Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№15

гр. Габрово 08.04.2019 год.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ                                                                                                                              

                               ИВА ДИМОВА

 

при секретар Веселина Йосифова и прокурора Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 2 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Р.Б. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Л.И.В., против присъда № 592 от 06.12.2018 г.  постановена по НОХД № 623 по описа за 2018г. на  Габровски районен съд.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия Л.В. за виновен в това, че  на 27.12.2017 г. в гр.Габрово, действайки при условията на повторност и продължавано престъпление от магазин "***" и от закрит паркинг, находящи се в "***" на бул."***" №** отнел чужди движими вещи - мъжки парфюм марка "Хюго Бос" с вместимост 100 мл и велосипед марка "Драг" всички вещи на обща стойност 1270 лв., от владението на С.К. и В.Д., двамата от гр.Габрово, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и на  основание чл.195 ал.1 т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка 58а ал.1 от НК  съдът му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода  при първоначален общ режим.

Със същата присъда е приведено в изпълнение наказанието от три месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода наложено с Определение по ЧНД 1230/2014 г. на  РС - Габрово, влязло в сила на 20.02.2015 г., което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.68 ал.1 от НК.

На подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Б. в качеството му на  служебен защитник на подсъдимия Л.В.. Защитникът счита, че в осъдителната си част присъдата е неправилна,  като постановена в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът е следвало да приеме, че е налице маловажност на случая и да приложи разпоредбата на чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, като мотивира искането си с ниската възраст на дееца, факта, че е изминал един продължителен период от време от предходно осъждане на подсъдимия, както и с ниската стойност на предмета на престъплението и наличието на незначителни вредни последици.

Защитникът прави алтернативно искане в случай, че настоящата инстанция не приеме, че деянието представлява маловажен случай, да наложи наказание при приложение на чл.55 ал.1 от НК. Сочи следните многобройни смекчаващи вината обстоятелства: ниската възраст на подсъдимия, разбира на причинените и невъзстановени вреди, относително дългия период през който не е извършвал престъпления, направените самопризнания и съдействието оказано на полицейските органи, критичното отношение към стореното. Прави се искане на обжалваната присъда да бъде изменена и на подсъдимия да му се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият В. се явява лично  пред настоящата инстанция. Поддържа жалбата и моли за снизхождение. Адв. Б. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура не  оспорва  жалбата. Счита, че са налице предпоставките  съдът да приеме, че се касае за маловажен случай.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимитя и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за които е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателств, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимият Л.В., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по основание чл.195 ал.1 т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за което го е признал за виновен.

 Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия прави искане да се приеме, че в конкретния случай се касае за маловажен случай и съдът да признае подсъдимия В. за виновен в това да е извършил престъпление по чл.194 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като го признае за невинен и го оправдае по повдигнатото му по-тежко обвинение по чл.195 ал.1 т.7 от НК. Защитникът представя разписка от която е видно, че същият в качеството му на служебен защитник на подсъдимия В. е предал на управителя на магазин „***” -Габрово сумата от 130.00 лева представляваща възстановяване на причинените от В. щети в резултат на престъплението за което е предаден на съд. По искане на защитата по делото бе разпитана за характеристични данни за подсъдимия неговата майка В.П.. Свидетелката разказва,че подсъдимият бил кротко дете, но попаднал в неподходящи компании. Преди да бъде задържан същият помагал в домакинството и имал желание да готви. Свидетелката забелязвала, че синът и има желание да излезе от затвора, за да започне работа.

Настоящият въззивен състав намира, че при определяне квалификацията на деянието на подсъдимия и размера на наложеното наказание, като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетена високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който за сравнително младата си възраст /22 години/ неколкократно е осъждан за тежки умишлени престъпления, като очевидно наложените наказания за тях не са постигнали целите на наказанието. На следващо място подсъдимият е млад човек, който не полага обществено полезен труд, не учи и системно нарушава законите на страната, като демонстрира трайно незачитане на правовия ред. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена и  високата стойност на предмета на престъплението и характера на същите, които са вещи задоволяващи капризите на подсъдимия/ колело и парфюм/, а не социална нужда. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете единствено критичното отношение на подсъдимия към извършеното престъпление. Въззивният съд счита, че не следва да се отчитат като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания от подсъдимия, тъй като същите не са способствали за разкриване на обективната истина. Подсъдимият на първо място е бил разкрит като извършител на престъпленията от полицейските органи и с предаването на същите на отнетия от него велосипед фактически е извършил признаване на деянието. На второ място пред настоящата инстанция бе представен разписка за възстановяване равностойността на отнетия парфюм. Тези действия са предприети от защитника на подсъдимия със средства предоставени от неговата майка, тъй като подсъдимият към този момент се намира в затвора, а както се установи от показанията на неговата майка, преди задържането му е живеел при нея и не е работел. Следователно, възстановяването на вредите от престъплението се дължи на желанието на св. П. да облекчи процесуалното положение на сина си. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства и първоинстанционния съд е проявил необоснована снизходителност определяйки наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът счита, че така наложеното на подсъдимия В. наказание от осем месеца лишаване от свобода  след редуциране с 1/3 на определеното наказание от една година лишаване от свобода ще постигне целите както на генералната така и на личната превенция.

 Не са налице предпоставките за определяне на престъпното деяние на подсъдимия като маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,  "маловажността на случая се определя в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства." В този смисъл е и константната съдебна практика. Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно - да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за което е повдигнато обвинение на Л.В.. Макар да се касае за деяние което не се отличава с  изключително висока степен на обществена опасност, деянието не  се явява такова с ниска степен на обществена опасност, поради високата  степен на обществена опасност на дееца, който многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления. Категорично в конкретния случай не се касае за липса на вредни последици. Действително подсъдимият е възстановил отнетия от него велосипед на собственика му, но това  е станало след като е бил разкрит от полицейските органи и велосипеда е иззет. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да определят деянието на подсъдимия като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от същия вид. В тази и част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Първоинстанционният съд е приел ,че са налице предпоставките на чл.68 ал.1 от НК и е привел в изпълнение наказанието от три месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода наложено с Определение по ЧНД 1230/2014 г. на  РС - Габрово, влязло в сила на 20.02.2015 г. Действително деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок на определеното общо наказание за изтърпяване от подсъдимия В. с горното определение. Въззивният съд констатира, че групираните наказание с Определение №66/04.02.2015г. по ЧНД № 1230/2014 г. по описа на ГРС са  по присъда № 802/18.12.2013 г. по НОХД № 949/2013 г. на РС - Габрово и по Определение за одобряване на споразумение № 279/16.06.2014 г. по НОХД № 407/2014 г. на РС - Габрово, като и по двете присъди деянията са извършени от подсъдимия като непълнолетен. Съгласно чл.69 ал.2 от НК,  когато деянията са извършени от осъденото лице като непълнолетно   в хипотезата на чл.68 ал.1 от НК съдът може да постанови  то да бъде освободено изцяло или отчасти от изтърпяване на това наказание. Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият В. следва да бъде освободен от изтърпяване на наказанието от три месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода. Деянията определящи това общо наказание са извършени от него като непълнолетен и настоящото деяние е извършено в края на изпитателния срок, което сочи ,че в определения изпитателен срок подсъдимият се е въздържал от престъпна дейност и този срок е изпълнил своята възпираща и превантивна функция в този етап от живота на В. Като е превел в изпълнение наказанието от три месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода, наложено с Определение по ЧНД 1230/2014 г. на  РС - Габрово, влязло в сила на 20.02.2015 г., първоинстанционният съд е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който в тази му част следва да бъде отменен.

         При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр.с чл.334 т.3 от НПК съдът

                                          

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ  ПРИСЪДА № 592 от 06.12.2018 г. постановена по НОХД № 623/2018 г. по описа на РС - Габрово по отношение на подсъдимия Л.И.В. ***, като я ОТМЕНЯ в частта в която на  основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от три месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода, наложено с Определение по ЧНД № 1230/2014 г. на РС - Габрово, влязло в сила на 20.02.2015 г.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                   

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ :