Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на шестнадесети януари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Вергиния Петкова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 998 по описа на П.ски
окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1932 от 10.10.2019 г по гр. дело № 3308/2019 г по описа
на РС – П. състав на същия съд е ОСЪДИЛ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“, с адрес на управление
гр. С., ул. „***“ № ***, представлявана от директора Н.С. Н., да
заплати на А.М.Н. ***,
ЕГН **********, следните суми сумата
от 1 587, 99 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22. 05.
2016 год. до 31. 03. 2019
год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 22.
05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД *** , в
която се възразява ,че решението на РС -
П. е незаконосъобразно, неправилно и постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че
следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата на чл.
9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби
по различно време за реда на организация и разпределянето на работното време,
за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в ***.
В тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една наредба
№ 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал
изводите си на разпоредбата на чл. 31
ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната
уредба за работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по
служебно правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в З*** от 2006 г е
изчерпателен като противното е лишено от
законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства,
че служителят е работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява
се ,че е налице противоречие в изводите
на съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни. Възразява се, че не са обсъдени възраженията
на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени доказателства във
връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. Алтернативно се претендира отмяна на решението в
частта за периода от 1.01.2018 г до 17.07.2018 г по изложени в писменото
становище съображения за приложение на тогава действащото законодателство.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС
– П. е приел , че между страните не е налице спор, че през
процесния период от
22. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника на длъжността „водач на специален автомобил I степен“ и „пожарникар“.
Следователно, според РС, в конкретния случай отношенията между страните
се уреждат от З***, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от З***. Разпоредбата
на чл. 187 ал. 3 от З*** регламентира,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от З*** работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в
отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от З***, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка РС счита, че според чл. 187 ал. 9 от З*** редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е
следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала
Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала
Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била
отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр.
59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год и към момента на
произнасяне на РС действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр.
60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на
чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма
обаче, според РС, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в *** часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в ***, следва, според РС, субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в *** би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса
на труда.
По изложените съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 22. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год. ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза
общо на 240,
24 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 1 587, 99 лв. Предвид
изложеното предявеният осъдителен иск, според РС, следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца
следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба в
съда- 22. 05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Решението на
РС – П. е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по З*** и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в ***,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в *** в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд, същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в ***, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 З***. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в *** е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 З***.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 279,79 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1587,99 лева. Получената сума
възлиза на 1308,20 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1587,99 лева съобразно
прието изменение на първоначално предявения иск , искът е
следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
С определение по
настоящето дело съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище жалбоподателят вместо
да внесе депозит за вещото лице и да му предостави документацията, за да
отговори на въпросите, предстява протоколи, изчисления и пояснения за
извършването им, с които счита че отговаря на задачите на вещото лице.
Не могат да
бъдат възприети и отчитани при отговорите на спорните по делото въпроси тези
изчисления и представени Протоколи за положен труд от държавни служители, работещи
на смени при въззивника за
месеците от процесния период, защото освен че изхождат от страната по делото,
заинтересована от изхода му в ПлОС, същите не са проверени от независим
експерт.
Към това като се отчита и разпоредбата на
чл.161 ГПК настоящият състав на решаващия съд приема, че изводите по спорните
по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ
пред ПлРС. От разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема
за установени обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки, а те касаят надвишаване на тримесечната норма на работно време като
следва да се приеме, че това е налице и се съобрази заключението на ВЛ от
първата инстанция.
При тези мотиви
въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1308,20до уважения размер от 1587,99 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 247,14 лв с оглед отхвърлената
и уважена част на иска, както и за държавната такса за разликата над 52,32 лв с
оглед уважената част на иска, както и за разноските за ВЛ над 123,57 лв.
Разноски за въззивното
производство се дължат съразмерно на
уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . Възззивникът претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение и разноските по делото за държавна такса. Другата
страна във въззивното производство не се е представлявала. С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция и разпоредбите на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 23
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ въззиваемата страна следва да
се осъди да заплати разноски на въззивника в размер на 17,62 лв юрк.
възнаграждение и 5,46 ДТ или общо в размер на 23,08 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1932 от 10.10.2019 г по гр. дело № 3308/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. е
ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** №
*** да заплати на А.М.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 1
587, 99 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 22. 05. 2016 год. до 31. 03. 2019 год., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба- 22. 05. 2019 год.,
до окончателното изплащане на сумата ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1308,20 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от З*** ИСК от А.М.Н. ***, ЕГН **********
СРЕЩУ Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** № *** ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1308,20лв
до пълния предявен и уважен от Пл РС
размер от 1587,99 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1932 от 10.10.2019 г по гр. дело № 3308/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. е ОСЪДИЛ Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** №
*** ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Н. ***, ЕГН ********** деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 247,14 до постановения размер от 300 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1932 от 10.10.2019 г по гр. дело № 3308/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. е ОСЪДИЛ Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** №
*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 52,32 лв до постановения размер от 63,52 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1932 от 10.10.2019 г по гр. дело № 3308/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П. е ОСЪДИЛ Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** №
*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на П.ски
районен съд разноски за ВЛ ЗА РАЗЛИКАТА НАД 123,57 ЛВ до пълния постановен
размер от 150 лв
ОСЪЖДА А.М.Н. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Главна дирекция *** ***, гр.С., ул.*** № *** деловодни разноски в размер на
23,08 лв за въззивната инстанция
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата
обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :