РЕШЕНИЕ №
05.07.2019 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в
открито заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1910 по описа на съда за 2018 г.
Предявен е иск от Застрахователна компания „Уника” АД – гр. София срещу Н. Д. Ш. ***, с правно
основание чл. 274, ал. 1 от КЗ (отм.) за признаване за установено по реда на чл.
422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 895,65 лв., представляващи регресно вземане във връзка с изплатено обезщетение по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, заедно със законната
лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.09.2017 г.
Претендират се и ликвидационни разноски в размер 15 лв., както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер 100 лв.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2014 г. в гр.
Пазарджик ответникът като водач на лек автомобил „***“ с рег. номер ***поради
несъобразена с пътните условия скорост не успял да овладее автомобила, отклонил
се вдясно и блъснал паркирания автомобил „**** ***“ с рег. номер ***,
собственост на „Калбуров 2009“ ЕООД. В резултат на
причиненото ПТП настъпили повреди по автомобила „****“, подробно изброени в
исковата молба. При извършения тест било установена концентрация на алкохол в
кръвта на Ш. от 0,95 на хиляда. За автомобила „***“ бил налице договор за
застраховка „ГО на автомобилистите“, сключен между ищеца „Уника“
и „Артстрой инвест“ ЕООД
(до 2008 г. „Артстрой“ ЕООД). Застрахователят бил
уведомен за произшествието и бил извършен оглед на вредите. На 02.07.2014 г.
застрахователят (ищецът) заплатил на „Калбуров 2009“
ЕООД застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер 895,65 лв. С регресна покана ответникът бил уведомен, че следва да
възстанови сумата, но не го направил. Затова било поискано издаваен
на заповед за изпълнение, но то било връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК (чрез залепване на уведомление) и това довело до предявяването на
настоящия иск.
Ответникът не е открит на адреса си, назначен му е
особен представител, който с отговора е изразил становище за недопустимост и
неоснователност на иска. На първо място, смята, че искът не е насочен срещу
надлежния ответник – такъв е собственикът „Артстрой“
ЕООД. Освен това счита, че размерът на сумата е завишен, и оспорва механизма на
ПТП – счита, че не може да настъпи щета като описаната, при положение, че
автомобилът е бил паркиран. Заявява, че оспорва доказателствата, в това число регресната покана до ответника, тъй като не е получена
лично от него, и документа от 01.07.2014 г., изходящ от ищеца застраховател,
озаглавен „решение“, с който дружеството одобрява за плащане сумата, тъй като
не е надлежно подпечатан, описа на щетата, тъй като не е подписан от ответника,
и т.н.
В съдебно заседание страните поддържат исканията си,
като допълнително особеният представител заявява, че от заключението на вещото
лице се е установило, че автомобилът „****“ е бил технически неизправен и това
е довело до възникване на някои от щетите по него.
Съдът от фактическа страна намира, че от представените
по делото писмени доказателства, на първо място протокол за ПТП, и заключението
на автотехническата експертиза се установява, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило така, както е описано в исковата молба. Няма
противоречия между доказателствата. Повреденият автомобил е бил паркиран на
уличното платно и е ударен фронтално отзад от автомобила, управляван от
ответника, който е управлявал след употреба на алкохол и не е успял да реагира
на пътната ситуация и да овладее автомобила, т.е. по своя вина е причинил
произшествието.
Автомобилът, управляван от ответника е имал към този
момент валидна застраховка при ищеца – застрахователната премия е била дължима
еднократно и е била заплатена.
Сумата 895,65 лв., на която застрахователят е оценил
щетите, е заплатена на собственика на пострадалия автомобил на 02.07.2014 г.
През 2017 г. застрахователят е подал до съда заявление
по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Заповед е издадена и е
връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ЗЗД. Със
заповедта са присъдени 50 лв. разноски за урисконсултско
възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, а поисканата и присъдена главница е
895,65 лв., сумата 15 лв. ликвидационни разноски не е поискана и не фигурира в
заповедта.
Всички описани в исковата молба и обезщетени от застрахователя
вреди според вещото лице са резултат от този удар, с изключение на повредата
(скъсването) на преден десен тампон, което е било налице още преди ПТП и без
връзка с него. На свой ред това скъсване на тампона е станало причина да се
повреди и друга от описаните части на автомобила – картер
ДВГ, като вещото лице е категорично, че ако тампонът е бил изправен, картерът не би се повредил. Скъсването на предния десен
тампон е довело до неустойчивост на свързването на двигателя с рамата на
автомобила и възможност за движение („плаване“) на двигателя спрямо рамата. При
сблъсъка автомобилът е бил оттласнат напред, но неустойчиво свързаният – поради
скъсването на тампона – двигател е изостанал по инерция назад и картерът в зоната на долния си ръб се е ударил в главата на
болт от закрепването на кормилната рейка и се е пукнал.
Според вещото лице действителната пазарна стойност на
вредите отговаря приблизително на сумата 895,65 лв., определени от
застрахователя, същото се отнася за единичните цени, образуващи тази сума, като
съвсем точна пазарна оценка не може да се даде предвид изминалото време.
Стойността на предния десен тампон е определена на
33,34 лв., трудът по демонтажа и монтажа – на 0,90 лв.
Повреденият картер е оценен
на 289,58 лв., двигателното масло и филтърът – на 117,06 лв., транспортът на
автомобила е струвал 60 лв. Тези разходи в общ размер
466,64 лв. според вещото лице е нямало да бъдат направени, ако картерът на двигателя не е бил счупен.
При тези установени факти съдът намира следното от
правна страна:
Искът не е насочен срещу ненадлежна страна. Поначало щом
ищецът счита, че дадено лице е негов длъжник по материалноправното
правоотношение, то това лице е и процесуално легитимираният ответник, а
отговорът дали наистина това лице е длъжникът, е въпрос по същество. Но и в
случай, че възражението на особения представител се разбира в смисъл, че
възстановяване на платеното обезщетение в случаи като настоящия се дължи от
собственика на автомобила, а не от водача, подобно възражение и като възражение
по същество би било неоснователно – застраховани лица, както изрично е посочено
в чл. 257 от КЗ (отм.) са всички лица, ползващи автомобила на законно основание,
а възстановяване на обезщетението в случаите на чл. 274 се дължи от лицето,
управлявало автомобила. В случая това е ответникът Н.Ш., за когото е налице
основанието по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) – управление с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, която е 0,5 на хиляда.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на
иска по основание – настъпило по вина на ответника ПТП, вреди в резултат от
него, валидна застраховка на управлявания автомобил при ищеца и изплащане на
обезщетение на лицето, претърпяло вредите – собственика на повредения
автомобил.
Част от вредите, за които е изплатено обезщетение,
обаче изобщо не са настъпили в резултат от процесното
ПТП – става дума за скъсването на тампона. Затова неговата стойност заедно с
оценката на труда по демонтажа му и монтажа на нов, общо 34,24 лв, следва да се извади от стойността на претендираното обезщетение. Друга част от вредите, на
стойност 466,64 лв., не биха настъпили, ако нямаше предходна повреда, изразяваща
се в скъсване на този тампон. За тези вреди настоящият състав на съда счита, че
е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице
и обезщетението за тях подлежи на намаляване. Без значение е, че обезщетението
е заплатено от застрахователя в пълен размер – в отношенията на прекия
причинител и застрахователя съпричиняването следва да
се вземе предвид и прекият причинител не следва да отговаря за повече от онова,
което е пряк резултат от неговите действия. Според този състав на съда
справедливо намаляване на размера на вредата е 1/3, или 155,55 лв. Така общият претендиран размер на обезщетението следва да се намали с
34,24 лв., съответстващи на стойността на скъсания тампон, и с още 155,55 лв.,
съответстващи на съпричиняването, или искът следва да
се уважи за 705,86 лв., а за разликата – да се отхвърли.
Производството следва да се прекрати в частта за 15
лв. ликвидационни разноски, тъй като и в тази част искът е предявен като установителен, а не като осъдителен.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Н.Д.Ш.,
ЕГН **********, дължи на ищеца
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********,
сумата 705,86 лв. заедно със законната лихва, считано от 22.09.2017 г. до
изплащане на главницата, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„гражданска отговорност“ – задължение по заповед за изпълнение № 2303 от
28.09.2017 г., издадена по ч. гр. дело 3768/2017 г. на Пазарджишкия районен
съд, като отхвърля иска за разликата над 705,86 лв. до пълния предявен размер
от 895,65 лв.
Прекратява производството в частта за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 15 лв.,
представляваща ликвидационни разноски.
Осъжда Н.Д.Ш. да заплати на Застрахователна компания „Уника“
АД сумата 44,32 лв., представляваща
разноски по заповедното производство.
Осъжда Н.Д.Ш. да заплати на Застрахователна компания „Уника“
АД сумата 413,75 лв., представляваща
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: