№ 1079
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500972 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 13.06.22г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 972/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-26 състав от 31.12.21г. по г.д. № 6734/20г. са отхвърлени /изцяло/
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД /за сумата 69 647, 49 лева/ и чл. 86 от
ЗЗД /за присъждане на законна лихва върху посочената главница за периода след10.07.20г./ на С.
Г. против „Аликар БГ“ ЕООД.
Със същото решение са отхвърлени /изцяло/ и насрещни искове по чл. 288, ал. 2 от ЗЗД
/за сумата 7 867, 49 лева/ и чл. 86 от ЗЗД /за присъждане на законна лихва върху посочената
главница за периода след 11.11.20г./ на „Аликар БГ“ ЕООД против С. Г..
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ само от С. Г. /в частта по исковете с правно
основание чл. 288, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съдебният акт е влязъл в сила/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните в процеса /в рамките на производството пред СГС/ доказателства /писмени,
гласни и експертни – преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на
страните и правилото на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
Страните /ищецът – доверител; ответникът – довереник/ са били обвързани от
правоотношение /възникнало на основание на устен договор, сключен в хипотезата на чл. 280 от
ЗЗД/. В рамките на посоченото правоотношение /договорна връзка/ дружеството /довереник/ е
поело /безвъзмездно – по смисъла на чл. 286 от ЗЗД; липсват твърдения или доказателства в
обратната насока/ задължения: да купи /от свое име, но в полза и за сметка на ищеца – по смисъла
на чл. 292, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 284 от ЗЗД във връзка с чл. 280 от ЗЗД/ от чуждестранна
фирма избрано /посочено/ от С. Г. МПС-во /БМВ Х4/, да достави от Австрия в България този
автомобил и да прехвърли собствеността на същия в полза на доверителя. Горните изводи се
подкрепят от събраните в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в
съвкупност и в контекста на застъпваните от страните тези/. Съдържанието на изброеният
доказателствен материал /съответно и самата защитна позиция на ищеца/ опровергава твърдението
на С. Г., че между страните е било учредено правоотношение по предварителна или окончателна
1
продажба на МПС-во /по смисъла на чл. 19 от ЗЗД или чл. 183 от ЗЗД/.
В рамките на посоченото /описаното/ правоотношение – ищецът е превел по сметка на
ответника /съгласно констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза/ сума в размер на
общо 72 647, 49 лева.. Част от посочената обща сума е и такава в размер на 5 867, 49 лева. Същата
/при липса на твърдения и на доказателства за съществуване на друг вид правоотношения между
страните, извън процесното/ също следва да бъде съотнесена към процесната договорна връзка.
Липсват доказателства /този факт не е и спорен между страните/ ответникът да е изпълнил
задълженията си /по чл. 284 от ЗЗД във връзка с чл. 292, ал. 2 от ЗЗД/ по договора /а именно: да
достави избраният от ищеца автомобил от чужбина и да прехвърли собствеността на същия в
полза на доверителя/. Към момента /този факт не е спорен в процеса/ процесната договорна връзка
се явява /по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ прекратена – отпаднала /поради
фактическа невъзможност дружеството да изпълни задълженията си – заради извършена измама от
чуждестранния собственик на МПС-во; фактът, че такова престъпление е било извършено от
австрийската фирма е удостоверен по делото с писмени и гласни доказателства/.
С оглед това /предвид отпадането на процесната договорна връзка/: ищецът претендира
– връщане /при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ на цялата преведена на ответника
сума в размер на общо 72 647, 49 лева /без сума в размер на 3 000 лева, която вече е била върната
на С. Г.; последното обстоятелство не е спорно по делото, а е и удостоверено от приетата в процеса
счетоводна експертиза/. Или с други думи: по делото се претендират 69 647, 49 лева /72 647, 49
лева минус 3 000 лева/.
Жалбата /и исковете/ са основателни:
Отпадането /в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/ на процесната договорна
връзка /по делото не се спори, че правната последица по този законов текст е настъпила/ поражда
безусловно задължение за ответника /без значение дали същият е бил изправна страна в рамките
на анулираното правоотношение/ да върне получената сума на ищеца /доколкото тази сума по
естеството си представлява единствено - собствени на доверителя средства, предоставени целево
на довереника с оглед изпълнение на поръчката; или „средства, необходими за изпълнение на
поръчката“ – по смисъла чл. 285, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 280 от ЗЗД/. Същата сума не
включва възнаграждение по чл. 286 от ЗЗД; или разноски, лихви, вреди – по смисъла на чл. 285 от
ЗЗД; или разноски и възнаграждения по смисъла на чл. 288 от ЗЗД /каквито само вземания
евентуално биха могли да бъдат задържани от дружеството след отпадането на договора, ако се
констатира евентуална изправност на довереника/. С други думи: при неосъществяване на
предмета /целта/ на правоотношението - ответникът се лишава изцяло от основание /от причина/
да задържа целево получените средства /чието предназначение е било единствено да обезпечат
„изпълнение на поръчката“/.
Обстоятелствата, че дружеството е транслирало /съгласно констатациите на приетата
по делото счетоводна експертиза/ получената от ищеца сума по сметка на чуждестранното
юридическо лице /собственик на процесното МПС-во/ и, че към момента процесната сума не се
намира в патримониума на ответника се явяват /с оглед изричното правило на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД/
ирелевантни.
Предвид изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен /в обжалваната
част/, съответно исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД /последният имащ за
предмет присъждане на законна лихва върху процесната главница за периода след завеждане на
делото/ следва да бъдат – уважени.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски и за двете съдебни инстанции.
В допълнение /макар това обстоятелство да е неотносимо към състава на чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД – каквато е правната квалификация на процесния правен спор, съобразно
изложеното по-горе/:
Цената на процесното МПС-во /която е в значителен размер/ е била транслирана
предварително и изцяло /с банков превод/ от „Аликар БГ“ ЕООД в полза на чуждестранното
дружество /„Бергонлайн ГМБХ“/ преди да бъде установена /получена/ реална фактическа власт
върху вещта /и на практика без да е било обезпечено - гарантирано физическото получаване на
автомобила, което именно е позволило МПС-во да „изчезне“ от местостоенето си/. Такова
действие /бездействие/ не може /принципно/ да се окачестви като надлежно изпълнение на
2
договора за поръчка - нито от страна на довереника /по смисъла на чл. 281 от ЗЗД във връзка с чл.
63 от ЗЗД/ нито от страна на свидетеля Серафимов, който е бил ангажиран /по смисъла на чл. 283
от ЗЗД/ от дружеството да организира фактическото /физическото/ получаване на МПС-во в
чужбина и транспортирането му до България. Още повече: ответникът се е ангажирал да участва в
процесното правоотношение в качеството си на търговско дружество и именно поради това
същият е дължал грижа за изпълнение дори в „завишен“ размер /по смисъла на чл. 302 от ТЗ/, а не в
обикновен такъв /по смисъла на чл. 281 от ЗЗД във връзка с чл. 63 от ЗЗД/. С оглед това:
дружеството не би могло да се окачестви като „изправна страна“ в рамките на процесната
договорна връзка /в това число и по смисъла на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД/. С други думи: процесната
имуществена отговорност би могла да бъде ангажирана и в хипотезата на чл. 79, ал. 1, предл. – 2-
ро от ЗЗД /и при такава правна квалификация на иска/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-26 състав от 31.12.21г. по г.д. № 6734/20г. в частта, с
която исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на С. И. Г. против „Аликар БГ“
са отхвърлени.
ОСЪЖДА „Аликар БГ“ да плати на С. И. Г. ЕГН ********** сумата 69 647, 49 лева /на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/; законната лихва върху тази главница за периода от
10.07.20г. до цялостното й изплащане/; 8 766 лева и 4 193 лева – съдебни разноски /за
производствата пред СГС и САС/.
В частта /по насрещните искове с правно основание чл. 288, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД на „Аликар БГ“ ЕООД против С. И. Г./ решението на СГС е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3