№ 81
гр. гр. Д., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500670 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж,Франция
срещу решение №763/25.07.2022 г. по гр.д.№993/2021 г. на Д.кия районен
съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. Й. Д. с ЕГН
********** от гр.Д.,*** искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване
дължимостта на вземанията,обективирани в издадената по ч.гр.д.№3231/2020
г. по описа на Районен съд-Д. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК,за следните дължими суми по договор за отпускане на
потребителски кредит №CREX-14956079 от 19.06.2017 г.,както следва: 807,88
лева-главница;95,06 лева-възнаградителна лихва за периода от 05.11.2017 г.
до 05.07.2018 година;224,86 лева-мораторна лихва за периода от 05.12.2017 г.
до 16.10.2020 г.,законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.Въззивникът намира
първоинстанционното решение за неправилно.Не споделя извода на районния
съд,че процесният договор е нищожен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради
1
несъответствието му с изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК.Дори и шрифтът на
договора да не отговарял на изискванията,това било формално
нарушение,което не водело до недействителност на
правоотношението.Правата и интересите на кредитополучателя не били
нарушени,тъй като представените към исковата молба и впоследствие
оригинали на документи били читаеми и съществувала яснота относно
съществените елементи на договора.Горното изискване за размера на шрифта
влизало в противоречие с предвижданията на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити.Допълнителното изискване относно шрифта,въведено
от българския законодател,водело да значителна санкция за кредитодателя-
загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита,поради което и с
оглед несъответствието му на цитираната Директива не следвало да се
прилага.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на исковете,както
и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции до
момента.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Д.
Й. Д. намира за правилен извода на районния съд за нищожност на процесния
договор,изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
02.08.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 16.08.2022 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.08.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
2
за този извод са следните:
Гр.д.№993/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№1063/30.03.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж,Франция срещу Д. Й. Д. с ЕГН **********
от гр.Д.,*** за установяване дължимостта на вземанията,обективирани в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260406/20.11.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№3231/2020 г. по описа на Районен
съд-Д.,по договор за потребителски кредит №CREX-14956079 от 19.06.2017
г.,както следва: 807,88 лева-главница;95,06 лева-възнаградителна лихва за
периода от 05.11.2017 г. до 05.07.2018 година;224,86 лева-мораторна лихва за
периода от 05.12.2017 г. до 16.10.2020 г.,ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането.Претендирани са от ищеца сторените от него съдебно-деловодни
разноски в заповедното и исковото производство.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете поради нищожност на
процесния договор за кредит,който не е създал валидна облигационна връзка
между страните.Прието е,че вземанията по издадената заповед за
изпълнение,основани на договорната връзка,не съществуват поради
установената изначална нищожност на договора.
Установителните искове за вземания са допустими.Същите са предявени
в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.415 ал.4 от ГПК
/заявителят в заповедното производство е получил на 01.03.2021 г. съобщение
за разпореждане от 17.02.2021 г. на заповедния ДРС,съдържащо указания за
предявяване на установителен иск в горния срок поради връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,а
исковете са предявени чрез изпращане на исковата молба по куриер на
29.03.2021 г./.Налице е идентичност между страните в заповедното
производство /заявител и длъжник/ и страните в исковото производство /ищец
и ответник/,както и между вземанията-предмет на заповедното производство
и на настоящото исково производство.
По делото е представен процесният договор за отпускане на револвиращ
3
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта №CREX-
14956079,сключен на 19.06.2017 г. между ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника Д. Й. Д. като
кредитополучател.Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на
изплащане за срок от 12 месеца с краен падеж 05.07.2018 г.Отпуснатата сума
е в размер на 1 034,41 лв.,като месечната погасителна вноска е в размер на
100,68 лв.В графа „Параметри и условия” е вписан лихвен процент от 27,31%
и ГПР 31%.В графа „Финансирани стоки и услуги” е отразено,че сумата се
отпуска за покупка на смартфон „SAMSUNG Galaxy S7“ и заплащане на
застрахователна премия по групова полица №5/2008 г.Договорът
инкорпорира и погасителен план,в който са посочени конкретните дати на
месечните анюитети и размера на всяка вноска.Приложен е Стандартен
европейски формуляр,носещ подписа на страните по делото,като в част ІІІ
„Разходи по кредита” са описани годишен лихвен процент и годишен процент
на разходите.Видно от фактура №0084/19.06.2017 г.,ответникът Д. е закупил
мобилно устройство SAMSUNG на стойност 949 лв,като е удостоверено,че
плащането на стоката е получено на 19.06.2017 г.Фактурата носи подписа на
получател Д. Й. Д. и доставчик „Примиъм Мобайл 3” ЕООД.
В отговора на исковата молба,депозиран от ответника чрез назначения му
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител,са наведени множество
доводи за недействителност на правоотношението,вкл. и за недействителност
на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.10 ал.1 от
ЗПК поради неспазване на изискването за размер на шрифта на договора.
Достатъчно е констатиране на последния посочен порок на процесния
договор,за да се обоснове недействителност на същия и неоснователност на
предявените установителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма,на хартиен или друг траен носител,по
ясен и разбираем начин,като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид,формат и размер шрифт-не по-малък от 12,в два екземпляра-
по един за всяка от страните по договора.Според разпоредбата на чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК,договорът за
потребителски кредит е недействителен.Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК е в
посочената редакция от ДВ,бр.35 от 2014 г.,в сила от 23.07.2014 г.,т.е. е била
4
действаща с горното съдържание към датата на сключване на процесния
договор от 19.06.2017 г. и е приложима към настоящото правоотношение.
Според заключението по допуснатата от първоинстанционния съд
компютърно-техническа експертиза,изготвено от вещото лице М. Н.,което не
е оспорено от страните,използваният при изготвяне на хартиен носител на
процесния договор шрифт е „Garamond”, кегел /размер/ „10“.Същият е по-
малък по размер от изискуемия по закон шрифт с размер 12.Този порок е
достатъчен да обоснове по смисъла на чл.22 от ЗПК нищожност на процесния
договор за потребителски кредит.Изискването за размер на шрифта е
относимо към формата за валидност на договора за потребителски кредит и в
случая не е спазено.
Доводите на въззивника,че разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК в частта на
изискването относно шрифта противоречи на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити,са напълно неоснователни.Директивата съдържа
хармонизирани разпоредби от правната уредба на потребителския договор.По
силата на съображение 9 от преамбюла й за държавите-членки възниква
ограничение да запазят или въвеждат различни от разпоредбата на
Директивата национални разпоредби.Изрично е посочено,че това
ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани с
Директивата разпоредби.Такава е разпоредбата на чл.10 §1 от
Директивата,която изисква договорите за потребителски кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител.Съгласно §2 на горната
разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила,отнасящи
се до действителността на сключването на договори за кредит,които са в
съответствие с правото на Общността.Държавите-членки следователно не са
ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора
за кредит,стига последните да не противоречат на общностното право.По
конкретния въпрос относно въведеното от българския законодател изискване
относно размера на шрифта на текста на договора има и практика на Съда на
Европейските общности и то по дело,по което страна е било именно
дружеството-въззивник по настоящото дело.Съгласно определение на Съда
/шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 /“БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж срещу Т.Г.М./,образувано по преюдициално
запитване,отправено от Окръжен съд-Разград с акт от 02.10.2020 г.,доколкото
5
в Директива 2008/48/ЕО не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта,с които необходимата информация трябва да бъде предоставена на
длъжника при сключване на договора за потребителски кредит,държавите-
членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно
формата на представяне на тази информация,така и относно последиците от
неспазването й от страна на търговците,при условие,че тези правила
допринасят за представянето на посочената в чл.10 §2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин.Приемането на изискване за шрифт не
по-малък от 12 изглежда в състояние да гарантира,че информацията ще бъде
предоставена прозрачно и четливо,както и да възпрепятства използването на
дребен шрифт,който би могъл да породи опасността информацията при
сключване на договора и при изпълнението му да бъде пропусната от
потребителя.В заключение е прието,че чл.10 §2 и чл.22 §1 от Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл,че допускат национална правна уредба,която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт-не по-малък от 12.
От изложеното следва,че разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК е в унисон с
правото на ЕС и не му противоречи,т.е. същата следва да се приложи и в
настоящата хипотеза.След като процесният договор за потребителски кредит
не отговаря на изискването за шрифт,последният е нищожен и по силата на
същия не е възникнало задължение на ответника Д. Й. Д. да заплати на
дружеството-кредитор процесните вземания на претендираното договорно
основание.Предявените установителни искове са неоснователни и подлежат
изцяло на отхвърляне.Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Следва да се посочи,че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит дружеството-
кредитор може да претендира от ответника Д. връщане на чистата стойност на
кредита /главницата/ на плоскостта на неоснователно обогатяване /чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД-връщане на дадено при начална липса на основание по
нищожен договор/ в друг исков процес.Такова присъждане на главницата в
рамките на настоящото производство е недопустимо,тъй като съдът не е
сезиран с евентуален осъдителен иск за главницата на извъндоговорно
основание,а предявените установителни искове са за установяване
6
съществуване на вземания на валидно договорно основание.
При този изход от спора ищецът и въззивник „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.,Париж,Франция няма право на разноски за заповедното
производство и за първоинстанционното и въззивното исково
производство,респ. такива не следва да му се присъждат.Право на разноски
вкл. за въззивната инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът
по делото Д. Д.,който обаче не е претендирал такива,а и не е сторил,поради
което също не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №763/25.07.2022 г. по гр.д.№993/2021 г. на
Д.кия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7