Решение по дело №126/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260068
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20204310100126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                               

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Ловеч, 23.10.2020г.

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав  в публичното заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА 

при секретар МАРИЯ КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело 126  по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:  

евентуално съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, чл. 79 и чл.86 от ЗЗД;цена на исковете: 418,00 лв. :

Постъпила е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,Париж peг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева, против Н.Л.Т. , по която се излага, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-14537486 Т. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 11.08.2017 г., Т. е активирала, предоставената й от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България кредитната карта No CARD-14972379 , с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всяка транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и   Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква  задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че Т. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2017г. когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1139.19лева, принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника, отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава да не изпълнява, което поражда интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България да потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1139.19 лв., представляващо използваната главница в в размер на 390.12, както и договорна лихва от 01.12.2017 (първа пропусната вноска) до 06.07.2018 (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 0.00 лв. При условие че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че при условие на евентуалност, предявяват осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Т. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 27.96 / с думи/лв. за периода от 06.07.2018 (дата на изпращане на покана задоброволно изпълнение) до 11.12.2019 (дата на завеждане на дело). Твърди се още, че преди подаване на заявлението по чл.410 по ГПК са постъпили три плащания от длъжника: 17.08.2018г. - 480.00 лв., 17.10.2018г. - 60.00лв., 29.03.2019г. - 260.00лв. Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ответникът дължи на Дружеството следни-суми: Главница - 390.12; възнаградителна лихва - 0.00;       Законна лихва за забава - 27.96, или общо общо: 418.08 лева  като за събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България е предприе действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед изпълнение по чл. 410 от ГПКкъм Районен съд -гр. Ловеч. По частно гражданско дело №2505/2019г., е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК,„БНППарибаПърсънъл Файненс С.А.", клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок с петитум:

да се установи, че е налице вземане от страна на ищеца против ответника в размер на 390.12/триста и деветдесет лева и стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 0.00 лв./ нула лева / представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2017 до 06.07.2018; 27.96 / двадесет седем лева и 96 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД периода от 06.07.2018 до 11.12.2019, или общо дължима сума 418.08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност предявява и иск да се осъди  ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 390.12/триста и деветдесет лева и стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 0.00 лв./ нула лева / представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2017 до 06.07.2018; 27.96 / двадесе седем лева и 96 стотинки/лв., представляваща обезщетение за забава,на основание чл. 76 от ЗЗД периода от 06.07.2018 до 11.12.2019, или общо дължима сума 418.08 лв., ведно със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Моли да се осъди Т. да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25.00, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет лева/ лв. и съдебните разноски по настоящото  производство в размер на 25.00 - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв. Посочва се Банкова сметка, ***: IB AN: BG 12 BNPA 9440 1008 0081 11, BIC/***: BNPABGSX, БНП Париба СА. - клон София.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил  писмен  отговор вх. №2712/06.03.2019 г.

 С определение в закрито заседание по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е приел  като относими допустими  представените писмени доказателства изготвил е проекто – доклад и е насрочил съдебно заседание.

С молба 260822/15.09.2020г. , ищеца сочи, че ответника е признал задължението и е извършил преводи по тяхна банкова сметка, ***, но след подаване на заявлението и ИМ и напълно погасява задълженията си като следва да се има предвид, че това е след подаване на ИМ.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и заявява, че е платила малкия кредит дето е картата, била е безработна, но сега има договор и си плаща и големия кредит.

Съдът като съобрази  приетите по делото по съответния ред писмени доказателства: Копие на договор за кредит с номер PLUS-14537486,Приложение към Договора, за отпускане на револвиращ потребителски кредит;Последното месечно извлечение по кредитна карта No CARD-14972379;Обратна разписка - доказателство за предаване на кредитна карта;       Покана за доброволно изпълнение , посочени по – горе и ЧГД №2505/19г., списък с разноски, проекто – доклада по делото,  прие за установено следното:

   Нормата на чл.422 е процесуална норма, относима към заповедното производство , установяваща специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск и той включва : издадена ЗИ на ПЗ , надлежно осъществено възражение на длъжника  в преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, Разпореждане на съда с указание по чл.415, ал.1 от ГПК, предявяване на иск по чл.422 в законоустановения преклузивен срок.

 Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение и в срока по чл.415 ГПК е подаден иска.

          Разпределената доказателствена тежест изисква при така предявения положителен установителен иск, ищеца да докаже възникването и съществуването на спорното право, а ответника следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Първият следваше да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил заетата сума, което съдът, съобразявайки практиката на ОС – ЛОВЕЧ, му е указал изрично в разпореждането по чл.140 ГПК - да представи доказателства за превод на сумата .

            Лежащата върху ответната страна доказателствена тежест касае единствено факти, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право – например плащане каквото Т. твърди, че е извършила и е погасила напълно задължението си, което не се оспорва от кредитора. Но с оглед на липсана процесуални действия по предмета на делото от страна на последния, съдът е задължен да постанови решение при спазване на чл.237, ал.3 ГПК.

Затова и, въпреки признанието й на иска, не е приложил чл.237, ал.1 ГПК, тъй като:

неоспорването на договора за ППК, съгласно който е отпуснат кредит в размер на 4000,00 лева за потребителски нужди, при 60 погасителни вноски, всяка по 173,15 лева, по който в т.12 е посочена и възможността за издаване и ползване на КК с максимален кредитен лимит до 10 000, лева; както и на твърдението за издаването и използване на КК PLUS-14537486 с посочен лимит 1000,00 лева, представляващ револвиращ безсрочен потребителски кредит, предоставен от Кредитора за ползване посредством кредитна карта и плащането по втория са недостатъчни на съда да уважи един от двата иска.

Касае за два отделни договори.

В доклада си съдът е приел, че така претендираните суми не коренспондират с приложените доказателства, няма д-ва за усвояване на сумата по КК. Касае за реален, консенсуален договор, който не зависи от главния и затова е указал на ищеца да ангажира доказателства в тази връзка, но такива не са представени – реален превод на сумата 1000,00 лева на ответницата, доказващ усвояването на заетата й сума не е представен, от което следва извода за недоказване на получаването на заетата сума от нея. И на следващо място необходимо и с  оглед на отделянето на дължимото от сумата, получена и дължима и по потребителския паричен кредит от Т..

Приложението от 28.02.2017г. не е подписано от ответницата и според съда забележката на последаната му страница, че е съставено в съответствие с посочения ДК и е неразделна част от него е недостатъчна да се приеме,че е сключен договора за револвиращ кредит PLUS-14537486.  Аргумен за този извод  е чл.12 от ДППК , че може кредитора да представи за ползване КК, и то при определени условия, но не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Документа на стр.25 не е ясно към кой период се отнася въобще .

В заявлението се твърди,че договора за револвиращ потребителски кредит GARD – 14972379 e сключен на 11.08.2017г., което може да се обясни само с отпускането на заема на по – късен етап, след проверката на обслужването на ППК съгласно чл.12 , но и тази дата не се потвърди с конретни писмени доказателства, което категорично налага  извода за неустановяване на датата на предоставяне на сумата по револвиращия кредит, по кой договор е усвоена и какви са условията по него.

Не приема и ищцовото твърдението, че редовно е връчена поканата за доброволно изпълнение, тъй като на разписката за получаването й е посочено 27.07.2017г. , т.е период преди изготвянето й  -11.07.2018г.  като се има предвид,че последното плащане е посочено от ищеца да е извършено на 01.12.2017г.   

А и едва в установителния иск се твърди, че й е връчена покана за доброволно изпълнение и кога е настъпила предсрочната изискуемост, което е и от значение във връзка с допълнително предявените вземания – договорна лихва и обезщетенние за забава : периоди и размери.

При тези съображения предявените евентуално съединени искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неосонвателни и недоказани, а не поради плащане от страна на длъжника след завеждане на исковата молба.

По разноските:

Същите при този изход на спора следва да останат в тежест на ищцовата страна.

Воден от горните съображения ,съдът 

                                     

                                         Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“,Париж peг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева, против Н.Л.Т. ***, на осн. чл.415 и чл.422 ГПК във връзка с чл.79 във вр. с 240 и чл.86 ЗЗД , иск да се установи, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, с горните данни против втората в размер на 390.12/триста и деветдесет лева и стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 0.00 лв./ нула лева / представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2017 до 06.07.2018; 27.96 лева / двадесет седем лева и 96 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД периода от 06.07.2018 до 11.12.2019, или общо дължима сума 418.08 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане;

както и предявеният в условията на евентуалност иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, с горните данни,  против Н.Л.Т., с горните данни, да се осъди  втората, на осн. чл.79 във вр. с 240 и чл.86 ЗЗД, да им заплати  сумата в размер на 390.12 /триста и деветдесет лева и стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 0.00 лв./ нула лева / представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2017 до 06.07.2018; 27.96 / двадесе седем лева и 96 стотинки/лв., представляваща обезщетение за забава,на основание чл. 76 от ЗЗД периода от 06.07.2018 до 11.12.2019, или общо дължима сума 418.08 лв., ведно със законната лихва върху  главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ , на осн. чл.78,ал.1 ГПК претенцията на  „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“, с горните данни,  против Н.Л.Т., с горните данни, да им заплати и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 25.00, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет лева/ лв. и съдебните разноски по настоящото  производство в размер на 125.00 - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв., като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №2505/2019г. на ЛРС, за съобразяване. 

   

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: