РЕШЕНИЕ
№ 11682
гр. С., 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110101267 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от /фирма/, ЕИК ЕИК ***********, против /фирма/, ЕИК **********, с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
сумата от 336,09 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от
ищеца по силата на договор за имуществено застраховане, във връзка с настъпило на
20.05.2022 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба/09.01.2023/ до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.05.2022 г. в гр. С. е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ лек
автомобил „Нисан интерстар” с рег. № ********, и моторно превозно средство „Опел
Зафира”, с ДК № ******. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
моторно превозно средство „Опел Зафира”, с ДК № ******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована по силата на договор, сключен с ответното
дружество. Сочи, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размер на
979,20 лв., ведно с 25,00 лв. обичайни разноски. Твърди, че поканил ответника да
възстанови платеното обезщетение, но последният заплатил частично сумата в размер
на 643,11 лв. Ето защо искането е съдът да осъди ответното дружество, да заплати на
ищеца сумата от 336,09 лв., представляваща регресно вземане във връзка с изплатено
застраховтелно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /09.01.2023 г./ до окончателното плащане на сумата и направените в
производството разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва вината и противоправното действие на водача на
1
застрахования при него автомобил. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита същия за завишен и
несъответен на действително дължимия такъв относно претърпените вреди. Оспорва
исковата претенция за лихви като неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните и заключението на вещото лице по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Със /фирма/, ЕИК ***********, е сключен застрахователен договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт, за което е съставена застрахователна полица №
4704210250002311 от 07.10.2021 г., действаща към момента на настъпване на
процесното ПТП /20.05.2022 г./. По силата на сключения договор, застрахователят е
поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск относно лек автомобил „Нисан
Интерстар“, с рег. № ********.
По делото е приет констативен протокол за ПТП № 1727436/20.05.2022 г., от
който се установява, че на посочената дата, в с. ***********, общ.Т., на
ул.**********, е настъпило ПТП с участието на застрахован при ищеца автомобил
„Нисан Интерстар, с рег.№ ********, лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № ****** и
МПС № 3. В резултат на настъпилото ПТП на лек автомобил „Нисан Интерстар, с рег.
№ ******** са причинени следните щети: предно панорамно стъкло, задна броня, ляв
стоп и др., за което е направено отбелязване в съставения протокол за ПТП.
От възлагателното писмо до доверения автосервиз и направената калкулация по
щета се установява, че размерът на застрахователното обезщетение по процесната
щета, възлиза на сумата от 954,20 лв.
С покана по регресна претенция ищецът поканил ответника да възстанови сумата
в размер на 979,20 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски.
От приетото преводно нареждане от 31.08.2022 г. се установява, че на същата
дата ищцовото дружество е наредило плащане на сумата 954,20 лв. на доверения
автосервиз по процесната щета № 470421222230068.
В открито съдебно заседание, разпитаният по делото свидетел П. Г. Г.
установява, че си спомня за процесното ПТП. Изяснява, че бил треньор в ПФК
*********. Връщали се от състезание, но имало голямо задръстване в с. ***********.
Бил спрял автомобила, тъй като задръстването било повече от 1 км. Споделя още, че
бил в микробуса, когато друг автомобил го ударил отзад и вследствие на удара, ударил
главата си в прозореца на автомобила, който се пукнал. Твърди още, че от удара и
отзад вратата била изкривена. Посочва, че мястото на инцидента било посетено от
служители на МВР.
Изслушана е авто-техническата експертиза, от която е направено заключение, че
произшествието е настъпило на 20.05.2022 г. в с. *********** на ул.“Демокрация“ в
района на № 71. Събитието е настъпило между лек автомобил „Нисан Интерстар“ с
рег.№ ********, л. а. „Опел Зафира“ с ДК № ****** и МПС № 3. Съгласно
заключението на вещото щетите по лек автомобил „Нисан Интерстар“, с рег. №
********, от техническа гледна точка, без „челно стъкло“ са получени вследствие
реализираното ПТП. Към датата на инцидента лекият автомобил бил на 17 години, 4
месеца и 7 дни след пускането му в експлоатация. Направено е заключение, че
2
стойността за възстановяване на причинените щети, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 691,27 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
С определение от 28.04.2023 г. са приети за безспорни между страните следните
обстоятелства, че между ищцовото дружество и лицето управлявало посочения в
исковата молба автомобил, е имало сключен договор за застраховка "Булстрад Каско
Стандарт", както и че е изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета,
описана в исковата молба в размерите, посочени в нея, че ответното дружество е
заплатило, посочените в исковата молба суми на ищеца, като е извършено частично
плащане, не се спори, че процесната сума не е платена от ответника.
Между страните се спори относно размера на дължимото обезщетение за вреди,
настъпили в резултат от описаното в исковата молба ПТП.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл.
411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1.
Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от
дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на
вредата – противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към датата на
ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.
Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание
чл.411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са
възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС,
по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че при определяне
на обезщетението по чл.226 /отм./ от Кодекса за застраховането прилагането на
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение
№1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на Комисията за финансов надзор, не е
задължително. В разпоредбата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се
прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
Посочените норми, съпоставени със законоустановеното правило, че
обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира
приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз.
Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
3
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице.
Следователно, в настоящия случай регресното право на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди.
По делото е изслушана съдебно авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Д., по която е направено заключение, че нанесените вреди по автомобил
„Нисан Интерстар“, с рег. № ********, без позиция челно стъкло са вследствие на
реализираното на 20.05.2022 г. ПТП. Направено е заключение, че стойността на
вредите по средни пазарни цени е в размер на 691,27 лева към датата на ПТП.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че дължимото
застрахователно обезщетение за лек автомобил „Нисан Интерстар“, с рег. № ********
за вредите, настъпили в резултат от описаното в исковата молба ПТП е в размер на
691,27 лева.
По делото не се спори, че ответникът е платил на ищцовото дружество сумата в
размер на 643,11 лв., представляваща част от платеното застрахователно обезщетение.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и
обичайни разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 716,27 лв. От
тази сума следва да се приспадне сумата от 643, 11 лв., представляваща част от
претендираното застрахователно обезщетение, за което ищецът не оспорва, че е
погасено от ответника. Дължимият остатък възлиза на сумата от 73, 16 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се
уважи частично, като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцовото дружество сумата от 73,16 лв., представляваща непогасена част от
регресното вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ за вреди от процесното застрахователно събитие, като за разликата
над сумата от 73, 16 лв. до пълния предявен размер от 336,09 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Следва да се присъди и поисканата законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.01.2023 г., до
окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от
исковете в размер на 187,20 лв., платени държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозити за вещо лице и свидетел съгласно представения списък по чл.80 ГПК,
съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК
ответникът има право на част от направените от него разноски по делото за депозит за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 300 лева, които
съобразно отхвърлената част от исковете съдът изчислява общо в размер на 391,16 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. *****************, представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и
4
П. В. Д., да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. *************, чрез П. Ш. и И. Г., изпълнителни директори, на
основание чл. 411 КЗ, сумата от 73,16 лв. (седемдесет и три лева и 16 ст.),
представляваща неплатена част от обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
състояло се на 20.05.2022 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
09.01.2023 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 73, 16 лв. до пълния предявен размер от 336, 97 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, /фирма/, ЕИК **********,
представлявано от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. *************, да заплати на /фирма/, ЕИК ***********,
чрез П. Ш. и И. Г. изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. *********, сумата 187,20 лв. /сто осемдесет и седем лева и 20 ст./,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК, /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ********,
представлявано от изпълнителните директори П. Ш. и И. Г., да заплати на /фирма/,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***********,
представлявано С. Н. А. и П. В. Д., сумата 391,16 лв. /триста деветдесет и един лева и
16 ст./, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5