О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №654
26.08.2022
г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и шести август
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
частно адм. дело № 772 по описа на съда за 2022
г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 - 201 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.А., гражданин на Република
Турция, роден на *** г. в Република Турция, с адрес за призоваване: ***, *, подадена
чрез адв.Е.П., против Заповед УРИ № 272з-1775/14.07.2022 г. на За Директор на
ОДМВР – Хасково, с която е отказано да бъде разгледано по същество Заявление peг. № 374/01.06.2022 г. на А.А. и е прекратено производството по предоставяне
право на продължително пребиваване в Република България.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорения акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона.
Твърди се, че жалбоподателят представил всички
изискуеми от закона документи, съответно, че когато бил сезиран с редовно и
допустимо искане, административният орган бил длъжен да се произнесе по
същество, а не да прекратява производството. За да можел да приложи чл. 14, ал.
2 от ППЗЧРБ, административният орган отричал безспорния факт, че били
представени три документа по чл. 23, ал. 2 от ППЗЧРБ. Административният орган
не дал никакви указания на чуждия гражданин в какво се състоят недостатъците на
представените от него документи.
В Заповед № 272з-1775/14.07.2022 г. административният
орган поставял няколко изисквания към документите по чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ,
каквито в ППЗЧРБ нямало разписани, а именно:
- банка в РБ или
друга, неизвестна институция да дадат гаранции на административния орган, че по
сметката на чуждия гражданин ще се получават съответните преводи от пенсията;
- наличие на
преводи по сметката на чуждия гражданин от държавата му на произход, към
момента на подаване на заявлението за пребиваване;
- горните преводи
по сметката на чуждия гражданин да са от социална институция в държавата на
произход.
Посочените изисквания обаче не съответствали на целта,
предвидена от закона.
В административното производство жалбоподателят
представил три документа по чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ:
- Удостоверение
peг. № РИД 016-00324/04.05.2022 г., издадено от „Търговска банка Д “ АД - ФЦ
Кърджали;
- Отчет по сметка
за период от 01.01.2020 г. до 02.06.2022 г. издаден от „Те Дже Зираат Банкасъ“
клон София, офис Кърджали;
- Удостоверение,
издадено от „Те Дже Зираат Банкасъ“ клон София, офис Кърджали с дата 17.06.2022
г.
И трите документа били издадени от банки на
територията на Република България, като удостоверявали наличие на сметки в банките
на името на А.А.. Дали представените документи отговаряли на изискванията на
чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ бил въпрос по съществото на спора и същият следвало да
бъде обсъден при разглеждане на заявлението на чуждия гражданин, поради което
отказът да се разгледа заявлението и прекратяването на производството
представлявали съществено нарушение на административно-производствените
правила.
Твърди се неспазване на разпоредбата на чл. 30, ал. 2
от АПК, а именно, ако искането не удовлетворява изисквания на закона,
заявителят да се уведоми за недостатъците му. Като не бил указал в какво се
състои нередовността на представените документи, административният орган допуснал
съществено нарушение на административно- производствените правила.
Издаването на Заповед № 272з-1775/14.07.2022 г. било основано
на предложение трето и четвърто на чл. 14, ал. 2 на ППЗЧРБ/чл. 24, ал. 3 от
ЗЧРБ. Като условия за прилагане на процедурата по предложение трето на чл. 14,
ал. 2 на ППЗЧРБ, законодателят разписал три задължителни изисквания, които
едновременно трябвало да бъдат налице - правна сложност, фактическа сложност и
необходимост от представяне на допълнителни документи. В оспорваната заповед
липсвали мотиви в какво се изразява правната сложност и в какво се изразява
фактическата сложност, които налагали прилагането на чл. 14, ал. 2. Следователно,
при задължение на административния орган да приложи процедурата по предложение
трето и четвърто на чл. 14, ал. 2 на ППЗЧРБ при едновременното наличие на трите
условия, същият извършил това, без да било налично нито едно от тях, което било
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Твърди се и противоречие с материалноправните
разпоредби, като се посочва, че основното изискване на административния орган и
причина за издаването на заповедта било, че в банковите документи липсва текста,
че по сметката на чужденеца ще се получават съответните преводи от пенсията. Де
факто административният орган искал банка в РБ или друга институция
документално да гарантират, че по сметката на чуждия гражданин ще се получават
съответните преводи от пенсията. Това изискване на административния орган било
правно несъстоятелно, защото преводите на пенсията зависели единствено от
волята на носителя на правото на пенсия. Трето лице, учреждение или институция
не можели нито да задължат, нито да принудят носителя на правото на пенсия да
превежда някъде пенсията си. В този смисъл очевидно не можело да гарантират от
свое име дали клиентът им ще извършва преводи. Логическото и семантичното
тълкуване на текста на чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ не сочели изискване този текст да
се вписва където и да е, поради което това изискване на административния орган
противоречало на материалноправните разпоредби.
А.А. бил кандидат за получаване на право на
продължително пребиваване - той все още не бил носител на това право. Като
такъв той все още нямал задължение да превежда пенсията си по сметка в
РБългария. Законът не предполагал като предварително условие за получаване на
право на пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 авансово превеждане на пенсии за
определен период. В този смисъл разследването на административния орган за
естеството на превода по сметката на А.А. било неотносимо към правния му статус
към момента на подаване на заявлението.
В тази връзка използването на факта, че преводът бил
направен от личната сметка на чужденеца, като аргумент за накърняване на
доказателствената стойност на документа по чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ, било
несъстоятелно и противоречало на материално правните разпоредби.
Изискването на административния орган преводите на
пенсията да се извършват от социална институция на Република Турция не
произтичали от нормите на ЗЧРБ и ППЗЧРБ, това било субективно изискване, което противоречало
на материалноправните разпоредби и не съответствало на целта на закона. Последната
била за времето на пребиваване чуждият гражданин да бъде финансово осигурен, за
да не се превърне в тежест на държавата, съответно да разполага с достатъчно
финансови средства, чийто минимум бил определен в чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ. Следователно
изискването преводите да постъпват от социална институция на Република Турция
било ирелевантно към целта, която си поставя законът с тези преводи.
С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменена
изцяло Заповед УРИ № 272з-1775/14.07.2022 г. на За Директор на ОДМВР - Хасково,
като преписката бъде върната на административния орган с указания за ново
произнасяне съгласно приложените документи и изискванията на ЗЧРБ и ППЗЧРБ.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2022 г. жалбоподателят А.А. (A. A.) – гражданин на Република Турция, подал до Директора на ОД на МВР -
Хасково Заявление с вх. № 374/01.06.2022 г. за предоставяне на право за
продължително пребиваване на чужденец в Република България. В заявлението
посочил адрес в Р. България – ***. Заявил
влизане в страната на 01.06.2022 г. с виза тип Д за срок от 180 дни с цел придобиване
на право за продължително пребиваване в Република България за срок от една
година. Обективираната в заявлението молба за предоставяне на право за
продължително пребиваване е мотивирана с притежавана виза по чл. 15, ал. 1 от
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и на основание чл. 24, ал. 1,
т. 10 от ЗЧРБ – получил право на пенсия съгласно законодателството на Република
България, държавата си на произход или друга държава и разполага
с достатъчно средства за издръжка в страната. Към заявлението са представени: копие
на турски национален паспорт серия U № 13914329, издаден на 25.01.2017 г.,
валиден до 02.09.2026 г. на А.А. (A. A.), съдържащ
лични данни на чужденеца и виза вид D № *********, издадена на 11.02.2022 г.,
валидна до 11.08.2022 г.; Договор за отдаване на жилище под наем, сключен на
01.11.2021 г. между Б. М.Ч. и А.А. за
срок от пет години за стая от жилище на адрес: *** и
нотариално заверена декларация от Б. М. Ч. за съгласие
чуждият гражданин да бъде адресно регистриран на посочения адрес; Полица на
задължителна медицинска застраховка от „Булинс“ АД № Е22830004368, сключена от А.А.
за срок от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г., Удостоверение peг. № РИД 016-00324/04.05.2022
г., издадено от „Търговска банка Д“ АД - ФЦ Кърджали в уверение на това, че чуждият
гражданин има открита банкова сметка ***.05.2022 г. – 8 520.00 лв.; преведено и
легализирано свидетелство за съдимост № 0183-2022-001039/28.04.2022 г.; документ, издаден от Главна дирекция
Пенсионно обслужване - РТурция № 95307949/10.06.2020 г., съдържащ информация,
че чужденецът получава пенсия за възраст от 01.02.2003 г.
С Уведомление УРИ 27200-13376/01.06.2022 г. по описа
на ОДМВР - Хасково на чуждия гражданин е предоставен 14-дневен срок за
представяне на документ, издаден от банка на територията на Република България,
удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните
преводи от пенсията. Уведомлението
е връчено лично на А.А. на 01.06.2022 г.
На 03.06.2022 г., във връзка с горецитираното
уведомление по преписката е представен Отчет по сметка за период от 01.01.2020
г. до 02.06.2022 г., издаден от „Те Дже Зираат Банкасъ“ клон София, офис
Кърджали.
С писмо УРИ 272000-14537/17.06.2022 г. по описа на
ОДМВР - Хасково чуждият гражданин е уведомен, че представеният отчет не
удостоверява обстоятелството, че има налична сметка в банка на територията на
РБългария, по която ще се получават съответните преводи от пенсията и на лицето
е предоставена допълнителна възможност да се снабди с изискуемия документ по
чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ.
На 27.06.2022 г. в ОДМВР - Хасково е получено
заявление от Б. М. Ч.,
упълномощен представител на А.А., регистрирано в ОДМВР - Хасково с вх. №
272000-15133/27.06.2022 г., към което са приложени Пълномощно peг. № 12102,
издадено на 22.10.2021 г. от Нотариус № 4 на Силиври, РТурция, и удостоверение,
издадено от „Те Дже Зираат Банкасъ“ клон София, офис Кърджали от дата
17.06.2022 г. в уверение на това, че A. A. има
разкрита сметка в TRY в банката с IBAN: ***тката към 17.06.2022 г. 26,05 TRY и
същият е получил превод от РТурция на 20.05.2022 г. в размер на 3 243,94 TRY,
като в нареждането е посочено основание на превода - пенсия. В издаденото
удостоверение е пояснено, че се издава, за да послужи пред група „Миграция“ и
Консулството на РБългария в РТурция и по никакъв начин не ангажира „Те Дже
Зираат Банкасъ“ клон София офис Кърджали.
В тази връзка с писмо peг. № 272000-15321/30.06.2022 г.
на Директора на ОДМВР -Хасково е направено запитване до Централното управление
в РБългария на „Те Дже Зираат Банкасъ“ с искане за предоставяне на информация „Какво
точно означава изписаното на латиница по описание на операцията „SALARY
TRANSFER“, тъй като изразът в буквален превод от английски език се превежда
като „ПРЕВОД НА ЗАПЛАТА“. В писмото е указано, че исканото уточнение е
необходимо, поради заявеното от чужденеца, че основанието на извършения превод
на 20.05.2022 г. от сметка TR0001000319034031635003 е „превод на пенсия“.
В отговор на направеното запитване, в ОДМВР - Хасково
е получено официално становище на Централното управление в РБългария на „Те Дже
Зираат Банкасъ“ изх. № 531/04.07.2022 г., в което се посочва, че в банката няма
информация дали клиента получава пенсия, тъй като направеният превод на
20.05.2022 г. с описание на операцията SALARY TRANSFER, който е отразен в
представения по административната преписка документ - Отчет по сметка IBAN : ***.01.2020
г. до 02.06.2022 г., издаден на A. A. от „Те Дже
Зираат Банкасъ“ клон София, офис Кърджали е направен от личната му сметка в „Те
Дже Зираат Банкасъ“ - Република Турция с IBAN : ***, а не от турска социална
институция.
С оспорената Заповед № УРИ 272з-1775/14.07.2022 г. на
За Директор на ОД на МВР – Хасково е отказано да бъде разгледано по същество Заявление
peг. № 374/01.06.2022 г. по описа на ОДМВР - Хасково от А.А. (A. A.), роден на ***
г. гражданин на РТурция, национален паспорт серия * № ********, издаден на * г., валиден
до 02.09.2026 г., за предоставяне право на продължително пребиваване в
РБългария на основание чл. 24, ал. 1, т.
10 от Закона за чужденците в Република България и е прекратено административното
производство по предоставяне право на продължително пребиваване в РБългария на чуждия
гражданин.
Издаването на административния акт е обосновано с
това, че към Заявление с peг. № 374/01.06.2022 г. няма представен изискуемия по
чл. 23, т. 2 от ППЗЧРБ - Документ, издаден от банка на територията на Република
България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават
съответните преводи от пенсията.
Заповедта е връчена на адресата си на 19.07.2022 г., чрез
пълномощника му – А. И. Ч. А., видно от
направеното в административния акт отбелязване. Жалбата срещу заповедта е
депозирана чрез Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково до съда и регистрирана
с вх.№ 272000-17245/28.07.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
срок от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на Министерството на вътрешните работи (приет с ПМС № 207 от
18.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г.),
областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които, съгласно т. 11,
издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и продължително
пребиваване по Закона за чужденците в Република България. Следователно, след
като по силата на цитираните нормативни текстове директорите на областните
дирекции на МВР имат правомощия да издават визираните актове, то същите са
компетентни да издават и административен акт, с който да откажат разглеждането
по същество на подадено заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Република България и да прекратят административното
производство. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Процесната заповед е постановена в писмена форма,
подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени фактически и правни
основания, поради което съдът счита същата за редовна от формална страна.
От приложената преписка безспорно се установява, че в
случая жалбоподателят е заявил пред административния орган волята си за
получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България,
като е подал писмено заявление в утвърдения образец по Приложение № 3 към чл.
12, ал. 1 от ППЗЧРБ, което, на посочените в атакуваната заповед основания, не е
разгледано по същество от административния орган.
Според посоченото в заявлението до Директора на ОД на
МВР – Хасково правно основание за издаване на заявения документ - чл. 24, ал.
1, т. 10 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат
чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са получили право на пенсия
съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или
друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната.
Така цитираният текст на специалния закон – ЗЧРБ,
регламентира наличието на определени предпоставки, за да е налице право за
получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България.
Наличието или липсата на тези предпоставки следва да е обект на изследване и
обсъждане от сезирания административен орган, съответно на уважаване на
подаденото заявление с издаване на заявения документ или или постановяване на отказ
за издаването му. В тази
връзка в случая неправилно административният орган е приел, че е налице
хипотезата на чл. 14, ал. 2, предл. последно от ППЗЧРБ за прекратяване на
производството, тъй като заявителят не е представил изискуемите документи в
указания му срок. Доколко представените документи отговарят на изискванията за
предоставяне на продължително пребиваване е въпрос по съществото на спора и следва
да бъде обсъден при разглеждане на заявлението на чуждия гражданин. В случая
административният орган на практика се е произнесъл по същество по
основателността на заявлението, като е счел, че то не отговаря на условията и
предпоставките, заложени в ЗЧРБ, но въпреки това е издал заповед за
прекратяване на производството, без да са налице законовите изисквания, които
са предвидени в чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ, тъй като в указания срок са
представени допълнителни доказателства. Следователно в случая издателят на
атакуваната заповед неправилно е смесил две различни процедури, в резултат на
което е прекратил административната преписка, без да издаде отказ по
допустимото и на практика разгледано по същество искане на заявителя.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ предвижда, че
при посочените в нормата предпоставки, чужденец "може да получи"
разрешение за продължително пребиваване. Последното води на извод, че наличието
или липсата на тези предпоставки се взема предвид при съобразяване
основателността на подаденото заявление по същество, а не с оглед неговата
допустимост. Преценката дали въз основа на представените и събрани документи и
съдържащата се в тях информация, е възможно да се издаде съответното
разрешение, е въпрос по същество на заявеното искане, а не по неговата
допустимост. Ето защо оспореният акт се явява издаден в нарушение на
материалния закон.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването
на въпроса по същество от настоящия съдебен състав, оспорената заповед следва
да бъде отменена, а преписката да се върне на директора на ОД на МВР – Хасково
за произнасяне по същество по подаденото от А.А. заявление за предоставяне на
право за продължително пребиваване на чужденец в Република България.
От страна на жалбоподателя не е заявено искане за
присъждане на сторените по делото разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Заповед №
УРИ 272з-1775/14.07.2022 г. на За Директор ОДМВР – Хасково, с която се отказва
да се разгледа по същество Заявление peг. № 374/01.06.2022 г. по описа на ОДМВР
- Хасково от А.А. (A. A.), роден на ***
г., гражданин на РТурция, национален паспорт серия * № ********, издаден на 25.01.2017 г., валиден до 02.09.2026 г., за предоставяне на
право за продължително пребиваване в РБългария на чужденец и е прекратено
административното производство по предоставяне право за продължително
пребиваване в РБългария на А.А..
ВРЪЩА преписката
на Директор на ОД на МВР – Хасково за произнасяне по същество по подаденото от А.А.
(A. A.) Заявление peг.
№ 374/01.06.2022 г. по описа на ОДМВР - Хасково за предоставяне на право за
продължително пребиваване на чужденец в Република България.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: