РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Плевен, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500636 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 907 от 16.06.2022година., постановено по гр.д. №
5300/2021г. Плевенски районен съд е признал за установено на осн. чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС по отношение на М. С. А. от гр.Плевен и
В. А. С. от с.гр. че С. В. А. от с.************, Плевенска област е собственик
на основание давностно владение на следните недвижими имоти: 1/
недвижим имот с идентификатор 37856.501.1456 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-22/17.01.2019г. на
Изп.директор на АГКК, находящ се в село ************, община Плевен,
адм.адрес: ************, с площ 1478 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване с
номер по предходен план: VI- 201 в квартал 72 и на 2/ поземлен имот с
идентификатор 37856.501.1457 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-22/17.01.2019г. на Изп.директор на
АГКК, находящ се в село ************, община Плевен, адм.адрес:
1
************, с площ, с площ 946 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
номер по предходен план: X-201 в квартал 72, ведно с построените в него
сгради: сграда 37856.501. 1457.1, застроена площ 123 кв.м., брой надземни
етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна, сграда 37856.501.1457.2, застроена площ 121 кв.м., брой
надземни етажи:1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение:
постройка на допълващо застрояване. Присъдени са разноски в полза на
ищеца в размер на 654,45 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответниците М. С. А. и В. А. С., подадена чрез пълномощника им адв.Д. Н. от
ПАК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съображенията за това са
изложени подробно в жалбата. Въззивниците молят окръжния съд да отмени
решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с
което да бъде отхвърлен установителния иск за собственост.
Ответникът по жалбата С. В. А., чрез пълномощника си адв.Т. Д.
от ПлАК е взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на
Плевенски районен съд – правилно и законосъобразно, по съображенията
изложени подробно в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред двете
съдебни инстанции доказателства, съобрази изискванията на Закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за
собственост за установяване, че ищцата е собственик на описаните по-горе
недвижими имоти, които са предмет на съдебна делба между страните по гр.д.
№ 3368/2021г. по описа на Плевенски РС, което е спряно до решаване на
спора по настоящото и от които обстоятелства произтича правния интерес от
завеждане на иска. В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на
недвижимите имоти, като незастроения имот е придобила по наследство от
съпруга си, а застроения – по давност и наследство. След сключване на
2
граждански брак с Ц.К.А. на 19.02.1956г. са заживели в имота, който сега е
с идентификатор 37856.501.1456 с адм.адрес: с.************, ************,
с площ от 1478 с номер по предходен план: VI- 201 в квартал 72, и поземлен
имот с идентификатор 37856.501.1457, със същия адм.адрес, с площ 946 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: X- 201 в квартал 72,
с построените в него сгради, сега заснети с № 37856.501. 1457.1, с площ 123
кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и сграда с №
37856.501.1457.2, със застроена площ 121 кв.м., брой надземни етажи:1, брой
подземни етажи: няма данни, предназначение: постройка на допълващо
застрояване. Към момента на сключване на брака им двата спорни
недвижими имота, между които не е имало материализирана на място ограда,
са били собственост и са се водели по разписен лист на Ц.К.А.. По време на
брака им е построена в имота и е станала СИО жилищната сграда – тяхно
семейно жилище, за което жилище няма спор между страните, че е
собственост на ищцата. Семейството е ползвало и обитавало имотите като
свои, самостоятелно и необезпокоявани от никого, в т.ч. и от семейството на
брата на Ц.А. - А.К.А., живеещо в съседния имот. След смъртта на Ц.К.А.
починал на 18.11.2012г. по същия начин е продължило стопанисването от
ищцата и не е имало спорове относно собствеността върху тези имоти
оставени в наследство от Ц.А.. Така в продължение общо на 60 години
ищцата е осъществявала спрямо ответниците-наследници на А.К.А.,
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение.
Ответниците М. С. А. и В. А. С., чрез пълномощника си адв. Д. Н.
са взели становище в отговора на исковата молба, че предявеният иск за
собственост е неоснователен, с изключение на иска досежно жилищната
сграда. Оспорват твърдението за необезпокоявано владение върху имотите,
които считат за съсобствени и поради това са предявили иск за делбата им.
Считат, че ищцата след смъртта на съпруга си е държател на общите им с
ответниците имоти, като макар и да се касае за отделни недвижими имоти, те
представляват общо дворно място без материализирани огради по границите
им и до тях достъп имат и двете страни. Противопоставят следните насрещни
твърдения :Те също са заплащали местни данъци и такси като съсобственици;
през 2016г. и 2017г. между страните било уговаряно споразумение, по силата
3
на което ищцата да заплати на ответниците собствената им част от имота, но
поради липса на финансови средства не се е стигнало до договор; през 2020г.
ищцата неправомерно декларирала целия имот като собствен; процесните
имоти са били собственост и са останали в наследство от К.А.И. и Ц.К., а не
само на последния, съгл. съдържанието на нотариалния акт за покупко-
продажба № 143/2011г.
Пред първата инстанция е било безспорно, пред настоящата
също, че Ц.К.А. и ищцата С. В. С. са сключили граждански брак на
19.02.1956г. в село ************. Съгл. представеното пред РС
удостоверение за наследници изх.№ 14-3695/21г., Ц.К.А. е починал на
18.02.2012г. и е оставил за свои наследници – съпруга/ищцата/ и син К.Ц.А..
Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на
удостоверение за наследници изх.№ 14-1428/20.04.2017г., че ответниците М.
С. А. и В. А. С. са законните наследници на А.К.А., починал на 12.04.2017г. –
негови съпруга и дъщеря.
Безспорно е, че наследодателят на ищцата Ц.К.А. е декларирал с
данъчна декларация от 27.05.1998г. съсобственост със С. В. А. по отношение
на имота в село ************ :1/къща, построена 1958г., на един етаж, с РЗП
общо 100 кв.; 2/ гараж строен през 1958г. с РЗП от 20 кв.м. 3/ второстепенна
постройка от 60 кв.м. строена през 1993г. Няма спор, а се установява и от
прил. на л.14, л.15 и л.17 от делото на РС документи и закл. на ВЛ, че
съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на
с.************, одобрен със Заповед №3658/1984год. на Председателя на
ОНС до 2011г., парцели V, VI, X и ХI – 201, в кв.72 са били записани на
К.А.И. и сина му Ц.К.А., без данни за идеални части и основание за
придобиване.
Не се спори между страните, че на 14.12.2011г. с нотариален акт
за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и
давностно владение № 142, том XI, рег.№ 8965, дело 969 от 14.11.2011г. на
нотариус С.П., рег.№ 017 на НК А.К.А. и Ц.К.А. са били признати са
собственици по наследство и давностно владение върху съседните два имота:
1/.УПИ, находящ се в с.************, общ.Плевен, целият от площ 805 кв.м.,
съставляващ УПИ XI – 201 в кв.72 по плана на селото, заедно с построените в
него жилищна сграда, лятна кухня и две стопански постройки, при съседи на
4
имота: изток – УПИ X-201 на Ц.К. Я., запад –УПИ XII -200 на В.Т.Л., север
УПИ V-201 на наследници на К.А.И., юг-улица, и 2/. УПИ находящ се в
с.************, общ.Плевен, целият от площ 1400 кв.м., съставляващ УПИ
V-201, в кв.72 по плана на с.************, незастроен, при съседи на имота:
изток – УПИ VI – на Ц.К. Я. , запад УПИ IV – 199 на З.Ц.К. и Р.П.З., север –
улица, юг-УПИ XI -201 на наследници на К.А.И. и УПИ XII-200 на В.Т.Л..
Безспорно е по делото и обстоятелството, че на същата дата -
14.12.2011г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
143, том XI, рег. № 8966, дело 970 от 14.11.2011г. на нотариус С.П., рег.№ 017
на НК, Ц.К.А. е продал на брат си А.К.А. 1/2 идеална част от посочените в НА
№ 142/2011г. два имота, останали в наследство от баща им К.А.И..
Безспорни са обстоятелствата, които се установяват и с
представените пред ОС писмени доказателства, че К.Ц.А., с ЕГН **********
се е отказал от наследство на баща си Ц.К.А., с ЕГН **********, поч. на
18.02.2012г., който отказ е вписан в книгата за приемане и отказване от
наследсвата под № 8/21.02.2012г., а А.К.А. с договор за продажба на
наследствени права от 28.02.2012г., надлежно вписан в СВ гр.Плевен на
28.02.2012г. е продал на ищцата С. В. А. наследствените си права, които
притежава по наследство от брат си Ц.К.А., като след тези два акта ищцата е
останала единствен наследник на съпруга си Ц.А.. Няма спор, че с данъчна
декларацията от 24.07.2020г. С. В. А. е декларирала земя и сграда в село
************, на ************, с обща площ 2500 кв.м. в т.ч. застроена
площ 175 кв.м. (жилище, построено през 1958г. от един етаж, РЗП 100 кв.м.;
жилище – кухня, сторена през 1958г. – РЗП 10 кв.м.; гараж, посторен през
1958г. – РЗП 20 кв.м. и второстепенна постройка от 1993г. с РЗП 60 кв.м.).
Спорно е придобила ли е ищцата право на собственост върху
въпросните два недвижими имоти, кога и на какво основание.За да се
произнесе по спорните въпроси въззивният съд съобрази следното :
Съгласно безспорно установените факти и обстоятелства
семействата на двамата братя Ц.К.А. и А.К.А. са живели в съседни имоти в
с.************, като до смъртта на братята, не е имало спорове между тях
нито за граници, нито относно притежаваното от всеки право на собственост
върху въпросните четири недвижими имота-бивши парцели V, VI, X и ХI -
201 в кв.72. От приетото от районния съд заключение на съдебно-техническа
5
експертиза се установява, че съгласно разписния лист към действащия
регулационен и кадастрален план на с.************, одобрен със Заповед
№3658/1984год. на Председателя на ОНС, парцели V, VI, X и ХI -201 в кв.72
са записани на насл. на К.А.И. и Ц.К.А.. От 2011г. двата от тях - УПИ V и
УПИ XI са записани на А.К.А., съгл. посочените по-горе констативен
нотариален акт №142, том XI, рег. №8965, дело 969/2011год., на нотариус
С.П., вписан в СВ - Плевен с акт №162, т.56, дело №11767/2011год., вх. Рег.
№ 21294/14.12.2011год. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти №143, том XI, рег. №8966, дело 970/2011год на същия нотариус,
вписан в СВ – Плевен с акт №166, т.56, дело №11771/2011год. вх. Рег.
№21296/ 14.12.2011год.
Видно от заключението на инж.С., съгласно сега действащата
кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-22/17.01.2019г. на
Изпълнителен Директор на АГКК имот с идентификатор 37856.501.1457/УПИ
Х-201/ е с площ 946 кв.м., имот с идентификатор 37856.501.1456/УПИ VI-201/
е с площ 1478кв.м., имот с идентификатор 37856.501.1455/УПИ XI-201/ е с
площ 820 кв.м. и имот с идентификатор 37856.501.1454/ УПИ V-201/ е с площ
1405 кв.м. В комбинирана скица №2, която е неразделна част от заключението
са отразени имоти с идентификатори 37856.501.1454, 37856.501.1455,
37856.501.1456 и 37856.501.1457, както и УПИ V, VI, X и Х1-201, кв.72 по
регулационния план от 1984год., които съгласно заключението се
припокриват напълно, с изключение на югозападния ъгъл на УПИ V-
201(която част няма отношение към спора).
От разпитаната пред РС свидетелка М. М. А. се установява, че
дворното място, представляващо УПИ V,VI, X, XI, е ползвано от А.К.А. и
Ц.К.А. и техния баща К.А.И.. Къщата, в която живее ищцата и стопанската
постройка в същия имот са построени от Ц.К.А. и са обитавани и ползвани от
него и семейството му, а брат му А.К.А. със своето семейство е останал да
стопанисва и обитава бащината си къща, в съседния имот. Свидетелката е
категорична, че всяко от семействата на двамата братя, спокойно и
безпрепятствено в продължение на много години е ползвало съответните
УПИ и построените в тях жилищни и др. сгради без вътрешни преграждения
между съседните имоти. Свидетелката установя, че не е имало никакви
спорове между семействата до 2016г., когато възникнал спор за преминаващи
6
през двата имота тръби, които пречели в имота на А. А.в да се изгради
самостоятелна порта за преминаване на лек автомобил.
От огледа и измерване на място, ВЛ инж.С. е установила, че в
имота на ответниците, с идентификатор 37856.501.1455(УПИ ХI-201) има
построена една жилищна сграда, отразена в кадастралната карта като сграда с
идентификатор 37856.501.1455.1, една лятна кухня отразена в кадастралната
карта като сграда с идентификатор 37856.501.1455.2, стопанска постройка на
западната имотна граница, отразена в кадастралната карта като сграда с
идентификатор 37856.501.1455.3, втора стопанска постройка на западната
имотна граница, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор
37856.501.1455.4 и постройка на допълващото застрояване отразена в
кадастралната карта като сграда с 37856.501.1455.5. В имота, върху който се
установява правото на собственост, с идентификатор 37856.501.1457 (УПИ Х-
201) има построена една жилищна сграда с лятна кухня отразени в
кадастралната карта като сграда с идентификатор 37856.501.1457.1, една
стопанска постройка в дъното на имота, навес и втора постройка на
допълващото застрояване, отразена в кадастралната карта като сграда с
идентификатор 37856.501.1457.2.Тази сграда е построена преди 1984г. и
попада в двата съседни имота.Същата е отразена в кадастралната карта, за
частта от нея попадаща в УПИ Х-201 като сграда с идентификатор
37856.501.1457.2, а за частта от нея попадаща в УПИ ХI-201 – като сграда с
идентификатор 37856.501.1455.5. Отразена е на схема №3 към заключението
на ВЛ/с черен контур/ като една сграда с общ покрив.
Свидетелката М. А. установява, че понастоящем стопанската
сграда, т.нар. навес се ползва и от ответниците, които нямат свой гараж, но
твърди, че ползването е предоставено безвъзмездно от семейството на Ц.А..
Спор относно собствеността върху имота наищцата не е имало до 2021г.,
когато ответниците завели иска за делба. Същото се установява и от
показанията на св. И.В.Б., както и че двамата братя са били в много добри
отношения и че са били уредили добродволно помежду си въпросите относно
собствеността върху отделните УПИ, които били разделени от ясно обособена
граница - отъпкана пътека, съществуваща и понастоящем. Свидетелят
установява, че къщата, в която живее С. А., както и стоп.постройка/гаража и
навеса/ са построени от Ц.А. и че ответницата М. А. ползва част от навеса, за
7
да си паркира колата. В този смисъл са и показанията на св. Ц.Й.В..
Свидетелят Т.П.Т. и св. Ю.Д.И. установяват, че освен да си вкарва колата,
ответницата М. ползва и две стаи до навеса, за да си държи зимнината, но не
установяват откога се ползват тези помещения.
От огледа на място, вещото лице е установило с помощта на
страните, че към настоящия момент ответниците М. А. и В. С. ползват
западната част от постройката на допълващото застрояване, построена в УПИ
Х(имот с идентификатор 37856.501.1457) и УПИ Х1(имот с идентификатор
37856.501.1455), и отразена на схемата с черен контур, като дължината на
всички ползвани от тях помещения е 10,80м., които от ляво надясно са както
следва: стая за живеене с площ 9,66кв.м., баня с площ 5,76 кв.м., склад с площ
20,48кв. и навес-гараж с площ 19,95кв.м., а ищцата ползва източната част от
тази постройка с обща дължина 11,95м., като в нея има обособена стая за
живеене и гаражи. Пред постройка, в източната част е изграден навес,
който се ползва за паркинг от ищцата С. А..Вещото лице посочва, че част от
навеса-гараж с площ 17,85 кв.м. попада в чертите на УПИ X (имот с
идентификатор 37856.501.1457). Според заключението, площта от тази
постройка, която попада в УПИ Х(имот с идентификатор 37856.501.1457) е 60
кв.м., а в УПИ УПИXI (имот с идентификатор 37856.501.1455) - 38 кв.м.
По отношение на имота с идентификатор 37856.501.1456 (УПИ
VI-201) е установено, че в него има постройка на допълващото застрояване,
отразена на схема №3 с червен контур, част от която е предназначена за
отглеждане на две понита, а останалата част са складове за инвентар.Строена
е през 1995г., след плана от 1984г. и поради тази причина не е нанесена в
него. Към датата на изготвяне на експертизата УПИ V-201 e незастроен.
Видно от заключението на вещото лице, поземлен имот с идентификатор
37856.501.1457, с площ 946 кв.м. е идентичен с УПИ X-201, кв.72 по плана на
с.************, а този с идентификатор 37856.501.1456 е идентичен с УПИ
VI-201, кв.72 по плана на с.************, като кадастралната граница между
имот с идентификатор 37856.501.1455 и този с идентификатор 37856.501.1457
съвпада с имотната граница на УПИ X-201 и УПИ XI-201. Според ВЛ всички
сгради в трите застроени имота са построени от Ц.К.А. преди 1984г. и са
нанесени в плана от 1984г.Само сградата в имот с идентификатор
37856.501.1456, която е строена през 1995г. не е нанесена в кадастралния
8
план.
За да уважи иска, Плевенски РС е приел, че ищцата и съпругът
Ц.К.А. са построили съвместно всички постройки, находящи се понастоящем
в имоти с идентификатор 37856.501.1457 и 37856.501.1456, със средства и
личен труд на семейството, съгласно установеното с помощта на свидетелски
показания. В мотивите е прието, че извършването на строителството и
осъществяването на фактическа власт върху него, когато са без правно
основание, обосновават владение на изградения обект и ако същото продължи
в срока по чл.79, ал.1 ЗС води до придобиване на собствеността по давност.
Действително, доколкото липсват данни за учредено право на строеж в
наследствения имот за построяването на тези сгради и липсва конкретно
основание за вписването на името на Ц.А. в разписния лист към
регулационния план от 1984год., като собственик на УПИ V, VI, X и Х1-201,
кв.72/идентични със сегашните 37856.501.1454, 37856.501.1455,
37856.501.1456 и 37856.501.1457/, наред с общия наследодател и негов баща
К.А.И., води до извода, че се касае се за оригинерно правното основание за
придобиване на право на собственост. В разписния лист от предходния
дворищно-регулационен план на селото от 1921г. имотите са се водили на
К.А.И. и В.Т.М., съгласно протокол/вероятно за съдебна делба/ от
12.02.1942г. и н.акт 56/1959г., но липсват други доказателства от този период.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
обосновано. Направените от районния съд фактически и правни изводи се
споделят от настоящата инстанция, като на основание чл.272 ГПК, съдът
препраща към мотивите на обжалваното решение. Обосновано и правилно,
първоинстанционният съд е приел, че след изграждането на жилищната
сграда (имот с идентификатор 37856.501.1457.1) през 1958г. Ц.А. и съпругата
му са заживели в имота, урегулиран впоследствие в УПИ VI-201 и УПИ X-
201, в кв.72 по плана от 1984г. на село ************ и непрекъснато и
необезпокоявано са го владели като свои в тези граници до смъртта на Ц.,
което владение е продължено от ищцата С. А. и след смъртта на съпруга до
завеждане на делото. Аргумент в тази насока е и приетото от съда, че съгл.
установеното от показанията на свидетелите М. М. А., И.В.Б. и Ц.Й.В., че
след смъртта на съпруга си, ищцата е демонстрирала поведение на
пълноправен собственик, отдавайки под наем на трети лица част от дворното
9
място УПИ VI-201 (имот с идент. № 37856.501.1456) за отглеждане на
понита. Убедително е установено в показанията на свидетелите, че братята
Ц.А. и А. А.в са уредили отношенията си по повод собствеността на
въпросните четири УПИ и до смъртта си всеки е стопанисвал и ползвал
собствените си имоти без спорове и без да нарушават ясно обособената
граница между тях, минаваща по регулационната такава между УПИ X-201 и
XI-201, която е била трасирана на място от утъпкана пътека. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че за имотите, за които не се спори, че са
останали в наследство от А.К.А. е бил издаден констативен нотариален акт, в
едно безспорно нотариално производство, в което страни са били двамата
братя и в което им е издадения титул за собственост само на УПИ V-201 и
УПИ XI-201, а не и на съседните два УПИ, които са били посочени като
граници, а за техен собственик – Ц.А..
Не са събрани доказателства, които да опровергават установеното
по делото, че ищцата и съпруга Ц. са манифестирали намерението си да
своят имота УПИ VI-201 и УПИ X-201, както спрямо брата на Ц. А., така и с
спрямо баща им К., поради което най-късно през 1994г. /през 1984г. е бил
нанесен в кадастъра спорния по делото обект с идентификатор
37856.501.1457.2/, е изтекъл изискуемия от закона 10-годишен давностен срок
за придобиване на имотите по давност от недобросъвестен владелец, като
няма спор, че през 1994г. ищцата и Ц.А. са били в брак. Правилно е и
отразеното в мотивите, че придобитите по време на брака на съпрузите
имущества - в случая построените в резултат на съвместен принос сгради,
съгласно разпоредбите на чл.13, ал.1 СК от 1968 г. и чл.19, ал.1 от СК от
1985г., по заварен брак, са общи на двамата съпрузи. При наличието на
такива убедителни доказателства относно наличието на фактическа власт и
намерението за своене на владените в изключително продължителен срок от
време недвижими имоти, обстоятелството на заплащаните за тях данъци е
косвено и не следва да бъде обсъждано, тъй като не може да доведе до изводи
различни от изложените.
При така установеното, правилна е констатацията на решаващия
съд, че ищцата е придобила право на собственост върху имотите – предмет на
делото, на основание давностно владение и на наследство/по отношение на
земята и ½ ид.ч. от сградите./ След изтичането на 10-годишния давностен
10
срок по чл.79, ал.1 ЗС още през 1994г. и при наличие на позоваване от страна
на ищцата, правните последици – придобиване на вещното право се зачитат
от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите
на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС, т.е от
1994г. ищцата и съпруга са придобили право на собственост, с всички
произтичащи от това правомощия, а след смъртта му и вписаните отказ от
наследство и договор за продажба на наследствени права-единствен
собственик остава ищцата С. А.. Съгласно т.1 и т.3 от Тълкувателно решение
№ 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, правото на
позоваване на придобивното основание по чл.79 от ЗС не е с оглед на
личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството му, поради което без съмнение ищцата е легитимирана да се
позове на него.
Неоснователно е възражението на ответниците, поддържано и
пред въззивния съд, че ползването на част от постройката за допълващо
застрояване от ответницата М. А. е основание да се оспорва правото на
собственост на ищцата върху обекта на собственост с идент. №
37856.501.1457.2., тъй като неосъществяването на непрекъснато владение на
своя имот, не води до изгубване на правото на собственост. То не се изгубва
докато друг не го придобие. Съгласно чл.77 от Закона за собствеността,
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона.В случая не се твърди, а и липсват
доказателства за завладяване от страна на наследниците на А. А.в на част от
спорната постройка от допълващото застрояване, през изискуемия от закона
10 годишен давностен срок, нито други способи за придобиване на
същата.Ето защо без значение за правото на собственост на ищцата върху
двата недвижими имота –предмет на делото, в това число и върху обект с
идент. № 37856.501.1457.2., е, че понастоящем възползвайки се от липсата на
ограда, ответниците ползват част от постройката. Впрочем тук е мястото да
се отбележи, че не е предмет на иска и на установяване на правото на
собственост върху обект с идент. № 37856.501.1455.5 от кадастралната карта,
който е в съседния имот с идент. № 37856.501.1455 и според ВЛ е неправилно
заснет.
Поради изложеното иска за собственост следва да се уважи изцяло
11
и като е сторил това, Плевенски РС е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени разноски в
полза на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение в размер на
580лв., съгласно списъка с разноските и договора за правна помощ с адв. Д..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 907
на Плевенски районен съд, постановено на 16.06.2022г. по гр.д. № 5300/2021г.
по описа на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. 273 ГПК М. С. А. с ЕГН
**********, адрес: гр.Плевен, ************ и В. А. С., с ЕГН **********,
адрес: гр.Плевен, ************, да заплатят на С. В. А., с ЕГН **********,
адрес: с.************, Плевенска област, ************ №43, сумата от
580лв. - деловодни разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12