№ 3327
гр. В., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110101170 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.
В., ул.“П.“ ******** срещу „Е. М.” ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление
гр. С., район В., жк. „М. Д.”, ул. „Р. П. - К.” № 4-6 иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не му дължи сумата от
4019,60лева, представляваща вземане по Договор за стоков кредит и паричен заем от
27.11.2009г., сключен между „У. К. Ф.“АД и В. И. И., като вземането е прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 21.03.2012г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба: През 2022г. служител на ответника се свързал с него по
телефона и го поканил да заплати задължението му в размер на 4019,60лева. Уведомил го
още, че дългът е отразен в Централния кредитен регистър, воден при БНБ. Твърди, че за
горното задължение срещу него е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр.д. №179/2013г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от 25.03.2013г.
Впоследствие било образувано и ИД № 20137660401569 по описа на ЧСИ рег. 766 с район
на действие ОС – Ст.Загора, приключило поради плащане на дълга на 21.10.2016г., за което
било издадено удостоверение от ЧСИ с изх. № 23967/05.12.2022г. Сочи, че въпреки че
ответникът с писмо с изх. № 02373/19.12.2022г. е признал, че задължението на ищеца е
погасено по давност, той не е подал информация затова към Централния кредитен регистър,
с което се обосновава правния интерес от настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като недопустим, в евентуалност като неоснователен. Сочи се, че самото вземане не е
1
погасено, а единствено е погасена по давност възможността за принудителното му събиране.
Възможността да бъде изпълнено задължението била ограничена единствено до
доброволното му изпълнение. Аргумент в тази насока била и разпоредбата на чл.118 ЗЗД,
според която, ако длъжник изпълни свое задължение след изтичане на давността, той няма
право да иска обратно платеното. Следователно плащането погасено по давност е дължимо.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът чрез нарочна молба поддържа отговора и моли производството да бъде
прекратено или алтернативно за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Искът е допустим при очевиден интерес от исканото установяване, доколкото към датата на
предявяването на исковата молба, ответникът е твърдял извънсъдебно вземането да
съществува /така пр. определение по в.гр.д. № 3259/2015г. на ВОС, Определение № 95 от
22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г., ВКС, IV Г.О., Определение №338 от 18.07.2018г. по ч.
гр. д. № 209/2018г., ВКС, IV Г.О/. В доказателство за това са справка за кредитна
задлъжнялост и отговор на ответника от 19.12.2022г. Така, извънпроцесуално ответникът е
застъпвал становище за дължимост на вземанията, отказвайки служебно да ги погаси поради
изтекла погасителна давност. Поведението му в процеса по признание факта на изтеклата
погасителна давност, сам по себе си не може да отрече наличие на правен интерес у ищеца.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърденията си, с
които обосновава правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
твърдяното извънсъдебно поведение на ответника по търсене плащане на задълженията и
предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване
на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. При
провеждане на горното доказване, негова е тежестта да докаже своите правоизключващи
възражения.
Между страните не е имало спор по факта, че между ищеца и „У. К. Ф.“АД е бил
сключен Договор за стоков кредит и паричен заем от 27.11.2009г., като и че вземането е
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 21.03.2012г.
Основателно се явява възражението на ищеца срещу дължимостта на сумата от
4019,60лева, представляваща вземане по Договор за стоков кредит и паричен заем от
27.11.2009г., като погасена по давност. Задължението по договора по см. на чл.110 ЗЗД се
погасява с общата петгодишна давност. Този факт е бил признат и от ответника.
2
Следователно и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с
бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият
може да търси изпълнение, настоящият състав намира, че неупражняването на правото му
води до погасяване и на правото на принудително изпълнение. В заключение, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
ГПК защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо и длъжникът има интерес от
иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
/процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на
иска. Ответникът не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако
той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване
на вземането поради изтекла погасителна давност. В същия смисъл са и определения по гр.
д. № 2828/2018г., III ГО, по ч. гр. д. № 4569/2018 г., III ГО, по ч. гр. д. № 209/2018г., IV ГО,
по ч.гр. д. № 4770/2017г. III ГО. В случая кредиторът не разполага с изпълнителен титул, но
извънпроцесуалното му поведение, изразено в отговора му до ищеца от 19.12.2022г.,
предшестващо подаване на исковата молба, е било по отказ да зачете давността, което е
заставило ищецът да потърси съдебна защита. Следователно, ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на иск срещу него за несъществуване на претендираното вземане. В
отговора на исковата молба ответникът е направил признание единствено на факта на
изтичане на погасителната давност, което противоречи на становището му застъпеното от
него извън процеса, а и принципно е оспорвал твърдението на ищеца задължението да не
съществува. В заключение, следва да се приеме, че не се осъществяват предвидените в чл.
78, ал. 2 ГПК предпоставки за изключване на отговорността за разноски.
Предвид изхода от спора и направено от ищеца искане, в тежест на ответното
дружество следва да се възложат сторените от ищцата разноски. Претендират се такива за
заплатена държавна такса в размер на 160,80лева, 2,67лева - преводна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лева, платено по банков път. Направено е възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 700лева
без ДДС или 840лева с ДДС. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и
провеждането на едно съдебно заседание, съдът намира, че възражението за прекомерност се
явява основателно, като следва да бъде определено такова в размер на 840лева. Така в полза
на ответника следва да се присъдят разноски от общо 1003,47лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца В. И. И., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул.“П.“ ******** и ответника „Е. М.” ЕООД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., жк. „М. Д.”, ул. „Р. П. - К.” № 4-6, че
ищецът не дължи изпълнение на задължение в общ размер на сумата от 4019,60лева,
представляваща вземане по Договор за стоков кредит и паричен заем от 27.11.2009г.,
сключен между „У. К. Ф.“АД и В. И. И., като вземането е прехвърлено на ответника с
договор за цесия от 21.03.2012г., на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район В., жк. „М. Д.”, ул. „Р. П. - К.” № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ В. И. И., ЕГН ********** с
адрес гр. В., ул.“П.“ ******** сумата от 1003,47лева, представляваща сторени по делото
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4