свързано с тяхното изгаряне, в резултат на което се отделяла топлина, използвана независимо от крайното ѝ предназначение, поради което тези продукти попадали в обхвата на определението за „енергиен продукт за отопление“ по смисъла на чл.4, т.37 от ЗАДС. Това определение напълно кореспондирало с тълкуването на Съда на ЕС по дело С-240/01, относно понятието „използвани като гориво за отопление“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година. Извършваният в обекта на „Прото“ ООД производствен процес и начинът на използване на енергийните продукти, не попадали въз визираните в чл.4, т.37, буква „а“ и буква „б“ от ЗАДС (ДВ бр.97 от 2017г., в сила от 0.01.2018г.) изключения. Използваните от дружеството енергийни продукти не отговаряли на изискванията на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС.
Решението е получено от упълномощено от дружеството лице на 23.12.2022г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган до съда на 04.01.2023г.
По искане на дружеството жалбоподател, по делото беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съгласно представеното заключение: 1. Енергийните продукти с кодове КН 27079999 и КН 27112100 (мазут и природен газ) на територията на предприятието на „Прото“ ООД в гр.Пловдив, се използват единствено и само за технологичния и производствен процес – за загряване на пара, и директен топлообмен в сушилни, използваща се директно и индиректно в производствения и преработвателен процес на платове. Получената топлинна енергия от изгарянето енергийните продукти не се използвала за отопление, като моторно гориво, за химически реакции, металургични процеси или за други нужди извън технологично производствения процес на предприятието. На площадката в предприятието нямало допълнителни отклонения от производствените инсталации, съоръжения, топлообменни апарати и други горивни камери за осигуряване допълнителното оползотворяване на топлина при изгарянето на заявените енергийни продукти мазут и природен газ; 2. Посочените енергийни продукти не се използвали като гориво за допълнително отопление на производствените и битовите помещения, намиращи се на територията на производствената база; 3. В производствените помещения на предприятието имало изградени общообменни вентилационни инсталации, проектирани и монтирани с цел отвеждането на топлина от работните помещения и нагнетяването на пресен въздух в тях, поради причината, че технологичният процес в същите отделял огромно количество топлинна енергия. Без тези вентилационни инсталации осигуряването на нормативните санитарно-хигиенни изисквания в работните помещения нямало да бъде постигнато. В административните помещения – офиси, съблекални, стаи за почивка, имало изградена и монтирана климатична инсталация, посредством сплит климатизатори на директно изпарение, за високостенен монтаж, за всяко отделно помещение, които покривали топлопритоците и топлозагубите съответно през зимния и летния сезон; 4. Горивният процес от заявения мазут, използващ се изцяло за осъществяване на производствения процес в предприятието, се осъществявал в паровата централа, обособена като отделна сграда извън производствените, битовите и административни помещения на предприятието. Горивният процес от заявения природен газ, използващ се изцяло за осъществяване на производствения процес в предприятието, се осъществявал в топлообменник, монтиран на една от машините (сушилня), в едно от работните помещения, като количеството произведена топлинна енергия се използва единствено и само в нейната сушилна камера, за осъществяване на сушилният процес; 5. Отделената топлинна енергия от изгарянето на енергийните продукти мазут и природен газ, се използвала изцяло и само в производственият процес на предприятието и без тях фирмата нямала да може да извършва производствените и преработвателните си дейности.
Заключението на вещото лице е прието без оспорване от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореният акт издаден от компетентен орган, съгласно чл.24б, ал.5 от ЗАДС.
Решението е в надлежната писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му.
В хода на производството по издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административният акт е издаден в противоречие с материалния закон.
В чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, на която се е позовал ответникът, посочвайки, че използваните от дружеството енергийни продукти не отговарят на изискванията на тази норма, е регламентирано, че се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Според легалната дефиниция по чл.4, т.37 от ЗАДС, 37. (посл. ред. ДВ бр.97 от 2017г., в сила от 1.01.2018г.), „енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното ѝ предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съгласно чл.4, т.10 от ЗАДС. „енергиен продукт с двойно предназначение“ е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.
С оглед правната уредба, съдът намира извода на административния орган, че дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС, за неправилен и необоснован. От данните и доказателствата по делото е видно, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийните продукти с кодове КН 27079999 и КН 27112100 – мазут и природен газ, е получаването на топлина, необходима за осъществяването на производствения процес, а не за отопление. Използваните от предприятието горива не могат да бъдат квалифицирани като „енергиен продукт за отопление“ по смисъла на чл.4, т.37 ЗАДС, а попадат в предвиденото в буква „б“ на същата разпоредба изключение.
Изцяло в подкрепа на извода, че обсъжданите горива не могат да бъдат квалифицирани като енергиен продукт за отопление, е заключението на вещото лице, което е прието без оспорване от страните и се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от същото, горивата се използват единствено и само за технологичния и производствен процес на предприятието – за загряване на пара, и директен топлообмен в сушилни, използващи се директно и индиректно, в производствения и преработвателен процес на платове, не се използват за отопление или като горива за допълнително отопление на производствените и битовите помещения. Установено е също от вещото лице, че в административните помещения има изградена и монтирана климатична инсталация. Не са установени при проверката на място допълнителни отклонения от производствените инсталации, съоръжения, топлообменни апарати и други горивни камери за осигуряване допълнителното оползотворяване на топлина при изгарянето на мазута и природния газ. Констатирано е от вещото лице, че в производствените помещения на предприятието има изградени общообменни вентилационни инсталации, проектирани и монтирани с цел отвеждането на топлина от работните помещения и нагнетяването на пресен въздух в тях, поради причината, че технологичният процес в същите отделя огромно количество топлинна енергия. Без тези вентилационни инсталации осигуряването на нормативните санитарно-хигиенни изисквания в работните помещения няма да бъде постигнато.
При така установеното, се налага извод, че произведената енергия от производствения процес не се използва за отопление. В случая енергийните продукти участват в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция (система за затопляне на помещения), а за друга – производствена цел. Предвид последното не може да се смята и че коментираните енергийни продукти имат двойно предназначение по смисъла на чл.4, т.10 от ЗАДС.
Неправилно Решение на СЕС по дело С-240/01 е тълкувано разширително, като е прието че обсъжданите енергийни продукти не попадат в изключението на чл.4, т.37 от ЗАДС. А и освен това следва да се има предвид, че Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-240/01 по тълкуване на член 2, алинея 2 от Директива 92/81/ЕИО е постановено в производство по иск на Европейската комисия против Федерална република Германия, предявен съгласно чл.226 ДЕО (сегашен чл. 258 ДФЕС). Предмет на производството е било неизпълнение на задължението на ФРГ за транспониране на член 2, алинея 2 от Директива 92/81/ЕИО, съответно адресат на съдебния акт е именно тази държава и по аргумент от член 288 от ДФЕС и същият е задължителен само за нея. Съгласно чл.633 от ГПК, решението на Съда на ЕО има задължително действие, ако е постановено по преюдициално запитване, каквато хипотеза не е налице в случая.
В изложената насока е и константната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието „енергиен продукт за отопление“, включително и след изменението на чл.4, т.37 от ЗАДС, ДВ бр. 97/2017г., в сила от 1.01.2018г. Според тази практика използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС (Решение №2380 от 7.03.2023г. на ВАС по адм. д. №394/2023г., Решение №10341 от 15.11.2022г. на ВАС по адм. д. №1513/2022г., Решение №416 от 19.01.2022г. на ВАС по адм. д. №3789/2021г., Решение №841 от 1.02.2022г. на ВАС по адм. д. №5760/2021г. и др.).
По изложените съображения, отказът на Директора на ТД „Митница Пловдив“ да издаде удостоверение за освобождаване от облагане с акциз на използваните в технологичния и производствен процес в предприятието на „Прото“ ООД енергийни продукти, е незаконосъобразен, поради което атакуваното решение следва да се отмени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона като на основание чл. 174 от АПК на административния орган следва да се определи 30-дневен срок за произнасяне и издаване на административен акт.
При този изход на спора претенцията за разноски по делото се явява основателна, поради което на дружеството жалбоподател следва да се заплати сума в общ размер на 1650 лв., от които 50 лв. – държавна такса за образуване и разглеждане на делото, 600 лв. – депозити за вещо лице и 1000 лв. – възнаграждение за адвокат. Последното съдът не намира за прекомерно доколкото е в размер на нормативно установения минимум по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № РТД 3000-2365/211222/32-446678 от 21.12.2022г. на Директора на ТД „Митница Пловдив“, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
ВРЪЩА преписката на Директора на ТД „Митница Пловдив“ за ново произнасяне по искане вх.№ 32-306413/12.09.2022г., отправено от „Прото“ ООД - Хасково за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона като ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД „Митница Пловдив“ да заплати на Прото“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.Х., разноски по делото в размер на 1650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: