РЕШЕНИЕ
№122
гр.Р***, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р***НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно
заседание на 11 юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
при секретаря ЕВА
Д. като разгледа докладваното от председателя търговско
дело №244 по описа за 2018година, за да се произнесе, съобрази следното:
Исковете
са обективно кумулативно съединени, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.59, ал.1 ЗЗО, вр. чл.86 ЗЗД.
Делото е образувано по
искова молба на С*** ООД, гр. Р***, ЕИК***, представлявана от К.П. срещу Н***, ЕИК ***, гр.С***. Ищецът твърди, че е лечебно заведение за
специализирана болнична помощ, регистрирано съгласно изискванията на ЗЛЗ и ТЗ и
осъществява лечебна дейност съгласно разрешение №СБ-298/2.11.2012г., издадено
от министъра на здравеопазването. Ответникът Н*** в изпълнение на разпоредбите
на чл.20, ал.1, т.4 и чл.59, ал.1 ЗЗО и чл.39, т.5 и т.11 от Правилника за
устройство и дейност на Н*** и чл.4, ал.4, т.4 и 5 от Правилника за устройство
и дейност на РЗОК, сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ на
територията на област Р*** и осъществява плащанията на изпълнителите по реда и
в сроковете предвидени в НРД и сключените индивидуални договори. Твърди, че на
основание чл.59, ал.1 ЗЗО и в съответствие с НРД за 2015г., на 17.02.2015г.
болницата и ответника в качеството на осъществяващ по силата на ЗЗО
задължително здравно осигуряване, сключили договор №180354/17.02.2015г. с
предмет: оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ със срок на
действие-действието на НРД за медицински дейности за 2015г. В чл.1 е описан
обема на договорената за изпълнение болнична медицинска помощ /БМП/ с
изброяване на клиничните пътеки /КП/, а в чл.19, ал.1 са посочените цените на
КП по Приложение №16. Договорът има две приложения: №1-списък на специалистите
оказващи болнична помощ и №2-стойности на дейностите в БМП и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична
месицинска помощ /БМП/. По силата на сключения договор болницата се задължила в
качеството на изпълнител да оказва болнична помощ на здравноосигурени лица, на
здравнонеосигурени лица по пар.2, ал.1 от ЗБНЗОК за
2015г. и на лицата по пар.7, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015г.
болнична помощ по КП от Приложение №5 на Наредба №40/24.11.2004г. за определяне
на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н***. След
сключване на договора за КП, за второто шестмесечие на 2015г. са сключени общо
8 допълнителни споразумения /ДС/ в изпълнение решения на Надзорния съвет /НС/
на Н***, с предмет: корекция на стойността на дейностите в БМП, като корекциите
са според приложеното към всяко от тях Приложение №2. Всяко от следващите ДС
отменя предходното, а от тях е видно, че са направени частични корекции на
стойностите на дейностите за всеки месец от процесния период, като по този
начин лечебното заведение е поставено в невъзможност на планира извършването на
медицински дейности, за което директора на РЗОК е информиран многократно. По
силата на договора ответникът в качеството на възложител се задължил да заплаща
обемите извършена и отчетена болнична помощ, в съответствие с договорените
цени, съгл. чл.3, ал.1, т.3. Срока за заплащане, съгласно чл.35 е до 30-то
число на месеца. Твърди, че със споразумение №3/8.04.2015г. към договора са
изменени и допълнени множество договорни разпоредби в съответствие с Методиката
за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложение №2А към чл.2 и
Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение
№2Б към чл.2 от ПМС№57/16.03.15г. Въз основа на приетите с това постановление
методики са подписани и следващите споразумения за корекции на месечните
стойности по КП. Твърди, че според чл.17, ал.10 от Методиката за заплащане на болничната
помощ по приложение №2Б отчетената в ежедневно подадени електронни отчети
дейност се обработва в информационната система на Н***. След окончателна
обработка за календарен месец, в срок до 17.00 часа на седмия работен ден,
следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път месечно известие,
съдържащо отхвърлената от заплащане дейност по КП и съответните основания за
това. Аналогичен текст се съдържа и в чл.32, ал.11 от индивидуалния договор.
Съгласно чл.21, т.8 от ПМС№57, включените в спецификациите по чл.18, 19 и 20
дейности не следва да съдържат отхвърлената от заплащане медицинска дейност,
лекарствени продукти и медицински изделия, посочени в месечното известие по
чл.17, ал.11. През всеки отчетен период за м.юли, август, октомври, ноември и декември
2015г. болницата получава електронен документ в табличен вид, наименуван
„Месечна справка над. Мес. Ст-ти по КП /наричан по-долу Таблицата/, от който е
видно, че част от вече извършената медицинска дейност по КП за този период е
включена в Таблицата. Не са ясни критериите за съставяне на справката, както и
кои случаи се включват в тази надлимитна дейност и кои-не, какви са
основанията. През процесния период м.юли, август, октомври, ноември, декември
2015г. ежемесечно са получавани подобни справки от РЗОК в табличен вид. На база
таблица /месечна справка/, за м. юли 2015г. на болницата не е заплатена сумата
38094лв., като надлимитна, за м.август-сумата 9275лв., за м.октомври-сумата
5940лв., за м.ноември-11967лв., за м.декември 2015г.-12679лв. Електронната
система за отчет към РЗОК технически не позволява на болницата за отчете
надлимитната дейност, т.е. тази част от извършената медицинска помощ на ЗОЛ, която
е включена в таблицата. Съгласно чл.18, ал.2 от методиката, в спецификациите,
които се изпращат в РЗОК следва да се включва само неотхвърлената дейност. Това
лишава лечебните заведения от възможност да отчетат по адекватен начин
надлимитната дейност за съответния месец и да я включат в спецификациите по
чл.18, ал.1 от Методиката, да се издават отделни фактури и дебитни известия.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора за процесния период, болницата
е оказала болнична медицинска помощ на пациентите по КП, осигурила е 24-часово
непрекъснато изпълнение на медицинска помощ чрез своя персонал и е осигурила
всички условия за спазване правата на пациентите и правата на ЗОЛ,
регламентирани в индивидуалния договор. Въпреки това сумите не са заплатени до
момента. Поискали от ответника да коригира
като увеличи месечните стойности, както и да заплати надлимитната
дейност, но това не е сторено. Твърди, че представените месечни Таблици не
представляват мотивирано месечно известие по смисъла на чл.32, ал.11 от
договора и чл.17, ал.11 от Методиката, нито е налице някое от основанията по
чл.17, ал.12 от Методиката, което да обосновава неплащане. Ответника без мотиви
отказва да заплати за останалите пациенти, над определения от него лимит на
болницата. Болницата няма право да откаже оказване на медицинска помощ, тъй
като това би противоречало на принципа на чл.81, ал.2 от Закона за
здравето-правото на пациента на достъпна медицинска помощ. Чл.4, ал.3 ЗБНОЗК за
2015г. изрично ангажира органите на управление на Н*** периодично да
анализират, а при необходимост да коригират разпределените суми в рамките на
предвидените с бюджета средства на Н*** при предваритено
утвърдени процедури. Нито ЗЗО, нито ЗБНЗОК през 2015г. възлага в тежест на
изпълнителя на медицинска помощ да обезпечи финансово гарантирания от Н***
пакет от здравни дейности. По силата на чл.45 ЗЗО, Н*** дължи да закупи
договорената и оказана медицинска помощ на осигурени лица. Здравноосигурено
лице има право да избере изпълнител на болнична помощ, а последният е длъжен да
окаже необходимата такава и не може да я откаже на каквото и да е основание.
Това обуславя правото на болницата, оказала медицинска помощ да получи
заплащане за нея от Н***, в чиито бюджет постъпват здравноосигурителните
плащания. В чл.40 от индивидуалния договор
и приетите и изменяни Приложения №2, са въведени стойности, в рамките на
които е следвало да се заплаща на изпълнителя оказаната от него медицинска
помощ на здравноосигурени лица. Твърди, че тези клаузи са нищожни, поради
противоречието им с чл.35, ал.1, т.1 ЗЗО, както и поради нарушение задължението
на Н*** да заплати оказаната медицинска помощ съгласно чл.45 и чл.47 ЗЗО.
Обемът на предоставената медицинска помощ не може да бъде ограничаван от
подзаконов нормативен акт, нито от индивидуалния договор или негово изменение.
Нито в Методиката, нито в НРД за 2015г. се въвеждат лимити за заплащане на
медицинските дейности, напротив. Нито в закона, нито в подзаконов НА е въведен
лимит за обем на медицинските дейности, над които Н*** се освобождава от
задължението за заплащане. Твърди, че клаузите, въвеждащи лимит в случая са
нищожни и поради противоречие с добрите нрави и на Конституцията, в частност
чл.28 от същата. Ищецът твърди, че е
изправна страна по договора за процесния период, поради което претендира
ответника Н*** гр.С*** да му заплати следните суми: 38094лв.-главница,
представляваща извършена и отчетена, но незаплатена медицинска дейност по
силата на сключения индивидуален договор за периода 1.07.-31.07.2015г. ведно
със законна лихва за забава за периода 1.09.15г-19.07.18г. в размер на
11147.79лв.; сумата 9275лв. главница-дължима за периода 1.08-31.08.2015г.,
ведно със законна лихва за забава за периода 1.10.15г.-19.07.18г. в размер на
2636.79лв.; сумата 5940лв. главница-дължима за периода 1.10.-30.10.15г., ведно
със законна лихва за забава за периода 1.12.15г.-19.07.18г. в размер на
1587.54лв.; сумата 11967лв. главница за периода 1.11.15г.-31.11.2015г., ведно
със законна лихва за забава за периода 1.01.2016г.-19.07.2018г. в размер на
3095.70лв.; сумата 12679лв.-главница за периода 01.12.2015г.-31.12.2015г.,
ведно със законна лихва за забава за периода 1.02.2016г.-19.07.2018г. в размер
на 3170.58лв.
Ответникът Н*** С***
е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който оспорва исковете.
Твърди, че в исковата молба ищецът се позовава некоректно на договорни клаузи,
неправилно се сочат и интерпретират договорни материалноправни разпоредби,
изопачена е фактическата обстановка. Твърди, че договора, на който се позовава
ищеца не е обичайна търговска сделка /търговски договор/, той се сключва,
изпълнява и прекратява по специален ред, определен в ЗЗО, Националния рамков
договор за периода и множество други законови и подзаконови нормативни актове.
Неслучайно, след процесния период за всички спорове във връзка с договори между
Н*** и изпълнители на медицинска/дентална помощ се прилага института на
административния договор, въведен с чл.19а-19ж АПК /ДВ бр.74/20.06.2016г./.
Съдържанието на сключения между страните договор се определя от императивни и
за двете страни правни норми, като при промяна на нормативната уредба страните
подписват допълнително споразумение, в съответствие с чл.59, ал.3, изр.2 ЗЗО.
Не оспорва сключването на допълнителни споразумения, твърди, че с допълнително
споразумение №3/08.04.15г. съществено се променят договорните клаузи, цитирани
в него, относими към спора. Заявява, че не оспорва размера на сумите за м.
август, октомври, ноември, декември 2015г., оспорва дължимостта им /основанието/. Оспорва
основанието и размера на сумата за м.юли 2015г., както и лихвата за забава върху
главницата за този месец. Твърди, че сумата 330лв. по ИЗ 1889/15г. за
пролежаване на ЗОЛ В.А. по КП№244 е отхвърлена за плащане, на основание
допуснато нарушение на чл.15, ал.1 от Приложение 2Б, тъй като е било налице
повторно пролежаване по определена диагноза в рамките на същата година,
коректната сума е 37764лв. Твърди, че спецификациите не пораждат задължение за
плащане. Твърди, че е изправна страна по договора и не дължи плащане. Твърди,
че след сключване на споразумение №3 ежеседмично е информирал ищеца за достигнатото изпълнение на месечните
стойности, което му дава възможност да планира дейността си и да не допуска
превишения. Оспорва възражението на ищеца за нищожност на договорни клаузи. Претендира
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ищецът е подал допълнителна
искова молба, с която е пояснил исковата молба. Не оспорва сключването на
допълнително споразумение №3/8.04.15г., с което се изменят множество разпоредби
в съответствие с приетите с ПМС№57/16.03.15г. методики, но твърди, че с тях не
се определя вида, обема и цените на подлежащата на заплащане медицинска
дейност, а начина за остойностяването и плащането й. Поддържа, че по отношение
на сключения между страните договор са приложими правилата на договорното
право, доколкото, към момента на сключването му не е бил въведен института на
административния договор. Твърди, че е изправна страна по договора за
процесните месеци, в изпълнение на договора са издадени съответните първични
документи /медицински и финансовоотчетни/, които са връчени за плащане на ответника.
Твърди, че като изправна страна има право на заплащане на оказаната медицинска
помощ на всички здравноосигурени лица. Изменя чрез намаляване претенциите за
главница за м.юли 2015г., чрез оттеглянето и до сумата 37764лв., както и за
лихвата за забава за същия месец, чрез оттеглянето и до сумата 11051.22лв.
Оспорва твърдението на ответника за незаконосъобразност на осчетоводяването на
извършената, отчетена и незаплатена дейност по КП. Поддържа възражението, че клаузата на чл.40,
ал.6 от договора е нищожна поради противоречие с чл.3, ал.2 ЗСч. Уточнява
претенцииите по размер, съответно: общо 77625лв. главници и 21542.13лв. лихви
за забава, както и законна лихва върху главниците от завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба. В нея е направено
възражение на основание чл.15, ал.1 ГПК за неподведомственост на делото
пред гражданския съд, и алтернативно-за разглеждане на спора по общия ред, по
които съдът се е произнесъл с определение №492/12.12.2018г., което е влязло в
сила. В отговора са посочени ясно спорните и безпорни факти, като се оспорва
твърдението за нищожност на чл.40 от договора, оспорва се извършването на
претендираната дейност от ищеца, твърди се, че не е осъществена проверка от
контролните органи на РЗОК. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Относно компетентността на
Окръжния съд да се произнесе по спора, предмет на делото е налице влязло в сила
определение №492/12.12.2018г.
След преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено е по делото разрешение за
осъществяване на лечебна дейност N СБ-298/02.11.2012 г., видно от което, на ищеца
в качеството на лечебно заведение за болнична помощ, е разрешено да осъществява
следните дейности: диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел
не може да се постигне в условията на извънболнична помощ; рехабилитация; диагностика
и консултации поискани от лекар, или лекар по дентална медицина от други
лечебни заведения; учебна и научна дейност; по медицински
специалности-физикална и рехабилитационна медицина.
По делото не се спори, че между
страните е сключен договор №180354/17.02.2015г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, на основание чл.59, ал.1 ЗЗО и в съответствие с Националния
рамков договор за медицинските дейности между Н*** и БЛС за 2015г. По силата на
договора ищецът-изпълнител се задължил да оказва на здравноосигурени лица
/ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 ЗБНЗОК за 2015г., за акушерска
помощ по чл.82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по §7, ал.1 ЗБНЗОК за 2015г. болнична
медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки по приложение №5 към член единствен
на Наредба №40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на Н***, със съдържанието, посочено съответно в
приложение №16/приложение №2 от НРД за МД за 2015г., по посочени 9 броя
клинични пътеки. Според чл.29, ал.1 НРД за 2015г. изпълнителите на медицинска
помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане на извършените
дейности при условията и по реда на сключения индивидуален договор. Съгласно
чл.1, ал.2 от договора ответника-възложител се задължава да заплаща дейностите
съгласно: Постановление №94/24.04.2014г. на МС за приемане на методики за
остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО по:
Методика за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложение №2А
към чл.2, Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по
приложение №2Б към чл.2: Договор №РД-НС-01-2/29.12.2014г. за приемане обемите и
цените на медицинската помощ за 2015г. между Н*** и БЛС. В чл.19 от договора са
посочени цените на КП, съгласно договор №РД-НС-01-2/29.12.2014г. между Н*** и
БЛС. Подписано е Приложение №2 „Стойности на дейностите на дейностите в БМП,
медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на БМП“ към договора /л.45/, в което са посочени
стойности за м.януари и февруари. След сключване на договора е приета нова
Методика на остойностяване и заплащане на медицинската помощ, включена в
основния пакет от медицински дейности, гарантиран от бюджета на Н*** и чл.45 ЗЗО, с постановление на МС №57/16.03.2015г., а именно Методика за
остойностяване на дейностите в болничната помощ медицинска помощ, съгласно
приложение №2А и Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска
помощ, съгласно приложение №2Б. Съгласно чл.35 от договора и цитираната по-горе разпоредба на НРД за за 2015г.-чл.29, ал.1, за извършената от
ищеца медицинска дейност, ответника, чрез РЗОК дължи съответното заплащане, до
30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е
предвиден друг срок в чл.31, ал.3 и 4. Безспорно е установено, че през 2015
година сключения договор е променян многократно, със сключване на допълнителни споразумения , с които са коригирани стойностите
в Приложение №2. С допълнително споразумение
№3/08.04.15г. /л.46-53/ са изменени клаузи от договора. По делото е установено от изслушаната в съдебно заседание съдебно–медицинска
експертиза, че претендираната за заплащане медицинска дейност за процесните месеци-юли, август, октомври, ноември
и декември 2015г.
е извършена от ищеца, документирана
е в проверените от експерта
210 броя ИЗ-та и е в съответствие с критериите за добра медицинска практика и изискванията на индивидуалния договор и допълнителните споразумения
към него. ИЗ-тата съдържат цялата информация за оказаната болнична
помощ, в т.ч. втори екземпляр на „Направление за хоспитализация“, докато РЗОК
разполага само с първите екземпляри на съответното „Направление“, отчетени според
изискванията на договора-чл.29, ал.1 и изпращаните от лечебното заведение
електронни отчети. Лечебното заведение
е водило „Листа на чакащите за планов прием пациенти“ поради достигане на
съответните стойности на дейностите, водещи до липса на капацитет / достигане
на финансов лимит, определен от Н***, а не липса на възможност от страна на
болницата за оказване на болнична помощ. Приетата по
делото икономическа експертиза е установила, че претендираните с исковата молба вземания за отчетена и неплатена надлимитна дейност е в
общ размер 77625лв. Извършената за процесния период надлимитна дейност е осчетоводена при ищеца съгласно ЗСч и НСС като вземане от РЗОК/Н*** по
счетоводна сметка 498 „Други дебитори“, партида 10 „РЗОК“, записаната счетоводна операция е Дт 498 на Кт703 „Приходи от продажба на
услуги. Вещото лице е констатирало, че сумата е включена в данъчната основа, формираща
общия размер на данъчните задължения на болницата за 2015 година и за нея е
заплатен дължимия корпоративен данък. Представени са множество писмени доказателства-месечни справки над месечни стойности, фактури за заплатена дейност, спецификации, кореспонденция между страните и
др.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следни правни изводи:
Спорът между страните се свежда
основно до това, налице ли е основание за ответника Н*** да налага лимити при
заплащане на извършената от ищеца-изпълнител медицинска дейност и подлежи ли на
заплащане т.нар. „надлимитна дейност“. В сключения между страните договор,
който е типов, с клаузите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42, ал.
1 са въведени ограничения, предвиждащи, че възложителя заплаща на изпълнителя
извършена и отчетена дейност в рамките на стойностите, посочени в Приложение №
2 към договора, както и че изпълнителя не може да отчита дейности на стойност,
която надвишава утвърдения месечен лимит. С исковата молба ищецът иска съда да
приеме, че тези клаузи са нищожни, поради противоречието им с правото на
здравноосигурените лица да получат медицинска помощ, прогласено в чл.
35, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Въведените с
разпоредбите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42, ал. 1 от
индивидуалния договор ограничения при отчитането и заплащането на извършеното
от изпълнителя по договора, според съда противоречат на императивни разпоредби, регламентиращи
болничната медицинска помощ, въз основа на които е сключен договора, а именно чл. 52 от Конституцията на Република България, чл. 5
и чл.
35 ЗЗО. Според чл.52, ал.1 от Конституцията, гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. В
чл. 5 ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване,
между които: отговорност на осигурените за собственото им здраве;
равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен
избор от осигурените изпълнители на медицинска помощ. В чл. 35 ЗЗО е
регламентирано правото на задължително осигурените да получават медицинска
помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
Н*** и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ,
сключило договор с РЗОК, т. е., законът дава право на здравноосигурените лица
срещу задължителното им участие при набиране на здравните вноски да получат
медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар. В случая
разпоредбите на чл. 20, т. 6, чл. 40, ал. 2 и ал. 3 и чл. 42, ал. 1 от
индивидуалния договор поставят оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта от
лечение е възникнала в рамките на определените от Н*** стойностни лимити. Това
от своя страна води до неравнопоставеност при третирането на лица, с оглед на
това дали са потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези
лимитни стойности. Доколкото тези клаузи от индивидуалния договор противоречат
на цитираните по-горе императивни законови норми, то те се явяват нищожни, в
хипотезата на чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Обемът на
предоставяната медицинска помощ не може да бъде ограничаван нито от подзаконов
нормативен акт, нито от индивидуалния договор, респ. негово изменение.
Следователно и за заплащането за оказана такава по договорените клинични пътеки
не може да бъде поставяни лимити.
Съдът намира, че следва да се извърши плащане
и на надлимитните дейности, тъй като в договора не е предвидена възможност,
след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение-изпълнител
да прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, в него
е въведено изискване и задължение ищецът в качеството му на изпълнител
постоянно да осигурява договорената БМП на ЗОЛ /чл. 5 т. 1 и 2, т.8/, да разполага по всяко време на изпълнение на
договора с медицински специалисти със съответна квалификация, т.9 - да
осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност. Т.е., Н***
е възложила на ищеца изпълнението на дейностите, предмет на договора, като не е
поставено и липсва ограничение на приема на ЗОЛ, още по-малко той е обвързан с
лимита на договорените средства. Напротив, в чл. 5, т.10 изрично е посочено, че
не следва да изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност, предмет на
договора. Това сочи на извод, че всяка извършена дейност от Приложение №2 на
договора следва да бъде заплатена от възложителя.
Извън горното, следното да се посочи и
следното: С установените лимити за клинични пътеки не може да се ограничава
регламентираният с чл.
4 ЗЗО свободен достъп на здравно осигурените лица до медицинска помощ,
както и до свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н*** - чл. 35 ЗЗО. Следователно Н*** дължи заплащане на стойността на извършеното реално
лечение от болничните заведения и над лимитните дейности. Ответникът дължи
сумата на основание изпълнение на договорно задължение, поето с процесния
договор от ищеца. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че определените
обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и
е възможно те да бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да
влияят на това, а самият законодател в ЗЗО е заложил в бюджета на Н*** резерв,
средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и
неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване
на бюджетните средства- чл. 25,
чл.
26, ал. 2 от ЗЗО, в който смисъл е и чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г., като
решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са
изцяло и единствено в компетенциите на Н*** и се вземат от надзорния й съвет /НС/
съобразно приети от него правила – чл. 4, ал. 4 от ЗБ НЗОК за 2015 година. Делегираните
бюджети, въведени от закона като задължителен финансов способ и принцип за финансиране
на дейността в областта на болничната помощ, заплащана чрез системата на
задължително здравно осигуряване, нямат за цел и не могат да прехвърлят
финансовата тежест по опазване здравето на гражданите от държавата към
изпълнителите на болнична помощ-търговски дружества, на които е забранено да
извършват търговска дейност извън сферата на медицинско обслужване, както и да
изискват заплащане от осигурените лица за дейности, попадащи в обхвата на чл. 45 ЗЗО.
Предвид тези съображения
съдът намира, че следва да се извърши плащане и на т.нар. надлимитни
дейности, тъй като Н*** е възложила на ищеца изпълнение на дейностите,
предмет на договора, в него не е предвидена
възможност след изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на възложените му дейности или извършените дейности, надвишаващи поставените лимити да остават за сметка на лечебното заведение. Като изпълнител на медицинска
помощ ищеца оказва такава на здравноосигурените лица своевременно и според
нуждите им, а не когато за дейността е налице финансиране. Обратното би
означавало да бъдат нарушени основни права на пациентите. С превишението
на стойностите по Приложение №2, болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не Н***, а здравноосигуреното
лице е с безусловно признато
му от закона право да ползва
пакета от здравни дейности, както и свободно да избира изпълнител на тези дейности. Следователно, превишените стойности на надлежно
оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява наличието
на реално изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор. Подлежат на заплащане дейностите за процесните месеци-юли,
август, октомври, ноември и декември 2015г. в общ размер 77625лв., поради което
и предявените искове се явяват
основателни, доказани по размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД:
С оглед основателността на главните искове,
основателни се явяват и исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, които следва да бъдат уважени в претендираните от ищеца
размери, общо 21542.13лв. за претендираните периоди, началните моменти на които
са съответстват на посочените в договора падежни дати-до 30-то число на
следващия месец.
Предвид изхода на спора, в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 8201.56лв.
съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С***,
ул. ***, представлявана от Д. П. Д. да заплати на С*** ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Р***, ул.***,
представлявана от К.П.П., общо сумата 77625лв.
/седемдесет и седем хиляди шестотин двадесет и пет лева/, представляваща
стойност на извършена и неплатена медицинска дейност по клинични пътеки за м. юли,
август, октомври, ноември и декември 2015г.
/съответно: 37764лв.+9275лв.+5940лв.+11967лв.+12679лв./ по договор №180354 от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, ведно със законна лихва от завеждане на делото-20.07.2018г.
до окончателното изплащане, както и лихва забава в общ размер 21542.13лв. /върху всяка от главниците,
формираната съответно от сумите 11051.22лв.+2636.79лв.+1587.54лв.+3095.70лв.+3170.58лв.,
от датата на съответния падеж - 01.09.2015г., 01.10.2015г., 01.12.2015г. , 01.01.2016г.,
01.02.2016г. до завеждане на делото/, както и 8201.56лв., направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – гр. Велико
Търново.
Окръжен съдия: