№ 1789
гр. С., 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110140574 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищцата Т. В. ДЖ., ЕГН **********, твърди, че на 18.05.2021 г. около
15:30-16:00 ч. се е движила по десния тротоар на ул. “Е.Й.”, гр. С., с посока от
бул. “К.М.Л.” към Женския пазар, в участъка преди пресечката с ул. “В.”,
когато пред търговски обект, носещ № 17 на посочената улица, е стъпила с
единия си крак на нестабилна плочка, чието покритие било в лошо
техническо състояние, вследствие на което е паднала и изпитала силни болки
в областта на дясната мишница и дясното рамо. Сочи, че се е движила с
необходимото внимание, с умерени крачки, била обута с удобни обувки с
равни подметки, но тротоарът бил неравен и нестабилен, като в отделни места
плочките не били споени, а основата на тротоарната настилка била разрушена.
Пояснява, че с помощта на свой близък приятел се е прибрала вкъщи, но
поради продължилите болки, които станали нетърпими, била придружена от
своя брат до УМБАЛСМ “Н. И. П.”, където била прегледана в 20:53 ч.
Твърди, че след установяване на счупване на горния край на дясната раменна
кост (хумерус) й е назначена медикаментозна терапия и е извършено
обездвижване на дясната раменна става с ортеза за фиксиране (бандаж на
Дезо), поставена на дясната мишница и предмишница.
Ищцата поддържа, че полученото увреждане й е причинило трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник, продължило повече от
60 дни, като към момента на подаване на исковата молба същите не са
възстановени напълно. Сочи, че не е омъжена, а живее със 78-годишната си
майка, която полага грижи не само за дома и за нея самата поради полученото
увреждане, но и за дъщеря й (нейната внучка), която е ученичка. Навежда, че
все още не може да работи, доколкото за изпълнение на трудовите й
1
задължения на длъжност “касиер” е необходимо използването на двата горни
крайника, а дори след свалянето на протезата при движение продължавала да
изпитва болки. Поради това твърди да се намира в продължителен болничен
отпуск, последният до 02.07.2021 г., като уточнява, че получава и
обезщетение за неработоспособност значително по-малко от предходните си
трудови доходи, което й създава притеснения дали ще може да посрещне
нуждите си за издръжка, още повече че натоварва околните да извършват
ежедневни грижи, които са неин ангажимент.
Сочи, че съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗДвП дейността по поддържане на
тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на
съответната община, а когато общината не предприеме предписаното от
закона действие или го предприеме без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, същата дължи обезщетение. С оглед изложеното претендира
такова в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на настъпилото увреждане на 18.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021 г. до окончателното
заплащане на сумата.
Ответникът С.О. оспорва предявените искове. Оспорва настъпването на
посоченото събитие, тъй като липсвал снимков материал, установяващ
нестабилната настилка, както и свидетели очевидци. Навежда твърдение, че
падането и получаването на описаните травми може да бъдат причинени по
други причини, свързани с общото здравословно и емоционално състояние на
ищцата, като счита, че не е доказана причинно-следствената връзка между
твърдяната злополука и виновно поведение на длъжностни лица от
администрацията на С.О., изразяващо се в действие или бездействие. Оспорва
размера на неимуществените вреди като силно завишен, както и
процесуалната си легитимация като страна по иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
2
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на
вина на делинквента.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза и събраните гласни
доказателства чрез разпит на свид. Венцислав Иванов безспорно се
установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане, отговарящо на
описаното в исковата молба. От показанията на свид. Иванов, които съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с другите
събрани доказателства по делото, се установява, че на 18.05.2021 г. около
15:00 ч., движейки се по левия тротоар на ул. „Е.Й.“ в посока „Халите“, видял
на около 20 метра от него ищцата Д. паднала на земята. Споделя, че оказал
съдействие на Д. да се изправи и я съпроводил до метрото, не видял видими
наранявания, но ищцата му се оплакала от болки в ръката. Излага, че на
мястото на инцидента видял плочка, която поддавала при стъпване върху нея.
Представената по делото медицинска документация подкрепя в пълна
степен показанията на свидетеля: съдебно – медицинско удостоверение
№147.05/2021 г., издадено от съдебномедицински кабинет, в което е
установено счупване на горния край на дясната раменна кост. В
удостоверението е посочено, че описаното травматично увреждане е
получено в резултат от действието на твърд тъп предмет и може да се получи
при падане от собствен ръст, по време и начин на съобщения от ищцата.
Удостоверено е също така, че счупването на горния край на дясната раменна
кост е причинило на ищцата трайно затруднение в движенията на горния
десен крайник. Посочената в медицинското удостоверение информация се
потвърждава и от назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като изготвена безпристрастно и
компетентно от лице със специални знания в областта на медицината.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза в причинна
връзка с процесния инцидент ищцата е получила счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/. Експертът е отразил, че спрямо ищцата е проведено
консервативно лечение чрез поставяне на имобилизация на дясна раменна
става, тип „Дезо“ за 35 дни, като обичайно периодът за обездвижване при
такъв вид счупвания е средно 5-6 седмици, а периодът за възстановяване без
усложнения е средно 4 месеца. При личния преглед извършен на ищцата
преди изготвяне на заключението експертът е установил, че към настоящия
момент е налице ограничен обем движение в дясната раменна става при
повдигане на ръката настрани от 150 градуса, при норма 180 градуса.
С оглед на гореизложеното се установява, че ищцата е претърпяла
увреждане на здравето в причинна връзка с падане на тротоар в района на ул.
„Е.Й.“, настъпило вследствие на нестабилни плочки на тротоарната настилка.
3
Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната
регулация и са публична общинска собственост. Легалната дефиниция на
„тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че
тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна
част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на
§ 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за
движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Според разпоредбите на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата (ЗП):
“Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община”. В този смисъл поддръжката на тротоарите е вменена като
задължение на ответника по силата на закон /доколкото няма спор, че
инцидентът е настъпил на общински тротоар в гр. С./. В допълнение това се
вменява още и от разпоредбите на чл. 48, т. 2, б) от ППЗП, който повтаря
изложеното в чл. 30, ал. 4 от ЗП, както и в чл. 11, ал 1 от Закона за
общинската собственост, гласящ: “Имоти и вещи - общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин”. Доколкото нормативно определената
функция на тротоарите е извършване на движение на пешеходци по тях,
същите следва да бъдат с положена равна настилка, създаваща обективна
възможност на пешеходците да се движат необезпокоявано без вероятност да
се препънат в неравности или да попаднат в дупки.
Следователно общината не е изпълнила законовото си задължение да
поддържа в изправност общинските тротоари. Доколкото общината като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди
при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на
тротоара в състояние, годно за осъществяване на присъщите му функции и от
това тяхно виновно бездействие (по презумпцията на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) са
настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на възложителя – С.О. за обезщетяване
на вредите.
Ето защо искът за заплащане на неимуществени вреди се явява доказан
по основание, доколкото процесното събитие е от такъв характер, което
винаги причинява вреди от неимуществен характер.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
4
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Т.е. критериите за
определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищцата, като
се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при
определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
продължителността и интензитета на търпените болки.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване
на противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания
– счупване на горния край на дясната раменна кост, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни. Съдебно – медицинската експертиза установява още,
че спрямо ищцата е проведено консервативно лечение чрез поставяне на
имобилизация на дясна раменна става, тип „Дезо“ за 35 дни, след което е
проведена рехабилитация, като периодът за възстановяване при ищцата е бил
с продължителност 104 дни /т.е. около 3 месеца и половина/, при норма 4
месеца. Вещото лице по СМЕ е установило, че към настоящия момент е
налице ограничен обем движение в дясната раменна става на ищцата при
повдигане на ръката настрани с около 30 градуса по-малко от нормата.
Отразено е, че през периода на възстановяването ищцата е търпяла болки и
страдания, като първите 20 дни след счупването и първите 10 дни след
сваляне на имобилизацията болките са били с по-голям интензитет.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свид.
Иванка Николова, първа братовчедка на ищцата, се установява, че последната
изживяла тежко инцидента, поради това, че не могла да си служи с дясната
ръка. Наложило се свидетелката да живее около 20 дни с ищцата, за да я
подпомага с пазаруване, готвене и други битови дейности. През този период,
ищцата се оплаквала от силни болки, които продължавали и понастоящем.
Съдът кредитира показанията, тъй като свидетелят възпроизвежда лични
впечатления за случилото се, а от друга страна показанията са логични,
вътрешнонепротиворечиви и съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал.
С оглед на изложеното, и при съобразяване на всички посочени
5
критерии и конкретните обстоятелства по делото, които установяват
преживяно физическо и психическо страдание от ищцата, което макар и в по
– малка степен продължава и понастоящем /вкл. ограничения в движението
на дясната раменна става/, съдът определя обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 8000 лв. До този размер искът следва да
бъде уважен, като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
10000 лв.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът следва
да се осъди да заплати законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 1232 лв. /за внесена държавна такса, депозит за съдебно-
медицинска експертиза и адвокатско възнаграждение/.
С право на разноски разполага и ответникът на основание чл.78, ал.3
ГПК съобразно отхвърлената част от иска. Ето защо и на основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 20
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *****, адрес гр. С., ул. „М.” № 33, да
заплати на Т. В. ДЖ., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД, сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от 18.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в
резултат на падане на тротоара на ул. „Е.Й.“ № 17 в гр. С. на 18.05.2021 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *****, адрес гр. С., ул. „М.” № 33, да
заплати на Т. В. ДЖ., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
в размер от 1232 лв.
ОСЪЖДА Т. В. ДЖ., ЕГН ********** да заплати на С.О., БУЛСТАТ
*****, адрес гр. С., ул. „М.” № 33 на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски в
размер от 20 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7