Решение по дело №72/2019 на Районен съд - Разград

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

              Номер           265                              28.05.2019 г.                                      гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На     двадесет и втори май                          две хиляди и деветнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар  Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  №72/2019 г.

 

 

            Производството е с правно основание чл. 79 и  чл.86 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от  „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Д.Б.Д. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1390,95  лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Твърди, че на 28.11.2017 г. между страните по делото е сключен договор за  потребителски кредит №**********. Договорът за кредит е за сумата 600 лв., със срок на заема 11 месеца, при 66,40 лв. месечна вноска  с годишен процент на разходите  49,88%, респ. годишен лихвен процент от 41,17 % и лихвен процент на ден – 0,11%., като договорът е сключен при Общи условия, неразделна част от него. Твърди също така, че ответникът е закупил от ищеца  пакет от допълнителни услуги, за което дължи възнаграждение от 660,55 лв. , платим на вноски по 60,05 лв. Сочи, че на 29.11.2017 г. сумата е била преведена на ответника от ищеца. Сочи, че длъжникът не е заплатил нито една от дължимите вноски, респ. не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което настъпила предсрочна изискуемост на основание т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит, за което на 30.03.2018 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо за прекратяване на договора. Сочи, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1677/2018 г., срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК.  Иска присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК конкретни твърдения и съображения не са посочени и във възражението по чл.414 от ГПК.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  На 28.11.2017 г. между ищеца по делото „Профи Кредит България“ЕООД и ответника Д.Б.Д. е сключен договор за потребителски кредит  №********** за сумата 600 лв. за срок от 11 месеца. Уговорен е годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите 49,88 %, съответно дължима сума по кредита от 730,40 лв.

            С преводно нареждане от 29.11.2017 г. ищецът е прехвърлил по сметка на ответника сумата 600 лв. Като основание за този превод е посочен номера на договора. Номера на банковата сметка е посочена в договора като такава за изплащане на паричните средства.

            В р. шести на договора – параметри е посочено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги  ответникът дължи възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. и е посочен общ размер на задължението от 1390,95 лв.

            По делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а именно приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези допълнителни услуги са посочени в т.15 от Общите условия. Там е посочено, че конкретно за ползване на някоя от тези услуги се подписва допълнително споразумение.

            Сумата, дължима по това допълнително споразумение за допълнителни услуги е прибавена към главницата и лихвата по кредита, при което общият размер на погасителната вноска от 66,40 лв. е станал 126,45 лв. Според погасителния план последната вноска следва да бъде изплатена на 15.11.2018 г. Към кредитното досие са приложени декларации от страните по договора за това, че общите условия са част от договора за потребителски кредит, както и че промените в общите условия ще имат действие по отношение на клиента при липсата на изрично несъгласие, както и че ще се счита за уведомен за промените с обявяването им в интернет и на общодостъпно място в офисите на кредитора, че е запознат с Тарифа за таксите, че на клиента е предоставен стандартен европейски формуляр, разяснения, които са дали възможност на клиента да прецени доколко договорът съответства на неговите възможности и финансово състояние и разяснения на пакета от допълнителни услуги. Приложени са и декларация във връзка с обработка на личните данни, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

            В приложения по делото екземпляр от Общите условия на всяка страница има подпис на ответника. В т.12.3 от същите е посочено, че при определени обстоятелства кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост  с писмено уведомление.

            По делото не са представени  доказателства за плащания по договора.

            Със заявление от 29.08.2018 г. ищецът е поискал и със заповед №3618/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№1677/2018 г. по описа на РС Разград, съдът е разпоредил ответникът да му заплати сумата 1390,95 лв. по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 30 лв. такси, 8,87 лв. законова лихва за периода 16.01.2018 г. – 20.03.2018 г., 28,60 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният установителен иск е допустим предвид обстоятелството, че за същата сума –1390,95 лв. е издадена заповед за изпълнение.

            За да прецени неговата основателност, съдът следва да разгледа отделните вземания.

            До размера на 600 лв. искът е основателен и доказан. По делото бе установено, че е сключен договор между страните, че в изпълнение на този договор ответникът е получил от ищеца сумата 600 лв., че не е  плащал периодичните вноски за погасяване на кредита. Твърдението на ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем не е вярно, тъй като в общите условия, подписани от ответника не е посочена автоматична предсрочна изискуемост. На основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че след издаването на заповедта за изпълнение- 31.08.2018 г. и преди подаването на исковата молба на 15.01.2019 г. е изтекъл срока на договора на 15.01.2018 г. Следователно за ответника е възникнало задължението  да върне на ищеца цялата получена сума, ведно с уговорената лихва в размер на 130,40 лв.

            По отношение на клаузата, с която е уговорена претендираната лихва от 130,40 лв. за периода на договора, съдът намира, че същата не е нищожна, тъй като размерът на годишния процент на разходите не надвишава посочения в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит минимален праг от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. При тази преценка Съдът съобрази обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е сключен след 23.07.2014 г., когато е приета тази разпоредба, както и следващата . чл.19, ал.5 от ЗПК, която сочи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни.

            По отношение на иска в частта за 660,55 лв., които ищецът твърди, че му се дължат като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, искът се явява неоснователен и недоказан.  Т.нар. договор за допълнителни услуги всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен договор с цел заобикаляне на горепосочената разпоредба на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. И в заповедното производство и в настоящото, ищецът претендира цялата сума като дължима по договор  за кредит, а не като две отделни вземания по два отделни договора. Допълнителните услуги реално не представляват услуги, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. Ползването на част от услугите зависи от последващо съгласие на кредитора, а ползването на други е част от съдържанието на договора за кредит. Ето защо договореното възнаграждение по този договор следва да бъде включено в годишния процент на разходите. При това положение ГПР ще надвиши значително нивото, определено в чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тази клауза се явява нищожна на основание чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит.

            Ето защо предявеният иск за установяване на задължение на ответникът към ищеца за заплащане на сумата 1390,95  лв. следва да бъде уважен до размера на 730,40 лв. и в останалата му част да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В случая направените от ищеца разноски са в размер на 25,44 лв. платена д.т., а следващото се юрисконсултско възнаграждение – в размер на 100 лв. Така ответникът следва да му заплати сумата 13,35 лв. за разноски и 52,51 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

            От разноските, направени от ищеца по ч.гр.д.№1677/2018 г. по описа на РС Разград в размер на 28,60 лв. платена д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, ответникът следва да му възстанови 15  лв. разноски и 26,25 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес ***,  че същият дължи на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В, сумата 730,40 лв. /седемстотин и тридесет лева и четиридесет стотинки/ по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от 29.08.2018 г., която е част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение №3618/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№1677/2018 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 1390,95 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В сумата  13,35  лв. / тринадесет лева и тридесет и пет стотинки/ за направените по гр.д.№72/2019 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 52,51  лв. /петдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, както и сумата 15 лв. /петнадесет лева / разноски и 26,25 лв. /двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№1677/2018 г. по описа на РС Разград.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №1677/2018 г.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: