РЕШЕНИЕ
№ 559
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300500010 по описа за 2022 година
-
Обжалвано е решение №262462/05.11.2021г. на Пловдивския районен съд V
ти
гр. с. постановено по гр. д. №16309/2019г. в частта, с която се признава за
установено в отношенията между страните, че Ж. И. А., ЕГН: **********, дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 1 020 лв. -
главница, дължима по договор за потребителски кредит № *** от 21.03.2014г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който първоначално
са прехвърлени с договор за цесия от 13.01.2015 г. на „Микрокредит“ АД, а
впоследствие са прехвърлени на 08.04.2016 г. с Анекс № 2 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микрокредит“
АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
(06.03.2019г.) до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят Ж. И. А., ЕГН: **********, чрез особения ú представител
адвокат Н.Т. моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че на 21.03.2014г. е сключен договор за потребителски
кредит, по който първоначален кредитор е бил „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
1
което с договор за цесия от 13.01.2015г. е прехвърлило вземането си спрямо Ж.И. А. на
„Микрокредит“ АД, което вземане впоследствие на 16.01.2015г. е прехвърлено още
веднъж на възизваемото дружество.
Въззивницата не оспорва и съществуването на процесното вземане.
Спорът пред въззивния съд се концентрира върху въпроса поражда ли
последиците по чл. 99, ал.4 от ЗЗД съобщението за прехвърленото вземане получено от
особен представител на длъжника.
При отговора на този въпрос следва да се съобрази наличната съдебна практика
– Р. 198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на ВКС, І т. о., в което е посочено, че връчването
на съдебните книжа на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Това обстоятелство следва бъде зачетено като факт, настъпил след
предявяване на иска по смисъла на нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Ето защо връчването на съобщението за извършеното прехвърляне на вземането
на особения представител на длъжника е надлежно и поражда последиците, уредени в
чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска по начина и в размера
указан в диспозитива на обжалваното решение, поради което същото следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на възизваемата страна
разноските за особен представител в размер на 200лв. 150лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 350лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение №262462/05.11.2021г. на Пловдивския районен съд V
гр. с. постановено по гр. д. №16309/2019г. в частта, с която се признава за установено в
отношенията между страните, че Ж. И. А., ЕГН: **********, дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 1 020 лв.- главница,
дължима по договор за потребителски кредит № *** от 21.03.2014г., сключен с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който първоначално са прехвърлени с
договор за цесия от 13.01.2015 г. на „Микрокредит“ АД, а впоследствие са прехвърлени
на 08.04.2016 г. с Анекс № 2 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микрокредит“ АД и ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (06.03.2019г.) до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж. И. А., ЕГН: **********да заплати на Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата 350
(триста и петдесет) лева разноски.
2
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3