Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. К.,
24.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - К., 3-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стефан Стойков
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 337 по описа на РС К. за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба, предявена от ищеца - “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ”П.Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет. 2, офис 4,
представляван от Д.Б.Б.– изпълнителен директор, пълномощник по делото: Е.Р. – юрисконсулт,
с която се иска признаване за установено, че ответника – К.Г.Т., ЕГН **********
*** му дължи следните суми: Сумата от 2 486.07 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-13334372; Сумата от 1 010.13 лева,
представляваща договорна лихва за периода от първата непогасена вноска -
20.01.2017 г., до 20.06.2019 г. – падеж на последна погасителна вноска; Сумата
от 851.25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от настъпване на
забавата – 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението – 10.12.2019 г.;
Законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът претендира присъждане на
направените разноски в заповедното и настоящото производства.
Твърди, че на 25.05.2015 г.
ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил договор за потребителски кредит с № ********* с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, съгласно който
му е предоставена заемни сума в размер на 2500 лева, като е договорено
сключване на договор за застраховка, като премията е изплатена директно на
застрахователния агент и е разделена на броя вноски по кредита, като е включена
в размера на договорната лихва. Твърди, че с договора ответницата се е
съгласила да заплати на кредитора по договора такса ангажимент в размер на 75
лева, която сума е удържана от общия размер на кредита.
С договора ответницата се е
задължила да заплати на кредитора по договора 36 погасителни вноски, всяка в
размер на 117.40 лева, като общата дължима сума е в размер на 4 226.40 лева, а
договорната лихва е в размер на 1 726.40 лева.
Твърди, че последната погасителна
вноска е следвало да бъде извършена на 20.06.2019 г., като договорът не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че ответницата дължи
обезщетение за забава на една или повече погасителни вноски, като
претендираната сума в тази насока е определена за периода от 21.01.2017 г.
/дата на изискуемост на първа първата неплатена вноска до датата на подаване на
заявлението в съда, като общата сума е в размер на 851.25 лева.
Твърди, че до момента ответницата
е заплатила по договора обща сума от 730.20 лева, в което число главница от
13.93 лева и договорна лихва в размер на 716.27 лева.
Твърди, че с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., вземанията на кредитополучателя по
договора, сключен с ответницата са прехвърлени от страна на БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България в полза на „А.К.П.З.“ ООД /в момента „А.К.П.З.“ ЕООД/, като с
последващ договор от 03.05.2019 г., подписан „А.К.П.З.“ ЕООД, и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, вземането по договора за кредит е прехвърлено в
полза на ищеца, като вземането е индивидуализирано в приложение № 1 от същата
дата.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. С писмена молба се заявява желание за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а така също се поддържа предявената претенция. Прави
и искане за постановяване на неприсъствено решение.
В срока за отговор ответницата не
подава такъв. Не се явява в съдебно заседание, за което е редовно уведомена.
Производството е образувано по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, след като в образуваното заповедно производство
– ч. гр. д. № 939/2019 г. по описа на РС К., е издадена заповед за изпълнение №
704 от 11.12.2019 г., препис от която е връчен на ответника по реда на чл. 47
от ГПК.
В съдебно заседание съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, поради което приключено
съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на
посочената разпоредба на закона. Основанията за това са описани в мотивите за
постановеното протоколно определение, както следва: на ответника е връчен
препис от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и 1-месечния срок не е
представен такъв, ответника е редовно призован за съдебно заседание при
условията на чл. 41, ал. 2, като не се явява без да сочи уважителни причини за
това, както и по делото не е направено от негова страна искане за разглеждането
му без да присъства а така също са му е разяснена възможността за постановяване
на неприсъствено решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване
в съдебно заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Посочените последици са им разяснени с разпореждане по чл. 131 от ГПК от 10.07.2020
г., което му е връчено чрез работодател, както е призована и за с.з.
След преценка на представените от
ищеца писмени доказателства съдът намира, че следва да уважи предявените
претенции, като не бъдат излагани подробни мотиви за това на основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че са налице писмени доказателства, които
дават основание за преценка, че претенцията е основателна.
Налице са писмени доказателства,
удостоверяващи сключване на договор за потребителски кредит между ответницата и БНП П.П.Ф.С.А., клон България, по който са формирани претендираните
от ищеца вземания за неизпълнени задължения от страна на ответницата.
Вземанията са заявени първоначално в заповедното производство, по което и
издадена заповед за изпълнение.
Твърденията, направени от ищеца
съответстват на договора за кредит и условията за връщането му със съответната
договорна лихва, а предвид неоспорените твърдения за забава е основателна и
претенцията за присъждане на обезщетение за забава за периода преди подаване на
заявление в заповедното производство.
Налице са и писмени доказателства –
договори за прехвърляне на вземанията, ведно с приложения, в които са
идентифицирани конкретните задължения на ответницата по сключения на 25.05.2015
г. договор за потребителски кредит №
*********.
Липсват изрични доказателства, че
ответницата е надлежно уведомена за извършените прехвърляния на задълженията й
по посочения договор, но без съмнение може да се приеме, че е надлежно
уведомена за това с връчване на ИМ и приложенията, поради което и предвид
липсата на възражения за плащане към страната по договора за кредит е без
значение липсата на доказателства за надлежното й уведомяване за извършените
прехвърляния.
Ищецът е титуляр на правата по
договора, съответно и на правата да получи неиздължените суми по договора, след
като е придобил правата от „А.К.П.З.“ ООД с договор от 03.05.2019 г. и приложение
№ 1 към него от същата дата,1 докато последният е придобил правата по договора
от кредит с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г.,
сключен с БНП П.П.Ф.С.А., клон България.
Предвид изхода от делото на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство, в
размер на 286.95 лева, в което число сумата от 86.95 лева за заплатената ДТ и
сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, а така също и разноските в
настоящото производство в размер на 112.49 лева за заплатената ДТ и сумата от 350
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА - К.Г.Т., ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”П.Д.” № 25, офис-сграда „Л.”,
ет. 2, офис 4, представляван от Д.Б.Б.– изпълнителен директор, пълномощник по
делото: Е.Р. – юрисконсулт, следните
суми: Сумата от 2 486.07 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-13334372; Сумата от 1 010.13 лева, представляваща договорна лихва
за периода от първата непогасена вноска - 20.01.2017 г., до 20.06.2019 г. –
падеж на последна погасителна вноска; Сумата от 851.25 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от настъпване на забавата – 21.07.2017 г. до датата
на подаване на заявлението – 10.12.2019 г.; Законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.Г.Т.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата от 749.44 /седемстотин
четиридесет и девет лева и четиридесети четири стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за направени разноски в хода на ч. г. гр. д. № 939/2019 г. по описа
на РС К. и настоящото производство.
Решението е
постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: