Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр. Първомай, 09.08.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 478 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 75, изр. 1
от Закона за собствеността (ЗС).
Ищецът Т.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да осъди
ответника Д.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***б, да му предаде владението върху северната част с
площ от около 60 кв. м., обозначена на Скица изх. № 1037/31.10.2018 г. в зелена
колорация между точките АБВГ, от поземлен имот № *** с площ от 670 кв. м., при
граници: ***, поземлен имот № ***, поземлен имот № ***, поземлен имот № ***,
поземлен имот № ***, поземлен имот № ***, поземлен имот № ***и поземлен имот № ***,
за който е отреден урегулиран поземлен имот (УПИ) № *** в кв. 46 по
регулационния план на кв. „Дебър“ на гр. Първомай от 1965 г. с площ от 1 000 кв. м. – по
документ за собственост, и от 910 кв. м. – по скица, при граници: УПИ № № ***-***,
***-***, ******, ***-***, ******, ***-***, ***, ***І-***, и ***.
Исковата претенция се обосновава с фактически
твърдения, че ищцата живеела в процесния имот от раждането си до момента, като
през 1993 г. придобила правото на собственост върху него от своите родители по
силата на договор за дарение. През 1992 г. ответникът закупил съседното дворно
място и поставил на имотната граница между двата парцела телена ограда, но на
10.07.2018 г. в присъствието на ищцата я премахнал, като в северната част на
имота й монтирал нова такава, отнемайки владението й върху участък с площ от
около 60 кв. м., обозначен на Скица изх. № 1037/31.10.2018 г. в зелена
колорация между точките АБВГ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК постъпил Отговор
вх. № 671/04.02.2019 г., с който ответникът оспорва иска като неоснователен.
Признава, че в началото на месец юли 2018 г. с намерение да започне
строителство на масивна ограда между собствения си недвижим имот – УПИ № ***-***
в кв. 46 по плана на кв. „Дебър“ на гр. Първомай, и съседния, ползван от ищцата
и сина й Р.П., демонтирал съществуващата на имотната граница между двата
парцела телена мрежа, но впоследствие по повод сигнали и жалби от тяхна страна и
в изпълнение на полицейски разпореждания отново я поставил на същото място.
Страните
претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни
разноски.
В открито съдебно заседание лично и чрез пълномощниците
си поддържат процесуалните си позиции, подробни съображения в подкрепа на които
излагат и в писмени защити.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът
приема от фактическа страна следното:
В хода на
съдебното дирене по почин на ищцата са изслушани свидетелски показания на сина
й – Р. Н. П., и на съпругата на неин втори братовчед И.А.С., които в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК се
подлагат на внимателна оценка поради
възможната им заинтересованост от изхода на спора и се кредитират изцяло, тъй като
логично, подробно и последователно пресъздават преки
впечатления относно релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и
с приобщените писмени доказателствени източници.
Непосредствени
са възприятията и на разпитания по искане на насрещната страна свид. А.Т.З., които също се ползват с доверието на съда, освен тези
относно местоположението на процесната телена ограда, доколкото в
указаната част противоречат на всички други гласни и писмени доказателства,
сред които и ценената с характер на извънсъдебно признание на ответника Покана,
изпратена от него до ищцата (л. 46) с пощенска пратка № *********AZ.
По силата на Договор за дарение
(л. 3), сключен с Нотариален акт № ***г. от 22.12.1993 г. по описа на Районен
съд – Първомай, Г.Х.М., ЕГН: **********, и съпругът й И.С.М., ЕГН: **********,
дарили на дъщеря си в лицето на ищцата следния собствен недвижим имот, който
придобили от бащата на втория С.М.П. с Договор за продажба по Нотариален акт № ***г.
от 12.02.1975 г. по описа на Районен съд – Първомай: дворно място от около
1 000 кв. м., находящо се в гр. Първомай, кв. „Дебър”, съставляващо парцел
ХХІХ, план. № *** в кв. 46 по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър”, при граници:
наследници на П.П.М., Н.Р. П., Я.М., Д.Д., С.Г.К., Я.Р.Б., наследници на М.И.С. и ***, ведно с
построената в него жилищна сграда, с уговорката, че запазват безвъзмездно право
на ползване и обитание върху прехвърлената недвижимост до края на живота си. Надарената
обитавала посочния имот с административен адрес: гр. Първомай, ул. ***, от
раждането си до момента в съжителство с майка си, баща си, баба си, дядо си,
съпруга си, последните четирима от които вече покойници, сина си свид. Р. Н. П.
и членовете на неговото семейство.
С Договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № *** г. по описа на Районен съд – Първомай (л.
26), ответникът закупил от К.Г.М., ЕГН: **********, и С.Г.М. – наследници на Г.
М. П., съседно от юг на гореспоменатото и застроено с жилищна сграда и
стопански постройки дворно място в същия квартал с площ от 1 265 кв. м. по
Нотариален акт № *** г. и от около 1 400 кв. м. по Удостоверение №
722/21.02.1992 г. за базисна оценка, съставляващо имот план. № ***, за който е
отреден парцел *** от кв. 46 по регулационния план на гр. Първомай, кв. „Дебър”,
при граници: ***, С.М.П., С.М. и П.М..
Скоро след покупката ответникът
отстранил с помощта на свид. П. останките от разположената между двата описани имота
ограда и на нейно място поставил такава от мрежа и колчета с дължина около 25 м,
западният край на която достигал на около два метра от стар кладенец, находящ
се в северозападната покрайнина на двора на ищцата и по протежение на която в
него тя отглеждала прасковено дърво и лозови насаждения, закрепени на циментови
колове.
Пролетта на 2018 г. ответникът планирал изграждане
на тухлена ограда по южната граница на своя УПИ ***-***. За целта през месец
май 2018 г. възложил трасирането, означаването и координирането му, което било
извършено в негово присъствие на 18.06.2018 г. от правоспособно лице инж. Е.Г.
в качеството на представител на „КАДАСТЪР-НИ” ООД, ЕИК: ***, и документирано в
Протокол от 18.06.2018 г. (л. 30), съдържащ Скица и регистър на координатните
точки (л. 31), след което във вътрешността на ищцовия двор успоредно на около
два метра от западния и един метър от източния край на мрежестата ограда били белязани
точки съответно с боя и с колче.
На 17.06.2018 г. свид. П., приканен по телефона от
ответника да присъства на предстоящото на следващата сутрин геодезическо
заснемане, го помолил да бъде предизвестен половин час по-рано, за да успее да
се придвижи от работното си място. На 18.06.2018 г. обаче не бил потърсен и когато
се завърнал в дома си, заварил геодезистите да напускат обекта в компанията на
ответника, който му се оплакал, че е ощетяван в продължение на много години,
защото при замерването се оказало, че участък от имота му е ограден към ищцовия.
До уреждане на възникналия спор за
местоположението на масивната ограда последният решил да сложи временна такава върху
трасираната южна имотна граница на парцела си и на 10.07.2018 г. със
съдействието на свид. З. между двете маркирани с боя и колче точки успорено на
старата телена ограда, която премахнал една-две седмици по-късно, монтирал нова
от мрежа и железни колове с дължина около 25 м, съществуваща и до момента, така,
че кладенецът и лозите попаднали в заключения между двете телени ограждения
четириъгълник, който считал за собствен.
Ищцата възразила срещу навлизането на свид. З. в
имота й и на същия ден сезирала за случая Районно управление (РУ) – Първомай
при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив с Жалба рег. № 325р-6294/2018 г., а
на следващия – Районна прокуратура (РП) – Първомай с Жалба вх. № 663/11.07.2018
г. (л. 43), по която било образувано Досъдебно производство № 235/2018 г. по
описа на РУ – Първомай. С Постановление на РП – Първомай за отказ да се образува
наказателно производство от 16.07.2018 г. (л. 5) заведената по първото й оплакване
Прокурорска преписка № 669/2018 г. била прекратена с доводи за вече протичаща по
казуса проверка.
Видно от Протокол за предупреждение УРИ
325р-6789/27.07.2018 г. (л. 57), съставен от младши полицейски инспектор Д. А.К.
при РУ – Първомай, ответникът бил приканен на основание чл. 65 от Закона за министерството
на вътрешните работи да се въздържа от самоуправство спрямо ищцата и имота й,
изразяващо се в поставяне на телена ограда, и в едноседичен срок да възстанови първоначалната
такава.
За премахването на новата свид. П. също отправил на
16.08.2018 г. Молба вх. № 94-00-940/16.08.2018 г. (л. 4) до Кмета на Община
Първомай.
С Покана (л. 46), която по данни от Удостоверение
изх. № 52/06.03.2019 г. на Началника на пощенската станция в кв. „Дебър“ на гр.
Първомай (л. 47) била връчена на ищцата на 30.08.2018 г. с пощенска пратка №
427100060АZ, ответникът й съобщил за издаденото му на
22.08.2018 г. от Главния архитект на Община Първомай разрешение за проучване и
проектиране на плътна ограда, разположена изцяло в неговия УПИ ***-*** по
дворищна регулационна граница – дъно на парцела, граничещ с УПИ ***-***, ***, обективирано в Скица-виза изх. № 759/08.08.2018 г. за
проектиране (л. 33), изготвена от Общинска администрация – Първомай, и я призовал
в седемдневен срок от получаването на известието да премахне лозите и бетонните
колове, намиращи се в частта от парцела му, която неправомерно била завладяла за
известен период от време и която понастоящем оградил с мрежа, като изразил готовност
чрез временното й демонтиране да осигури необходимия достъп до насажденията с
предупреждение, че при евентуално бездействие, ще ги отстрани лично за нейна
сметка.
През есента на 2018 г. действително ги изкоренил и
изхвърлил, а крепящите ги циментови колове отстранил, въпреки че два часа
по-рано му било разпоредено да преустанови тези си действия от отзовалите се по
сигнал на свид. П. полицейски органи.
По Молба вх. № 94-00-1433/17.09.2018 г. на
ответника въз основа на Конструктивно становище от месец септември 2018 г. (л.
32, л. 34 – л. 35) и Протокол за трасиране, означение и координиране на УПИ ***-***
Главният архитект на Община Първомай му издал Разрешение № 92/12.10.2018 г. (л.
36) за строеж на плътната ограда между координатни точки 3 и 4, което влязло в
сила на 09.11.2018 г.
В рамките на текущия процес са назначени и
изслушани четири еднолични съдебно-технически експертизи, изготвени, както
следва: от инж. Й.Б.Й. от 24.10.2019 г. – първоначална (л. 76 – л. 81), и от
инж. К.Н.К.-В. – повторна от 06.10.2020 г. (л. 152 – л. 185) с Допълнение от
18.11.2020 г. (л. 186 – л. 191), втора повторна от 02.02.2021 г. (л. 200 – л. 210)
и допълнителна от 05.04.2021 г. (л. 217 – л. 219), заключенията на първите две от
които не са приети поради недостатъчната им обоснованост, пораждаща съмнение в тяхната
правилност.
По съображения че са обективно и компетентно
изработени след проучване на гласните и писмени доказателствени материали по
делото, действащия кадастрално-регулационен план на кв. „Дебър” на гр.
Първомай, документацията в Община Първомай по изменението му и след непосредствен
оглед на терен, трасиране на приложена дворищна регулационна граница и
геодезическо заснемане на наличната ограда, съдебният състав възприема експертизите
от 02.02.2021 г. (л. 200 – л. 210) и 05.04.2021 г. (л. 217 – л. 219), с
изключение на коментарите и изводите досежно достоверността на показанията на свидетелите
и твърденията на страните, по причина че не са от компетентността на експерта предвид
правното си естество, а и са формирани при некоректен анализ на доказателствата
в резултат на неразбиране на поставената задача.
От констатациите на вещото лице инж. К.Н.К.-В.,
онагледени в Обзорна скица (л. 206) и Комбинирани скици № 1 (л. 207), № 3 (л.
209) и № 4 (л. 219), и словесните и графични данни в Разписен лист (л. 169 –
170) към кадастрално-регулационния план на кв. „Дебър” на гр. Първомай,
утвърден със Заповед № 626/1965 г., Скици изх. № № 104/06.09.1991 г. (презаверена
към 29.11.1993 г, л. 28), 60/30.08.1995 г. (л. 29), 198/20.12.1993 г. (л. 162),
631/06.07.2018 г. (л. 27), 759/08.08.2018 г. (л. 33) и 1037/31.10.2018 г. (л.
83), издадени от Общинска администрация – Първомай съответно за парцел ***-***,
парцел ***-***, парцел ***, УПИ ***-***, УПИ ***-*** и УПИ ***, Заповед № РД-15-78/17.02.2016
г. на Кмета на Община Първомай (л. 164) с гафична част в Скица изх. №
95/09.02.2016 г. (л. 165), Протокол за трасиране, означаване и координиране на
УПИ ***-*** от 18.06.2018 г. (л. 30), инкорпориращ Скица и регистър на
координатните точки (л. 31), се установява следното:
Както е показано в Комбинирана скица № 3 (л. 209),
с утвърден със Заповед № 626/1965 г. (липсва Заповед № 626/1968 г., каквато
вещото лице погрешно назовава), но неприложен улично- и дворищнорегулационен
план на кв. „Дебър” на гр. Първомай за поземлени имоти по кадастралния план на
същия квартал, очертани и номерирани в черно, са отредени парцели със сини
очертания и зелена сигнатура (с изключение на парцел ******, който е със синя
сигнатура), както следва: за поземлен имот № *** – парцел ******, за поземлен
имот № ***– парцели ***-***и ***-***, ***, за поземлен имот № *** – парцели ***І-***
и ***-***, ***, за поземлен имот № *** – парцел ***-***, за поземлен имот № ***
с площ от 1 165 кв. м., изобразен с наклонена червена защриховка между
точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1 – парцел ***-*** с площ от 980 кв. м.,
защрихован в жълто, и за поземлен имот № *** с площ от 1 872 кв. м., картографиран
с наклонена оранжева защриховка между точките 6, 7, 8, 9, 10, 46, 45, 44, 43,
40, 39, 38, 37, 36, 35, 34, 32 (съвпадаща с 33), 31, 14, 30, 20, 19, 18, 17 и 6
– жълто оцветени парцели ****** и ***, вторият от които с площ от 998 кв. м. между
точките 49, 48, 47, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 8 и 49, като т. 49 е
единствената му допирателна с парцел ***-***.
Със Заповед № РД-15-78/17.02.2016 г. (л. 164),
издадена от Кмета на Община Първомай на основание §8, ал. 4 от Преходните
разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка със Заявление
вх. № 91-05-9/08.02.2016 г. (л. 163) по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ от
ответника и лицата Н. П. П. и М.Д.М. за изменение на дворищната регулация по
съществуващи имотни граници за УПИ ******, ***-***, ***-***и ***І-*** в кв. 49
по плана на кв. „Дебър“ на гр. Първомай и с Решение VІ по Протокол № 5 от
11.02.2016 г. на ОЕСУТ при Общинска администрация – Първомай, било одобрено
изменението й между УПИ ******, ***-***, ***-***, ***І-***, ***-***, ***, *** и
***-*** от кв. 46 по плана на кв. „Дебър“ на гр. Първомай в съответствие със
съществуващите граници на поземлени имоти по червените линии, надписи,
зачерквания и защрихования в Скица изх. № 95/09.02.2016 г. (л. 165) и по
червените линии и зелените зачерквания в Комбинирана скица № 3 (л. 209) така, че
поземлен имот № *** е урегулиран в УПИ ***-*** с площ от 1 165 кв. м. (1
225 кв. м. по Скица изх. № 631/06.07.2018 г., л. 27), илюстриран в Комбинирана
скица № 3 (л. 209) със синя сигнатура и синя наклонена защриховка между точките
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 1, при граници: УПИ ***-***, ***-***, ***, ****** и *** и
обща такава с поземлен имот № *** между точките 6 и 7, а за последния, за който
искане по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ не е отправено – са предвидени УПИ ******
и ***, вторият от които с площ от 965 кв. м. (910 кв. м. по Скица изх. №
1037/31.10.2018 г., л. 83), изобразен в Комбинирана скица № 3 (л. 209) със синя
сигнатура и синя наклонена защриховка между точките 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14,
15, 16, 17 и 8, при граници: УПИ ***-***, ***-***, ******, ***-***, ******, ***-***,
*** и ***, без обща регулационна такава с УПИ ***-***.
Видно от Съобщение (л. 167), оформено от Главен
специалист „КР“ при Община Първомай, на 19.02.2016 г. с Обявление от същата
дата (л. 166) заповедта била обявена на собствениците на засегнатите имоти,
както следва: С.М.С. – на УПИ ******, ответника – на УПИ ***-***, Н. П. П. – на
УПИ ***-***и УПИ ***-***, ***, Д.М.М. – на УПИ ***І-***
и УПИ ***-***, ***, ищцата – на УПИ ***, и Я.Х.Я. – на УПИ ***-***, и им било разяснено
правото на възражения по реда на чл. 215 от ЗУТ в 14-дневен срок, каквито до
изтичането му на 04.03.2016 г. не постъпили, съгласно Акт (л. 168), съставен на
07.03.2016 г. от Главен специалист „КР“ и Главен специалист „АРП“ при Община
Първомай.
Въз основа на извършени на 17.09.2020 г. оглед,
трасиране и геодезическо заснемане, резултатите от които са обобщени в
Комбинирана скица № 4 (л. 219), вещото лице заключава, че на разстояние 20 см,
т.е. в рамките на допустимата точност, от имотната и дворищнорегулационна южна
граница на УПИ ***-*** с УПИ ***-***, *** с дължина 21, 98 м, идентична с
имотната между поземлени имоти № № *** и *** и обозначена със синя линия между
точки 11 и 12, координатите на които съвпадат с тези на т. 4 и т. 3 от Протокол
за трасиране, означаване и координиране на УПИ ***-*** от 18.06.2018 г. (л. 30
– л. 31), съществува поставена ограда от мрежа и колове с дължина 22, 08 м, отбелязана
с кафява линия между точки 1 и 2, както и кладенец, означен със зелено кръгче с
ръбове в точките 2 и 11, и тъй като не открива физически ориентири за
местоположението на предишното ограждение, го определя виртуално по описанието
на свид. П. и на свид. С. и го нанася съответно с черна пунктирна линия между
точките Б и Д и със синя пунктирна линия между точките В и Г, като изчислява приблизителната
площ на образуваните между старата и новата ограда и попадащи в УПИ ***-*** два
четириъгълни поземлени участъка, защриховани съответно в зелено между точките
А, Б, Д и Е и в червено между точките А, В, Г и Е – съответно на 33 кв. м. и 66
кв. м.
При така изяснената фактическа обстановка съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от чл.
75 от ЗС, според който владението на недвижим имот или на вещно право върху
такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато
повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като
искът се предявява в шестмесечен срок, който е преклузивен и с оглед наведените
твърдения се явява спазен.
Владението се дефинира от чл. 68,
ал. 1 от ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, от което следва, че се характеризира
с два основни признака: обективен – упражняване на фактическо господство върху
вещта, разбирано като обективна възможност за непосредствено въздействие върху
нея, съответстващо на съдържанието на вещното право, и субективен – намерение
за нейното своене, за наличието на което чл. 69 от ЗС въвежда оборима
презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
Под „нарушение” по смисъла на чл.
75, изр. 1 от ЗС се разбира всяко действие, което, противно на волята на
владелеца, отстранява напълно или отчасти фактическата му власт или създава
пречки за спокойното й упражняване (в този смисъл Решение от 03.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 242/2010 г., І г. о., и Решение № 726/16.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 1414/2008 г., I г. о.).
Именно защото претенцията брани
владението на недвижими имоти като фактическо отношение или състояние, чл. 357,
ал. 1 от ГПК повелява при съдебното й разглеждане да се проверяват единствено
фактите на владението и на неговото нарушение, тежестта за чието доказване по
аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ищеца, без да се изследват въпроси
и да се обсъждат възражения, които почиват на вещни права, а чл. 357, ал. 2 от ГПК допуска документите, удостоверяващи правото на собственост, да се вземат
предвид само доколкото релевират към факта на владението (в този смисъл Решение
№ 726/16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о., и Решение №
142/23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г., I г. о.).
Конкретният доказателствен масив
сочи, че ответникът с Договор за покупко-продажба по Нотариален
акт № *** г. по описа на Районен съд – Първомай (л.
26), а ищцата с Договор за дарение по Нотариален акт № ***г. от 22.12.1993 г. по описа на Районен съд –
Първомай (л. 3) са придобили
дворни места съответно от 1 265 кв. м. и от около 1 000 кв. м., съставляващи парцели съответно ***-*** и *** в кв. 46, отредени за поземлени имоти съответно
№ № *** и *** с дворищнорегулационния план на кв. „Дебър”
на гр. Първомай, утвърден
със Заповед № 626/1965 г., който, влизайки в сила при режима на Закона
за планово изграждане на населените места (обн., ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 01.01.1950 г., отм., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г.) има непосредствено отчуждително действие, което поради неприлагането му до изтичане на сроковете по §6, ал. 2 и ал.
4 от ПР на ЗУТ (обн.,
ДВ, бр. 1 от
02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) е отпаднало
автоматично по силата на §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Като последица правото на собственост върху съответния
дворищнорегулационен парцел се е трансформирало в такова върху имота, за който
е бил предвиден, без необходимост от
провеждане на административна процедура по §8, ал. 2 от ПР на ЗУТ, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни
линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е прекратен
отчуждителният ефект на неприложената дворищна регулация (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. на ВКС
по к. д. № 3/2010 г., ОСГК).
С изменението й в частта между УПИ ******,
***-***, ***-***, ***І-***, ***-***, ***, *** и ***-***, разпоредено по реда на
§8, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ със Заповед № РД-15-78/17.02.2016
г. (л. 164) на Кмета на Община Първомай, дворищната регулация на УПИ ***-*** е приведена
изцяло в идентитет със съществуващите имотни граници
на поземлен имот № ***, а тази на УПИ ***, за която липсва отправено от
собственика искане по §8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, е частично променена така,
че помежду им липсва обща регулационна граница.
От раждането си до момента в съжителство с майка
си, баща си, баба си, дядо си, съпруга си, последните четирима от които вече
покойници, сина си свид. П. и членовете на неговото семейство ищцата ползва за
жилищно обитание построената в УПИ *** жилищна сграда, с настоящ
административен адрес: гр. Първомай, ул. „Царевец” № 3, ведно с прилежащия й
двор в площта, която до 10.07.2018 г. се е простирала на север до телена ограда
с дължина около 25 м, поставена от ответника да огражда дворното му място от юг
още след като го е закупил.
На 10.07.2018 г. успорено на нея във вътрешността
на градината на ищцата въпреки противопоставянето й същият е монтирал нова
мрежеста ограда, съществуваща и до момента, която е изобразена с кафява линия между
точките 1 и 2 в Комбинирана скица № 4 (л. 219) към допълнителното заключение на
вещото лице инж. К.К.-В. от 05.04.2021 г. (л. 217 –
л. 219) и която според констатациите му е с дължина 22, 08 м и е разположена на
отстояние 20 см, т. е. в рамките на допустимата точност, от имотната и
дворищнорегулационна южна граница на УПИ ***-*** с УПИ ***-***, *** по действащия
кадастрално-регулационен план на кв. „Дебър” на гр. Първомай, съвпадаща с
имотната такава между поземлени имоти № № *** и ***, като западният й край
достига ръба на стар кладенец.
Седмица-две по-късно ответникът е премахнал
първоначалната градинска мрежа, чието местоположение поради липса на открити на
терен физически ориентири експертът на база показанията на свидетелите П. и С. определя
виртуално в два варианта, нанесени в Комбинирана скица № 4 (л. 219) съответно с
черна пунктирна линия между точките Б и Д и със синя пунктирна линия между
точките В и Г. Съдът зачита първия от тях като по-достоверен, тъй като в
сравнение с наблюденията на свид. С. върху промяната
на фактическото положение тези на свид. П., който
живее в ищцовия имот от ранната си детска възраст и е съдействал на ответника
за разчистване на останките, на мястото на които последният е положил първата
градинска мрежа, са значително по-непосредствени, обективни и трайни.
Гореизложеното обслужва безсъмнен извод, че от 15.04.1992
г. до 10.07.2018 г., тоест повече от шест месеца преди нарушението, ищцата е
упражнявала явна, необезпокоявана и постоянна фактическа власт върху оформилия
се между двете ограждения четириъгълен поземлен участък с приблизително изчислена
от вещото лице площ от 33 кв. м., илюстриран в Комбинирана скица № 4 (л. 219)
със зелена защриховка между точките А, Б, Д и Е, със съзнание за своене, което
не само се извежда от неопроверганото от събраните доказателства законово
предположение на чл. 69 от ЗС, но и е недвусмислено демонстрирано от нея с поведението
й по отглеждане в процесното пространство на лозя и открито възразяване срещу
действията на ответника на 10.07.2018 г., както с устна забележка към оказващия
му помощ свид. З., така и с писмени жалби до правоохранителните органи. Освен
това ответникът изрично признава владелчеството й с Поканата си, връчена й на
30.08.2018 г. (л. 46), и с изявленията си пред свид. П. след извършеното
геодезическо заснемане на 18.06.2018 г., а впрочем и конклудентно – още когато
през 1992 г. лично е монтирал първото телено ограждение, с което въпросната
част е придадена към двора й.
Следователно без оглед на правата си върху
спорната зона, ищцата е материалноправно легитимирана
да претендира владелческата й защита, и то срещу всяко нарушение и спрямо
всички лица, включително и срещу действителния й юридически притежател. Това е
така, защото чл. 75 от ЗС брани владението като фактическо състояние, а не като
правомощие, произтичащо от правото на собственост (в този смисъл Решение № ***0/30.11.1981
г. по гр. д. № 2534/1981 г., I г. о.).
От казаното следва, че с постъпката си по
заграждане на обсъжданата площ на 10.07.2018 г. с мрежеста ограда, независимо
че тя е поставена на вярната имотна и дворищнорегулационна южна граница на
принадлежащия му УПИ ***-*** и според геодезическото
замерване попада в неговите рамки, ответникът нескрито и противно на волята на
ищцата е отнел фактическото й господство върху нея и до приключване на
съдебното дирене не го е възстановил.
Гореизложеното мотивира съда да произнесе решение,
подлежащо съгласно чл. 361 от ГПК на предварително изпълнение, с което да уважи
предявения иск, като осъди ответника да предаде на ищеца владението върху
участъка, локализиран от вещото лице в Комбинирана скица № 4 (л. 219) със
зелена защриховка между точките А, Б, Д и Е с площ от около 33 кв. м.
За пълнота е от значение да се спомене, че в
исковата молба недвижимостта – предмет на спора, е индивидуализирана чрез ориентировъчното
й очертаване в Скица изх. № 1037/31.10.2018 г. (л. 14), издадена от Община Първомай, в пределите на поземлен
имот № ***, което се дължи на погрешно убеждение и на двете страни, че първата
ограда е минавала по протежение на имотната граница между парцелите им. От ищцовите твърдения все
пак е пределно ясно, че обект на търсената защита е реалната поземлена част, заключената
между старата и новата ограда. Касателно площта – константната съдебна практика
поддържа, че не е индивидуализиращ белег.
При указания изход на делото са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане в тежест на ответника на съдебноделоводните разноски на насрещната страна, възлизащи общо на 1 040, 00 лева, от които: 50, 00 – държавна такса за разглеждане на иска, чиято приблизителна цена, определена от съда при условията на чл. 70, ал. 3 от ГПК, следва да се счете за окончателна поради отсъствие на сведения, налагащи нейното произчисляване, 690, 00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-технически експертизи, и 300, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и заплатено, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 31.08.2018 г. (л. 6).
Водим от горното, и на основание чл.
235 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***б, да предаде на Т.И.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, владението
върху поземлен участък с площ от около 33 кв. м., находящ се в южната част на
урегулиран поземлен имот (УПИ) № ***-*** в кв. 46 по регулационния план на кв.
„Дебър“ на гр. Първомай, обл. Пловдив, с площ от 1 165 кв. м. (1 225 кв.
м. по скица), при граници: УПИ ***-***, ***-***, ***, *** и ***, и обозначен
със зелена защриховка между точките А, Б, Д и Е в
Комбинирана скица № 4 –
неразделна част от настоящото решение (л. 219), както и да й заплати сумата от 1 040, 00 (хиляда и четиридесет)
лева – съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на иска, за
изготвяне на съдебно-технически експертизи и за квалифицирана процесуална
защита от адвокат.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно отнетото владение.
ДА СЕ СЧИТА неразделна част от решението
подписаната от съдебния състав Комбинирана скица № 4 към допълнителното
заключение на вещото лице инж. К.К.-В. от 05.04.2021
г., поместена на л. 219 от делото.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението (ведно с гореспоменатата скица) на страните чрез
процесуалните им представители.
Решението в частта, с която се допуска
предварителното му изпълнение, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ