Решение по дело №1332/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1108
Дата: 27 октомври 2023 г. (в сила от 26 октомври 2023 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20232100501332
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1108
гр. Бургас, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501332 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР-Бургас,
ЕИК *********, с адрес гр. Бургас, ул.„Христо Ботев” № 46, чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Гергана Владимирова срещу
решение № 1557/11.07.2023 год. по гр.д.№1406/2023 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е отменена заповед № 251 з-364/23.01.2023 г.
на директора на ОДМВР-Бургас, с която на Й. Д. М., ЕГН ********** - с. о. в
група „******” към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна
полиция“ на ОДМВР Бургас, е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение” и е осъдена Областна дирекция на МВР-
Бургас, ЕИК *********, с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, да
заплати на Й. Д. М., ЕГН **********, сумата от 500 лв., представляваща
направените от нея разноски по делото, както и да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на
1
80 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Оспорени са решаващите изводи на съда относно липсата на вина за
извършване на деянието представляващо дисциплинарно нарушение. Сочи се,
че съдът не е отчел, че работодателят е наказал дисциплинарно ищцата
защото по представения пред нея неистински документ – свидетелство за
регистрация на автомобил, са били видими, създаващи съмнение в
достоверността му признаци, които тя е можела и е следвало да възприеме, но
поради небрежност не го е сторила. Не се отрича, че ищцата няма
специалните знания на експерт за да направи заключение дали представения й
документ е неистински, но се твърди, че разликите в цветовото изпълнение, в
шрифта и имитацията на водни знаци, са можели да бъдат установени от нея
без технически средства, с „просто око“, след което тя е трябвало да
предприеме регламентираните действия за сигнализиране и назначаване на
нарочна комисия при работодателя за установяване на истинността на
документа. Сочи се също, че за трудовите функции на длъжността заемана от
ищцата не е предвидена възможност за ползване на специални технически
средства и работодателят няма задължение да снабди работещите на тази
длъжност с такива средства. Твърди се, че в противоречие с ангажираните
доказателства съдът е приел неяснота относно момента на запознаване на
ищцата с персоналната й парола за достъп до вътрешната мрежа за пренос на
данни в МВР, като се сочи, че такава парола е необходима на ищцата за да
изпълнява основните си задължения във връзка с регистрация на
автомобилите, поради което тя й е предоставена от работодателя още при
заемане на длъжността „с. о.“. Сочи се, че с разпоредбата на чл.5, ал.3 от
Наредба № I-45/24.03.2000 год. за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях,
е вменено на звената на МВР при регистрация на МПС да извършват
необходимите проверки за идентификация на превозното средство, както и за
достоверността на представените документи, на данните на собственика,
произхода на превозното средство, техническата му изправност и неговото
комплектоване. Изложено е твърдение, че ищцата не е извършила
необходими действия по „идентификацията“ по смисъла на пар.2, т.8 от
Наредбата, при положение, че е имала достъп до всички информационни
2
системи, като достъпът се предполага и от това, че въвеждането на документа
от оператора става в информационната система, чрез компютърната
конфигурация, която операторът не би могъл да ползва без осигурен достъп.
Сочи се също, че достъпът до страницата „Информационна база данни за
различните видове документи DOCIS 2021“ е свободен и не изисква ползване
на парола. Въззивникът твърди, че е доказал, че неустановеното видимо
наличие на несъответствия в документа от ищцата, е извършено поради
проявена небрежност от нейна страна и е довело до приемане на неистинско
свидетелство за регистрация на автомобил, което е виновно нарушение на
трудовите задължения на ищцата. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
съдебните разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване,
както и на юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка съдебна
инстанция. Заявено е евентуално оспорване поради прекомерност, на размера
на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Й. Д.
М., чрез процесуален представител адв. Станко Кралев. Не се оспорва, че от
формална страна ищцата е допуснала описаното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, но се твърди, че не е налице вина от нейна страна.
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на районния съд, че при
приемането на представеното й неистинско свидетелство за регистрация на
МПС, поради липсата на специални технически средства на работното й
място, ищцата не е можела да установи тази неистинност с „просто око“, или
по друг начин, поради което извършвайки регистрацията не е действала
умишлено или небрежно. Оспорено е възражението на въззивника, че ищцата
е можела визуално да установи наличието на несъответствия в представения й
документ. Сочи се, че както тя, така и останалите служители не са
разполагали с образци на регистрационните документи, като служителите,
включително и тя, не са преминали каквито и да е обучения и специализации
в тази връзка. Сочи се също, че работодателят не е провел курсове за
обучаване на служителите, а познанията на ищцата в тази област са
придобити в резултат на личните й усилия. Сочи се, че именно цитираната от
във въззивната жалба Наредба № I-45/24.03.2000 год. предвижда при
проверките за идентификация да се използват технически методи и средства,
каквито работодателят не е осигурил. Сочи се, че установяването на
3
неистинност на документа е било обективно невъзможно за ищцата, поради
което не е налице виновно нарушение на трудовите й задължения. Направено
е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 от КТ.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказатателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.
С предявения иск от ищцата Й. Д. М. против Областна дирекция на
МВР-Бургас се иска да бъде отменена Заповед № 251з-364/23.01.2023 г. на
Директора на ОДМВР-Бургас, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”, с твърдение, че заповедта е
незаконосъобразна. В исковата молба се твърди, че като с. о. в група „******”
към сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция” на ОДМВР-
Бургас, ищцата не е била обучавана за разпознаване на преправяне или
интервенции върху документи, че не разполагала на работното си място с
необходимите технически средства за изследване на документите, че към
момента на нарушението не е била уведомена от работодателя за вътрешния
електронен сайт на „Пътна полиция“ с налични в него образци на
чуждестранни регистрационни документи и не и е било показано как да
работи с този сайт, поради което се твърди, че ищцата е била в обективна
невъзможност да констатира неистинския документ с „просто око“ и липсва
нейно виновно поведение, което да бъде санкционирано от работодателя с
налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че от заповедта не става ясна
точната правна квалификация на нарушението, евентуално, счита, че при
преценка на обстоятелствата при които е извършено нарушението и при
оценката на тежестта на наказанието, работодателят не е взел предвид, че в
4
случая не са настъпили вреди, че евентуалната вина е във формата на
небрежност, като не са отчетени изключително тежките условия, при които
ищцата полага труд ежедневно, стресът, на който е подложена,
изключителната натовареност и липсата на техническа обезпеченост.
С писмения си отговор ответникът оспорва предявеният иск. Твърди, че
са спазени всички изисквания на закона, че преди да наложи наказание на
ищцата е била назначена комисия, която е извършила задълбочена проверка и
е стигнала до извода за допуснато нарушение на трудовата дисциплина от
ищцата, като при определяне на наказанието са отчетени тежестта на
нарушението, последиците от него, формата на вината и останалите
релевантни обстоятелства. Твърди се, че проверката на достоверността на
представените документи е вменено като задължение на заеманата от ищцата
длъжност, като на представеното й неистинско свидетелство за регистрация,
тя с „просто око“ е можела да забележи разликите в цвета, шрифта и
имитацията на водни знаци. Сочи се, че ищцата разполага с образци на
регистрационни документи, тъй като има достъп до мрежата за пренос на
данни на вътрешен електронен сайт. Направено е искане за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на съдебните разноски.
От събраните по делото доказателства се установява, че със със заповед
№ 251 з-364/23.01.2023 г. на директора на ОДМВР-Бургас, връчена на
24.01.2023 год., на ищцата по делото Й. Д. М., ЕГН ********** работеща по
трудово правоотношение при ответника - с. о. в група „Р. о. на ППС и с.” към
сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-
Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”.
В заповедта са изложени обстоятелства относно това, че на наказващия
орган е била представена справка от 23.11.2022 год. с предварителни данни за
допуснати дисциплинарни нарушения от страна на ищцата и на други
работещи във ведомството лица, във връзка с което е била назначена
дисциплинарна проварка от комисия определена от работодателя.
Констатирано е, че при изпълнението на възложената работа във връзка с
обработката на заявление № 220769019193/20.05.2022 г., с което е извършена
първоначална регистрация в страната на лек автомобил, марка „Ланд Ровер“,
модел „Рейндж Ровер Суперчаргет“, ищцата е изпълнявала служебните си
5
задължения на работно място 3 /РМЗ/, ише № * съгласно график рег.№769р-
5653/2022г. Приела е документите изискуеми по чл.12а от Наредба № I-
45/24.03.2000г., а именно оригинал на свидетелство за регистрация
издадено от властите на Р. Италия с № DN 0812190, документ за
придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното
средство, декларация за придобиване на собствеността /приложение№2/,
документ за самоличност за физическо лице. Проверката за изрядността на
документите е документирано с изписването в заявление
№220769019193/20.05.2022г. име „М.“ в графата проверил документите, дата
20.05.2022г. и подпис. След запознаване на наказващия орган с финалния акт
на комисията и събраните материали е установено, че по заявление №
220769019193/20.05.2022 год. е извършена първоначална регистрация в
страната на лек автомобил, марка „Ланд Ровер“, модел „Рейндж Ровер
Суперчаргет“. Й. Д. М. е приела документите изискуеми по чл.12а от Наредба
№ 1-45 / 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
При изследване на архивираните документи, а именно - оригинал на
свидетелство за регистрация издадено от властите на Р. Италия с № DN
0812190 за лек автомобил марка „Ланд Ровер“, модел „Рейндж Ровер
Суперчаргет“, черен на цвят, с номер на paмa:SALWR2SE9NA200535,
регистриран в сектор ПП при ОДМВР-Бургас с рег.№ А2609РА се
установило, че същото е неистинско, видно от т.3 на заключението в
протокол №107/02.09.2022 г. за извършена експертиза по техническо
изследване на документи от сектор БНТЛ при ОДМВР-Бургас, за бланковия
номер № DN 0812190 на документа /CARTA DI CIRCOLAZIONE/. Посочено
е, че с направената от ищцата на дата 20.05.2022 год. заверка по заявление
№ 220769019193/20.05.2022 г., с което е извършена първоначална
регистрация в страната на лек автомобил, марка „Ланд Ровер“, модел
„Рейндж Ровер Суперчаргет“, като е приела за оригинално предоставеното
й неистинско свидетелство за регистрация издадено от властите на Р.
Италия с № DN 0812187 и изискеуми документи по чл.12а от Наредба № 1-
45/ 24.03.2000г., ищцата не е изпълнила в пълен обем трудовите си
задължения с което при условията на небрежност е нарушила трудовата
6
дисциплина съгласно чл.186 и във връзка чл.187, ал.1, т.3 от КТ -
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила и т.10 неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, от Кодекс на труда.
Посочени са нарушения на основни длъжности задължения съгласно
типовата длъжностна характеристика на длъжността заемана от ищцата
- в нарушение на на чл. 5, ал.3, т.1 и 2, във връзка с ал.5 от Наредба № 1-45
/24.03.2000г. и технологичния ред за работа на група „******“, при приема,
проверката и заверката на представените й документи, ищцата не е
установила наличието на несъответствия в предоставеното й неистинско
свидетелство за регистрация издадено от властите на Р. Италия с № DN
0812187, което е можела да установи поради разликите в цветовото
изпълнение, в шрифта и имитацията на водни знаци на представения
документа с оригиналния, като по този начин се е стигнало до
регистрация на автомобил въз основа на неистински документи и
неправилно е било дадено административно разрешение превозното
средство да участва в пътното движение. В заповедта е отразено, че
назначената комисия е констатирала заверка на неистински документи от
ищцата и при действията й по обработка на заявления за регистрацията на
автомобили: №210769022341/18.06.2021г. за извършена първоначална
регистрация в страната на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350
Д 4 МАТИК“ и № 210769032677/27.08.2021г. за извършена първоначална
регистрация в страната на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Колеос“, но
поради изтичане на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, тези
нарушения не са взети предвид в дисциплинарното производство. Посочено
е, че ищцата е била запозната със заповедта за извършване на проверка и с
другите предварително събрани доказателства в дисциплинарното
производство, като с връчената й покана с рег.№ 251р -1498/11.01.2023г. е
поискано предоставяне на писмен обяснения, каквито са депозирани от
ищцата. Установените обстоятелства относно извършеното нарушение на
трудовата дисциплина, формата на вината – по небрежност, писмените
обяснения на ищцата, неговата тежест, обстоятелствата при които е
извършено нарушението, данните за ищцата от кадровата справка, са
обсъдени в заповедта от работодателя, като релевантни за определяне на
дисциплинарното наказание.
7
Въззивният съд намира възраженията на ищцата срещу
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание изложени в
исковата молба, поддържани и пред настоящия съд с отговора на въззивната
жалба, за неоснователни.
Ищцата не оспорва описаните в заповедта фактически обстоятелства и,
че е допуснала регистрация на МПС в страната, въз основа на представено й
неистинско свидетелство за регистрация. Ищцата оспорва, че е проявила
небрежност с приемането, проверката и заверката на посоченото по-горе
неистинско свидетелство за регистрация с № DN 0812190 за лек автомобил
марка „Ланд Ровер“, модел „Рейндж Ровер Суперчаргет“. Възраженията на
ищцата в този смисъл почиват на твърдението, че е била в обективна
невъзможност да констатира неистинност на представеното и свидетелдство,
тъй като работодателят не я е обучил достатъчно за разпознаване на
неистински свидетелства за регистрация, работното й място не е било
оборудвано със специални технически средства, с които е можела да извърши
съответния контрол за истинност, като не са били налични и сравнителни
образци от документите.
Възраженията на ищцата не се споделят от настоящия съд.
Обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена от компетентен орган по чл.192 от КТ, при спазване на изискванията
по чл.193 и сл. от КТ относно предварителните обяснения на работника,
съдържанието на заповедта и сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания.
Дисциплинарните наказания се налагат при виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Обективната невъзможност за изпълнение на
трудовите задължения води до липса на вина и действително, изключва един
от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на
дисциплинарно нарушение, но в случая такава хипотеза не е налице, тъй като
не е установена твърдяната от ищцата обективна невъзможност при
изпълнение на трудовите й функции за констатиране на неистинността на
представения й при регистрацията на автомобила документ.
Както се твърди в исковата молба, ищцата е започнала работа при
ответника по трудово правоотношение на длъжността с. о. в група „Р. о. на
ППС и с.” към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“, от
8
2010 година, което сочи дългогодишен професионален опит за обработка на
регистрационни документи.
При запознаване от страна на съда с типовата длъжностна
характеристика за заеманата от ищцата длъжност по трудовото
правоотношение и технологичните правила за регистрационната дейност
извършвана от ищцата, се установява, че допуснатото нарушение е във връзка
с осъществяване на основната й трудова функция за проверка, обработката и
въвеждането на данни, като самите изисквания за заемане на длъжността
предполагат такава степен на професионална квалификация, която да
позволява на лицето, което я заема, да изпълнява възложените от
работодателя трудови функции в пълен обем. Както е посочено в
заповедта, в съответствие с ал.5 на чл.5 от Наредба № 1-45 /24.03.2000г.,
ищцата носи отговорност за достоверността на направените заверки.
Сред основните задължения описани в трудовата характеристика, са
работникът сам да повишава на професионалната си квалификация, да спазва
техническите и технологични правила, да познава нормативните изисквания,
включително по ЗДвП, правилата за приложението му, нормативната уредба
на Пътна полиция. Относно професионалните умения е предвидено,
работникът да познава основно изискванията регламентиращи деловодната
дейност, правилата и изискванията за работа с документи съдържащи
класифицирана информация и явни документи, а също - да познава основните
програмни продукти, с които работи. Ето защо, неинформираността на
ищцата относно възможностите на въведените в системата на работодателя
програмни продукти /в какъвто смисъл са свидетелските показания на
свидетелката Г./, до които длъжността заемана от нея предполага достъп, не
изключва задължението за качествено изпълнение на трудовите задължения.
В утвърдения технологичен ред за дейностите извършвани при
идентификация и регистрация на превозни средства в сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР-Бургас, с който ищцата е била запозната срещу подпис,
изрично е отразено, че регистрацията на ПС се извършва след
представяне на оригинални документи за регистрация и документи
установяващи собствеността, съгласно Наредба № 1-45 / 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
9
данни за регистрираните пътни превозни средства, при стриктро спазване на
ЗдвП, ППЗДвП и множество други законови и подзаконови нормативни
актове. В технологичните правила за регистрационната дейност извършвана
от ищцата е предвидено, че регистраторът на работно място РМ 3 прави
преглед на представеното свидетелство за регистрация за извършени
поправки в него, следи дали е отчислено в страната, която го е издала,
като е длъжен да познава свидетелствата, техните защитни и
отличителни белези. При установяване на нередности и при съмнение
относно истинността на представени документи, незабавно уведомява
съответния началник. /л.175 гръб/. Става ясно, че изискванията към ищцата
не включват извършване на експертизи, поради което не е било необходимо
ползване на специални технически средства. В случая различията на
представеното свидетелство за регистрация с оригинала са относно
защитните и отличителните му белези, които предвид основните
технологични изисквания за заеманата длъжност посочени по-горе, ищцата е
следвало да познава.
Съгласно чл.5, ал.3, т.2 и чл.5 от Наредба № 1-45 / 24.03.2000 г., при
регистрацията на лек автомобил марка „Ланд Ровер“, модел „Рейндж Ровер
Суперчаргет“, черен на цвят, с номер на paмa:SALWR2SE9NA200535, ищцата
е имала задължение да извърши проверка за достоверността на
представените документи и данните на собственика, като при заверяване на
документите за регистрация отговаря за правилното и точното им
попълване, както и за достоверността на направените заверки.
Изискването за съответното ниво на професионална квалификация е
към работника, а работодателят може само да му съдейства за повишаването
й, но дори в случаите, в които от страна на работодателя не са предприети
мерки за повишаване на квалификацията на работника, това не отменя
задълженията за изпълнение на възложените задачи според
квалификационните изисквания за длъжността. Ето защо и при проследяване
на задълженията на ищцата предвидени за изпълнение на трудовата й
функция, съдът намира, че като изискване за професионалната й
квалификация на заеманата длъжност е поставена и възможността, в случаите
на видими признаци на подправяне на документи, какъвто е настоящия, /тъй
като разликите в цвета на документа, шрифта и имитацията на воден знак са
видими/, без помощни и технически средства да разпознава неистинските
10
документи, необходими за извършване на регистрация на ПС /правозни
средства/. Този извод следва от цитираните по-горе нормативни и
ведомствени изисквания към трудовата дейност осъществявана от ищцата. Да
се приеме обратното, означава по недопустим начин, в противоречие с
регламентацията на регистрационната дейност на ПС възложена на ОДМВР,
да се неглижира необходимата за длъжността заемана от ищцата бдителност
и внимание, за недопускане на регистрация на МПС в противоречие със
законовите изисквания. Ето защо сочените от ищцата обстоятелства относно
това, че не е била специално обучена от работодателя, че не е разполагала с
технически средства за изследване на документи и със сравнителни образци,
не обосновават обективна невъзможност от нейна страна за цялостно и
качествено изпълнение на трудовите й задължения, поради което не сочат
липса на вина, и не са основание за освобождаване от дисциплинарна
отговорност при допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, посочени
по-горе и подробно описани в обжалваната заповед.
Не може да бъде споделено твърдението на ищцата, че от деянието й
представляващо нарушение на трудовата дисциплина, не са настъпили вреди
последици. Такива са настъпили и те също са посочени от работодателя в
заповедта - допусната е регистрация на автомобил въз основа на неистински
документи и по този начин неправилно е дадено административно
разрешение превозното средство да участва в пътното движение. Тези
негативни последици не са маловажни, а предвид обстоятелството, че се
отнасят за дейност извършвана и контролирана от държавата, имат
отрицателен обществен отзвук относно гарантирането на правната сигурност.
Доколкото допуснатото нарушение касае качеството на изпълнение на
основната трудова функция на ищцата, работеща в такова звено от държавния
сектор призван да съблюдава за спазване на реда и законността, съдът
намира, че тежестта на нарушението е правилно преценена от работодателя
при определяне на вида на наказанието. Обстоятелството, че деянието е при
условията на небрежност, а не на умисъл и това, че през годините ищцата е
получавала парични награди, са отчетени от работодателя за неналагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид горното, съдът намира обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата за законосъобразна, като съобразена с
11
всички изисквания на закона, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил неправилно решение – при неправилно прилагане на
материалния закон – чл.192 и сл. от КТ, което следва да бъде отменено от
въззивния съд, а спорът – решен по същество с отхвърляне на
предявения иск.
С оглед изхода от делото в полза на ответника и в тежест на ищцата
следва да се присъдят разноските по представения списък – юрисконсултско
възнаграждение определено от съда на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в размер на
общо 200 лв. – по 100 лв. за всяка от двете съдени инстанции и 40 лв. –
платена държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1557/11.07.2023 год. по гр.д.№1406/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд.
ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. Д. М., ЕГН ********** срещу Областна
дирекция на МВР-Бургас, ЕИК *********, с адрес гр. Бургас, ул.„Христо
Ботев” № 46, за отмяна на заповед № 251 з-364/23.01.2023 г. на директора на
ОДМВР-Бургас, с която на Й. Д. М., ЕГН ********** - с. о. в група „******”
към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР
Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение”
ОСЪЖДА Й. Д. М., ЕГН ********** с адрес по месторабота: гр.Бургас,
ул.“Янко Комитов“ №34 да заплати на Областна дирекция на МВР-Бургас,
ЕИК *********, с адрес гр. Бургас, ул.„Христо Ботев” № 46, съдебни
разноски за двете съдебни инстанции както следва: юрисконсултско
възнаграждение определено от съда на осн. чл.78, ал.8 от ГПК в размер на
общо 200 лв. /двеста лева/– по 100 лв. за всяка от двете съдебни инстанции и
40 лв. /четиридесет лева/–платена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13