РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. ***, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20243300100138 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал.1 т.1 и ал.2 КЗ /отм./.
Депозирана е исковата молба от ищеца "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс
Баучер № 87, представители: С. С. П. и К. Д. К., начин на представляване:
заедно, чрез пълномощника си адвокат М. И. Г., вписан в САК,
ПРОТИВ:
ответника Н. Л. Л. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: с.
******, общ. *****, обл. ***, ул. ******,
с която се моли съда да осъди ответника Н. Л. Л. да заплати на ищеца
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, сумата от 50 596.97 лева, представляваща регресно
вземане, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по
повод застрахователно събитие от 30.04.2015г., представляващо покрит риск
по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата
молба – 11.04.2024г. до пълното плащане.
В исковата молба се сочи, че на 30.04.2015 г., на прав участък от пътя за
движение с по една лента за движение в едно направление, в тъмната част на
денонощието, ответникът Н. Л. Л. като водач на л.а „***” при преминаване
през ляв завой, поради висока скорост, е изгубил контрол върху управлението
на автомобила, излязъл е извън пътното платно в ляво и е преминал през скат,
при което автомобилът се е преобърнал няколко пъти, от което са причинени
травми на А. Р. С..
1
От приетото споразумение сключено по реда чл.381 от НПК,
обективирано в протокол от 31.08.2015г. от проведено о.с.з. по НОХД №
187/2015г. по описа на Районен съд *****, се установява, че Н. Л. Л., е признат
за виновен в това, че на 30.04.2015г. по път –IV -23503, около км 0+500 между
село *** и с.******, без да има необходимата правоспособност за водач на
МПС и под влияние на алкохол (1,25 промила), при управление на си лек
автомобил, марка „***”, модел „***” с рег. № ***, без да е правоспособен
водач и под алкохолно опиянение на ляв за него завой е изгубил напречна
устойчивост на автомобила излязъл е извън пътното платно в ляво и е
преминал през скат, при което автомобилът се е преобърнал няколко пъти, в
резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
А. Р. С., изразяваща се в средна телесна повреда: „сътресение на мозъка с
пълно откъсване от обкръжаващата среда - травматична кома, черепно-
мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до изпадане в пълно
безсъзнание - кома/ и други телесни повреди: травма на тялото в поясната
област с мекотъканни контузии в областта на таза и дясна поясна област и
контузия на десен бъбрек с макроскопска хематурия.
По отношение на управлявания от ответника лек автомобил марка
„***", модел „***" с рег. № *** към датата на ПТП е била налице действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, издадена от
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД.
Тъй като гореописаното ПТП представлява покрит риск от полицата
ГО, увреденото лице А. Р. С. завел срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД пряк
осъдителен иск за обезщетяване на понесените от него неимуществени вреди,
настъпили при застрахователното събитие. В резултат на това било
постановено Решение от № 484/17.01.2020г. по гр. д. № 10620/2015г. по описа
на СГС, изменено с Решение № 1091/28.10.2021г. по в.гр. д. № 55/2021г. на
Апелативен съд - София, с което окончателно били определени и присъдени
следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД:
- 25 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до
пълно плащане, следващи, се на А. Р. С., както и разноски.
За горните суми в полза на увреденото лице са издадени 4 броя
изпълнителни листи, въз основа на които са образувани следните
изпълнителни дела:
- изп. дело № 2021***0401558 по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от
КЧСИ, по което настоящия ищец заплатил сумата 13 144,12 лева;
- изп. дело № 2021***0401531 по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от
КЧСИ, по което настоящия ищец заплатил сумата 18 087,18 лева;
- изп. дело № 2023 ***0400762 по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от
КЧСИ, по което настоящия ищец заплатил сумата 2 009,07 лева;
- изп. дело № 2020***0400476 по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от
КЧСИ по което настоящия ищец заплатил сумата 17 356,60 лева.
2
Във връзка с горното ответникът е претърпял принудително
изпълнение като е заплатил в цялост в полза на взискателите сумата в общ
размер от 50,596.97 лева, която сега е посочил като искова сума.
Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, на осн. чл. 47,
ал.6 ГПК - адв.Д. Т. П. от АК – ***, оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че липсват доказателства за съществуващо застрахователно
правоотношение между страните. Претендират се суми, които не са предмет
на регресното право по чл. 274 КЗ (отм.), платените обезщетения не са в
съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът Н. Л. не
е бил страна по цитираните в исковата молба гр. д. № 10620/2015 г. на СГС и
в. гр. д. № 55/2021 г. на АС - София и не е бил конституиран като трето лице
помагач по тях, поради което решенията по посочените дела не се ползват със
сила на пресъдено нещо по отношение на него. Неприложима е и
разпоредбата на чл. 223 ГПК и мотивите към постановените по посочените
дела решения, нямат задължителна сила за страните по настоящото дело.
С оглед неприложимостта на разпоредбата на чл. 223 ГПК прави
възражение, че ищецът като страна (ответник) по гр. д. № 10620/2015 г. на
СГС и в. гр. д. № 55/2021 г. на АС - София е водил зле делата, поради което е
бил осъден и заплатил суми, които не се следват. Конкретно тези възражения
се изразяват в следното:
- Не е направено възражение за липса на застрахователно
правоотношение;
- Не е направено възражение, че степента на съпричиняване на
вредите от пострадалия значително надвишава това на Н. Л. и налага по -
голямо намаляване на обезщетението;
- Не е направено възражение от "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, че като
застраховател съгласно чл. 271, ал. 5 във вр. с ал. 1, от КЗ (отм.) отговаря само
за лихвите за забава след изтичане на три месеца от датата на предявяване на
претенцията. Липсата на такова възражение е довело до присъждане на лихва
от датата на увреждането, каквато той като застраховател не дължи. Освен
това не е направено възражение за недопустимост на претенцията за лихви за
минало време (от датата на увреждането до датата на исковата молба). Това
искане е самостоятелен иск, който не е бил определен по размер и
присъждането на изтекли до завеждане на иска лихви е недопустимо;
- Не е обжалвал по реда на чл. 407 ГПК разпореждането за издаване на
и. л. от 31.05.2023 г. в полза на адвокат Н. Д., въпреки, че такава сума по
делата не е присъдена;
Освен посочените възражения за зле водено дело, прави и възражение
за недължимост на сумите заплатени от ищеца като лихви, разноски, вкл. и
такси по изпълнителните дела. Разпоредбата на чл. 274 от КЗ (отм) урежда
правото на регрес срещу застрахования само за платеното застрахователно
обезщетение (за разлика от чл. 500 от действащия КЗ, който включва лихви и
3
разноски). Счита, че извън размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претенцията за заплатени лихви и разноски по делата,
вкл. и в изпълнителното производство излиза извън рамките на правото на
регрес, което застрахователят има. Застрахователят е могъл да изпълни
задължението си за плащане на обезщетението доброволно и по този начин да
избегне принудителното изпълнение и свързаните с това разноски, както и
лихвите за минало време.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца
не се явява представител. Пълномощникът му адвокат М. И. Г. депозира
писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие,
като поддържа исковата молба.
В открито съдебно заседание, ответникът не се явява. При редовност в
призоваването, за ответника се явява особения му представител, на осн. чл. 47,
ал.6 ГПК - адв.Д. Т. П. от АК – ***. Същият поддържа отговора на исковата
молба и излага подробни съображения за отхвърлянето на иска, като
неоснователен и недоказан. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл.
149, ал.3 ГПК, като излага подробни съображения за отхвърляне на исковите
претенции, както за уважаване на евентуалните възражения за
съпричиняване, на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД, от страна на пострадалия –
предоставил автомобила си на неправоспособен водач, за когото е знаел,
че е употребил алкохол и поел риска да пътува с него, както и че не е
поставил предпазния си колан, поради което счита, че степента за
съпричиняване е около 75 %.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.).
По възражението на ищеца, че предявения иск не е с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), а е с правно основание чл. 500, КЗ /нов/,
тъй като приложим към настоящия случай е новият КЗ с предвидените в
него основания за регрес, доколкото същите са уредени в част V
"Задължително застраховане", и в този смисъл § 22 ПЗР на КЗ не намира
приложение, доколкото част IV от отменения КЗ също не урежда
основанията за регрес на застрахователя по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намира това възражение за неоснователно, поради следното:
Действието на материалноправните норми във времето се различава от
действието на процесуалноправните норми. Материалноправната норма
урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като
породените правни последици се запазват и при действието на новата,
различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно
действие на новата правна норма. Материалноправните норми по принцип
4
нямат обратно действие, докато процесуалноправните норми имат обратно
действие.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част IV
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на този кодекс. Част IV от отменения Кодекс за
застраховането урежда общите въпроси на застрахователния договор,
имуществено застраховане, застраховане на гражданска отговорност,
застраховки "Живот" и "Злополука" и приложимото право към
застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското
икономическо пространство. Специалните разпоредби, уреждащи
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
включително регресното право на застрахователя по тази застраховка срещу
застрахования, са предвидени в част V от отменения Кодекс за застраховането,
която не е посочена в § 22 ПЗР на КЗ. Поради това преценката за
приложимото право следва да се извърши съобразно спецификата на
регресното право.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да
получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото
лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията
по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.); и чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба
основания. В предвидените в отменения Кодекс за застраховането и сега
действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право
възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в
закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва
наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.); и чл. 500, ал. 1 и
ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др. /
именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е
длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение
по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими
към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от
закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на
осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е
застрахователното събитие по риска "Гражданска отговорност" на
5
автомобилистите.
Наличието на предвидените в чл. 274 КЗ (отм.); и чл. 500 КЗ основания
за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от
отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице,
поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо виновния водач
се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този
момент е настъпването на застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Моментът на плащането на обезщетението на третото лице
определя не възникването, а изискуемостта на регресното притежание.
Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените
му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата
на закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за
приложимост на едни и същи материалноправни норми.
В случая застрахователният договор е сключен при действието на
отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при
действието на отменение КЗ. Ето защо, приложимият закон по отношение
на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите спрямо виновния
застрахован водач, е отменения Кодекс за застраховане.
В горния смисъл вж. и Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2695/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 768/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
624/2010 г., I т. о., ТК.
По същество:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм/: Застрахователят има право да
получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие: е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъде доказан следният
фактически състав: 1/да са причинени вреди от ответника, чрез негово
виновно и противоправно поведение; 2/да е възникнало правоотношение
между деликвента и ищеца по договор за застраховка "Гражданска
отговорност"; 3/да е заплатено от страна на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на увреденото лице застрахователно обезщетение
6
при настъпване на застрахователно събитие; 4/деликвентът да е управлявал
МПС при причиняване на деликта с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма.
Съгласно чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм/: Застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство без свидетелство за управление.
По делото е доказан фактическият състав на чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал.2 КЗ
/отм/.
Видно от одобрено споразумение /том 1, лист 118-120/ от 31.08.2015 г.
по НОХД № 187/2015 г. на РС – ***** ответникът е признат за виновен в това,
че на 30.04.2015 г. по път IV-23503, около км 0+500, между с. ***, обл. *** и
с. ******, обл. ***, при управление на лек автомобил "***" с peг. №****, е
нарушил правилата за движение:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП — всеки участник в движението по пътищата
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди;
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП — водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
чл. 5, ал. З, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е
забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство /от категория Б/ е забранено да превишава
скоростта от 90 км/ч извън населено място;
чл. 150 от ЗДвП - всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване трябва да
се управлява от правоспособен водач,
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. Р. С.,
ЕГН **********, изразяваща се в разстройство на здравето, с временна
опасност за живота, а именно: "сътресение на мозъка с пълно откъсване от
обкръжаващата среда - травматична кома", като деянието е извършено в
пияно съС.ие, с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 на хиляда - 1, 25 на
хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 211 от
08.05.2015 г., с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. З,
7
предложение първо, б. "а", предложение второ, във вр. с ал. 1, б. "б",
предложение второ, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Одобреното от наказателния съд споразумение има значението на
влязлата в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, поради което и на
основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на одобреното по НОХД № 187/2015 г. на РС – *****
споразумение, настоящият състав приема за установено по делото
противоправното поведение на водача – настоящ ответник, неговата вина и
съставомерните последици, които са част от състава на престъплението
/причинената средна телесна повреда на А. Р. С., описана в споразумението/,
както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на
водача и вредоносния резултат.
Видно от писмо с вх. № 3811 от 09.08.2024г. от ОДМВР – ***, сектор
„Пътна полиция“, е че към 30.04.2015г. ответникът не е притежавал
българско СУМПС, както и че към 06.08.2024г. същият все още е
неправоспособен водач и няма издавано СУМПС в РБ /том.2, л. 311/.
При извършена служебна справка в Информационния център към
Гаранционен фонд се установява, че към дата 30-04-2015г. ПС с
регистрационен номер A4422KB има активна застраховка "Гражданска
Отговорност", серия ****, номер ******, застраховател "ЗД "БУЛ ИНС""
АД, начална дата на покритие 05/03/2015г., крайна дата на покритие
04/03/2016 г.
Според посоченото в решение № 184/07.04.2016 г. по т. д. № 2744/14 г.
на първо т. о. на ВКС писмената форма на застрахователния договор е условие
за валидност, но доказването на съществуването му, според разпоредбите
на КЗ, може да бъде извършено и с други документи, без да е необходимо
представянето на самата застрахователна полица, която го обективира;
освен това чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), респ. чл. 574, ал. 12 от сега действащия
КЗ, установяват оборима презумпция относно съществуването на
договора за застраховка, когато той е удостоверен с изготвения от фонда
официален писмен документ, съдържащ данни за застрахователя, номера
на договора, началната и крайната дата на покритието и др., който
документ, при приложението на общите процесуални правила, се ползва с
материална доказателствена сила. Така и Определение № 50270 от
29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1658/2022 г., II т. о., ТК. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя горепосочената съдебна практика.
С молба с вх. № 102448 от 17.08.2015г. по описа на СГС, пострадалият
А. Р. С. е предявил срещу "ЗД "БУЛ ИНС"" АД иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм/ - лист 2 от гр.д. № 10620/2015г. на СГС.
В срока за отговор на исковата молба, "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, поискало
настоящия Н. Л. Л. да бъде привлечен в качеството му на трето лице помагач
на ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД и предявило срещу него обратен иск в
8
размер на 30 000 лв., като частичен от 70 000 лв., на осн. чл. 219, ал.4 ГПК.
С Определение от 12.02.2016г. по гр.д. № 10620/2015г. на СГС Н. Л. Л.
бил конституиран в качеството на трето лице помагач на ответника "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД /л. 64 от гр.д. № 10620/2015г. на СГС/.
С Определение от 30.03.2016г. по гр.д. № 10620/2015г. на СГС било
постановено, на осн. чл. 367 ГПК, да се изпрати на ответника Н. Л. Л. препис
от евентуалния обратен иск предявен от "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, с указване на
правото му на отговор /л. 93 от гр.д. № 10620/2015г. на СГС/.
С Определение от 27.10.2017г. по гр.д. № 10620/2015г. на СГС съдът
отменил определението от 12.02.2016г., с което Н. Л. Л. бил конституиран в
качеството на трето лице помагач на ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД /л. 126 от
гр.д. № 10620/2015г. на СГС/. За да постанови това определение, съдът е
посочил, че лицето не може да бъде открито на адреса, поради което не може
да бъде осигурено участието му в производството. Позовал се на съдебна
практика - Определение № 654 от 9.12.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2275/2015
г., I т. о., ТК. Определението е влязло в сила като необжалвано.
С Решение № 484 от 17.01.2020 г. на СГС по гр. д. № 10620/2015 г., е
постановено следното:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, бул. Джеймс Ваучер № 87, да заплати на А. Р. С.,
ЕГН **********, от с. ******, ул. ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/,
сумата от 50 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от следните телесни повреди: черепно-
мозъчна травма с мозъчно сътресение, довело до изпадане в пълно
безсъзнание – кома, травма на тялото в поясната област с мекотъканни
контузии в областта на таза и дясна поясна област и контузия на десен
бъбрек с макроскопска хематурия, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 30.04.2015 г., по вина на водача Н. Л. Л., при
управление на л. а. " *** ***" с рег. № ***, по време на действие на
застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната
лихва от 30.04.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 70 000 лв., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. Р. С. да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 405. 71 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати на Н. Н. Д., ЕГН
**********, от АК – *****с адрес за призоваване: гр. ****, ул. ******,
*****полуетаж, офис № ****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. с ДДС,
съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД да заплати на държавата, по сметка
на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 2000 лв.
9
върху уважения иск, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 107. 14 лв.,
съобразно уважената част от иска.
С определение от 30.10.2020г. решението е изменено в частта за
разноските, като съдът е осъдил "ЗД "БУЛ ИНС" АД да заплати на адвокат Н.
Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв. с ДДС.
С Решение № 1091 от 28.10.2021 г. на САС по в. гр. д. № 55/2021 г., е
постановено следното:
ОТМЕНЯ решение от 17 януари 2020 г. по гр. д. № 10620/2015 г. на
Софийски градски съд, I ГО, 5 състав, с което "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на А. Р. С., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.); , сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. , съотв. в частта, в която съдът
е присъдил в полза на представителя по пълномощие на ищеца адвокатско
възнаграждение над размера от 1 218 лв. с ДДС и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС държавна такса над 1 000 лв. и депозит
за вещи лица над размера от 53, 57 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); , предявен
от А. Р. С., ЕГН **********, срещу "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* за
заплащане на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); на сумата 25 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2015 г.
ОСЪЖДА А. Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5
ГПК, да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, сумата 507, 14 лв.
– разноски за първоинстанционното производство и сумата 1 278, 50 лв. –
разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17 януари 2020 г. по гр. д. №
10620/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 5 състав в останалите
обжалвани части.
С Определение № 50210 от 27.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 662/2022 г.,
II т. о., ТК, не е допуснато до касационно обжалване горепосоченото Решение
№ 1091 от 28.10.2021 г. на САС по в. гр. д. № 55/2021 г.
Тъй като първоинстанционното решение не е било обжалвано до
размера на присъдената сума от 10 000 лв., ведно със законната лихва от
30.04.2015г., по молба на ищеца, на 08.06.2020г. е издаден изпълнителен лист
за тази сума, на осн. чл. 404, ал.1, предл.1, вр. чл. 405, ал. 1, 2 и 7 и чл. 408
ГПК. Въз основа на този изпълнителен лист срещу настоящия ищец е било
образувано изпълнително дело № 2020***0400476 по описа на ЧСИ В. М.,
рег. № *** от КЧСИ /т.1, л. 45/. Не се спори, че на 02.07.2020г. настоящия
ищец превел по сметка на ЧСИ по това изпълнително дело сумата от 17 356.60
лв. /т.1, л. 47/. ЧСИ приключил изпълнителното дело поради пълно
издължаване /т.1, л. 46/.
След влизане в сила на въззивното решение, въз основа на молба от
адвокат Н. Н. Д., на 31.05.2023г. в полза на същия е издаден изпълнител лист
10
за сумата от 1 218 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение
пред СГС /т.1, л. 42 гръб/. Въз основа на този изпълнителен лист срещу
настоящия ищец е било образувано изпълнително дело № 2020***0400762 по
описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от КЧСИ /т.1, л. 42/. Не се спори, че на
21.06.2023г. настоящия ищец превел по сметка на ЧСИ по това изпълнително
дело сумата от 2 009.07 лв. /т.1, л. 44/. Поради това ЧСИ приключил
изпълнителното дело поради пълно издължаване /т.1, л. 43/.
Въззивното решение е било обжалвано само в отхвърлителната му
част, поради което същото е влязло в сила като необжалвано до размера на
присъдената главница от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 30.04.2015г.
По молба на ищеца с вх. № 19531 от 03.11.2021г. по описа на САС /л. 52 дело
САС/, с Разпореждане от 04.11.2021г. /л. 53 дело САС/ е издаден изпълнителен
лист № 487 от 05.11.2021г., за сумата от 15 000 лв. /т.1, лист. 39 гръб/, без
присъдената лихва /както вече се посочи за сумата от 10 000 лв. СГС е издал
преди това ИЛ/, тъй като в молбата ищецът е искал изпълнителен лист
само за главницата, но не и за лихвата. Въз основа на този изпълнителен
лист срещу настоящия ищец е било образувано изпълнително дело №
2020***0401531 по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от КЧСИ /т.1, л. 39/. Не се
спори, че на 23.11.2021г. настоящия ищец превел по сметка на ЧСИ по това
изпълнително дело сумата от 18 087.18 лв. /т.1, л. 41/. Поради това с
Разпореждане за приключване от 25.11.2021г. ЧСИ приключил
изпълнителното дело поради напълно издължаване /т.1, л. 40/.
Както вече се посочи, въззивното решение е било обжалвано само в
отхвърлителната му част, поради което същото е влязло в сила като
необжалвано до размера на присъдената главница от 25 000 лв., ведно със
законната лихва от 30.04.2015г. По молба на ищеца с вх. № 20098 от
10.11.2021г. по описа на САС /л. 56 дело САС/, с Разпореждане от 15.11.2021г.
/л. 53 дело САС/ е издаден изпълнителен лист № 511 от 16.11.2021г., само за
законната лихва върху сумата от 15 000 лв. считано от 30.04.2015г. до
окончателното изплащане /т.1, лист. 36 гръб/. Въз основа на този
изпълнителен лист срещу настоящия ищец е било образувано изпълнително
дело № 2020***0401558 по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** от КЧСИ /т.1, л.
36/. Не се спори, че на 24.01.2022г. настоящия ищец превел по сметка на ЧСИ
по това изпълнително дело сумата от 1 3144.12 лв. /т.1, л. 37/. По делото не се
спори, че и това изпълнително дело е приключено от ЧСИ поради напълно
издължаване.
Горепосочените плащания се установят и от заключението на ССЕ,
което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно.
Ответникът оспорва в настоящото производство като прекомерен и
несъобразен с нормата на чл. 52 ЗЗД размера на заплатеното от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди, присъдено с горепосоченото решение.
Ответникът не е участвал в производството по което застрахователят е бил
осъден да заплати обезщетение за неимуществени, причинени от
11
противоправното поведение на деликвента, поради това му възражение, както
и възражението му по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да бъдат обсъдени.
Видно от заключението на КСМАТЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно, е че:
Механизмът на произшествието е следния: на 30.04.2015г. около 23:30
часа на път IV-23503,се движи лек автомобил „*** ***“ с рег. № ****,
управляван от лицето Н. Л. Л.. При наближаване на участъка около
километър 0+500 (между с. ***, обл. *** и с. ******, обл. ***), автомобила
преминава през ляв по посоката му на движение завой, в който водачът
извършва действие или бездействие водещо до нарушаване устойчивостта
на процесното превозно средство. Поради употребеният алкохол, лицето Н.
Л. не успява да прецени правилно ситуацията и допуска загуба на контрол на
управляваното от него МПС. След загубата на контрол над превозното
средство, водачът задейства спирачната система, но поради високата
скорост автомобила напуска пътното платно в ляво по посоката си на
движение и пада в намиращият се в ляво скат, където се преобръща
многократно.
Причините за възникване на произшествието са:
- действие или бездействие на водача Н. Л. Л. водещо до
нарушаване устойчивостта на процесното МПС;
- високата скорост с която се е движил лек автомобил „*** ***“ с
рег. № ****
- за настъпването на произшествието е спомогнало и
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, затрудняващо вземането на
правилни решения при управление на МПС и забавящо реакциите на водача.
Техническите причини за настъпване на произшествието са:
- движението със скорост по-висока от разрешената за движение
извън населено място;
- загубата на контрол над превозното средство;
- управление на превозното средство след употреба на алкохол.
В конкретния случай, като причини със субективен характер, може да
се посочи избора за управление на процесното МПС с установената скорост,
който е в субективна връзка с преценка на пътната обстановка под
влиянието на консумирания алкохол.
Настъпилите травматичните увреждания на А. Р. С. са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Установената концентрация на алкохол в кръвта 1,25%о на водача Н.
Л. отговоря на лека степен на алкохолно опиване при което е налице добро
самочувствие и самодоволство, намалени са самокритичността,
самопреценката и работоспособността. Емоциите са предимно
положителни.
12
Скоростта на превозното средство непосредствено преди
произшествието е била около 137,96km/h.
Настъпилите последици в процесното ПТП са в пряка зависимост от
скоростта на движение на л.а. „*** ***“ с рег. № ****, непосредствено
преди произшествието.
Опасната зона на автомобила при приетата скорост на движение е
139,615 m.
Видимостта осигуряване от предните светлини на всеки един
автомобил според стандарта БДС 13388-76 и Конвенция за пътното
движение е както следва: на къси светлини – минимум 50 m.; на дълги
светлини минимум 100m. РазС.ието осветено от фаровете пред автомобила
зависи обаче от техническото съС.ие и регулировката на фаровете. Поради
факта, че в следствие на ПТП-то предните фарове на автомобила са
повредени, то не може да се извърши измерване на видимостта пред
автомобила на съответните светлини. В материалите по досъдебното
производство не се съдържат и данни на какви светлини се е движил
автомобила, така че спрямо конкретните условия (движение с висока
скорост извън населено място) може да се предположи, че най-вероятно
автомобила се е движил с включени дълги светлини.
Пътният участък на който се е случило ПТП-то е прав без
препятствия ограничаващи видимостта от което може да се заключи че тя
е била ограничена само от осветеността осигурена от предните фарове и е
не по-малка от 100м. В този случай произшествието е било предотвратимо
чрез спиране от водача.
Водачът е имал реална възможност да предотврати произшествието
чрез спиране до момента в който автомобила загубва устойчивост. От този
момент нататък, водача няма контрол над превозното средство, и
практически не може да повлияе на траекторията на движението му,
особено под влиянието на употребения от него алкохол.
Съгласно директива на съвета на Европа от 16 декември 1991 година
за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка със
задължителното използване на обезопасителни колани в моторните
превозни средства под 3,5 тона (91/671/ЕИО), всички моторните превозни
средства с обща маса под 3,5 тона трябва задължително да се оборудват с
обезопасителни колани за всички пасажерски места. От тази наредба става
ясно, че поставянето им от всички пасажери в автомобила е задължително.
Процесният автомобил *** *** с шаси №**************, е
автомобил предназначен за превоз на 4-ма пътници и един водач, като всички
места за оборудвани с триточково инерционни, предпазни колани.
Според световната статистика ползите от поставянето на
безопасен колан при пътуване са: рискът от наранявания водещи до смърт
пада с до 45%, а средните до тежки наранявания са с 50% по-малко.
13
От приложената по Делото медицинска документация – История на
заболяване №1692-29/2015г. на ОАИЛ при МБАЛ-***** се установи, че в
резултат на претърпяно ПТП – пасажер на предна дясна седалка в
преобърнал се лек автомобил А. С. е получил травматичен шок:
- сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата
среда - травматична кома;
- субкапсулни хематоми на десния бъбрек с масивна хематурия
/кръвотечение в урината/;
- контузни рани в областта на таза и лумбалната /поясна/
област вдясно.
По своята медико-биологична характеристика травматичната
кома обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота, а
контузията на десен бъбрек и контузните рани на таза и поясната
област – временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.
Към момента на получаването на телесната повреда е налице
временна опасност за живота на А. С. поради преживения травматичен
шок.
В резултат на своевременно оказаната по вид и обем
високоспециализирана медицинска помощ е предотвратен риска за живота и
здравето на пострадалия.
Към момента на дехоспитализацията С. е в стабилно съС.ие.
При такъв вид травма се препоръчва продължително проследяване от
специалист-невролог.
Останалите травматични увреждания имат оздравителен период за
2-3седмици.
Травматичните увреждания са причинени по механизма на удари
с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и от интериора на МПС,
сътресение и свободно инерционно движение на тялото при
няколкократното преобръщане – травма в купето, както и при изпадане от
автомобила.
Най-вероятно пострадалият се е приземил на терена с дясната си
страна, придружено с плъзгане.
При установения механизъм на протичане на ПТП и характера на
получените травматични увреждания, Експертизата счита, че А. С. не е
бил с поставен предпазен колан.
Описаният механизъм на получените травми може да бъде
избегнат/ограничен при носенето на предпазен колан, като травмите
също биха могли да бъдат избегнати или ограничени до по-ниска степен.
Процесният автомобил *** *** с шаси №**************, е
автомобил предназначен за превоз на 4-ма пътници и един водач, като всички
14
места за оборудвани с триточково инерционни, предпазни колани.
Причините за настъпилите за А. С. телесни увреждания са
реализирането на ПТП на 30.04.2015г.
При процесното ПТП, А. С. е получил травматичен шок:
- сътресение на мозъка с пълно откъсване от обкръжаващата
среда - травматична кома;
- субкапсулни хематоми на десния бъбрек с масивна хематурия
/кръвотечение в урината/;
- контузни рани в областта на таза и лумбалната област вдясно.
Към момента по получаване на уврежданията и в ранния
посттравматичен период преживените болки и страдания са били във
високата скала на интензивност, като с времето са започнали за
отшумяват.
Приложено е интензивно лечение в болнични условия - мониториране
на жизнени показатели, консервативно лечение, образни и лабораторни
изследвания, консулти със специалисти.
След дехоспитализацията от лечебното заведение пострадалият
следва да е бил под наблюдение от ОПЛ и специалист-невролог.
По делото не са приложени медицински документи, които да сочат
остатъчни последици от получените при ПТП увреждания на А. С..
Относно неимуществените вреди.
Предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца (на
близо 33 години към датата на ПТП), измежду които мозъчно сътресение с
травматична кома и контузия на бъбрек, и получен травматичен шок;
претърпените от него болки и неудобства от физическо естество, присъщи на
уврежданията, характера и продължителността на лечението, както и при
съобразяване на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, настоящия състав намира, че обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. отговаря на принципа
на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Съдът определи размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди с оглед конкретните
обстоятелства, описани по-горе, като в разглеждания случай отдаде значение
на характера и тежестта на физическите увреди, получени в резултат от ПТП
от ищеца в млада възраст. Не се твърди и не е доказано неблагоприятно
въздействие на ПТП върху психичния статус на пострадалия и
функционирането му като личност. Същевременно вещото лице, притежаващо
съответни специални знания, чието заключение съдът възприе, е формирало
извод, че не може да се приеме, че има остатъчни негативни последици за
здравето на ищеца, поради което съдът счете, че няма основание за
завишаване на гореопределеното по справедливост обезщетение. С оглед
15
изложеното доводите на ответника за нарушение на чл. 52 ЗЗД са
неоснователни. Определеното при преценка на релевантните факти
обезщетение в размер на 50 000 лв. отговоря на принципа на справедливостта
и поначало не води до обогатяване на пострадалото лице.
По възраженията за съпричиняване:
Следва да се посочи, че решенията по иска с правно основание чл. 226,
ал.1 КЗ /отм./, обсъждащи въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото при процесното ПТП лице, нямат обвързваща за
ответника сила, поради неучастието му в производството, на осн. чл. 298, ал.1
ГПК.
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на
пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна
формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
По възражението, за съпричиняване, поради неизползван предпазен
колан.
На основание заключението на КСМАТЕ, съдът намира, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване
на предпазен колан от пострадалия, релевирано от ответника, е доказано.
Неизползването на предпазен колан е доказано при условията на главно и
пълно доказване от ответника, носещ тежестта на доказване, че получените
телесни увреждания при така установения механизъм на ПТП, при който
автомобилът се е преобръщал, нямаше да бъдат получени, ако пострадалият
беше използвал обезопасителен колан. Както вече се посочи, в заключението
на КСМАТЕ изрично е посочено, че: „А. С. не е бил с поставен предпазен
колан. Описаният механизъм на получените травми може да бъде
избегнат/ограничен при носенето на предпазен колан, като травмите
също биха могли да бъдат избегнати или ограничени до по-ниска степен.“
По възражението, за съпричиняване поради това, че пострадалия се е
съгласил да пътува с водач, който е употребил алкохол.
Това възражение не може да се приеме за доказано при условията на
пълно доказване само въз основа от установената в концентрация на алкохол в
кръвта на водача, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Това
е възражението за поемане на риск от пътуване с водач, употребил алкохол
(знание за употреба на алкохол от водача или възможност за узнаването на
този факти при проявена нормална дължима грижа), в случая с концентрация
16
на алкохол в кръвта 1, 25 на хиляда. Така и Решение № 1091 от 28.10.2021 г. на
САС по в. гр. д. № 55/2021 г.
По възражението за съпричиняване, изразяващо се в поемане на риск
при пътуване в МПС с неправоспособен водач.
Възражението е основателно.
Налице е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
пострадалия, който е знаел или при полагане на нормална дължима грижа е
могъл да узнае (в случая адресат и на задължение по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП
да не предоставя автомобила си на неправоспособен водач), че лицето на
което е и предоставил управлението на автомобила, не притежава
необходимата правоспособност (арг. т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д.
№ 1/2014 г., ОСТК на ВКС). Така и Решение № 1091 от 28.10.2021 г. на САС
по в. гр. д. № 55/2021 г.
При определянето на конкретния размер, до който следва да се
определи за основателно възражението за съпричиняване, съдът следва да
извърши съпоставка на поведението на участниците в ПТП с оглед
установяване на реалния им конкретен принос за вредоносния резултат. В тази
връзка съдът изхожда от положението, че водачът на автомобила, който е бил
неправоспособен, се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост (така одобреното споразумение по НОХД № 187/2015 г. на РС - *****
), ПТП е предизвикано от него и поради избора на скорост за движение, в
нарушение на правилата за движение, но пострадалият поради предоставяне
на автомобила на неправоспособен водач, както и поради неизпълването на
предпазен колан, е допринесъл значително за настъпването на травматичните
си увреждания. Съдът оценява приноса му в конкретния случай на 50 %. Ето
защо, определеното обезщетение за вреди от 50 000 лв., намалено с 50 %,
възлиза на 25 000 лв.
По възражението на ответника, че степента на съпричиняване на
вредите от пострадалия значително надвишава това на ответника Н. Л. и
налага по голямо намаляване на обезщетението.
Настоящият състав счита, че механичното кумулиране на отделните
факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с
настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че
последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно
противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен
намаляване отговорността на самия делинквент. Това е така, доколкото
подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата
отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и
противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за
пострадалия вреди, т. е. би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които
виновно е причинило другиму. Ето защо, с оглед установените в настоящия
случай конкретно проявени и описани по-горе: противоправно поведение,
17
доказана вина на водача на МПС и причинната връзка на първите с телесните
увреждания на пострадалия, съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не следва съвкупно преценено да превишава 50 на сто, до който размер и
отговорността на виновния делинквент, спрямо пострадалия, респ. в
хипотезата на регресния иск по чл. 274 на застрахователя на ГО на дееца,
платил обезщетение на пострадалото лице - спрямо последния обезщетението
за претърпените болки и страдания следва да се намали. Така и Решение № 54
от 4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1018/2019 г., II т. о., ТК.
Относно дължимата лихва върху главницата.
По възражението на ответника, че претенцията за лихви за минало
време (от датата на увреждането до датата на исковата молба) е
самостоятелен иск, който не е бил определен по размер и присъждането на
изтекли до завеждане на иска лихви е недопустимо.
Предявеният от застрахователя регресен иск, в частта му относно
платената от него законна лихва от датата на увреждането, не представлява
самостоятелно вземане за лихва, тъй като регресното притезание,
включващо платените вместо деликвента лихва и главница, възниква от общ
за двете самостоятелен фактически състав като едно вземане със
самостоятелен падеж, настъпващ към момента на плащането. Този извод,
съобразен и с дадените в ППВС № 7/77 г. разрешения, че по отношение на
регресните искове е приложима общата петгодишна давност, която започва да
тече от датата на плащането, обуславя и неприложимост на разпоредбата на
чл. 111 б. "в" ЗЗД в разглежданата хипотеза. Така и Определение № 50196 от
19.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1317/2022 г., II т. о., ТК.
По възражението на ответника, че застрахователя съгласно чл. 271,
ал.5 във вр. с ал.1 КЗ отговаря за лихвите за забава след изтичането на три
месеца от предявяването на претенцията, поради което няма право на
регрес за лихви от датата на деликта.
Застрахователят има право на регрес срещу застрахования за платените
лихви за забава, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Така и Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I
т. о., ТК. Вж. и решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015 г. на ВКС,
ІІ т. о., Определение № 50188 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 924/2022 г., I
т. о., ТК.
Съгласно чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.); застрахователят има право на регрес
за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на
обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), освен
ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които
не могат да му се вменят във вина. В конкретния случай няма данни
делинквента да е уведомил застрахователя преди предявяване на исковата
претенция по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), поради което дължи лихва за
18
периода от датата на събитието- 30.04.2015 год. до 17.08.2015г. год., когато
е предявен иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) по гр. д. № 1060/2015г., по описа
на СГС. Размерът на лихвата определен от съда с електронен калкулатор по
реда на чл. 162 от ГПК е 765.01 лева, в който размер исковата претенция е
основателна. Вж. и Решение № 261954 от 23.03.2021 г. на СГС по гр. д. №
9139/2020 г.
По регресното вземане за платени разноски по исковото производство
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), както и по изпълнителните производства.
За разлика от новата уредба на регреса в чл. 500 от КЗ, според която
при възникнало регресно право, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
то съгласно чл. 274, ал. 1 и ал.2 вр. чл. 227 от КЗ (отм.), регресното вземане
включва платеното обезщетение и лихва за забава при ограничението на
чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.), но не и разноски. Ето защо, исковата претенция в
тази част е неоснователна. Така и Решение № 265020 от 26.07.2021 г. на СГС
по гр. д. № 4395/2021 г., както и Решение № 145 от 22.10.2021 г. на ПАС по в.
т. д. № 412/2021 г. недопуснато до касационно обжалване с Определение №
50625 от 21.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 190/2022 г., II т. о., ТК.
Следователно, искът е основателен и доказан общо за сумата от
25 765.01 лв., включваща сумата от 25 000 лв. представляваща главница -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 765.01 лева представляваща
законна лихва върху тази главница за периода от датата на събитието -
30.04.2015 год. до 17.08.2015г. год., когато е предявен иска по чл. 226, ал. 1 от
КЗ (отм.).
При предявен регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал.2
КЗ (отм.), върху размера на платеното от застрахователя /при съобразяване на
редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД/ ответникът по този иск дължи лихва, считано
от поканата. В случая за покана следва да се зачете депозирането на исковата
молба по настоящото дело. Така и Решение № 18 от 22.03.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1935/2015 г., II т. о., ТК.
Ето защо, сумата от 25 765.01 лв. следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба –
11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За разликата над 25 765.01 лв. до пълния претендиран размер от
50 596.97 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Вж. и
Решение № 261954 от 23.03.2021 г. на СГС по гр. д. № 9139/2020 г.
По възражението на ответника за зле/лошо воден процес по иска по
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), което обстоятелство е довело до осъдителното
решение за настоящия ищец с вземане в посочените от ищеца размери и
присъждане на разноски.
Неоснователно е възражението на ответника за зле воден от ищеца
процес - производството по гр. д. № 10620/2015 г. на СГС. Действително,
настоящия ответник не е бил привлечен като трето лице в този процес, но от
19
една страна, противоправното му поведение за причиняването на вредите е
установен със задължителна сила за граждански съд - чл. 300 ГПК, във вр. с
чл. 413, ал. 3, във вр. с чл. 375 НПК. От друга страна, ответникът, който
поддържа това възражение, следва при условията на пълно и главно доказване
да установи в настоящия процес, че приносът на пострадалия за злополуката е
по-голям от приетия от съда в производството по другото дело. Ответникът не
е ангажирал никакви доказателства, които да установяват по-голям обем на
съпричиняване. Вж. и Решение № 798 от 2.07.2009 г. на САС по гр. д. №
1147/2009 г., ГК, 1-ви с-в., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 232 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 1047/2009 г., II т. о., ТК.
Неоснователно е възражението на ответника, че по гр. д. № 10620/2015 г. на
СГС, ЗД "БУЛ ИНС" АД не е направил възражение за липса на
застрахователно правоотношение – такова е направено, но съдът го е намерил
за неоснователно. Неоснователно е и възражението на ответника и че "ЗД
"БУЛ ИНС"" АД не е направило възражение, че степента на съпричиняване на
вредите от пострадалия значително надвишава това на Н. Л. и налага по
голямо намаляване на обезщетението. Напротив, "ЗД "БУЛ ИНС"" АД не
само, че е направило възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, но и
изрично е посочило, че ПТП- то е настъпило изцяло на основание
субективните действия на лицата, които сами са се поставили в опасност,
поради което дружеството не следва да отговаря за причинените вреди.
Относно възраженията на ответника, че в предходното дело, не е
направено възражение от "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, че като застраховател
съгласно чл. 271, ал. 5 във вр. с ал. 1, от КЗ (отм.) отговаря само за лихвите
за забава след изтичане на три месеца от датата на предявяване на
претенцията и че не е направено възражение за недопустимост на
претенцията за лихви за минало време (от датата на увреждането до
датата на исковата молба), като това искане е самостоятелен иск, който
не е бил определен по размер и присъждането на изтекли до завеждане на
иска лихви е недопустимо.
Такова възражение не е било направено, но дори и да бе направено,
същото щеше да се яви неоснователно – по съображения посочени по- горе,
при обсъждането на същите възражения направени от ответника в настоящия
процес.
Относно възраженията на ответника, че "ЗД "БУЛ ИНС"" АД не е
обжалвало по реда на чл. 407 ГПК разпореждането за издаване на
изпълнителен лист от 31.05.2023 г. в полза на адвокат Н. Д., въпреки, че
такава сума по делата не е присъдена.
Тъй като иска за сумата за адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Д.
се отхвърля, защото "ЗД "БУЛ ИНС"" АД няма право на регрес за разноски, то
е безпредметно да се обсъжда това възражение. Само за пълнота на
изложението следва са се посочи, че сумата е присъдена с влязло в сила
решение /първоинстанционния съд е присъдил 2 436 лв. /л. 222 от дело СГС/, а
20
въззивния съд с влязло в сила решение е намалил сумата на 1 218 лв. /л. 50 дело
САС/.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 6 950.24 лв., съразмерно на уважената част от иска. За разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 14 161.64 лв. искането за
присъждане на разноски се явява неоснователно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Л. Л. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: с.
******, общ. *****, обл. ***, ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ на "ЗД "БУЛ ИНС""
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
Джеймс Баучер № 87, представители: С. С. П. и К. Д. К., начин на
представляване: заедно, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал.2 от КЗ (отм.),
сумата от 25 765.01 лв. /двадесет и пет хиляди седемстотин шестдесет и пет
лева и една стотинка/ - представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за причинени на А. Р. С., ЕГН **********, вреди от настъпило
на 30.04.2015 г. по път IV-23503, около км 0+500, между с. ***, обл. *** и с.
******, обл. ***, пътно-транспортно произшествие по вина на водача Н. Л. Л.
при управление на лек автомобил "***" с peг. №****, който при настъпването
на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 1.25
%о и е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за
управление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба - 11.04.2024 г. до окончателното изплащане,
като иска в останалата част, за разликата до пълния предявен размер от
50 596.97 лв., отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Л. Л. с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: с.
******, общ. *****, обл. ***, ул. ****** ДА ЗАПЛАТИ на "ЗД "БУЛ ИНС""
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
Джеймс Баучер № 87, представители: С. С. П. и К. Д. К., начин на
представляване: заедно, сумата от 6 950.24 лв. /шест хиляди деветстотин и
петдесет лева и двадесет и четири стотинки/ представляваща направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, като отхвърля
искането за присъждане на разноски за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 14 161.64 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
21
Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка:
IBAN: **************
ВIС: ********
БАНКА: Банка ДСК АД
ТИТУЛЯР: "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – ***: _______________________
22