Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………/08.10.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия М. ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 6948 по описа за 2019 година, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 29096/2018 г. на СРС, 35 състав,
е осъдено
„1.ч." ЕООД, да заплати поотделно на Р.Б.П. и М.Б.В.
по предявените от всеки от тях иск с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на всеки едни по сумата от 4000
лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
от публикации във вестник „24 часа" от 06.05.2017г., 12.05.2017г.,
15.09.2017г. и 27.03.2017г. и публикация във вестник „168 часа" от 12-18
май 2017г., издавани от ответното дружество, ведно със законната лихва от
09.05.2018г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и по 512.50 лв. разноски,
съразмерно на уважената част на исковете, като са отхвърлени исковете на всеки
от ищците за разликата над уважената част от 4000 лв. пълния предявен размер от
по 20000 лв. от всеки един от тях като неоснователен и недоказан. Сътоветно с решението са осъдени ищците да заплатят на
ответника общо 75 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението
е обжалвано частично от двете страни по спора.
Ответникът „1.ч." ЕООД чрез
пълномощник адв.Н.К. обжалва решението в частите, в
които са били частично уважени исковете до размер от по 4000лв. за всеки ищец сcс законната лихва. Излагат се доводи за
неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, необоснованост
поради неправилна и непълна преценка на събраните по делото доказателства, за липсата
на установяване ищците да са търпели вредиq също и за несправедливо относно
размера на обезщетението. Намира, че първоинстанционният
съд не е оценил в съвкупност събраните доказателства, и конкретно не е обсъдил
съдържанието на представените в препис съдебни решения по споровете на ищците с
трети лица, не е съобразил, че случая с имота в гр.София, е от обществено
значение и ищците като публични личности следва да търпят търпят критика с
по-висок праг на поносимост в сравнение с другите
членове на обществото. Оспорват изводите на съда, че е установено по делото противоправно поведение от лица, за които ответникът
отговаря, като възразява, че работещите по статиите журналисти са извършили добросъбестна проверка на фактите поне от два източника и
от нея е следвал извод, че презумпцията за виновност е оборена, а също и че поведението
на самите ищци е неправомерно, след като игнорират влязло в сила решение на ВКС,
с което правата им върху същия имот вече са били отречени съгласно последното
по време решение на Апелативен съд-София.
Възразяват употребените изразни средства в процесните
публикации да са обидни или клеветнически, тъй като са съответни на противоправното поведение на ищците и са съобразени с
критериите за свобода на изразяване, която е приложима, дори когато обижда,
шокира, разстройва ищците. Счита употребените изрази да не представляват обидна
квалификация и клеветническа информация, а критика, артистично метафорично
изразяване с цел обществото да узнае и да разбере, и да се защити в случая по-
висш интерес-този на обществото, отколкото личния интерес на публична личност
да не бъде подлаган на критика. Счита, че оценки и мнения не подлежат на
преценка за верност или неверност, а и в слечая били
основани на истинни факти. Моли да се отмени решението в обжалваните част и исковете
да се отхвърлят изцяло, претендира и
разноските по делото.
Въззиваемите страни по тази жалба- ищците Р.Б.П. и М.Б.В. чрез пълномощници адв.И.А.
и адв.М.М., оспорват жалбата с писмен отговор с доводите, че решението в
обжалваните от ответника части не страда от сочените в жалбата пороци. Възразяват по делото да е
установено противоправно поведение на ищците. Поддържат, че използвания израз „алчен“ е
обиден, а другите изрази в процесните публикации („присвоили“, „да се опитват да присвоят чужд имот“, да „заграбят“ чужди
имоти, „фиктивни продажби“) са позорящи ищците тъй като
внушават и уличават ищците в извършване на противоправно
деяние, притежават качеството „позорност“ и
накърняват честта и достойнството им, предвид и липсата на доказателства срещу
ищците да се водят наказателни производства в съдебна, респективно досъдебна
фаза по повод на твърденията за „присвояване“, респективно „опит за
присвояване“, „заграбване“, „фиктивни препродажби“. Оспорват по делото да е
доказано от ответника извършване на добросъвестна журналистическа проверка, тъй
като се установило извършване на проверка само в публично достъпни актове на
съда, но не и от втори източник- от прокуратурата, като намира доказването на
такава информация, като получена от прокуратурата, да не става със свидетелски
показания, че отказът на ответника да се възползва от издаденото му съдебно
удостоверение за снабдяване с данни от СГП за преписка по сигнал срещу ищшците правилно е приет от съда като непровеждане на
добросъвестно журналистическо разследване, че позоваването за първи път с въззивната жалба на нов факт-проверка с информация,
получена от двама анонимни прокурори, за преклудиран.
Поддържат, че по делото е доказано
настъпването на вреди за всеки от ищците от публикуването на процесните статии, че липсват доказателства за съпричиняване на вредата от страна на ищците, че
определеният размер на обезщетението не само не е завишен, а е и несправедливо
намален от съда, като финансовото сътояние на
издателите на печатни издания няма отношение към този размер. Молят жалбата на
ответника да не се уважава.
От страна на двамата ищци, чрез пълномощници адв.И.А. и адв.М.М., са подадени в срок насрещни въззивни
жалби /в обща като документ жалба/ срещу
първоинстанционното решение в частите, в които исковете
на Р.Б.П. и на М.Б.В. са отхвърлени за разликата над уважената част от 4 000
лв. до размер на предявения иск от 10 000 лв. за всеки от двамата ищци, като
несъобразено с чл.52 от ЗЗД и с всички конкретни съществуващи обстоятелства,
които влияят върху определяне на размера на обезщетението. Считат, че макар
съдът да е приел, че се касае за пет различни публикации в две печатни издания,
не е отчел сравнително дългия период на публикуване на статиите, съдържащи
клеветнически твърдения и обидни квалификации, както и тяхната многобройност,
при което са налице извършване на множество деликти в
продължителен период от време, което влияе върху размера на обезщетението.
Поддържа, че е установено с показанията на двамата свидетели Л.Р. и Л.М.негативното
въздействие на публикациите върху психиката на ищците, и ескалирането на това
негативно въздействие върху ищцата М.В. със затварянето й в дома и отказа да
отговаря на телефонни позвънявания, а спрямо ищеца Р.П. че не е отчетено
публикуване на снимката му с част от процесните
публикации , с което е бил свързан с тези публикации, и е бил разрушен градения
в годините безупречен професионален авторитет, вкл. и на публична личност през
1992 г., и цялостното отражение на това върху него, с оглед и напредналата му
възраст. Ето защо молят да се завиши определеното обезщетение на всеки ищец от
4000 лв. на 10 000 лв., като се осъди ответника да плати на всеки ищец по
още 6000 лв. обезщетение за претърпените от тях вреди, предмет на исковете им.
Претендират и разноски.
Въззиваемата страна по насрещните жалби на ищците - ответникът „1.ч."
ЕООД, чрез пълномощник адв.Н.К., оспорва същите, като
възразява, че определеният от първоинстанционния съд размер
на обезщетение за всеки от ищците е съобразен със закона-чл.52 от ЗЗД, съдебната
практика, вкл. и установената с решения на съдилища, вкл. и ВКС по г.д.№
4704/2014 г., ІV г.о. доминация на моралното овъзмездяване на пострадалия от факта на признаване противоправност на деянието над репарационния ефект на
присъденото обезщетение. Счита, че размерът на обезщетението, определено от първоинстанционния съд, да е справедлив, съобразен със социално
икономическите условия и стандарта на живот, и риска да се фалират издателства
чрез съд като косвена цензура в нарушение на чл.40, ал.1 от Конституцията.
Поддържа, че чрез броя на статиите и продължителния период на проследяване
споровете на ищците, особено за самосрутващия се имот
в София, журналистите са демонстрирали именно добросъвестна журналистическа
проверка. Оспорва негативните емоции на ищците да са причинени само от процесните публикации, като намира връзка с тях и от
загубата на водените дела. Намира за несправедливо ищците да получават като
обезщетение пари в размер, равен на едногодишната заплата на журналист, за това
че пострадалия се е затворили в къщи и
не желае да общува, при липсата на доказателства по делото за отрицателни
здравословни последици.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а
в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенции на всеки
от двамата ищци за обезщетение за неимуществени вреди от противоправно
поведение, осъществено от ответника с изготвянето и публикуването на посочените
в исковата молба публикации в печатни произведения.
В частите, в които
исковете на всеки от ищците за обезщетение за неимуществени вреди над
10 000 лв. до начално предявените размери от по 20 000 лв., са били
отхвърлени, решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка по допустимост и правилност.
В хода на
производството пред въззивния съд е починал ищецът Р.Б.П.,
и е заместен от законните си правоприемници-наследници съпруга И.-М.Л.П. и деца Б.Р.П. и М.Р.М.,
като и тримата за направили изявления до съда, че желаят да встъпят в правата
на наследодателя си и да участват в делото.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на събраните и неоспорени
приетите по делото писмени доказателства и свидетелски показания, относно
наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди,
причинени на всеки от ищците М.В. и Р.П., от незаконосъобразно поведение на лица, на които ответникът като издател е
възложил работа по изготвяне и публикуване на
печатните материали, които са предмет на исковете-пет публикации. Приел
е, че използването на квалификацията „алчен“ , макар и да представлява оценка
/мнение/, което не подлежи на проверка за вярност, е обидно и надхвърля поставеното в чл.39 ал.2 от Конституцията ограничение, защото накърнява доброто име на ищците и е
осъществено по начин, отразяващ се негативно върху персоналното упражняване на
правото на зачитане на личния живот. Приел е още, че използването в печатните
произведения, посочени в исковата молба, изрази „присвоили", опитват да
„присвоят чужд имот", да „заграбят" чужди имоти, „фиктивни
препродажби"., са твърдения за факти, а не мнение или оценка, които не са
нито обществено приемливи, нито допустими от гледна точка на морала и закона,
доколкото внушават и уличават ищците в извършване на противоправно
деяние, т. е. обективно притежават качеството „позорност"
защото накърняват честта и достойнството им, като е счел, че употребата на
глагола „присвоявам" вместо „придобивам", има не само в смислов, но и
в юридически аспект ефект да внуши наличието на противоправно
деяние, което ответникът не е установи по делото. Наред с това са изложени и
съображения, основани и на в чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБългария,
на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС , и на цитирани актове на ВКС по правилното приложение
на закона, че неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва
да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи, поне от два
независими източника според обичайната практика, за да се освободи от отговорност
за вреди, ако се докаже, че фактите не са верни. А в случая е приел, че ответникът
не е доказал да е извършил проверка извън тази в публични актове на съда, и в
частност да е извършил проучване в
прокуратурата за проверки спрямо ищеца Р.П.
и др. лица по случаите, описани в
публикациите, предмет на иска. Направен е въз основа на това краен извод, че с процесните 5 публикации, от които четири във в-к 24 часа и
една във в-к 168 часа, на които издател е ответника, са накърнени по недопустим
начин доброто име, честта и достойнството на ищците, с използването на обиден
израз и разгласяване на позорящи обстоятелства, които не се установява да са
верни. Приел е още, че е установена и причинена неимуществена вреда на всеки от
ищците от публикуване на тези 5 материала,
а именно повлияване на ищците негативно в личен и социален план: разстройване на ищцата В., отказ да вдига
телефона и да излиза от къщи, избягване на срещи с хора, чувство на яд,
унижение и омерзение при ищеца П., гневност, затваряне вкъщи и отказ да контактува с други, като е
отчетено и приписване с публикациите на престъпление по НК, каквото значение
има думата „присвояване“. Прието е, че сумата от 4000 лв. за всеки ищец се
явява справедливо обезщетение за причинените вреди, предвид и обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, като сумата е
присъдена и със законната лихва от
датата на исковата молба до плащането.
Изложените от първоинстанционния
съд с решението в обжалваните от ответника части, фактически и правни изводи въззивният съд
споделя, с изключение на преценката справедливия размер на обезщетението по
чл.52 от ЗЗД да е само 4000 лв. за всеки
ищец, и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното, които
приема като свои мотиви. Във въззивното
производство е ангажиран като ново
доказателство определение на ВКС от
21.05.2021 г. по гр.д.№ 4599/2018 г. При съвкупната преценка на всички събрани
доказателства, въззивният съд намира, че не се налага
промяна във фактическите и правни изводи, направени от първоинстанционния
съд в обжалваните части на решението, в които е прието, че е налице противоправно поведение на лица, за които ответникът
отговаря, от това противоправно поведение на ищците е
причинена неимуществена вреда, която подлежи на обезщетяване. При извършената въззивна проверка не се установи нарушение на императивни
материално правни норми.
В допълнение и по
повод оплакванията с въззивната жалба на ответника, възивният съд намира следното: Изложеното в процесните пет печатни материала, публикувани във в-к „24 часа" от 06.05.2017г., 12.05.2017г.,
15.09.2017г. и 27.03.2018г. и в-к „168
часа" от 12-18 май 2017 г., със заглавия съответно „Съдът пресече опит на
наследниците на ген. Р.П. да заграбят държавни имоти за
милиони", „Алчни реститути газят решение, за да присвоят чужд имот в центъра
на София", „Съдът пресече опит на реститути да присвоят имот в центъра на София", „Отчаян
опит на реститута Р.П. - внук да присвои чужд
имот", „Съдът пресече опит на
наследниците на ген. Р.П. да заграбят държавни имоти за милиони", и
използвани в тези публикации твърдения в отделни изречения или части от тях, за
осъществяване от ищците опити за „отмъкнат имоти за десетки милиони от държавата,
общините и частните собственици, като използват различни схеми“, „Схема със „случайно" открито завещание,
констативен нотариален акт за собственост, въпреки решение на съда и фиктивна
препродажба, са използвали тримата внуци на ген. Р.П. при опит да завземат
апетитен парцел на бул. „*******в центъра на София, който не е техен, „Реститутите Р.П., Е.Ш.и М.В. логично загубиха делото за
имот на бул. „*******, който се опитаха да присвоят чрез измамни схеми“, „присвои
чужд имот", „незаконно завзели", „неправомерно завземане на апетитния
парцел", „Докато от магистратите се очаква да постановят справедливо
решение, за да се реши сагата с имота, от прокуратурата също имат поле за
действие, защото има достатъчно данни за проверка на действията на наследниците
на генерал Р.П. при опитите за неправомерно завземане на апетитния
парцел.", изпълват фактическия състав на деликт
по смисъла на чл.45 от ЗЗД, независимо от факта, че друга част от твърденията в
тези публикации- за наличие на съдебни дела между Р.П., Е.Ш.и М.В. от една страна, и трети лица,
от друга, за право на съсобственост върху недвижим имот в гр.София, са верни.
Използването на епитета „алчен“ - в случая с израза „Алчни реститути“ е само по себе си обидно, доколкото
определението на един човек като алчен според общоприетото разбиране на това
определение, има негативно съдържание, при което с него се засяга честта и
достойнството на адресата и се обективира това
определение в публикацията именно с такава цел.
Неоснователно ответникът-въззивник
се позовава на свободата на словото и на превеса на обществения интерес над
личния, особено при публични личности, когато се разглежда значим за обществото
въпрос и правото на свободна журналистическа критика към негативни явления. Правото
по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/ и чл. 10, § 1 ЕКЗПЧОС да се изразява мнение и
разпространяването му чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение
или по друг начин, има граници, и те са очертани до предела, до който се засяга честта или
достойнството на другиго – така с Решение № 21/14.11.1996 г. на КС на РБ по конст. дело № 19/96 г., което е основополагащо за правата
по чл.39, чл.40 и чл.41 от КРБ . Журналистите не могат да използват правото на
свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди, а следва да ограничат
критиките си към негативни според тях събития до границите, визирани в чл. 39,
ал. 2 от КРБ, независимо дали критикуваната личност е публично известна, в
противен случай носят отговорност за
причинените вреди от преминаване на тази граница. В този смисъл са постановени
множество решения на съдилищата, вкл. и решения на ВКС, по правилното
приложение на закона, част от които са и цитирани в обжалваното решение, и
които правни съждения настоящия въззивен състав
споделя. В случая използването на епитета „алчни“ за характеризиране на ищците,
не цели да засили посланието в статията от 12.05.2017 г. във в-к „24 часа“, а в
контекста на изложеното в нея и във
предишната статия от 06.05.2017г. отново във в-к „24 часа", насочващи към присвояване на
чужди имоти, се счита не просто за критика, за артистично метафорично
изразяване с цел обществото да узнае и да разбере, както се сочи във въззивната жалба на ответника, а представлява прякото злепоставяне на ищците
сред обществото, и уронва честта им.
Използваните в процесните
пет публикации други изрази, отнасящи се към твърдения за присвояване на чужди
имоти, и за измамни действия, посочени по-горе, като твърдения за факти,
подлежат на проверка за правилност, като журналистът, респ. възложителят на
работата му /издателят/ се освобождава от отговорност, дори и да се установи,
че изнесените твърдения не са верни, ако е положил добросъвестно усилия да
установи фактите от поне два независими източника на информация.
Установено е по делото от приетите копия то съдебни актове по дела с
участието на ищците, че ищците Р.П./починал
в хода на делото/ и М.В., заедно със своята починала сестра Е.Ш., са имали
съдебен спор с трето лице-„С.“ ЕООД, който е приключил с влязло в сила касационно
решение решение на ВКС 16.07.2008 г. по гр.д.№ 9827/2005 г. на СРС, с което
тримата са осъдени да предадат на дружеството владението върху 65,76% ид.ч. от дворно място с масивна постройка в гр.София, бул.********,
по иск за собственост. Искането на ищците по това дело за отмяна на влязлото в
сила решение поради новооткрито завещание от наследодателя им, е оставено без
разглеждане от ВКС с определение от 6.12.2012 г. по гр.д.№ 891/2012 г.,
потвърдено с окончателно определение на друг състав на ВКС 07.05.2013 г., по причина, че ответната
страна по молбата за отмяна – дружеството-страна по делото за собственост, е
заличено от Търговския регистър след производство по несъстоятелност, и
липсва правен субект.
След тях по време, е постановено решение в сила от 22.06.2015 г. на ВКС
гр.д.№ 5098/2013 г., с което е отменено решение на Апелативен съд-Пловдив по гр.д.№ 934/2012 г., в частта,
в която общината е осъдена да предаде на същите ищци по делото Р.П., М.В. и Е.Ш./ според абревиатурата на
имената/, владението на описания в решението недв. имот,
и е отхвърлен иска за ревандикация на този нед. имот,
по съображения, че имотът е бил публична държавна собственост към влизане в
сила на ЗВСОНИ през 1992 г., а не както
е приел обратното апелативния съд, при
което имотът не подлежи на реституция и не е станал собственост на ищците по
това дело по реституция.
През 2014 г. в СГС е образувано гр.д.№ 16344/2014 г. по отрицателен установителен иск за собственост от дружество „Г.И.Г“ ООД/
инициали/ срещу Р.П., М.В. и Е.Ш.и Р.К./с
инициали/ за установяване, че ответниците не са
собственици на 65,76% ид.ч. от дворно място идентиф-р 68134.405.13 и от масивната постройка в него, находящ се в гр.София, бул.********, който имот е на ищеца,
който го е придобил от „С.“ ЕООД по постановление за възлагане след публична
продан от 22.03.2006 г. Решението на първата инстанция по това дело- на СГС, е
постановено на 18.08.2017 г., т.е. по
време след публикуване на първите 4 от общо 5 статии, предмет на
исковете по настоящето дело. Възраженията по отговора на исковата молба и
събраните гласни доказателства, сочат, че при подготвянето на тези статии, един
от журналистите, натоварен с проверка на съдебните дела- свид.
К.К., е
използвал като източник на информация справка в електронните системи на
СГС и на ВКС, в които можело да се прави справка какви дела има между
определени лица ако се знае ЕГН на лицата, които справки били достатъчно
обстоятелствени с посочени инициали, номера. Установява се още, че в полза на Р.П.,
М.В. и Е.Ш.е издаден констативен нотариален акт № 130/08.08.2013 г. на нотариус
с рег. № 269 при НК, вписан в Службата по вписванията, с който тримата са
признати за собственици на целия недв. имот в
гр.София, бул.******** и масивната постройка в него. Свидетелят К. сочи, че има
информация, че около 30-33 % от имота в София на бул. Дондуков, е на тримата като
наследници на ген. П., а останалата част е на частна фирма. В последствие с
н.а. № 77/06.06.2014 г. Р.П., М.В. и Е.Ш.са
продали на Р.К.65,76% ид.ч. от същото това дворно
място и от масивната постройка в него, като в хода на образуваното гр.д.№ 16344/2014
г. , по което те четиримата са ответници, се бранят с
възраженията, че е налице завещание от наследодателя на първите трима, което е
станало известно след влизане в сила на решението по ВКС 16.07.2008 г. по
гр.д.№ 9827/2005 г. на СРС, и че е придобит имота по давност от ответниците.
Изложеното сочи, че по време на публикуване на първите 4 публикации във
в-к 24 часа от 06.05.2017г., 12.05.2017г., и 27.03.2017г. и в-к „168 часа" от 12-18 май 2017г., все още
е бил висящ пред съда спора дали новооткритото завещание е основание за
преодоляване силата на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 9827/2005 г. на
СРС-което отрича правото на собственост на тримата върху 65,76% ид.ч. от
имота на бул.******** в София, не е било постановено решението дори на първата
инстанция по този въпрос, както и че по отношение на имота предмет на делото на
Апелативен съд-Пловдив, е отречено правото на собственост по реституция на
наследниците на ген.Р.П., но поради статута на имота-публична собственост, без
да има данни в приетия по делото препис от решението на ВКС по това дело да е
установено каквото и да е противоправно поведение на ищците по отношение на този
имот. Постановените решения на СГС, АС-София и на ВКС по гр.д.№ 16344/2014 г. също
не съдържат данни за установени измамливи действия по смисъла на ЗЗД, нито
такива за присвояване или измама по смисъла на НК, нито за злоупотреба с права
от Р.П. и М.В.. Предвид изложеното въззивният
съд приема, както е приел и първоинстанционния съд, че не се установява в настоящия
процес ищците Р.П. и М.В. да са извършили противоправно
поведение, покриващо състава на присвояване или измама по смисъла на НК,
каквото внушение е направеното с процесните 5 статии.
Водените съдебни дела по граждански спор, посочени по-горе, също не могат да
обосноват такъв извод, нито такъв извод следва от издаването в полза на Р.П., М.В.
и Е.Ш.на констативен нот. акт за целия имот на бул.********
в гр.София и последващото продаване на ид.ч. от имота на Р. К., доколкото едва с приключване на
гр.д.№16344/2014 г., станало с определението на ВКС от 21.05.2019 г., е
отречена възможността р.П. и М.В. да имат права по силата на новооткрито
завещание и по давност. Не се установи и извършването на измамни действия по
смисъла на гражданския закон-ЗЗД, защото такива факти не са били предмет на
разглеждане в горепосочените граждански дела. Не се доказа от ответника спрямо
ищците Р.П. и М.В. да е извършвана в прокуратурата проверка или разследване /двете
понятия определят различни производства по
НПК/ за престъпления присвояване или измама, каквито твърдение се съдържат в процесната публикация във в-к 24 часа от 12.05.2017 г. Фактът
на извършвана във прокуратурата проверка по реда на НПК, за каквато се сочи в
горната публикация, остава недоказан, респ. остава и недоказано усилието на
ответника в настоящия процес да докаже добросъвестност при извършване на
проверка в прокуратурата за нея. В отговора на исковата молба ответникът не
сочи да е правена проверка в прокуратурата от някой от журналистите, работили
по публикациите, а само че е правена проверка в съда и разговор в купувача Р. К.-последното
не се установи по делото, а свидетелят А.М.установява, че тя самата като един
от работещите по публикациите журналисти, е правила проучване в прокуратурата-
в пресцентровете, от където й отговорили, че има
проверки. Допуснатото на ответника доказателство по реда на чл.186 от ГПК за
установяване дали в прокуратурата-СГП, има водена проверка срещу настоящите
начални ищци за престъпление свързано с имота на бул.Дондуков в София, е
останало несъбрано поради пасивното поведение на ответника. Едва с въззивната жалба ответникът въвежда в процеса нови обстоятелства-сдобиване с
информация за проверка в прокуратурата чрез прокурори, желаещи да останат
анонимни, които нови твърдения въззивният съд не
обсъжда като преклудирани и при липсата на твърдение
от тази страна за предпоставката по чл.266, ал.2, т.1 от ГПК-пречка да заяви
това обстоятелство по-рано. Съдът в настоящия спор, не е компетентен да се
произнася инцидентно за наличието на измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД,
доколкото право на това има само страна по сделка, която се сочи да е сключена
при измама, и то по исков път, нито е компетентен да се произнася дали е налице престъпление измама
или присвояване по смисъла на НК.
Предвид и тези допълнително
изложени от въззивния съд съображения, ответникът не
може да се освободи от отговорност за осъщественото противоправно
поведение, с което в поредица от публикации – пет на брой, са използвани обидни и клеветящи изрази, чрез
които се поддържа постоянно линия на внушение за извършвани от Р.П. и М.В. противоправни
действия вкл. и престъпление, които не бяха доказано по делото. Ето защо
ответникът носи гаранционно-обезпечителната отговорност да обезщети ищците, ако
от това противоправно поведение за тях са произлезли
вреди. Въззивният съд съобрази и факта, че ищците М.В.
и Р.П. не са били публични личности /заеманата от Р.П. длъжност зам.министър е
много отдалечена във времето-1992 г./, въпросът за споровете им с държавата,
общини и др. лица не може да се счита следователно за такъв от значим обществен
интерес, при което границите на приемливата критика към действията на ищците не
могат да се считат по-широки.
Сочената от ищците неимуществена вреда за тях също се установи по делото
от показанията на свидетелитеЛ.Р. и Л.М., показанията
на които установяват, че публикациите са станали известни на ищците, от тях те
са претърпели негативни емоции, променило се е и ежедневието им и социалните
контакти. Публикациите са реализирани в продължителен период от време, достигат
до неограничен кръг лица поради начина на разпространение- във вестници, като поради публикуване на снимката на ищеца Р.П.
в
тях същият е станал и разпознаваем и за лица, които не го познават. Ето защо въззивният съд намира за основателни оплакванията на
ищците, че определеното обезщетение от 4000 лв. се явява несправедливо
занижено.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
Понятието „справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението, според ППВС 4/1968 г. и установената съдебна практика по еднаквото
прилагане на закона по чл.52 от ЗЗД, според която, обезщетяване на неимуществени
вреди от разпространени публично
материали, съдържащи обидни или клеветнически твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са въздействието
на противоправния акт на издателя
върху здравето на ищеца, субективните
му негативни преживявания, отражението на противоправния акт върху социалната
сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията на ищеца със
семейството и приятелите му, както и други
подобни обстоятелства, видът на противоправния
акт- дали е клевета или обида,
тежестта им с оглед общоприетите норми за етика
и морал. Като база за определяне
на обезщетението служи още икономическият
растеж и стандарта на живот в страната
към датата на деликта. В случая, въззивният съд намира, че следва да бъдат взети предвид
следните обстоятелства, релевантни в конкретиката на процесния случай,
и установени по
делото, а именно: характера на противоправното деяние, изразяващо се в разпространяване на обидни и клеветнически изрази, продължителния период от време, в който са били извършвани
тези противоправни дейния, и с които се цели да се накърни доброто име, честта и достойнство на ищците, представяйки го като хора с неморално и неприемливо с оглед общоприетите норми за етика и морал
поведение; обстоятелството,
че позорящите ищците неверни твърдения са изразени публично,
чрез средство за масова информация
/вестник/, и са станали достояние на широк кръг
читатели, вкл. на широк кръг
лица от професионалната
и лична среда на ищците; негативните емоционални преживявания и дискомфорт на ищците, отразили
се върху социалната сфера на общуване установени
от показанията на свидетелите, посочени по-горе. Обществено-икономическите условия в страната към момента на
осъществяване на деликта имат несамостоятелно значение при определяне на размера
на обезщетението, доколкото превес при преценката имат вида и начина на осъществяване на противоправното дейние от страна
на ответника/лицата за които той отговаря,
също и неговата продължителността и повторяемост по отношение на
клеветническите твърдения. При съобразяване на горепосочените обстоятелства, по преценка на настоящия
въззивен състав, на всеки начален ищец следва да бъде определено обезщетение в размер на сумата
от 10000 лв.,
съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди, с който същите да
бъдат съразмерно компенсирани. При поределяне на този размер
се съобрази и съдебна практика по сходни случаи. Обезщетение в по-нисък или в по- висок
размер би довело до нарушение
на критериите на чл.52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед
техния вид, характер и интензитет. Ответникът не успя да установи,
че претърпените от ищците негативни емоции и нарушения на социалния им живот е
породено от други фактори, а не само от процесните
публикации.
Поради частично разминаване
изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части, в които
исковете са били уважени, следва да се потвърди, а в останалите обжалвани
части, в които исковете над сумата 4000 лв. до 10000 лв. са били отхвърлени,
следва да се отмени с уважаване на исковете за още по 6000 лв. за всеки от
двамата начални ищци до общ размер от по 10 000 лв. обезщетение за всеки.
По разноските: При този изход на
спора ответникът дължи на всеки от началните ищци по 1025 лв. разноски за
първата инстанция, или още по 512,50 лв. над присъдените по толкова с
обжалваното решение, или на всеки от тримата наследници на Р.П.- по 170,83 лв.
още.
Определените в полза
на ответника разноски с обжалваното решение следва да се намалят до 46,88 лв.,
което налага отмяна на решението в частта за разноските на ответника по чл.78,
ал.3 от ГПК над 46,88 лв. до 7 5лв.
За въззивната инстанция ответникът дължи на ищците разноски в
пълен размер по списъците по чл.80 от ГПК, или на М.В. 720 лв., и на тримата
конституирани наследници на ищеца Р.П.- по 240 лв. на всеки / общо 720 лв./
Съобразно изхода на
спора, направените от въззивника-ответник разноски остават
в негова тежест, тъй като жалбата му не се уважава, а насрещните въззивни жалби се уважават изцяло.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 29096/2018 г. на СРС, 35 състав,
В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО е осъдено „1.ч."
ЕООД, да заплати поотделно на Р.Б.П. и М.Б.В. по предявените от всеки от тях иск с правна квалификация чл.
49 във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, на всеки едни по сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени, ведно със законната
лихва от 09.05.2018г. - датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и по 512.50 лв. разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОТМЕНЯ
решение от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 29096/2018 г. на СРС, 35 състав,
В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО са отхвърлени предявените от Р.Б.П. и М.Б.В. срещу „1.ч." ЕООД, искове
с правна квалификация чл. 49 във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане
на всеки едни от ищците на обезщетение над 4000 лв. до 10 000лв., и са осъдени Р.Б.П. и М.Б.В.
да заплатят на „1.ч." ЕООД
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над общо 46,88 лв. до общо 75 лв. разноски, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „1.ч."
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на И.-М.Л.П. ЕГН **********, М.Р.М. с ЕГН **********,***, и Б.Р.П. с ЕГН ********** ***, като наследници на починалия ищец Р.Б.П., ЕГН **********,
по 2000 лв. на всеки едни от тримата / или общо 6000 лв./ по предявения иск с правна
квалификация чл. 49 във вр.
с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от техния наследодател в резултат от
публикации във вестник „24 часа" от
06.05.2017г., 12.05.2017г., 15.09.2017г. и 27.03.2018г. и публикация във вестник „168 часа" от 12-18 май 2017 г., издавани от ответното дружество, ведно със законната
лихва от 09.05.2018г. - датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и по 170,83 лв. разноски за първата инстанция и по 240 лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„1.ч." ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.Б.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, по предявения
иск с правна квалификация чл. 49 във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата
от 6000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат
от публикации във вестник „24 часа" от
06.05.2017г., 12.05.2017г., 15.09.2017г. и 27.03.2018г. и публикация във вестник „168 часа" от 12-18 май 2017г., издавани от ответното дружество, ведно със законната
лихва от 09.05.2018г. - датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и 512.50 лв. . разноски за първата инстанция и 720 лв.
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалаване пред Върховния касационен съд в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.