Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1/4.1.2023 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
шестнадесети декември 2022
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 257 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Н.С.И.,
ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0813-000466 от 07.09.2022г.
по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП издадена от
младши автоконтрольор, сектор Пътна полиция при
ОД на МВР –Ямбол, с която временно е отнето свидетелството му за управление
на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорената
заповед като постановена от орган без
материална компетентност, при неспазване на изискваната от закона форма и липса
на мотиви, както и при съществени
процесуални нарушения в хода на реализираното административно производство.
Оспорва се извършването на вмененото административно нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед с присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адв. А., която поддържа жалбата и направеното искане.
Претендира разноски съобразно представения договор за правна
защита и съдействие. Допълнително
представя подробни писмени бележки с вх.№2995/19.12.2022г.
За ответникът по делото, своевременно и
редовно призован, се явява юрисконсулт А. редовно упълномощена, която оспорва
жалбата. Сочи, че обжалваната заповед е
законосъобразна, като издадена от
компетентен орган, при наличие на материалноправните
предпоставки за това и при спазени процесуални правила. Пледира за отхвърляне на жалбата, като прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмени бележки с
вх.№2993/19.12.2022г.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0813-000466 от 07.09.2022г. издадена от Х.Г.Х.- младши автоконтрольор в
сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, на жалбоподателя Н.С.И. била
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП,
изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В обстоятелствената част на тази заповед е записано, че принудителната
административна мярка се налага против И.
„затова, че на 07.09.2022 г. около 23:23 часа в гр.Ямбол на ул.Крайречна като водач на МПС - *** с per. № *****,
при обстоятелства: град Ямбол по булевард Крайречен до кръстовището с улица
Тракия в посока към кръстовище с улица Търговска управлява лек автомобил *** с
регистрационен номер ***** собственост на М.С.И. с ЕГН ********** с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда а именно 1.08 промила на хиляда
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с инвентарен номер ARDN-0093 определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух в 23:25. Водача заяви,
че е изпил около 0.500 мл. бира. На водача е издаден талон за медицинско
изследване с номер 0012219“.
Административния орган е посочил, че процесната заповед е
издадена въз основа на съставен АУАН № GA559639/07.09.2022г. против И., екземпляр от който е представен по делото.
По така съставения АУАН видно от приетата справка за
нарушител е издадено НП № 22-0813-001231/11.10.2022г., с което за извършено от И. нарушение по чл. 5, ал.3,
т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца, на основание чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Заповедта
за прилагане на принудителната административна мярка е връчена на жалбоподателя
на 07.09.2022 г., като същият е депозирал жалба против нея директно в
Административен съд – Ямбол с вх. № 2291 от 21.09.2022г.
По делото е приета цялата административна
преписка, включително и талон за изследване № 0012219, както и представеното от
оспорващия писмо с изх.№ 2801-20233/10.10.2022г. на Община Ямбол, в което се сочи, че пътна
артерия-улица или булевард с наименование „Крайречен“ не фигурира в класификатора
на пътните артерии и в административно териториалното деление на град Ямбол. По
искане на оспорващия в качеството на свидетел е разпитан Д.М.М., от чиито показания се установява мястото на което Н.И.
в качеството си на водач на процесното МПС е бил
спрян и му е била извършена проверка за употреба на алкохол от контролните
органи.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на осъществявания съдебен контрол
в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0813-000466 от 07.09.2022г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП издадена
от младши автоконтрольор,
сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която временно
е отнето свидетелството за управление
на моторно превозно средство на Н.С.И. до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП,
с оглед приетата по делото Заповед №
326з-99/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР Ямбол, с която са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР –Ямбол да издават
заповеди за прилагане на принудителни мерки по ЗДвП. Видно от т.1.5 от същата
сред тях са и заемащите длъжност „младши автоконтрольор“
в сектор „Пътна полиция“ за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението, какъвто
безспорно е настоящия случай. Поради това довода на оспорващия за липса на
материална компетентност на издателя на оспорената заповед е изцяло неоснователен.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или
от оправомощени от тях длъжностни лица. Това
законово изискване е спазено при издаване на оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
22-0813-000466 от 07.09.2022г. по
чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – в същата са посочени както фактическите, така и
правното основание послужили за издаването й. Съдът не констатира при издаване
на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административно
производствени правила. Като правно основание
за издаване на последната е посочена
разпоредбата на чл.171, т.1, буква Б от ЗДвП, съгласно която за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Прилагането на процесната
ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите,
предвидени в нормата на чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП. Като
фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочен
съставения АУАН № GA559639/07.09.2022г. против
жалбоподателя затова, че на 07.09.2022 г.
около 23:23 часа в град Ямбол по булевард Крайречен
до кръстовището с улица Тракия в посока към кръстовище с улица Търговска
управлява лек автомобил ** с регистрационен номер **** с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда а именно 1.08 промила на хиляда
установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с инвентарен номер ARDN-0093 определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез издишания въздух.
Именно във връзка с така
констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП – управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 на хиляда включително и неизпълнението
от страна на жалбоподателя на
предписанието дадено с талон за изследване № 0012219 за вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, на
основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителната административна
мярка.
Съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателя, че в АУАН
респективно в оспорената заповед, липсва ясно посочване на мястото на
извършване на процесното нарушение, което
представлява съществено нарушение на административно производствените правила и
е основание за отмяна на последната. На
първо място наличието на такова твърдяно съществено нарушение следва да бъде установено с влязъл в сила съдебен акт
по проведено друго производство – такова по реда на ЗАНН, при оспорване на
издаденото въз основа на процесния АУАН НП № 22-0813-001231/11.10.2022г. Съобразно нормата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП,
АУАН има доказателствена сила за визираните в него
обстоятелства до доказване на противното. В качеството на официален свидетелстващ
документ АУАН се ползват с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно тяхната вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното им оспорване, което е в тежест на жалбоподателя. На следващо място с
оглед писмените и гласни доказателства по делото съдът счита за безспорно
установено мястото на извършване на нарушението – това е град Ямбол, булевард Крайречен до кръстовището с улица
Тракия в посока към кръстовище с улица Търговска. Действително към датата на
съставяне на АУАН и издаване на обжалваната заповед този булевард не е имал
наименование, но и в двата акта е посочено името с което пътната артерия е
придобила гражданственост и това наименование е използвано и в картографията на
сайта на Община Ямбол. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че с решение
на четиридесет и осмото заседание на Общински съвет - Ямбол, проведено на
24.11. 2022 год., на основание чл.21, ал.1, т.18 от ЗМСМА, чл.4, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и
премахване на паметници и художествени елементи на територията на община Ямбол,
Общински съвет - Ямбол именува безименна пътна артерия - булевард на
територията на град Ямбол с трасе от кръстовището й с ул.“Георги Дражев“ (мост за кв.Каргон до
Ловен дом), през кръстовище при Биков мост и мост при Ритейл
парк Ямбол, кръстовище с ул.“Срем“, под мост на ул.“Граф Игнатиев“ до
кръстовище с ул.“Търговска“ на „Булевард Крайречен“.
На трето, но не по значение място следва
да се посочи, че в случая се касае за административна принуда, предвидена в
специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения,
която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице,
правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен
характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира
диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица
нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
приложи посочената мярка.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон, както и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на разноски
е основателно. Оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на ответника
направените в производството разноски в размер на 100/сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение, който размер е определен на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК,
ЯАС, втори административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.И. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0813-000466 от 07.09.2022г. по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП издадена
от младши автоконтрольор,
сектор Пътна полиция при ОД на МВР –Ямбол, с която е временно е отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА
Н.С.И.,
ЕГН ********** и адрес ***,
да заплати на ОД на МВР -Ямбол направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева
за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете