Р Е Ш Е Н И Е
№ 277 06.02.2024г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и девети януари две хиляди двадесет и четвърта година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 239 по описа на съда за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от К.В.И., ЕГН ********** *** срещу
заповед №Л-2452/28.06.2023г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ /ГДИН/ - гр.София. Релевират се основанията за оспорване по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушението на процедурата се свързва с незапознаване
с материалите от дисциплинарната преписка, неизпълнение на чл.206, ал.1 и ал.2
и чл.207, ал.3 от ЗМВР. Нарушенията на материалния закон се свързват с погрешна
квалификация на деянието като две дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.1
и т.3 от ЗМВР, недоказаност на деянието и несправедливост на наказанието. Моли
за отмяна на акта.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.
В писмен отговор, с.з. и писмени
бележки пълномощникът на ответния главен директор на ГДИН – гр.София оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд, след
запознаване с жалбата, със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед
№Л-2452/28.06.2023г. главният директор на ГДИН на основание чл.194, ал.2, т.1,
пр.1 и т.3, чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.7, чл.204, т.3 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратил служебното му правоотношение като надзирател I-ва степен в
затвора в гр.Бобов дол II-ра категория, считано от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 05.07.2023г., а жалбата е
подадена на 17.07.2023г.
Обвинението в оспорената заповед е
за това, че на 06.10.2022г. чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“ ООД, офис „Кюстендил-Авангард“,
гр.Кюстендил използвайки служебното си положение жалбоподателят приема тениска
от лишения от свобода Г.К.Г., чрез близката му Й.М.С.. Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в затвор III-I категория
деецът осъществява дейности, свързани с пряка и непосредствена охранителна
дейност, поради което е нарушил нормата на чл.294, т.3 от ППЗИНЗС, забраняваща
на служителите от НОС да сключват с лишените от свобода и задържаните под
стража лица, както и с близките им каквито и да било сделки и да приемат от тях
подаръци. Според ДНО, нормите от ЗМВР и ППЗИНЗС не поставят изискване за
размера на облагата. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
чл.194, ал.2, т.1, пр.1 - „неизпълнение на разпоредбите на този закон“ и т.3 –
„неспазване на служебните правомощия“ от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1,
т.7 от ЗМВР – „превишаване на власт или използване на служебното положение за
лична облага или за облага на трети лица“. Конкретно, ДНО е приел, че деецът е
извършил нарушение на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР и чл.294, ал.3 от ППЗИНЗС, като
не е спазил служебните си правомощия и се е договорил с лишения от свобода Г.К.Г. и чрез негова
близка е получил и приел подарък. За налагане на наказанието ДНО е отчел
кадровото досие на служителя - без налагани наказания и с получени награди. ДНО
е посочил, че неправомерното деяние е станало достояние на служители от ГДНП.
Дисциплинарното производство е
образувано със заповед №Л-1644/28.04.2023г. на ДНО въз основа на извършена
проверка от ГДНП, отдел „Криминална полиция“, сектор „Оперативно обслужване на
местата за лишаване от свобода“ по преписка рег.№4023/2022г. и предложение
№564/28.04.2023г. на началника на затвора в гр.Бобов дол. Със заповедта е
определен ДРО в състав от председател и трима членове. В рамките на проверката
преди дисциплинарното производство са проверени билети за свиждане през периода
2021-2022г. на лишения от свобода Г.К.Г., от които е установено че Й.С. го е
посещавала редовно, а съгласно билети за свиждане №1/16.01.2021г. и
№15/20.11.2022г. жалбоподателят е присъствал на свижданията и е проверил
донесения багаж. На 13.04.2022г. ИСДВР З. С. Г. е извършил беседа със
жалбоподателя, като изнесените данни са обективирани в две докладни записки -
№Д-423/20.04.2023г. и №Д-424/20.04.2023г. В първата ДЗ жалбоподателят сочи, че
редовно поръчва пратки по интернет от приложението ОLХ и не знае коя е Стаматова и какво
е получил от нея. Във втората ДЗ обаче жалбоподателят сочи, че познава
Стаматова като близка на лишения от свобода и че от нея е приемал и проверявал
многократно пратки за лицето. В последваща докладна записка №Д-424/20.04.2023г.
служителят обяснява, че миналото лято е дочул лишения от свобода да говори с
друг лишен от свобода, че футболиста А. К. от ЦСКА му е роднина, при което под
формата на шега му казал да го попита дали може да уреди една фланелка. След
няколко месеца лишения от свобода казал, че футболиста е уредил фланелката и го
попитал за начина на доставка. Жалбоподателят отговорил да ползва куриерска
фирма ЕКОНТ, като пратката получил от непозната жена.
ДРО е изготвил обобщена справка
№1430/23.05.2023г. /вх.№8670/02.06.2023г. по описа на ГДИН/, връчена на
жалбоподателя на 23.05.2023г. и становище вх.№1493/29.05.2023г.
/вх.№8671/02.06.2023г. по описа на ГДИН/. ДНО е връчил на жалбоподателя покана
за даване на писмени обяснения, съдържаща фактите по дисциплинарното нарушение
и неговата правна квалификация. В обяснение вх.№2034/19.06.2023г.
/вх.№9796/23.06.2023г. по описа на ГДИН/ жалбоподателят сочи, че е направил
грешка, за която съжалява.
В преписката се намира длъжностната
характеристика за длъжността на жалбоподателя, връчена срещу подпис на
16.03.2017г. и кадровата справка, съгласно която лицето е назначено в затвора
от 02.09.1993г., не е наказван, награждаван е 3 пъти и има високи атестационни
оценки.
В съдебното производство са
приобщени справка от куриерска фирма „ЕКОНТ“ ООД, материали от
пр.пр.№1846/2023г. по описа на КОП и показанията на св.Г.К.Г. и св.З. С. Г..
Видно от писмото от фирма „ЕКОНТ“
ООД, пратка с товарителница 5300421108077/06.10.2022г. е изпратена от Й.М.С. от
гр.С. на датата 06.10.2023г. с описание: дрехи за сметка на подателя и е получена
от жалбоподателя на 07.10.2022г. в офиса в гр.Кюстендил.
Съгласно материалите от прокурорската
преписка, с разпореждане от 02.08.2023г. на Валери Пенков – прокурор от КОП е
възложено извършването на допълнителна проверка по преписка, съдържаща първични
данни, че служителите от НОС К. К. Н. и К.В.И. са нарушили и неспазили
служебните си задължения по чл.194, ал.2 от ЗМВР относно получаването и
приемането на подарък от лица лишени от свобода. В рамките на прокурорската
проверка са приобщени обяснения и сведение от лишения от свобода Г.К.Г.,
обяснения на жалбоподателя и на Й.М.С.. В обяснението и сведението лишеният от
свобода сочи, че в затвора на свиждане преди около 10 месеца го посетил
футболиста от ЦСКА А. К., по което време жалбоподателят в
разговор с футболиста му поискал тениска на ЦСКА като фен на футболния отбор;
след около месец футболистът уведомил по телефона лишения от свобода, че е взел
тениска и горнище на отбора за жалбоподателя, които щял да даде на приятелката
на лишения от свобода Й да му ги занесе. След разговор между лишения от свобода
и жалбоподателя за предаване на дрехите, жалбоподателят поискал да му бъдат изпратени
по ЕКОНТ, поради което лишения от свобода му дал телефонния номер на Й, която
по-късно ги изпратила. В обяснението Й.М.С. сочи за договорка между нея и
надзирателя на свиждане в затвора да му изпрати тениска на ЦСКА, като
конкретните условия двамата са договорили по телефона. В обяснението си
жалбоподателят поддържа версията за случая по дисциплинарната преписка.
При разпита в съдебно заседание св.Г.К.Г.
сочи, че по молба на жалбоподателя приятелка му Й.М.С. е изпратила тениската на
ЦСКА. Сочи, че жалбоподателят не му е извършвал никакви услуги.
При разпита в съдебно заседание св.З.
С. Г. потвърждава данните в изготвените от него ДЗ по преписката и за молбата
на жалбоподателя към лишения от свобода да му съдейства за получаване на
фланелка на ЦСКА.
Показанията на свидетелите съдът
намира за последователни и обективни, т.к. съответстват на документите по
дисциплинарната преписка.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените писмени и гласни доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен
правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211,
пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност. Наложеното дисциплинарно
наказание е по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗИНЗС служители в ГДИН и териториалните й служби са държавни служители, които
пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, като за
тях се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото
в ЗИНЗС не е предвидено друго. Жалбоподателят е държавен служител, който в качеството
на надзирател е част от НОС по чл.290, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС, т.к. пряко
осъществява дейности по изпълнение на наказанията в затвора в гр.Бобов дол. Съгласно
чл.12, ал.3 от ЗИНЗС затворът е териториална служба на ГДИН. В правомощията на
ответника по чл.13, ал.2, т.4 и т.9 от ЗИНЗС е налагането на наказания на
служителите и прекратяване на служебните правоотношения. Следователно, по
силата на специалния ЗИНЗС и законоустановеността на компетентността,
оспорената заповед е издадена от овластен орган, независимо от погрешното
цитиране на основанието по чл.204, т.3 от ЗМВР в оспорената заповед. Страните
не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
Заповедта е издадена при спазване на
установената за нея писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР. Заповедта
съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените
разпоредби, доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и
реда на оспорване. Правната квалификация на дисциплинарното нарушение
съответства на неговото фактическо описание. Извън изложеното, пълно описание
на установената деятелност на нарушителя се съдържа в обобщената справка и
становището на ДРО, приети от ДНО и цитирани в оспорената заповед.
По процедурата:
В изпълнение на правилото по чл.207,
ал.1, т.1 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед
на ДНО, връчена на жалбоподателя.
Спазени са правилата на чл.207, ал.7-12
от ЗМВР. Нарушителят е запознат с обобщената справка и материалите от
дисциплинарното производство, противно на твърдението в жалбата, т.к.
запознаването е обективирано със саморъчно изписване на имената и полагане на
подписа му без забележки и особено мнение по заключенията на комисията. При
връчване на обобщената справка нарушителят не е поискал събиране на нови
доказателства, нито е направил доказателствени искания. Не е отбелязал, че не е
запознат с доказателствата към преписката, респ. не е поискал ново запознаване
със същите. Под риск от злоупотреба с права е недопустимо за първи път в
рамките на съдебното производство оспорващият да навежда твърдение за
незапознаване с преписката, при условие, че подобно възражение не е направил
при връчване на обобщената справка. При тези данни, съдът счита, че е осигурено
правото му представя доказателства и да прави искания, бележки и възражения и
да дава обяснения, включително допълнителни след запознаване с обобщената
справка. Обобщената справка и становището съдържат реквизитите по чл.49 и чл.53
от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР.
Противно на твърдението в жалбата, е
спазена и процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. ДНО е приел писмените обяснения
на служителя в рамките на проверката преди дисциплинарно производство, като
подробно е обсъдил същите в оспорената заповед. Отделно от това, преди издаване
на заповедта е поканил жалбоподателя да даде обяснения по събраната преписка и
е приел същите. Смисълът на нормата е да осигури възможност на служителя да
даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи
доказателства в подкрепа на тезата си. В случая тези изисквания са изпълнени.
Изложеното обосновава извод за спазване правото на защита на лицето в
проведеното дисциплинарно производство.
Дисциплинарното наказание е наложено
в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Обвинението е за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което 2-месечния
срок от откриване на нарушението започва да тече най-рано от 29.05.2023г., а
началото на 2-годишния от неговото извършване започва от 06.10.2022г.
Оспорената заповед е издадена на 28.06.2023г.
В проведеното дисциплинарно
производство са спазени правилата на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. ДРО е събрал
две групи доказателства. В първата група са доказателствата, събрани от самия
ДРО, а във втората група са приобщените материали от проверката на ГДНП,
надлежно приобщени с предложението за образуване на дисциплинарното производство.
Събраните в двете групи доказателства са допустими и относими по общите правила
на АПК.
Противно на твърдението на
жалбоподателя, не се установява нарушение на изискването по чл.206, ал.2 от ЗМВР. ДНО е формирал мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от
него последици, обстоятелствата при неговото извършване и цялостното поведение
на държавния служител по време на служба във връзка с изготвената кадрова
справка. Налагането на наказанието по чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР обективира
установено от органа виновно поведение на дееца.
По материалния закон:
Необоснован от доказателствата по
делото обаче е извода на ДНО за съставомерно тежко нарушение на служебната
дисциплина по чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР.
Обвинението е за това, че на 06.10.2022г. чрез куриерската фирма,
използвайки служебното положение жалбоподателят е приел тениска от лишения от
свобода Г.К.Г. чрез близката му Й.М.С.. Правната квалификация на деянието е по
чл.203, ал.1, т.7, пр.2 от ЗМВР – използване на служебното положение за лична
облага. Това нарушение неправилно е квалифицирано от органа по чл.194, ал.2,
т.1 от ЗМВР, т.к. не обективира неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, нито неизпълнение на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР, нито на преките ръководители.
Правилна квалификация на деянието според фактите в заповедта е втората цитирано
от органа такава по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР – неспазване на служебните
правомощия, поради посоченото като нарушено правило-забрана по чл.294, т.3 от
ППЗИНЗС.
Съвкупният анализ на приетите от съда
допустими и достоверни, подробно обсъдени по-горе, писмени и гласни
доказателства не установяват извършено от дееца нарушение според фактите в
оспорената заповед. Това е така, тъй като на датата на деянието 06.10.2022г.
деецът не е приел изпратената по куриерската фирма тениска. Приемането от дееца
е осъществено на 07.10.2022г., видно от писмото със съдържанието на
товарителницата към него от фирма „ЕКОНТ“ ООД на л.138-141 от делото.
Следователно изпълнителното деяние на нарушението „приемане на подарък“ по см.
на чл.294, т.3 от ППЗИНЗС е осъществено на друга дата. Само на това основание
обвинението срещу дееца е недоказано, поради липса на осъществено нарушение на
посочената в оспорената заповед календарна дата.
Отделно от това, по делото не е
налице хипотезата на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР – използване на служебното
положение от жалбоподателя за лична облага. За съставомерност на деянието е
необходимо същото да е извършено умишлено – с конкретната цел за получаване на
лична облага, което от своя страна предполага преднамереност в извличането на
облагата чрез използване на служебното положение. Събраните по преписката и в
съдебното производство доказателства не установяват преднамереност в
извличането на облагата. Няма данни, че жалбоподателят е използвал служебното
си положение за получаване на подаръка. Напротив, същият е помолил за дрехата като
лична услуга, а не като служител от НОС, макар да е бил на работното си място. Следователно
няма доказателства, че същият е използвал служебното си положение на надзирател
за да получи дрехата. Самият жалбоподателят обяснява искането си с направена
шега, а при разпита на лишения от свобода няма данни същият да е възприел
поведението на дееца като злоупотреба със служебно положение, т.к. не е очаквал
нищо в замяна и не е получил облаги или привилегии, различни от останалите
лишени от свобода. Липсата на съставомерно за отговорността по чл.203, ал.1,
т.7, пр.2 от ЗМВР поведение на дееца и на специалната цел като форма на вина водят
до несъставомерно деяние. Касае се за лекомислено поведение на служителя, което
не разкрива белезите на посоченото от ДНО тежко дисциплинарно нарушение. ДНО не
твърди и не сочи факти, свързани с деяние по чл.203, ал.1, т.7, пр.1 от ЗМВР –
превишаване на власт за лична облага или облага на трети лица.
На трето място, доказателствата от
дисциплинарната преписка и събраните в съдебното производство гласни
доказателства изграждат теза на органа, която противоречи на данните от
приобщените доказателства в прокурорската преписка. В преписката на КОП има
данни за друга фактическа обстановка от обясненията на лишения от свобода /вж.
л.161-162./ В обяснението си лишеният от свобода сочи, че жалбоподателят е
поискал тениската от футболиста на ЦСКА, а не от самия лишен от свобода, като
последният единствено е бил посредник в последващата комуникация по предаване
на дрехата. В прокурорската преписка и в дисциплинарното производство не е
проведен разпит на футболиста относно случая. Приобщаването на материалите от
прокурорската преписка води до недоказаност на деянието според фактите в
оспорената заповед. В определение №393/22.08.2023г. при условията на чл.170,
ал.1 и ал.3 от АПК съдът е указал на органа, че негова е тежестта да установи
съществуването на фактическите основания в оспорената заповед, което с искането
за приобщаване на прокурорската преписката органът не е сторил, а напротив –
внесъл е неяснота относно фактите по случая, което като резултат е довело до
недоказаност на деянието от обективна страна.
Липсата на доказано съставомерно
деяние по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР изключва възможността за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР. На
основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК е дължима отмяна на оспорената заповед.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с
§1, т.6 от ДР на АПК ГДИН дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни
разноски в размер на 760лв., включващи 10лв. ДТ и 750лв. адвокатско
възнаграждение.
Поради изхода от спора ответникът
няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съд
ОТМЕНЯ заповед №Л-2452/28.06.2023г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.194, ал.2, т.1, пр.1 и
т.3, чл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.7, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1,
т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на
младши инспектор К.В.И. - надзирател I-ва степен в затвора в гр.Бобов дол II-ра
категория, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ да заплати на К.В.И. /с посочени лични
данни/ деловодни разноски в размер на 760лв.
/седемстотин и шестдесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: