Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на шестнадесети юли 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Светослав
Стойнов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1313 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Х.Г.Х. срещу Решение № 636/06.04.2020г. постановено от І
състав на ВРС по нахд № 5661/2019г., с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 3116973 на ОД на МВР Варна, с който на Х.Г.Х. за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв. на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Касаторът, в
касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменено НП.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание
и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане
от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет
на проверка в настоящото производство е Решение № 636/06.04.2020г. постановено от І състав на ВРС по нахд № 5661/2019г. С оспореният съдебен акт е потвърден Електронен фиш
Серия К № 3116973 на ОД на МВР Варна, с който на Х.Г.Х. за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
Против Х.Г.Х. е издаден електронен фиш Серия К № 3116973 на ОД на МВР Варна, за това че на 02.09.2019г. около 09:09часа в гр.Варна
по път І клас №9 извън населено място с посока на движение към гр.Варна,
до кръстовище „Долна трака“, с МПС – л.а. „БМВ Х6“, с регистраионен номер В **** ВС преминал със скорост от 83км/час при разрешена за този пътен участък
скорост от 40км/час. Нарушението било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение АTТС/АRН САМ S1. На техническото средство
е била извършена метрологична проверка на 29.10.2018г. със срок на валидност 1
година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване
и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото
средство приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на
автомобилът 86км.час, при разрешени 40км. час, като било засечено превишение на
разрешената скорост на движение от 43км.час, след
приспадане на процента грешка, с който работи уредът (в полза на
жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Варна
установил извършеното
нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на г-н Х. била
наложена глоба в размер на 400.00лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Съдът е цитирал разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съдът е констатирал, че електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане и е направил извод, че електронният фиш,
предмет на въззивната проверка отговаря на формалните изисквания описани в цитираната норма. Съдът е приел, че
в хода на съдебното производство не са се събрали доказателства, установяващи различни от посочените в
електронния фиш факти, касаещи авторството на извършеното нарушение и е посочил, че такива факти не се и твърдят от г-н Х..
Въззивния съд приел
фактите установени в Електронния фиш. Намерил, че същият е валиден акт, годен
за съдебна проверка и след анализ на относимата нормативна уредба потвърдил
електронния фиш и осъдил Х.Г.Х. *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
При проверката по
чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия.
Фактическата обстановка установена от
решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на
нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното
производство доказателства.
При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
закон.
Спорът пред въззивния съд както е формиран от
страните е бил за това собственик ли е на МПС г-н Х. и управлявал ли е същото
към момента на извършване на нарушението на правилата на ЗДвП; следвало ли е
мястото на контрол да бъде обозначено от контролния орган и налице ли са били
предпоставките за издаване на електронен фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че въззивният
съд е дал правилен отговор на поставените пред него въпроси. Във въззивната
жалба не е посочена фактическа обстановка различна от тази в електронния фиш.
Съдът е събрал писмени доказателства за установяване на фактите описани в електронния
фиш и е изложил мотиви относно кредитирането им.
От г-н Х. не са представени доказателства
пред въззивния съд, обосноваващи извод, че не е бил на мястото посочено в електронния
фиш, т.е. че по време на осъществяване на нарушението е бил на друго място. Не
са представени доказателства, че не е управлявал МПС с превишена скорост, няма
и твърдения в тази посока.
Съдът е направил анализ на приложимите към
деянието правни норми и е изложил мотиви относно съставомерността на нарушението
и справедливостта на наказанието.
Пред касационната инстанция се поддържа незаконосъобразност
на съдебното решение, поради неизясняване на мястото на извършване на
нарушението и на обстоятелството дали мястото на контрол е било оповестено от
органите ва МВР. Тези възражения са неоснователни.
Касационната инстанция констатира, че нито
след получаване на електронния фиш пред АНО, нито пред въззивната инстанция,
нито в касационната жалба се сочи от г-н Х. да е бил на място различно от
установеното в електронния фиш. Т.е. липсва твърдение, че след като не е
управлявал МПС, то е бил на друго място, което твърдение като положителен факт,
да бъде установено чрез събиране на относимите към него доказателства. Във
въззивната жалба е посочено, че след като МПС е собствено на друго лице /на
търговско дружество, видно от доказателствата приложени в
административнонаказателната преписка/, то не следва да бъде ангажирана
отговорността на г-н Х.. Видно от декларацията подадена от г-н Х. ***, същият
като управител на „ЕКОМАКС“ООД, дружеството собственик на МПС е посочил, че на
дата на установяване на нарушението - 02.09.2020г. МПС е било предоставено на Х.Г.Х.. На това
лице е ангажирана административнонаказателната отговорност на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП вр. чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. При положение, че собственикът на
МПС, чрез своя управител е посочил конкретно лице, на което е предоставено за
управление МПС, правилно АНО е издал електронен фиш на посоченото от
собственика на МПС лице.
Неоснователни са доводите на касатора за
приложимост на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата към датата на извършване на нарушението - 02.09.2019г.
Цитираната разпоредба на наредбата е отменена - ДВ, бр. 6 от 2018г. Отмяната е в
сила от 16.01.2018г., поради което разпоредбата е неприложима към нарушение
извършено на 02.09.2019г., т.е. след отмяната й.
На изложените съображения касационната
инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в
касационната жалба и, че следва да бъде потвърдено.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложените по делото
писмени бележки, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде определено в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 636/06.04.2020г.
постановено от І състав на ВРС по нахд № 5661/2019г..
Осъжда Х.Г.Х., ЕГН********** *** 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.