№ 2540
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110204934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба на „Ф.К.Ц.П.”ООД, чрез управителя И.Н. М-Ч срещу
наказателно постановление (НП) № 22-2100151/15.03.2022 г. на изпълняващ
длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”), С., с което
е наложена, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) имуществена санкция в размер на 2
000 (две хиляди лева) лв. за нарушение на чл. 333, ал.1, т.2 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като порочно,
като се излагат твърдения, че са допуснати редица нарушения на материалния
и процесуалния закон, които обуславят неправилността или нищожността на
същото, поставя се под съмнение компетентността на органа издал същото,
твърди се неспазване на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН при издаване на
наказателното постановление, претендира се неспазване на срока по чл.34,
ал.1, предл. последно, алт.I от ЗАНН, с оглед това, че се приема за узнаване
предоставянето на информация към НАП за прекратеното правоотношение, а
последните предоставят в реално време достъп на опрвомощени лица от
Д“ИТ“ електронен достъп до регистъра, твърди се нарушение на
материалноправните норми, тъй като към момента на уволнението на
служителя същият не е имал качеството на трудоустроен и разрешителния
1
режим по чл.333, ал.1, т.2 от КТ не е намирал приложение, като служителя не
е атакувал уволнението си по съдебен ред, касаело се за трудов договор по
чл.70, ал.1 от КТ, по време на изтичане на този договор служителя е бил в
болнични и в платен отпуск, а към датата на уволнението 21.05.2021 г. е бил
сила договора по чл.70, ал.1 от КТ и същият не бил трансформиран в
безсрочен по чл.70, ал.2 от КТ, при което за прекратяване на договор със срок
за изпитване може да го прекрати едностранно, претендира се и бланкетност
на посочената в НП норма на чл.414, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален
представител. Депозирани са писмени бележки от адв. Д. като процесуален
представител на дружеството-жалбоподател, с което се поддържа жалбата за
отмяна на НП. Претендират се разноски.
За наказващия орган се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество излага, че от събраните доказателства безспорно се
докавало, че дружеството-жалбоподател е осъществил императивната
разпоредба на чл.333, ал.1, т.2 от КТ, както и не са налице предпоставки за
квалифициране на нарушението като маловажно на основание чл.415в от КТ,
като се твърди, че размера на имуществената санкция е с оглед предвиденото
в чл.12 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
„ФКЦ П.“ ООД е действащо дружество, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж. к. „МЛ. 1“, бл.---------.
По време на извършена последваща проверка на 16.12.2021 г. и 20.12.2021
г. от инспектори в Д „ИТ“, гр. С. на „Ф.К.Ц.П.”ООД за спазване на трудовото
законодателство във връзка с изпълнение на дадени предписания с протокол
изх. №ПР2136539/01.12.2021 г. за извършена проверка на дружеството било
констатирано административно нарушение свързано с прекратено трудово
правоотношение с Б.АЛ.М. без предварително разрешение на Инспекцията по
труда.
За извършената проверка на 16.12.2021 г. и 20.12.2021 г. от инспектори в Д
„ИТ“, гр. С. е съставен протокол за извършена проверка № ПР2140109 от
20.12.2021 г. В същия се съдържат предписания. Протоколът е връчен на
20.12.2021 г. на управителя на дружеството ИЛ. М-Ч.
2
Установява се, че на 07.07.2020 г. е бил сключен трудов договор за
стажуване №23/07.07.2020 г. между „ФКЦ П.“ ООД и Б.АЛ.М. на основание
чл.67, ал.1, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, считано от 07.07.2020 г. за срок от
шест месеца, като в срока за изпитване не се включва времето, през което
служителя е бил в законоустановен отпуск или отпуск на друго основание. В
същия е посочено, че служителя е постъпил на работа на длъжност „експерт
продажби“ на 08.07.2020 г. Касае се за лице, което е от списъка на насочени и
одобрени лица към Заявка ОЗМ-ХУ-01-01-141 по проект „Обучения и заетост
на младите хора“ от „ФКЦ П.“ ООД. Дружеството като страна и по договор
№ ОЗМ-ХУ-01-01-141 от 20.02.2019 г. е направило запитване до Агенцията по
заетостта относно това кога следва да се пуснат наетите лица и как в отпуск,
както и освобождаването им, с цел защита на техните права и на тези на
дружеството, предвид това, че служители им са с увреждания над 50 %.
Получен е подробен отговор от Агенцията по заетостта до управителя на
дружеството, с рег. №10-00-217201/13.04.2020 г. Като лицето Б.М. е била
насочена към дружеството от ДБТ „Възраждане“ във връзка с участието на
същото в програма „Обучение и заетост на млади хора“, за което са имали
сключен договор № ОЗМ-ХУ-01-01-141 в сила от 25.02.2020 г., но считано от
14.05.2020 г. наетия служител по тази програма е напуснал по собствено
желание, което ги е принудило да наемат друго лице за тази позиция, която се
е овакантила по програмата.
За периода от време от 26.12.2020 г. до 29.01.2021 г., от 30.01.2021 г. до
12.02.2021 г., както и от 13.02.2021 г. до 04.03.2021 г., от 05.03.2021 г. до
03.04.2021 г., от 04.04.2021 г. до 23.04.2021 г., от 24.04.2021 г. до 13.05.2021 г.
лицето М. е била в болнични.
Депозирана е молба от М. с искане да ползва платен отпуск в периода от
14.05.2021 г. до 20.05.2021 г.
Приложен е болничен лист за М., считано от 21.05.2021 г. до 03.06.2021 г.
Във връзка с проверката на Д „ИТ“ С. на дружеството са депозирани
писмени обяснения от управителя на дружеството до Д „ИТ“ С., с изх.
№352/06.12.2021 г.
Изпратено било предизвестие №165/20.05.2021 г. до М. от дружеството, че
считано от 21.06.2021 г. на основание чл.326, ал.2 от КТ, във вр. с чл.328,
3
ал.1, т.3 от КТ, след изтичане на уговорения срок от тридесет дни ще бъде
прекратено трудовото й правоотношение. Същото е било връчено лично на
20.05.2021 г. Със Заповед №22/20.05.2021 г. е прекратено трудовото
правоотношение с М., считано от 21.05.2021 г.
Приложено е експертно решение №0009 от 02.01.2018 г. на ТЕЛК в сила от
16.01.2018 г. за Б.АЛ.М. на която е определена 95% трайна
неработоспособност без чужда помощ за срок от три години.
С експертно решение №0200 от 19.02.2021 г. на НЕЛК е отменено и
върнато експертно решение на ТЕЛК №0077 от 07.01.2021 г. за ново
освидетелстване на лицето Б.АЛ.М..
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
20.12.2021 г. от Ж. Ц. – ст. инспектор при Д „ИТ” С. за нарушение на чл.333,
ал.1, т.2 от КТ. Актът е връчен срещу подпис на ИЛ. М-Чи – управител на
„ФКЦ П.“ ООД на 20.12.2021 г., т.е. в деня на съставянето му. Приложена е
Заповед №ЧР-568/30.07.2021 г. от ИД на ИА „ГИТ”, с която Ж. Г. Ц. е
назначена на длъжност „старши инспектор“ в Д „ИТ“ С., считано от
02.08.2021 г. Приложена е длъжностна характеристика за длъжност „Старши
инспектор“ в Д „ИТ“ С., подписана и връчена на Ж. Г. Ц. на 02.08.2021 г.
Въз основа на АУАН на 15.03.2022 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление (НП) от съответното длъжностно лице
изпълняващия длъжността директор на Дирекция „ИТ” С., който се явява
съответно оправомощено въз основа на Заповед №З-0157/16.02.2022 г. на ИД
на ИА „ГИТ”. Видно от Заповед №ЧР-40/24.01.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ” на
В.ЦВ.В. - главен инспектор в отдел „Трудови правоотношения и правно
осигуряване“ в Д „ИТ“ С. е наредено да изпълнява длъжността директор на Д
„ИТ“ С., считано от 24.01.2022 г. до назначаване на титуляр на длъжността,
но за не повече от шест месеца. Приложена е длъжностна характеристика за
длъжност директор на Д „ИТ“ С., връчена на В.ЦВ.В.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетелка Ц., които са пълни и
непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
4
Жалбата е допустима, като подадена в срок, доколкото НП е връчено на
25.03.2022 г., а жалбаат е депозирана на 08.04.2022 г. и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № 22-2100151/15.03.2022 г. на и.д. директор на Д „ИТ“ С. с изискванията
на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и
процедурата по съставянето им, намира следното:
Както акта, така и НП са съставени, съответно издадени от съответните
компетентни длъжностни лица както материално, така и местно, за което е
налице и съответно оправомощаване при спазване на изискванията за
териториална и материална компетентност. АУАН и НП са съставени,
респективно издадени при спазване на сроковете предвидени в разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН. Като съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата,
че за начало на срока следва да се приеме датата на подаване на
уведомлението в НАП за прекратяването на договора от дружеството, тъй
като липсват доказателства, че тогава е налице узнаване за конкретното
обстоятелство по прекратен трудов договор с Б.АЛ.М., т.е. преди проверката,
която е последваща такава от инспектори при Д „ИТ“ С. на дружеството.
Съдът счита, че по делото безспорно бе установено, че „ФКЦ П.“ ООД е
имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по
отношение на служителката Б.АЛ.М..
Установява се от разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, че „Когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със
срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за
него.“
Съгласно чл.70, ал.4 от КТ: „В срока за изпитването не се включва времето,
през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или
по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен
договорът.“
Разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ предвижда следните хипотези, а именно:
5
„В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т.
6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на
министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му
отпуск“.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да
установяват така твърдените факти в АУАН и в атакуваното НП, поради
следното: Установи се, че наетата на работа като служител на длъжност
„експерт – продажби“ Б.АЛ.М. в дружеството „ФКЦ П.“ ООД е била на
срочен трудов договор, чийто срок е изтичал на 08.01.2021 г., доколокото е
започнал на 08.07.2020 г. и е бил за период от шест месеца. Междувременно и
преди изтичането на този срок служителката М. е започнала да ползва
болнични, считано от 26.12.2020 г. до 13.05.2021 г. В периода от 14.05.2021 г.
до 20.05.2021 г. е била в платен отпуск и е освободена на 20.05.2021 г.,
считано от 21.05.2021 г., от когато отново е била в болничен. Установи се, че
към датата на прекратяване на срочното трудово правоотношение не е бил
изтекъл срокът на договора, който е бил шест месеца, с оглед прекъсването на
същия от 26.12.2020 г., което е в съответствие с разпоредбата на чл.70, ал.4 от
КТ и тази разпоредба изрично е посочена и в трудовия договор на М..
Предвид което от този шестмесечен срок на срочния договор са оставали
още 13 дни. Предвид което, след преустановяване на ползването на болнични
от М., което е станало на 14.05.2021 г. е следвало да продължи срокът, който е
оставал по този срочен трудов договор, но доколкото тя е била в платен
отпуск именно от тази дата 14.05.2021 г. и към 21.05.2021 г. не е бил изтекъл.
Доколкото се касае за срочен трудов договор, който към датата на
прекратяването му не е бил преминал в безсрочен, прекатяването на същия е
различно от това при прекратяването на безсрочния трудов договор.
На следващо място се установи, че към датата на прекратяване на срочния
трудов договор, преди изтичането на шестмесечния срок, за който същия е
6
сключен визираното в АУАН и НП експертно решение №0009 от 02.01.2018
г., което е срочно за срок от три години е било изтекло на 16.01.2021 г.,
доколкото е влязло в сила на 16.01.2018 г. Следващото експертно решение №
0077 от 07.01.2021 г. на служителката М. е било отменено от НЕЛК и върнато
на ТЕЛК за ново освидетелстване с експертно решение №0200 от 19.02.2021
г. Предвид което липсват данни, че е налице трудоустрояване на
служителката М. към 20.05.2021 г., както се твърди в АУАН и в НП. Същата
се установи, че към 20.05.2021 г., датата на прекратяване на трудовото
правоотношение с нея от дружеството-жалбоподател не е попадала в
категорията „трудоустроена“.
Ето защо по същество не се установи осъществяването на така вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение по чл.333, ал.1, т.2
от КТ, за което дружеството е санкционирано на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Ето защо са направени неправилни и незаконосъобразни правни изводи от
страна на актосъставителя и административнонаказващия орган, че е налице
осъществено административно нарушение от страна на дружеството-
жалбоподател с правна квалификация на същото по чл.333, ал.1, т.2 от КТ на
21.05.2021 г.
Следва за пълнота да се посочи, че при определяне на административната
санкция в размер над минималния такъв за посоченото административно
нарушение липсват посочени критерии в самото НП за това, поради което
съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно
при определяне на административното наказание да се вземат предвид
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и
другите отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, имотното състояние
на нарушителя.
Предвид липсата на осъществено административно нарушение от страна
на дружеството-жалбоподател, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на
7
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.2, при интерес от
1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., съдът прие, че
адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Д. в размер на 400 лв. се
явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен,
поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото, още повече, че в случая не се прави и възражение от
въззиваемата страна за тяхната прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2100151/15.03.2022 г. на
изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда”, С.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище: гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, с ЕИК: ------- да заплати на
„Ф.К.Ц.П.”ООД, с ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„МЛ. 1“, бл.---------, представлявано от управителя И.Н. М-Ч, за разноски по
делото, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин
лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8