№ /26.09.2022
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. №1013 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.40-41 от ЗДОИ вр.чл.144 и сл. от АПК и е образувано по жалба от
СНЦ
„Отворен обществен съвет на протестиращите“ – Варна, чрез представляващия го К.П.Б., против Решение
№ДОИ-6#6/12.04.2022г на член на КПКОНПИ, упълномощен със Заповед
№РД-96-158/07.03.2022г, с което на осн.чл.28 ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 от ЗДОИ е
отказан достъп до обществена информация по заявление вх.№ДОИ-6/10.03.2021г от Сдружението.
Жалбоподателят твърди, че с определение
№2550/11.10.2021г по адм.д.№842/2021г на АС – Варна, потвърдено от ВАС – София,
КПКОНПИ е задължена да изпълни ЗДОИ, което задълженият административен орган е
отказал да стори с оспореното Решение. Сочи се, че изложената в същото
фактология не отговаря на действителността, понеже подадените сигнали са три, а
не само един, и не от физическо лице, а от три сдружения във Варна; оспорва се
доводът, че КПКОНПИ няма задължение да уведомява заявителя, ако не са
предприети действия по подадения сигнал, както и че заявлението от 10.03.2021г
изобщо нямало характер на такова по ЗДОИ. С тези аргументи се настоява за отмяна
на оспорения ИАА. В съдебно заседание представляващия Б. с пълномощника си адв.И.
И. от АК – Варна поддържат изцяло жалбата. Считат, че исканата информация
безспорно е обществена, а задълженият субект е държавен орган на бюджетна
издръжка, поради което исканата информация във връзка с неговата дейност е с
надделяващ обществен интерес. Поддържат също, че задължението за предоставянето
й не произтича само от ЗДОИ, но и от специалния ЗПКОНПИ. Молят със съдебното
решение председателя на КПКОНПИ да бъде задължен да им представи поисканата от
Сдружението информация за резултатите от извършените проверки по техните
сигнали и жалби за корупция в различни държавни и местни органи в град Варна.
Претендират и присъждане на разноски по списък Допълнителни аргументи са
изложени и в писмената защита на адв.И..
Ответникът – член на КПКОНПИ, се представлява
от ю.к.Ю.А., който оспорва жалбата. На първо място поддържа, че търсената
информация не може да бъде квалифицирана като обществена по см.чл.2 от ЗДОИ, а
към настоящия казус е приложима разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПКОНПИ. Подробни
доводи са изложени в писмените бележки, като се твърди, че в настоящия казус е
налице друг специален ред за достъп по исканата информация, а именно –
специалната процедура по ЗПКОНПИ и разпоредбите на глава VІІІ от АПК,
дерогиращи приложението на ЗДОИ по силата на неговия чл.4, и сочи съдебна
практика в този смисъл. Настоява се за отхвърляне на жалбата като
неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
се оспорва претендираното адвокатско възнаграждение по размер.
След
преценка на събраните в производството доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Със сигнал
от 09.11.2018г (за който липсват данни по делото да е входиран в КПКОНПИ) СНЦ
«Отворен обществен съвет на протестиращите» чрез К.Б. в качеството му на
председател на УС, е посочил, че при тях са зачестили оплакванията срещу
началника на СГКК – Варна инж.К.Б.К., срещу която са заведени множество
административни дела от граждани, на които са отказани административни услуги.
Изложено е, че в тази връзка Сдружението е проверило имотното състояние на
началника на СГКК в Службата по вписванията, и установили, че тя притежава 8 имота
към 2017г, а при встъпването си в длъжност е притежавала само два. Поискано е
председателят е КПКОНПИ да извърши проверка за имотното й състояние и как е
придобито то. По делото липсват данни за извършени действия по този сигнал, и
не се спори, че Сдружението не е получило отговор.
Началото на
административното производство е поставено със Заявление вх.№ ЦУ
01/ДОИ-6/10.03.2021г за достъп до обществена информация до председателя на
КПКОНПИ от СНЦ «Отворен обществен съвет на протестиращите» чрез председателя на
УС – К.Б., с формулирани три въпроса, както следва: 1). Запознат ли сте със
сигнала на Сдружението от 09.11.2018г, както и с последвалите допълнителни
материали, уличаващи началника на СГКК – Варна в корупция и злоупотреби с
власт?; 2). Какви мерки са предприети от КПКОНПИ и какъв е резултатът?; и 3).
Извършена ли е проверка на място за имота, намиращ се на адрес: гр.Варна, ///който
е продаден (и вече застроен) от бившия кмет К.Й., като е използвана невярна кадастрална
скица, издадена от началника на СГКК – Варна (не е посочена част от улица
«Петра», канала – дере и зелена площ, прилежаща към ул. «Кара агач»?.
С писмо
изх. №ЦУ 01/5813/24.03.2021г член на КПКОНПИ е уведомил К.Б., че поисканата от
него информация по начина, формулиран в Заявление вх.№ ЦУ 01/ДОИ-6/10.03.2021г,
не може да се определи като обществена в дадения й от законодателя смисъл,
поради което за сезирания орган не възниква задължение да разгледа заявлението
и да се произнесе с решение по реда на чл.34 ал.1 от ЗДОИ. Съдебното обжалване
на този отказ да бъде разгледано заявлението по ЗДОИ е приключило с определение
№2550/11.10.2021г по адм.д. №842/2021г, с което същият е отменен и преписката е
върната на КПКОНПИ за произнасяне съобразно указанията, дадени от съда по
тълкуването и прилагането на закона, а именно: поисканата със Заявлението от
10.03.2021г информация следва да бъде квалифицирана като обществена и реда на
предоставянето й е този по ЗДОИ; задълженият субект е следвало да процедира в
зависимост от преценката за редовност/нередовност на заявлението, съответно –
ако счете, че не е компетентен – да го препрати на надлежния орган, а ако
счете, че е налице основание за отказ – да постанови мотивирано решение.
Определението не е обжалвано и е в законна сила от 09.02.2022г.
В изпълнение на същото е постановено и оспореното понастоящем Решение № ДОИ-6#6/12.04.2022г от член на КПКОНПИ, който е приел, че със Заявлението от 10.03.2021г е
поискана информация относно подаден сигнал до КПКОНПИ с вх.
№ЦУ-С-11/07.01.2019г; че писменото искане до Комисията да представи данни за
образуване на производство не може да се квалифицира като заявление за достъп
до обществена информация по см.ЗДОИ, тъй като искането за уведомяване за
предприети мерки по подадени сигнали и извършени проверки са извън предмета и
обхвата на регулираните със ЗДОИ обществени отношения. Сигналното производство
се развива и решава по реда на раздел ІІІ, глава VІІІ от АПК, като съгл.чл.123
ал.1 от АПК решението на сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок от
постановяването му, като по аргумент за противното от чл.124 ал.2 от АПК
отказът на администрацията да се произнесе по подаден сигнал не подлежи на
обжалване, поради което дори и при липсата на каквито и да било предприети действия
по сигнала, органът не дължи да уведомява за това подателя му. С тези
аргументи, и понеже писменото искане до сезирания със сигнал административен
орган да изпълни задълженията си по чл.119 от АПК и да представи данни за
резултата от проверката не може да бъде квалифициран като заявление по ЗДОИ,
членът на КПКОНПИ е отказал поискания от Сдружението достъп до обществена
информация, съставляваща отговор на поставените от тях въпроси.
Горната
фактология, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства по административната преписка, и
материалите по адм.д. №842/2021г на АС – Варна, ХVІІ с-в, които са
последователни и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване ИАА, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Основният спорен
между страните в настоящото производство въпрос е за приложимия закон досежно
поисканата със Заявлението от 10.03.2021г информация – дали това е общият АПК
или специалните ЗДОИ или ЗПКОНПИ, и на първо място – дали поисканата от Сдружението информация е
обществена по см.ЗДОИ. Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този
въпрос е отрицателен.
По първия от
въпросите в Заявлението от 10.03.2021г: „Запознат ли сте със сигнала на Сдружението от
09.11.2018г, както и с последвалите допълнителни материали, уличаващи началника
на СГКК – Варна в корупция и злоупотреби с власт?». Въпросът дали някой държавен
орган е запознат със сигнала на Сдружението от 09.11.2018г сам по себе си
категорично не удовлетворява изискването за съдържание по чл.2 ал.1 от ЗДОИ и
след като с него не се изисква предоставяне на обществена информация съгласно
дадената от законодателя легална дефиниция, сезираният орган не дължи
предоставяне на такава – поради това настоящият съдебен състав се солидаризира
със становището на административния орган, че заявлението в тази му част не
представлява надлежно сезиране по см.ЗДОИ, и преценява оспореното Решение като
законосъобразно в тази му част.
По втория от
въпросите в Заявлението от 10.03.2021г: „Какви мерки са предприети от КПКОНПИ и какъв е
резултатът?“
Видно от
съдържанието на сигнала на Сдружението от 09.11.2018г, председателят на КПКОНПИ
е сезиран с твърдения за незаконно придобито имущество от началника на СГКК –
Варна. Последният обаче е извън кръга на лицата по чл.6 от ЗПКОНПИ – тези,
заемащи висши публични
длъжности, които са
длъжни да подават декларации по чл.35 и сл. от Закона, и които са субект на
проверки и действия от страна на КПКОНПИ в изпълнение на правомощията им по
чл.13 ал.1 т.2 и т.6 и всички останали от специалния ЗПКОНПИ. Този факт има
последици в две насоки за настоящия казус.
Така на първо място
твърденията за незаконно придобито имущество от този държавен служител –
началника на СГКК, изобщо не са от компетентността на КПКОНПИ, защото този
орган не разполага с правомощия по закон да извършва дейностите по чл.13 от
Закона спрямо лица, които не заемат висши публични длъжности. В този смисъл
нито председателят на КПКОНПИ, нито неговите служители са дължали извършването
на проверка по сигнала от 09.11.2018г против началника на СГКК - Варна – вместо
това е следвало да го изпратят на компетентната обща прокуратура за
разследване. След като не са компетентни да разследват този сигнал, КПКОНПИ не
дължат постановяване на решение или какъвто и да било друг краен резултат по
него, и нямат задължение нито да го обявяват публично по реда на чл.13 ал.3 и
ал.4 от ЗПКОНПИ, и още по-малко – да съобщават лично на заявителя за липсата на
такава компетентност и липсата на задължение за разследване, понеже това е
въпрос на познаване на закона. В този смисъл съдът преценява като
законосъобразен довода на решаващия административен орган, че заявлението от
10.03.2021г не представлява такова по см.ЗДОИ, респективно – счита оспореното
Решение за отказ за предоставяне на такава информация като законосъобразно и в
тази му част.
На второ място поради
факта, че началникът на СГКК – Варна е извън кръга на лицата по чл.6 от
специалния Закон, той няма задължение да подава декларации по чл.35 – чл.37 от ЗПКОНПИ, съответно – КПКОМПИ няма задължение да обявява информацията за
имуществото му в електронните публични регистри по чл.169 от специалния Закон,
поради което и по аргумент за противното от чл.42 ал.3 от същия Закон
Сдружението не може да се ползва от правото да получи информация за данните в
публичните регистри по реда на ЗДОИ, дори да бе поискало такава, което още
веднъж потвърждава извода, че Заявлението от 10.03.2021г на Сдружението не е
депозирано до коректния задължен субект, поради което последният обективно не
може да му предостави исканата информация.
По третия от
въпросите в Заявлението от 10.03.2021г: Извършена ли е проверка на място
за имота, намиращ се на адрес: гр.Варна, ///който е продаден (и вече застроен)
от бившия кмет К.Й., като е използвана невярна кадастрална скица, издадена от
началника на СГКК – Варна (не е посочена част от улица «Петра», канала – дере и
зелена площ, прилежаща към ул. «Кара агач»?
По отношение на
този въпрос в пълна степен е относимо изложеното по предходните два въпроса –
от една страна извършването на проверка на сделка с имот е извън
компетентността на КПКОНПИ по см.чл.13 от Закона; от друга страна бившият кмет
на гр.Варна е извън кръга на лицата по чл.6 от Закона. Поради това сезираният
КПКОНПИ не е задължен субект по смисъла на ЗДОИ, и заканосъобразно е отказал на
Сдружението – заявител предоставяне на несъществуваща обществена информация.
Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че позоваването с Решението на някаква неконкретизирана
„специализирана процедура по ЗПКОНПИ“ от страна на административния орган в
обжалваното решение като изключващо основание по см.чл.4 ал.1 от ЗДОИ, е
неоснователно. Такава не съществува, поради това и единствения ред за
получаване на коректно заявена обществена информация при наличие на правен
интерес по реда на ЗПКОНПИ е именно ЗДОИ.
Неоснователно е и
позоваването на реда по чл.119 и сл. от АПК като приложим досежно сигнала на
Сдружението от 09.11.2018г. Този ред е изрично изключен в случая с разпоредбата
на чл.107 ал.2 от АПК, понеже този сигнал би представлявал такъв по чл.47 ал.1
от специалния ЗПКОНПИ в случай, че съдържаше данни за корупция или за конфликт на интереси по смисъла на този
закон за лице, заемащо висша публична длъжност.
Оспореният ИАА е
издаден от компетентен орган – оправомощен със Заповед №РД-06-158/07.03.2022г на и.д.председател на КПКОНПИ на осн.чл.14
ал.3 вр.ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ, чл.13 ал.1 т.2 вр.чл.12 ал.1 т.2 от Правилника за
устройството и дейността на КПКОНПИ и на нейната администрация, чл.28 ал.2 от
ЗНОИ и чл.4 ал.2 от Вътрешните правила за организацията и реда за предоставяне
на достъп до обществена информация в КПКОНПИ. В производството по издаването му
не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни
основания (такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същества на заявлението), съобразно гореизложеното материалният закон е
приложен правилно, и липсва несъответствие с целта му, поради което липсват и основания
за ревизията или за отмяната му. Жалбата на СНЦ срещу това Решение е
неоснователна, което налага оставянето й без уважение.
При този изход на
делото претенцията на Сдружението-жалбоподател за присъждане на разноски е
неоснователна, а това на ответната страна следва да бъде уважено чрез
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, приложима по препращането на чл.144 от АПК, вр.чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ – в
минималния предвиден от законодателя размер, с оглед вида, продължителността и
обема на положения от юрисконсулта квалифициран юридически труд в рамките на
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на СНЦ „Отворен обществен съвет на
протестиращите“ – Варна, чрез представляващия го К.П.Б.,
против Решение №ДОИ-6#6/12.04.2022г на член на КПКОНПИ, упълномощен със Заповед
№РД-96-158/07.03.2022г, с което на осн.чл.28 ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 от ЗДОИ е
отказан достъп до обществена информация по тяхно заявление вх.№ДОИ-6/10.03.2021г.
ОСЪЖДА СНЦ
„Отворен обществен съвет на протестиращите“ – Варна, представлявано от председателя
на УС К.П.Б., да заплати на КПКОНПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване съгл.чл.40 ал.3 от ЗДОИ.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: