Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Разград, 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното
заседание на 04.11.2020 г., в
състав:
председател: Атанас Христов,
при секретаря Светлана Лазарова Илиева, като разгледа търговско дело № 29/2020 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от И.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, действащ чрез своя
пълномощник адвокат Христо Райков Коев от АК
Велико Търново,
ПРОТИВ „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.: 1172, район:
Изгрев, ж.к.: Дианабад, бул. Г.М.Д., No: 1,
представлявано от: Живко Стойков Колев, Бисер Георгиев Иванов, Росен
Васков Младенов, начин на представляване: заедно от поне двама
изпълнителни директори,
иск с правно основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, като моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на сумата:
-
120 000 (сто и
двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му от ПТП телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 09.12.2019 г. -
датата на ПТП, до окончателното изплащане на задължението.
/Досежно иска за
сумата 3 084.00 лева, имуществени вреди - заплащане на импланти и престой в
болнично заведение, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от
09.12.2019 г. датата на ПТП, до окончателното изплащане на задължението,
производството е прекратено поради отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК – л.
328-338/.
Ищецът
сочи, че: На 09.12.2019 г. около 00.10 часа на републикански
път III-204, км. 1+900, водачът С.С.С. при управление на МПС - лек автомобил
Ауди „АЗ" с рег. № РР 4525 ВМ с несъобразена за пътните условия скорост, допуска ПТП. При инцидента е
пострадал пътникът на предна дясна седалка – ищецът И.С.С..
След
претърпяното ПТП ищецът постъпил за
лечение в МБАЛ - „Св. И. Рилски- Разград" АД - Отделение по анестезия и
интензивно лечение, като след това лечението е продължило в отделение по
Ортопедия. Общо престоят в болничното заведение е продължил за времето от
09.12.2019 г. до 23.12.2019 г. При направените изследвания, ренгенография и Кат
са установени следните травми:
•Фрактура
на черепа в дясно с пневмоенцефалон (фрактура на теменната кост на черепа с
наличие на въздух в черепа) - Травмата е причинила на пострадалият разтройство
на здравето, временно опасно за живота.
•Субарахноидален
Кръвоизлив в мозъка в ляво. Травмата е причинила на пострадалият разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
•Фрактура
на дясна бедрена кост с оперативна намеса и поставяне на имплант, причинила
трайно затруднение на движението на десен долен крайник.
•Фрактура
на дясна ключица с оперативна намеса и поставяне на имплант, причинила трайно
затруднение на движението на десен горен крайник.
•Травматичен
шок - разстройство на здравето, временно опасно за живота.
•Разкъсно-контузна
рана на главата фронтално - 3 см.
•Охлузвания
на дясна ръка и в областта на дясна тазобедрена става.
•Мозъчно
сътресение
Извън
претърпените физически болки и страдания и до момента при ищеца е налице пост - травматичен стрес,
изразяващ се в нарушения на съня нарушения на апетита, главоболие, фобиен
страх, тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.
Телесните
увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето с опасност
за живота, както и болки, и страдания с голям и продължителен интензитет, също
така и ограничени движения на горен и долен десен крайник и торса. Ищецът продължава да се лекува на постелен
режим. Поради травмите в главата чувства неразположение, търпи негативи от
получените травматични увреждания, които се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с противоправното деянието на водача С.С.С..
Виновният
за настъпилото събитие водач С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност" - ВG/30/119002175131, валидна от 05.08.2019 г. до 05.08.2020
г., издадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за лек автомобил Ауди
„АЗ" с рег.№ РР 4525 ВМ.
Предявена била претенция пред застрахователя по реда на
чл. 380, ал 1 от Кодекса за застраховането, с посочване на банкова сметка, ***во
е завело щета с № 0801- 000328/2020 - 01 и 02. Към момента на депозиране на
исковата молба плащане по щетата не е извършено. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор по чл. 367 ГПК от
ответника, чрез пълномощника му
юрисконсулт Цветелина Бикова. В същия
се сочи, че исковите претенции са допустими, но по същество се оспорват
изцяло - по основание и размер. Претендира разноски.
Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползването на л.а. „Ауди” с рег. № РР 4525 ВМ по силата на
Застрахователна полица № BG/30/119002175131/05.08.2019г., сключена със „ЗАД
ДаллБогг:Живот и здраве” АД.
Сочи, че е определил и на 28.04.2020г. е изплатил обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 11
000,00 лв., от които 7 963,60 лв. за неимуществени вреди и 3 036,40 лв.
за имуществени, като с тези суми е репарирал изцяло вредите на ищеца от
процесното ПТП.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Оспорва и твърдените с
исковата молба травми, получени от ищеца като вид и характер, както оспорвам и
твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи са
недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания
размер на обезщетение за тях. Липсват медицински документи, обвързани с
проследяването на здравословното състояние на пострадалrs, липсват медицински
документи относно възстановителните процеси, както и относно евентуално
проведена рехабилитация. Оспорва твърдението, че процесното ПТП е дало
отражение на психиката на ищеца, че същият продължава да чувства неразположение
и негативи.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца:
– не е използвал предпазен колан,
- знаел е че водача на автомобила е
употребил алкохол, но въпреки това се е качил и е пътувал в автомобила му,
- не е провел правилно лечение и така е
допринесъл за по-продължителен и непълен процес на възстановяване.
Относно лихвата за забава – твърди, че ако
такава се дължи, то такава се дължи след 28.04.2020г. /датата на плащането на сумата 7 963,60 лв. за неимуществени вреди/.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищеца, чрез
пълномощника си депозира допълнителна искова молба. Сочи, че към момента на подаване
на исковата молба плащане във връзка с претърпените от ищеца неимуществени
вреди от страна на ответното дружество не е постъпвало. Видно от материалите по
делото исковата молба е подадена на 16.04.2020 г., а писмото, с което
ответникът е уведомил ищеца за извършеното плащане е с изходящ номер от
30.04.2020 г. Действително в хода на процеса застрахователят е изплатил
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в общ
размер на 11 000 лева, от които 7 963,60
лева за неимуществените вреди и 3 036,40 лева за имуществените. Поддържа
останалите си искания.
По реда на чл. 373 ГПК, ответникът, чрез
пълномощника си депозира допълнителен отговор. Оспорва твърденията в
допълнителната искова молба, поддържа възраженията си.
В открито съдебно заседание,
при редовност в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му
адв. Христо Райков Коев от АК – Велико
Търново, който поддържа исковата претенция, излага допълнителни съображения и
претендира адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 5,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – за оказана помощ на материално затруднено лице. На осн.
чл. 149, ал.3 ГПК, представя и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание,
при редовност в призоваването, за ответника се явява пълномощника му адвокат
Тихомир Веселинов Горанов от АК - Варна. Поддържа отговорите на исковите молби
и моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски. На осн. чл.
149, ал.3 ГПК, представя и подробна писмена защита.
Съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявени е осъдителен иск с
правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.).
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който може да прави възраженията, които произтичат от
застрахователния договор и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията, посочени в ал.
2 на чл. 432 КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
Установява от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и Полица /л. 9, 72/, че към датата на процесното ПТП, по
силата на Договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключен във формата на застрахователна полица № BG/03/119002175131,
валидна от 05.08.2019г. до 05.08.2020г., ответникът, е застраховал гражданската
отговорност на лицата, правомерно процесното МПС.
Според служебно извършената справка
на интернет страницата на Гаранционния фонд:
http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg
(като
следва да се съобрази, че в тази част данните, предоставени от Информационния
център на Гаранционния фонд имат характер на официален удостоверителен документ
съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ) :
|
|
Към дата 09/12/2019 МПС с ДКН PP4525BM има
активна застраховка "Гражданска отговорност" |
|
|
|
Към дата 09/12/2019 МПС с
ДКН PP4525BM има активна застраховка "Гражданска отговорност" |
|
|
Серия |
Номер |
|
GO |
75141979 |
|
GO |
75555573 |
|
Застраховател |
Начална дата на покритие |
Крайна дата на покритие |
Дата на прекратяване |
|
05/08/2019 13:08 |
05/08/2020 23:59 |
21/02/2020 00:00 |
Установяват се и останалите
правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от
фактическия състав на чл.
45 ЗЗД.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено
по делото, че на 09.12.2019 г. около 00.10 часа на републикански път III-204, км. 1+900, водачът С.С.С.
при управление на МПС - лек автомобил Ауди „А3" с рег. № РР 4525 ВМ с несъобразена
за пътните условия скорост, допуска ПТП. При инцидента е пострадал ищецът който
бил пътник на предна дясна седалка.
Настъпването на процесното ПТП
и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника се установява от представения по делото Протокол за оглед на пътно
транспортно произшествие от 09.12.2019 г., съставен от разследващ полицай при ОДМВ
- Разград, в съответствие с чл.
129 и сл. НПК (л. 51-71). Протоколът има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК
относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Процесното ПТП е било посетено
и от дежурен ПТП при ОД на МВР – Разград, който е съставил Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица с ПТП рег. № 277 и ДП рег. № ЗМ 330 ЗМ-238.
В протокола е посочен за
участник 1: ППС с рег. № РР4525ВМ, марка Ауди, модел А3, собственост на И.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, водач С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***; застраховка Гражданска
отговорност в "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, полица №
BG/03/119002175131, валидна от 05.08.2019г. до 05.08.2020г.; за участник 2: Пътник отпред - И.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***.
Като пострадали лица в
Констативния протокол са посочени:
1.
С.С.С., ЕГН **********, на 19г., с диагноза счупена лява ръка,
настанена в МБ.
2.
И.С.С., ЕГН **********, на 22 г., с диагноза контузна
рана на главата и счупена дясна бедрена кост.
В Констативния протокол е
посочено, че е образувано ДП № 330 ЗМ-238/2019г.
По случая е било образувано
досъдебно производство № 330 ЗМ-238/2019г. по описа на ОД на МВР – Разград, вх.
№ 1694/2019г. на РП- Разград /л. 49-318/.
С постановление от 19.03.2020г.
горепосоченото наказателно производство е било прекратено на основание чл.
24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл.
243, ал. 1, т. 1, и чл.
199 НПК
във вр. с чл. 343, ал.2, т.2 НК - след като е прието, че в следствие на
настъпилото произшествие на настоящия ищец е причинена средна телесна повреда и
след като същият е заявил, че не желае да се води наказателно производство
спрямо виновния водач /л. 315-318/.
На 14.01.2020г. ищецът, чрез настоящия си пълномощник,
депозирал пред ответника Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Ответното застрахователно дружество е завело
щета с № 0801- 000328/2020 - 01 и 02 /л.23/.
Настоящата искова молба е подадена по
пощата на 16.04.2020г. /л.26/, като е получена в Окръжен съд Разград на 21.04.2020г. В
хода на процеса – на 28.04.2020г. ответникът превел по банкова сметка ***ие по щета
№ 0801- 000328/2020 - 01 и 02 /л. 36/. С писмо с изх. № 1632 от 30.04.2020г.
ответникът уведомил ищеца и пълномощника му, че от горепосочената сума от 11
000 лв., сумата от 7 963,60 лева е за неимуществените вреди и 3 036,40 лева
за имуществените вреди /л.35/. Писмото е получено от ищеца и от ответника
на 04.05.2020г. /л.37/.
Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза /л.
360-368, 390-391/, което съдът приема като пълно, ясно и правилно, е че:
Механизма на ПТП е следния: На 09.12.2019 г.,
около 00,10 часа, водача на лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № РР4525ВМ – С.С.С. и
пътника на предна дясна седалка И.С.С., са се движили през тъмната част на
денонощието по път III-204 в посока от
гр. Разград към с. Гецово. Платното за движение е с широчина 10 метра,
разделено на три ленти: лява и дясна с широчина по 4 метра всяка и ускорителна
лента между тях с широчина 2 метра. Настилката е изградена от дребнозърнест
асфалт, мокра. Хоризонтален пътен
участък след плавен десен завой. На км.
1+900, движейки се със скорост не по-малка от 113 км/час, задната част на автомобила поднася и водача
натиска рязко спирачка, поради което предните колела блокират, автомобила излиза от лявата страна на пътя и
се блъска в крайпътно дърво, намиращо се на около 3
метра вляво от лявата граница на пътя. След удара в дървото автомобила се
установява в близост до дървото с предна част насочена към платното за
движение, както е описано в протокола за оглед на произшествие. Удара в дървото
е прав ексцентричен удар с предната дясна част на автомобила. В резултат на
удара, пътника возещ се на предна дясна седалка И.С.С. с ЕГН **********, който
е бил без поставен предпазен колан, е
изпаднал извън купето на автомобила и е получил средна телесна повреда
изразяваща се във фрактура на черепа, мозъчен кръвоизлив и фрактура на дясна
бедрена кост. В резултат на удара е унищожена напълно цялата предна дясна
част на лекия автомобил, като щетата е „тотална“. Настъпилите
травматични увреждания на пострадалия пътник и деформациите по лекия автомобил
са в причинно-следствена връзка с настъпилия удар при ПТП и кореспондират с
описания механизъм. Непосредствената причина за настъпване на
ПТП се дължи на движението с превишена
скорост в извън населено място, която не е съответствала на конкретните условия
на движение (хлъзгава настилка), както и загуба на управление от водача на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №
РР 4525 ВМ – С.С.С., който не е могъл да спре
аварийно в опасната зона за спиране на автомобила при възникналата опасност за
движението. Водача би могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно
спиране в случай, че се е движил с по-ниска скорост - не по-висока от 72 км/час.
Л.а. „Ауди А3“ с рег. № РР 4525 ВМ е
оборудван фабрично с 4 бр. предпазни колани от триточков инерционен
диагонално-поясен тип на двете предни и
двете задни седалки, както и с един брой седалищен тип за средната задна
седалка. В случай на сблъсък се фиксират към седалките торсове на пътниците,
като крайниците и главата остават свободни.
Тялото на ищеца И.С.С. при сблъсъка е
извършвало свободно инерционно движение и е имало допир с части от интериора в
предната и странична част на автомобила.
При ползване на предпазен колан такъв допир
не би се осъществил.
Скоростта
на движение на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № РР 4525 ВМ преди ПТП е била 113 км/час.
При конкретната пътно-транспортна
обстановка водача е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП с аварийно спиране в случай, че не е превишавал скоростта и се е движил с
технически съобразена с хлъзгавата настилка скорост, не по-висока от 72
км/час.
Непосредствената причина за настъпване на
ПТП се дължи на движението с превишена
скорост в извън населено място и загуба на управление на водача на лек автомобил „Ауди А34“ с рег.
№ РР 4525 ВМ, като при създалата се опасност за движението не е могъл да спре в
опасната зона за да предотврати удара в крайпътното дърво.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза /л. 370-378,
391-396/, което съдът приема като пълно, ясно и правилно, е че:
При
ПТП от 09.12.2019г. пострадалият И.С. е
получил:
1.
Травма на
главата:
-
фрактура на черепа в дясно челнотеменно;
-
кръвоизлив под мека мозъчна обвивка в ляво
слепоочно;
-
пневмоенцефалон /натрупване на патологична
колекция въздух/ в ляво слепоочно;
-
мозъчно сътресение;
-
разкъсно-контузна рана на окосмената част
на главата – челна област;
2.
Травма на десния крак:
- фрактура на тялото на
бедрена кост, последвано от открита репозиция и оперативно налагане на метална
остеосинтеза;
- охлузвания в областта на
дясна тазобедрена става;
3. Травма на дясно рамо – изкълчаване на акромиокловикуларна
/раменно-ключична/ става, последвано от открита репозиция и оперативно налагане
на метална остеосинтеза;
4. Охлузвания на дясна ръка.
По своята медико-биологична характеристика:
-
откритото счупване на черепа се отнася към медико-биологичния критерий
нараняване, което прониква в черепна кухина;
-
кръвоизлива под мека мозъчна обвивка - разстройство на здравето с временна
опасност за живота;
-
натрупване на патологична колекция въздух в черепната кухина -разстройство на
здравето с временна опасност за живота;
-
счупването на дясна бедрена кост – трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за срок повече от един месец;
-
изкълчването на дясна раменно-ключична става – трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за срок повече от един месец;
-
мозъчно сътресение- средно изразено по тежест, без данни за изпадане в
безсъзнателно състояние - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота;
-
разкъсно-контузната рана в челна област на главата – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия;
-
охлузванията на дясна ръка и в областта на дясна тазобедрена става – болка и
страдание.
В
болнични условия са проведени:
-
диагностични процедури – лабораторни и образни изследвания, мониториране на
жизнени показатели, консулти със специалисти, ЕКГ;
-
терапевтични процедури – консервативно и оперативно лечение
-
рехабилитация.
Лечението
е продължило за периода 09.12.2019г. - 23.12.2019г.
По данни на ищеца е
бил временно неработоспособен 8 месеца.
Възстановителния
процес не е приключил. По преценка на лекуващият лекар след пълното
консолидиране на счупената дясна бедрена кост предстои екстракция на металната
остеосинтеза.
Субективните
оплаквания, съобщени при прегледа на 04.10.2020г. и обективно установения
двигателен дефицит за десен горен и десен долен крайник сочи, че и към този
момент И.С. изпитва трудности при използването им.
С
оглед характера на получените травми такива ще има и за в бъдеще, особено при
физическо натоварване и при промяна на времето.
Към
момента на получаване на травмите болките и страданията са били силни.
Експертизата
не може да отговори на въпроса за периода след поставяне на имплантите, тъй
като постоперативно болката е купирана с обезболяващи.
Откритото
счупване на черепа с натрупване на патологична колекция въздух
/пневмоенцефалон/ и кръвоизлива под мека мозъчна обвивка /субарахноидален
кръвоизлив/ са състояние с временна опасност за живата, която е била
предотвратена с оказване на своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ
в болнични условия.
Трайните
последици за здравословното състояние на ищеца в следствие на процесните
увреждания са:
-
двигателен дефицит за дясна раменна,
тазобедрена и колянна стави;
-
болков синдром за главата и десните
крайници;
-
поява на оток в десния крак и необходимост
от почивка след продължително стоене;
-
болки в десни крайници при промяна на
времето.
Травмите
на ищеца могат да са получени:
-
в купето на автомобила и съответстват на удари с/върху твърди тъпи предмети,
вкл и деформирани детайли, впредвид мястото, където е пътувал – на предна дясна
седалка, както и
-
при напускане /изпадане/ от купето.
Вторият
посочен механизъм изключва пострадалият да е бил с поставен обезопасителен
колан.
Експертизата
счита, че по-вероятно е уврежданията да са получени в купето на автомобила:
–
от удар на коляното в навлязлото навътре арматурно табло след челния сблъсък в
крайпътното дърво – фрактура на дясна бедрена кост;
-
удар на главата в страничната колонка –
травма на главата;
-
удар на дясно рамо в твърд тъп предмет.
Изкълчването
на раменно-ключичната става може да е резултат от приземяването на терена, след
напускане на купето на автомобила, ако същото е било на дясната страна.
Ако травмите са получени вътре в автомобила
те биха били същите както с поставен, така и без поставен предпазен колан.
Правилата
на добрата медицинска практика изискват след фрактури или изкълчване на става с
налагане на остеосинтеза, да се провежда рехабилитация.
В
данните по делото е приложена Епикриза на История на заболяване
№15378-766/2019г. на ОТО при МБАЛ-Разград от която е видно, че пострадалият е
провеждал Реконвалесценция след хирургична намеса за периода 19-23.12.2019г.
Установените
телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Лечението е било правилно,
своевременно и в пълен обем.
По делото са събрани гласни
доказателства и чрез разпита на свидетеля Станчо Николаев С. – баща на ищеца /л. 389-390/. Свидетелят сочи, че посетил сина си в
болницата, където бил настанен след ПТП-то. След изписването му лечението
продължило и дома му. Ищецът не можел да се самообслужва, поради което
свидетеля се грижил за него. Около половин година ползвал патерици. Психически се сринал, спрял да се храни. При
промяна на времето изпитвал болки. Все още не се е бил възстановил физически и
психически. След като му изтекли болничните, след около 5-6 месеца, ищецът тръгнал на робата, свидетелят
не може да каже колко време след ПТП-то
ищецът е тръгнал на работа.
При така установените факти,
съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД,
а презумпцията по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Установи се, че водачът на горепосоченото МПС е виновен за
настъпването на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна,
водачът на МПС-то е действала противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и
др. Тук следва да се посочи, че нарушението по чл.
20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на
водача на режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи
контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има
тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини,
извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при
управление, разсейване, заспиване и др. (каквото не се установява да е било
налице). Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат на несъобразяване с
атмосферните и пътните условия, е нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение № 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91
г. на ВКС, решение № 35/26.02.2016 г. по н. д. № 96/16 г. на ВКС, ІІ НО, Решение
№ 5 от 1.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2900/2011 г., II н. о., НК, решение №
43/2015 г. по н. д. 1604/14 г. на ВКС, І НО).
Възраженията на ответника са
неоснователни, тъй като установената в чл.
45 ЗЗД
презумпция не беше оборена, включена липсват каквито и да е доказателства, че
уврежданията на ищеца са настъпили в резултат на друга причина.
В заключение, съдът приема, че
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
установяват предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД
и на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" – настоящ ответник, дължи да заплати обезщетение за
доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява ищеца (чл.
478, ал. 2 и ал.
1 КЗ.).
Що се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата
на чл.
52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето то и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът
съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи
(решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение №
106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение №
78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, решение №
276/12.12.2018 г. по т. д. № 2346/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, определение №
682/05.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, решение №
2224/31.10.2017 г. по гр. д. № 988/2017 г. на САС, решение № 2187/26.10.2017 г.
по гр. д. № 2025/2017 г. на САС, решение № 1022/02.05.2019 г. по гр. д. №
4796/2018 г. и др.), и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпяла пострадалата, възрастта към датата на ПТП, промяната в
обичайния му начин на живот, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
По делото се
представени само следните два броят болнични листи:
-
Е20198977414, МБАЛ
„Св. Ив. Рилски“ АД, ЛКК специализирана по ИЛ, ОА и ИЛ, 09.12.2019 –
11.12.2019г, всичко отпуск в календарни дни: 3;
- Е20198333668, МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ АД,
специализирана ЛКК по ОТ, 12.12.2019 – 18.01.2020г, всичко отпуск в календарни
дни: 38
Поради
гореизложеното, съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля, че синът
му – ищеца е бил в болнични „пет-шест
месеца“. Съдът, като цени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля,
ги кредитира в частта им относно болките и страданията на ищеца и
невъзможността му да се обгрижва сам.
Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 60 000 лева. От тази сума следва
да се приспадне платената в хода на процеса сума в размер на 7 963,60 лв. /60 000 - 7 963,60 = 52 036.40/.
При това положение, съдът
следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от
ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г.
по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., Решение
№ 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК, Решение №
54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК и др.),
Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който
не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по
реда на чл.
290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016
г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ
ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, Решение №
98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 169
от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл.
45 ЗЗД
срещу делинквента или по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната
съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,
имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна
връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината
на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички случаи на предявен иск по чл.
45 ЗЗД
срещу делинквента или по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл.
290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието,
че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът
твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията, тъй като:
- знаел е че водача на
автомобила е употребил алкохол, но въпреки това се е качил и е пътувал в
автомобила му,
- не е провел правилно лечение
и така е допринесъл за по-продължителен и непълен процес на възстановяване.
- при настъпване на процесното ПТП, е пътувала без поставен
обезопасителен колан, в нарушение на чл.
137 ЗДвП.
Относно първото
възражение – същото е недоказано, тъй като не бяха ангажирани абсолютно никакви
доказателства за това, че водача на автомобила е употребил алкохол. Напротив –
в заключението на съдебно – химическа екпертиза е посочено, че в представената
за изследване кръв, иззета от С.С.С., ЕГН **********, се констатира наличие на етилов алкохол с
концентрация 0.00 промила
/л.104-105/.
Събраните по делото доказателства не опровергават този извод.
Относно второто
възражение – видно от заключението на СМЕ, е че „Лечението е било
правилно, своевременно и в пълен обем.“. Събраните
по делото доказателства не опровергават извода на вещото лице. Ето защо, възражението е неоснователно.
Относно третото възражение /пътуване без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП/, в заключението на САТЕ се
сочи, че „Тялото на ищеца И.С.С. при сблъсъка е извършвало
свободно инерционно движение и е имало допир с части от интериора в предната и
странична част на автомобила. При ползване на
предпазен колан такъв допир не би се осъществил.“ В заключението на СМЕ
се сочи, че травмите на ищеца могат да са получени в купето на автомобила, както и при напускане
/изпадане/ от купето. Вторият посочен механизъм изключва пострадалият да е бил с
поставен обезопасителен колан. Сочи и че: „Ако травмите са получени вътре
в автомобила те биха били същите както с поставен, така и без поставен
предпазен колан.“
Събраните по делото
доказателства не опровергават извода на вещите лица.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поради което определеното по-горе обезщетение не следва
да бъде намалявано.
Искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 52 036.40 лева, а за разликата до 60 000 лв. следва да
се отвърли поради плащане в хода на процеса, а за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лева, следва да се
отхвърли, като неоснователен.
По претенцията за законната лихва.
Както
е посочено и в постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, което настоящият състав изцяло
споделя: „Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ
по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато
това е предвидено в КЗ, а според чл. 346 КЗ
застрахователната сума представлява договорената между страните или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо
договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални
правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ -
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ –
да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото
лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и
по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От
друга страна за разлика от КЗ (отм.); новият КЗ /в сила от
01.01.2016 г. / в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат
от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на
осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение,
но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
До
приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл. 227, т. 2 КЗ
(отм.); застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за
заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на
същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на
прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.); от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за
периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение,
респ. в застрахователната сума по реда на КЗ (отм.);. В КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / липсва
аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 КЗ (отм.); ,
а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 КЗ и
чл. 500 КЗ е
регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси
всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и
разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за
забава.
По
отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ-
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване
на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл. 429, ал. 2 и
ал. 5 КЗ
при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата
в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на осн. чл. 86
вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и
от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ,
но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3
вр. чл. 432, ал. 1 КЗ -
отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда
на чл. 380 КЗ.
След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3
вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Предвид
така изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на правния
въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, А НЕ И ОТ МОМЕНТА НА
УВРЕЖДАНЕТО.“
Както вече се посочи, предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя е станало на 14.01.2020г. /л.23 /.
Дори и в периода от 14.01.2020г. /предявяването претенцията пред застрахователя/ до 16.04.2020 г. /подаването на
исковата молба л. 26/, ответникът да не се намира в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
делинквента, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума.
В случая е безспорно че ответникът е
уведомен за застрахователното събитие на 14.01.2020г.
/л.23/ с предявяване на претенция от увреденото
лице, поради което от тази ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал.
3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Така и постановените в производството по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 128 от
4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК и Решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, както и Решение № 260002 от 11.08.2020 г. на ВнАС по в. т. д.
№ 130/2020 г.
Претенцията за заплащане на
законна лихва следва да се отхвърли за периода от 09.12.2019г. /датата на увреждането/ до 13.01.2020 г. включително /датата предхождаща предявяването претенцията
пред застрахователя/, като неоснователна.
С оглед частичното
плащане в хода на процеса – 28.04.2020г. на
сумата от 7
963,60
лв., то за периода от 14.01.2020г. /предявяването
претенцията пред застрахователя/ до 28.04.2020г. /датата на частичното плащане/ ответникът дължи законна лихва върху
сумата от 60 000 лв., а от 29.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
дължи законна лихва върху неизплатения остатък от главницата от 52 036.40 лева
Относно разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал.2 във вр. ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 5, т.1 и чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Христо Райков
Коев от АК – Велико Търново, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска, в размер на 2 330 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 550 лева от направените разноски в в общ размер на 1 100 лева за заплатено възнаграждение
на вещите лица и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
При този изход на делото ответникът следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград държавна такса в размер на 2 400 лв. върху уважения размер на иска за
неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 405,
ал.6 ГПК: „За присъдени суми в
полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405,
ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да
бъде осъден да заплати и 5 лв., в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.: 1172, район:
Изгрев, ж.к.: Дианабад, бул. Г.М.Д., No: 1,
представлявано от: Живко Стойков Колев, Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков
Младенов, начин на представляване: заедно от поне двама изпълнителни
директори, ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал. 1 КЗ, следните суми:
-
52 036.40 лева /петдесет и две хиляди
и тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от И.С.С., ЕГН ********** неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.12.2019 г., около 00,10 часа по път
III-204 в посока от гр. Разград към с.
Гецово, на км. 1+900, ведно
със законната лихва, считано от 29.04.2020 г. до
окончателното плащане,
- Законна лихва върху
сумата от 60.000 лв., дължима за периода от 14.01.2020г. /предявяването
претенцията пред застрахователя/ до 28.04.2020г.
/датата на частичното плащане/,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал. 1 КЗ, за разликата над 52 036.40 лева до размера от 60 000.00
лв., поради плащане в хода на процеса, а за разликата над 60 000.00 лв.
до пълния предявен
размер от 120 000.00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, отхвърля иска като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ претенция за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за периода от 09.12.2019г. /датата на ПТП/ до 13.01.2020 г. включително,
като неоснователни.
Присъдените на ищеца суми могат да се
преведат по следната банкова сметка:
***:
„ИНВЕСТБАНК“ АД
IBAN: ***: адвокат Христо Райков Коев от АК
– Велико Търново, ЕГН **********, със служебен адрес: гр. Велико Търново, ул.
Васил Левски № 3, ет. 1. Сметката представлява клиентска сметка по чл. 39 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.: 1172, район:
Изгрев, ж.к.: Дианабад, бул. Г.М.Д., No: 1,
представлявано от: Живко Стойков Колев, Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков
Младенов, начин на представляване: заедно от поне двама изпълнителни
директори, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Христо Райков Коев от АК – Велико Търново, ЕГН **********,
със служебен адрес: гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 3, ет. 1, на
основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 5, т.1 и чл. 7,
ал. 2, т.4 от Наредба № 1 за минималният
размер на адвокатските възнаграждения, сумата 2 330.00
лева /две
хиляди триста и тридесет/ – представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к.: 1172, район: Изгрев, ж.к.: Дианабад, бул. Г.М.Д.,
No: 1, представлявано от: Живко Стойков
Колев, Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов, начин на
представляване: заедно от поне двама изпълнителни директори, сумата 550.00 лева /петстотин и
петдесет лева/ – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.: 1172, район: Изгрев,
ж.к.: Дианабад, бул. Г.М.Д., No: 1,
представлявано от: Живко Стойков Колев, Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков
Младенов, начин на представляване: заедно от поне двама изпълнителни
директори, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, следните суми:
- 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ - представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска за неимуществени вреди, на основание, чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК,
- 5.00 лв. /пет лева/ -
представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален.
Препис от решението да се връчи
на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд.
съдия: