№ 55
гр. С., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500541 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Х.Ч., процесуален
представител на Д. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „ Д.**, против
решение № 260044/25.05.2021 г. по гр. д. № 1777/2019 г. по описа на РС -
Н.З., с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Ж. срещу П. СТ. С.., иск за
осъждане на последния да преустанови действията, с които нарушава
правото на собственост върху собствения на ищеца недвижим имот:
дворно място, находящо се в с. К., общ. Н.З., представляващ УПИ IV-505 , с
площ от 1605 кв.м., в кв. 72 по ПУП на селото, утвърден със заповед №
460/02.04.1965 г., със следните граници: от север- улица с осови точки 144-
177, от изток – УПИ V-504, от юг – УПИ III-502 и от запад – улица с осови
точки 144-143-142, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в
дворното място, в т.ч. и ДВУЕТАЖНА масивна жилищна сграда, с площ от
70 кв.м., и едноетажна полумасивна стопанска сграда, с площ от 56 кв.м, и
пречи пълноценното му ползване, както и да премахне ограда от масивна и
1
паянтова част, между УПИ IV-505 и УПИ V-504, създаваща ограничения в
ползването на ищеца от 22 кв.м., и да премахне масивна стопанска сграда,
построена на границата между УПИ IV-505 и УПИ V-504, навлизаща в УПИ
IV-505 с 1 кв.м. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от П. СТ. С..,
ЕГН **********, срещу Д. Д. Ж., насрещен иск за осъждане на последния да
обезопаси и приведе посочения по-горе имот в безопасен вид, като прекрати
достъпа на влизащи в имота животни, чрез изграждане на ограда, окосяване и
прочистване от вече влезли в имота животни.
Въззивникът твърди, че е собственик на недвижим имот: дворно място,
находящо се в с. К., общ. Н.З., представляващ УПИ IV-505 , с площ от 1605
кв.м., в кв. 72 по ПУП на селото, утвърден със заповед № 460/02.04.1965 г.,
със следните граници: от север- улица с осови точки 144-177, от изток – УПИ
V-504, от юг – УПИ III-502 и от запад – улица с осови точки 144-143-142,
заедно с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място, в т.ч.
и ДВУЕТАЖНА масивна жилищна сграда, с площ от 70 кв.м., и едноетажна
полумасивна стопанска сграда, с площ от 56 кв.м. Посочва, че ответникът е
собственик на съседния източен имот УПИ V-504, като го ползва и обитава, и
извършва строителство от няколко години именно на границата между двата
имота. Изградените от ответника постройките навлизали частично в
собствения му имот на места с около метър, поради което пречили и
ограничавали пълноценното ползване на имота според неговото
предназначение. Твърди, че постройките били изградени в нарушение на
строителните правила и норми, като посочва, че оградата от масивна и
паянтова част, между УПИ IV-505 и УПИ V-504, изградена в УПИ IV-505,
създавала ограничения в ползването му от 22 кв.м., а масивната стопанска
сграда, също построена на границата между двата имота, навлизала в УПИ
IV-505 с 1 кв.м. Тези постройки били изградени в периода от юли-септември
2017 г. на два етапа, като при изграждането са разрушени старите
заграждения, материалите от които, били заграбени, без разрешение. Именно
този период не бил отчетен с обжалваното решение. Твърди още, че
ответникът не е изградил съоръжения за отвеждане на повърхностни и
дъждовни води в собствения си недвижим имот, поради което същите идвали
в неговия имот и разрушавали, и ерозирали почвата. Въззивникът счита, че
тези му твърдения били подкрепени от заключението на съдебнотехническата
експертиза.
2
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен
предявеният иск. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и
насрещна въззивна жалба срещу обжалваното решение в частта, с която са
отхвърлени насрещните искове за осъждане на ищеца да обезопаси и приведе
имота си в безопасен вид, като прекрати достъпа на влизащи в имота
животни, чрез изграждане на ограда, окосяване и прочистване от вече
влезлите животни.
С отговора на въззивната жалба ответникът счита обжалваното решение
за правилно в обжалваното от ищеца част, тъй като същото е обосновано и
съдът не е пропуснал да обсъди периода на изграждане на сградите. От
заключението на назначеното вещото лице се установявало, че няма следи
оградата въобще да е местена, а под нов бетон се имало предвид, че може и от
поне 10 години да е положен. Това пояснение ответникът сочи, че е дадено в
с.з., както и че ищецът не е установил предпоставките, предвидени в чл. 109
от ЗС в хода на първоинстанционното производство. Твърди, че поддържал
оградата в полза и на ищеца по чл. 61 от ЗЗД и това допълнително
опровергавало твърденията на ищеца. Тоалетната постройка не била местена
от поне 10 години, като същата била разположена на калканна стена на
нежилищна сграда на допълващо застрояване в съответствие с чл. 44 и чл. 45
от ЗУТ. Счита, че навлизането в имота на ищеца е законосъобразно, тъй като
с оглед заключението на в.л. инж. Д. не създавало пречки за ползване на
имота, по-големи от обикновените по чл. 50 от ЗС. Иска обжалваното
решение да бъде потвърдено в тази част и да бъдат присъдени разноски по
делото.
С насрещната въззивна жалба ответникът обжалва първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск и с която е
осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 645.00 лв. Изложени са
доводи за неправилност на обжалваното решение, изразяващи се в допуснати
съществени процесуални нарушения, а именно необсъждане на събраните по
делото доказателства, с изключение на показанията на двама свидетели,
посочени от ищеца и протокол за оглед на мястото. Неправилно съдът не
приел приложеното по делото заключение на вещо лице Иван И., което е
събрано по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, като заключил, че цялото частно
3
гражданко производство е опорочено, поради това, че ищецът не е взел
участие в него. Същевременно неправилно било прието заключението на в.л.
В. Г., която извършила оглед на имота на ищеца, при изрично искане на
ответника да присъства, каквото искане ищецът не е направил за огледа
извършен от в.л. И.. Отново в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд пропуснал да обсъди заключението на вещото лице
инж. Д., представените с насрещния иск писмени доказателства,
свидетелските показания на Р., С., С.а, Д., М. и Ж.а. Счита, че е налице
противоречие във фактическите констатации и правни изводи, изложени в
обжалваното решение, а именно, че имотът на ищеца не бил годен за
обитаване, липсвали огради, в него не живеел никой и въпреки това не се
доказвало, че дори при срутване на сградите в имота на ответника би била
създадена опасност за ищеца. В заключение ответникът намира исковата си
претенция, обективирана в насрещния иск, за напълно доказана, тъй като
безспорно се установявало по делото, че имотът е изоставен от ищеца, не е
поддържан и в него има свободен достъп на диви и домашни животно и хора.
С тези доказани бездействия ищецът нарушил санитарно-хигиенни норми по
чл. 169 от ЗУТ, чл. 118 от Наредбата № 7/2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чл. 3 от
ЗООС и Наредбата за опазване на околната среда. Тези нарушения
обуславяли извод за нарушаване на правото на собственост на ответника и
поставяли в опасност живота и здравето на него, и неговото семейство. Моли
се в отхвърлителната част по насрещния иск първоинстанционното решение
да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноски.
Страната не е направила доказателствен искания.
В с.з.въззивникът редовно призован не се явява и не се
представлява. В с.з. въззиваемият С. редовно призована се явява лично и с
представител по пълномощие адв. А., която моли да се уважи отговорът и на
въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.06.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 02.07.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
4
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за
осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца
да упражнява правото си на собственост в пълнота. Аналогичен е и
предявеният насрещен иск.
За да се уважи искът ищецът следва да докаже наличието на няколко
предпоставки. На първо място ищецът следва да докаже, че е собственик на
имота или че притежава ограничено вещно право върху него. На второ място
следва да докаже, че ответникът е извършил сочените в исковата молба
неоснователни действия. Те следва да са противоправни и да ограничават
собственика да реализира правото си на собственост като използва имота по
предназначение. Действията трябва да продължават и към момента на
депозиране на исковата молба или да са с такъв характер, че да съществува
обоснована вероятност да бъдат извършвани и занапред. На трето място е
необходимо да докаже, че нарушението е такова, че на ищеца му се пречи да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
В настоящия случай, съдът намира, че правото на собственост над
процесните имоти е установено и от ищеца и от ответника ( ищец по
насрещния иск), поради което няма да коментира повече този въпрос.
По отношение на неправомерните действия, които се твърдят че са
извършвани от ответника, съдът взе предвид следното:
Ищецът твърди, че ответникът извършва действия, с които нарушава
правото му на собственост върху собствения му имот находящ се в с.К., общ.
Н.З., които се изразяват в незаконно изграждане на ограда от масивна и
паянтова част, между двата имота ( на ищеца и на ответника), която създава
ограничения в ползването на ищеца на 22 кв.м. и в незаконното построяване
на масивна стопанска сграда ( тоалетна), построена на границата между двата
имота. Освен това се твърди, че ответникът не отвежда дъждовната вода от
5
своите постройки и тя се стича изцяло в имота на ищеца.
За установяване на твърдените обстоятелства са разпитани редица
свидетели, извършени са съдебно – технически експертизи, извършен е оглед
на място. Съдът счита, че следва да отчете заинтересоваността на св.Ж.а –
майка на ищеца и св. С.а – съпруга на ответника, св. С.еров –брат на
ответника. Техните показания, съдът кредитира доколкото те съответстват на
останалите събрани по делото доказателства – експертно заключение, огледен
протокол.
Съдът не кредитира заключението на ВЛ Д., тъй като намира същото за
компроментирано. При извършения оглед от съда и страните се е
констатирало, че част от информацията поднесена като „безпристрастно
проверена“ по делото не отговаря на фактическото положение. Така например
ВЛ е било посочило, че изградената ограда е с ширина 100 см.,а се е
установило, че тя е с ширина от 65см. до 70см.
Съдът кредитира заключението на ВЛ Г.. Действително тя е извършила
оглед на имотите в отсъствието на ответника или негов представител, но
констатациите и от огледа не противоречат на отразените в огледния
протокол, който е бил съставен от съда, в присъствието на страните. ВЛ е
изразило своето професионално мнение, но то не се формира от
присъствието/отсъствието на някоя от страните. Следва да се има предвид и
че ответната страна не е възразила заключението на ВЛ Г. да бъде прието по
делото.
При така очертаните доказателства, съдът намира, че предявеният от
ищеца иск е основателен. По делото е установено по категоричен начин от
изготвената съдебно – техническа експертиза от ВЛ Г., че ответникът е
изградил без необходимите технически книжа на границата на двата имота
масивна ограда и тоалетна. Той е предприел действия за узаконяване на
изградената ограда, но това все още не е осъществено, а по отношение на
тоалетната е установено, че има издадена заповед за събарянето и. Оградата е
изградена изцяло в имота на ищеца и заема 22 кв.м. от него, а тоалетната
навлиза с 1 св.м. в имота на ищеца. От заключението се установява и че
наклонът на покрива на тоалетната е към имота на ищеца, а стичащата се вода
не е отведена в имота на ответника.
Съгласно практиката на ВКС ( Решение № 482/05.07.2010г.по гр.д. №
6
946/2009г. на I г.о.ВКС), когато нарушението се изразява в строеж в съседен
имот, който навлиза в имота на ищеца е налице неоснователно действие по
смисъла на чл. 109 от ЗС, което пречи на ищеца да ползва имота си. В
задължителната си практика ВС е приел дори, че ищецът по иск с правно
основание чл. 109 от ЗС има право да иска и премахването на законен строеж
в имота му ако той му пречи (ТР 31/06.02.1985г. ОСГК на ВС). Предвид на
изложеното, съдът няма да коментира въпроса със законността на изградените
ограда и тоалетна, дали те са търпими постройки или не. Факт е, че те
навлизат в имота на ищеца, по този начин му пречат да упражнява правото си
на собственост и поради това следва да бъдат премахнати. Следва да се
отбележи само, че по делото са налице данни, от които е видно, че е
възможно навлизането на ответника в имота на ищеца да е от по –
продължително време, но тези въпроси не са предмет на настоящия спор.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде задължен да
преустанови действията, с които нарушава правото на собственост върху
собствения на ищеца недвижим имот: дворно място, находящо се в с. К.,
общ. Н.З., представляващ УПИ IV-505 и да премахне ограда от масивна и
паянтова част, между УПИ IV-505 и УПИ V-504, създаваща ограничения в
ползването на ищеца от 22 кв.м., както и да премахне масивна стопанска
сграда, построена на границата между УПИ IV-505 и УПИ V-504, навлизаща
в УПИ IV-505 с 1 кв.м.
По отношение на насрещния иск, с който ответникът е поискал ищецът
да бъде осъден да обезопаси и приведе собствения си имот представляващ
УПИ IV-505 , с площ от 1605 кв.м., в кв. 72 по ПУП на с.К., общ. Н.З., в
безопасен вид, като 1.прекрати достъпа на влизащи в имота животни, да
обезопаси имота като 2.укрепи съществуващите в момента постройки –
двуетажна, масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и и едноетажна,
полумасивна, стопанска сграда с площ от 56 кв.м., поддържа
съществуващата ограда за запазване от самосрутване, 3.да окоси и прочисти
имота от безстопанствен едър и дребен добитък, съдът взе предвид и
настъпилите в хода на производството факти.
Според огледния протокол от 05.11.2020г. към момента оградата между
двата имота не позволява навлизането на едър рогат добитък в имота на
ответника. До имота на първоначалния ищец обаче може да се влезе
7
свободно, тъй като същият не е ограден изцяло – липсва входна врата, а част
от оградата е паянтова ( СТЕ). От свидетелските показания се установи, че
имотът е бил в неугледен вид. В него са навлизали необезпокоявано, както
домашни животни- коне, кучета, така и диви животни – лисици, змии, мишки
( св. Р.). Към момента имотът е окосен и приведен в по – приличен вид. Към
момента на огледа са били видими следи от изсечени треви, храсти и клони.
Сградите са необитаеми (св.Ж.а – майка на ищеца), без прозорци.
От изложеното е видно, че имотът собственост на първоначалния ищец
е имал неугледен, порутен вид. Той е изглеждал като изоставен. В него
безпрепятствено са навлизали домашни и диви животни, бил е обрасъл в
растителност, което е позволявало да се обитава от змии и лисици. Това
безспорно е пречело на насрещния ищец да упражнява правото си на
собственост в пълнота. Тъй като поддържането на имота не е еднократен акт,
а собственикът на имота живее в отдалечено населено място, основателни се
явяват притесненията на първоначалния ответник, че правото му на
собственост е възможно да продължи да бъде обезпокоявано. Ето защо,
предявеният насрещен иск е основателен по отношение искането насрещната
страна да бъде задължена да прекрати достъпа на влизащи в имота животни,
да обезопаси имота като окоси и прочисти имота от безстопанствен едър и
дребен добитък. Неоснователни са претенциите за обезопасяване на имота
чрез укрепване на сградите, които се намират в него. Те са отдалечени
постройки от имота на насрещния ищец, а като бъде заграден имотът ще се
предотврати възможността от случайно проникване в него. Ето защо в тази
част насрещната искова претенция не следва да бъде уважена. Съдът
намира,че не следва да определи конкретен срок, в който ответникът по
насрещния иск да огради имота си и да го поддържа в безопасен вид, тъй като
това са действия, които следва да се извършват постоянно и при
неизпълнението им ищецът по насрещния иск ще може да иска изпълнението
им по съответния ред.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде изменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца
такси, разноски и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно
уважената част на иска. Тъй като исковата претенция на ищеца Ж. е изцяло
8
уважена, ответникът по иска му С. следва да заплати изцяло направените от
него разноски. За първа инстанция такива са доказани в размер на 1190.00 лв.
( адвокатско възнаграждение по първоначалния иск в размер на 700.00лв.,
държавна такса в размер на 50.00лв. и заплатено възнаграждение за ВЛ в
размер на 440.00лв.) . Претендираното адвокатско възнаграждение по
насрещния иск е в размер на 500.00лв. Тъй като искът е частично уважен -
2/3, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 166.67 лв.
(1/3). По този начин за първа инстанция на Ж. следва да се присъдят разноски
в общ размер на 1356.67лв. Ответникът С. е бил осъден да заплати 645.00лв.,
поради което с настоящото решение следва да бъде осъден да заплати
разликата между 1356.67 лв. и 645.00 лв., а именно 711.67 лв. За втора
инстанция следва да му се присъдят 25.00лв. – заплатена държавна такса.
Страната не е представила доказателства за други разходи, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Първоначалният ответник и ищец по насрещния иск за първа инстанция
е доказал извършването на 1130.00лв. разноски ( 400.00лв. адвокатско
възнаграждение, 80.00лв. ДТ, 350.00лв. възнаграждение за ВЛ и 300.00лв.
разноски по обезпечаването на иска). Тъй като насрещният иск е частично
уважен ( 2 от 3 претенции), на страната следва да бъдат присадени разноски в
размер на 753.33лв. С първоинстанционното решение първоначалният ищец
Ж. е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер 550.00лв. По този
начин с настоящото решение следва да бъде осъден да заплати разликата
между 753.33 лв. и 550.00 лв., а именно 203.33лв.За въззивна инстанция
страната е доказала извършването на разноски в размер на 325.00лв. ( ДТ и
адв.възнаграждение). поради частичното уважаване на насрещния иск следва
да и се присъдят разноски в размер на 216.67лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260044/25.05.2021 г. по гр. д. № 1777/2019 г. по
описа на РС - Н.З., в частта с която
е бил отхвърлен предявеният от Д. Д. Ж., ЕГН:********** от гр. С., ж.к.
„ Д.** против П. СТ. С.., ЕГН **********, от гр.С., ул.„Ш.с.** иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията, с
които ответникът С. пречи на ищеца Ж. да осъществи в пълен обем
правото си на собственост по отношение на недвижим имот: дворно
място, находящо се в с. К., общ. Н.З., представляващ УПИ IV-505 , с
площ от 1605 кв.м., в кв. 72 по ПУП на селото, утвърден със заповед №
460/02.04.1965 г., със следните граници: от север- улица с осови точки
144-177, от изток – УПИ V-504, от юг – УПИ III-502 и от запад – улица с
осови точки 144-143-142, заедно с всички постройки, подобрения и
приращения в дворното място, в т.ч. и ДВУЕТАЖНА масивна жилищна
сграда, с площ от 70 кв.м., и едноетажна полумасивна стопанска сграда,
с площ от 56 кв.м, като е изградил ограда от масивна и паянтова част,
между УПИ IV-505 и УПИ V-504, създаваща ограничения в ползването
на ищеца от 22 кв.м., и е изградил масивна стопанска сграда,
построена на границата между УПИ IV-505 и УПИ V-504, навлизаща в
УПИ IV-505 с 1 кв.м.
е бил отхвърлен предявеният от П. СТ. С.., ЕГН **********, от гр.С., ул.
„Ш.с.**“, № против 13 Д. Д. Ж., ЕГН:********** от гр. С., ж.к. „Д.**
иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията,
с които ответникът но насрещния иск пречи на ищеца по насрещния иск
да осъществи в пълен обем правото си на собственост по отношение на
недвижим имот: УПИ V-504, с площ от 2250 кв.м., квартал 72 по ПУП на
с. К., общ.Н.З., с находящите се в него жилищни и стопански постройки
като необезопасява имота си чрез изграждане на ограда и по този начин
позволява свободен достъп на живтни и неподдържа двора окосен и
почистен, и по този начин дава възможност в него свободно да влизат
животни, влечуги.
10
Вместо това постанови :
ОСЪЖДА П. СТ. С.., ЕГН **********, от гр.С., ул.„Ш.с.**“, да
премахне за своя сметка ограда от масивна и паянтова част, между УПИ
IV-505 и УПИ V-504, създаваща ограничения в ползването на Д. Д. Ж., ЕГН:
********** от 22 кв.м., и масивна стопанска сграда, построена на границата
между УПИ IV-505 и УПИ V-504, навлизаща в УПИ IV-505 с 1 кв.м. .
ОСЪЖДА Д. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „ Д.**, да прекрати
достъпа на влизащи в собствения си имот УПИ IV-505 , с площ от 1605 кв.м.,
в кв. 72 по ПУП на село с. К., общ. Н.З. животни чрез ограждане на същия,
както и да обезопаси имота си като го поддържа окосен и прочистен.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА П. СТ. С.., ЕГН **********, от гр.С., ул.„Ш.с.**“,
да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „ Д.** деловодни
разноски за първа инстанция в размер на 711.67 лв. и 25.00 лв. разноски за
въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Д. Д. Ж., ЕГН: ********** от гр. С., ж.к. „ Д.** да заплати
на П. СТ. С.., ЕГН **********, от гр.С., ул.„Ш.с.** деловодни разноски за
първа инстанция в размер на 203.33 лв. и 216.67 лв. разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС на
РБългария.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12