Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 549 11.02.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14830 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът
„Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
„В”, представляван от пълномощника му **** К.А., е предявил против А.Д.К., ЕГН: **********,***,
иск за признаване на установено, че ответникът
му дължи присъдената по частно гр. дело № 9652/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5359/ 11.06.2018 г.,
сума от 5 960, 88 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № ****от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 08.06.2018 г. до
окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е
изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание,
не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В
исковата молба е посочено, че на 12.06.2017 г. ответникът кандидатствал за
отпускане на потребителски кредит, за което попълнил искане и му бил
предоставен стандартен европейски формуляр с информация. В тази връзка между
страните на 14.06.2017 г. се сключил договор за потребителски кредит № ****, по който солидарен длъжник бил и Ф.С.Г.. Сумата по кредита била
3 050 лева, отпуснат за срок от 24 месеца, от която сума за рефинансиране- 1 995, 11 лева, с размер на
вноската от 188, 56 лева, при ГПР- 49, 90 %, ГЛП- 41, 17 % и общо дължима сума
от 4 525, 44 лева. Отделно от това, бил избран и закупен пакет от
допълнителни услуги, по който имало дължимо възнаграждение в размер на
2 287, 44 лева. Паричната заемна сума била преведена по банкова сметка
***. Договорът бил сключен при ОУ, като длъжникът декларирал, че е запознат с
тях и се задължил да ги спазва. В чл. 12.3. от ОУ било предвидено, че в случай
на просрочване на една месечна вноска в повече от 30 календарни дни, настъпвала
автоматична предсрочна изискуемост. В тази връзка кредитът бил едностранно
прекратен на 16.01.2018 г., за което до длъжника се изпратило уведомление. По
делото не се търсели суми за неустойка, лихви и такси. Било извършено само едно
плащане в размер на 100 лева на 30.05.2018 г., като размерът на оставаща
главница бил 5 960, 88 лева. Ответникът се съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на стандартен
европейски формуляр, както и със сключването на договора, като бил наясно с
общата сума, която трябвало да върне, с възможността за отказ от договора и
погасяването на заема. За събиране на дължимите по кредита суми се образувало частно гр. дело № 9652/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, но длъжникът възразил в срок против издадената заповед и това
обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските
по делото.
С
писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът, чрез
пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като
писмени доказателства по делото са приети копия от искането за отпускане на
кредит, стандартният европейски формуляр, договорът за кредит, ведно с общите
условия към него и погасителен план, преводно нареждане за сумата в полза на
ответника и извлечение от сметка.
Препис
от исковата молба е бил редовно връчен по местоработата на ответника на
13.11.2018 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з.
пак там на 02.01.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От
друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е
вероятно основателен.
В
тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде
уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е
дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/
2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да
се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-
внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 118, 12 лева (лист
52) и юрисконсултско възнаграждение, претендирано
в размер на 300 лева, по отношение на което обаче съдът намира, че същото
следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Поради
изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 5359/ 11.06.2018 г., издадена по частно гр. дело № 9652/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, А.Д.К., ЕГН:
**********,***, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника си *** К.А.,
сумата от 5 960, 88 (пет хиляди деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща
дължима главница по договор за
потребителски кредит № ****от 14.06.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване
на заявлението в съда- 08.06.2018 г. до
окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
„В”, представляван от пълномощника му **** К.А., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от
120, 33 (сто и двадесет лева и тридесет и три стотинки) лева- държавна такса и
сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на
118, 12 (сто и осемнадесет лева и дванадесет стотинки) лева- държавна такса и
100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита
срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
: /п/
Вярно
с оригинала.
АД