РЕШЕНИЕ
№ 4653
Пловдив, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА |
При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20247180700639 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на О. Б. Т., с [ЕГН], с адрес: **, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0351-000034 от 23.02.2024г. на младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково РУ Свиленград- Б. Р., с която на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Претендира отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.
Ответникът по жалбата, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Съдът установи следното от фактическа страна:
В обстоятелствената част на заповедта е описано, че на 23.02.2024г., около 21:20 часа, в община Свиленград, на път на автомагистрала №А-4, като водач на МПС – БМВ 750 ЛИ Х Драйв, с рег. № [рег. номер], при обстоятелствата: в района на ГКПП „Капитан Андреево“, на платно, излизащи леки автомобили, управлява лек автомобил марка БМВ 750 с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „АЕТ 17“ ЕООД, след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред на 06.12.2023г. Виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП- управлява без да е правоспособен водач.
Цитиран е АУАН серия GA № 1022366 от 23.02.2024г. като следва да се отбележи, че фактическата обстановка описана в АУАН съвпада с тази описана в оспорената ЗПАМ.
От Справка за нарушител, приложена към административната преписка, се установи, че на О. Т. са налагани множество наказания по ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и и Заповед № 272з-199 от19.01.2023г. на Министъра на МВР.
Съгласно чл.171,т.2а,б.а от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Предвидената в цитираната норма нея ПАМ се прилага на собственик, който управлява МПС в хипотезите, когато не е правоспособен водач, когато не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или го предоставя на лице, за което тези факти са налице.
В случая от мотивите на оспорената заповед и от съдържанието на АУАН се установява, че посоченото МПС не е собственост на О. Т., не е установено от административния орган, че собственикът е предоставил за управление МПС на водач, който е лишен да управлява МПС по административен ред.
Наложената мярка спада към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С фактическото прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно той е адресат на акта, с който се налага ПАМ.
След като законът предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от водач в цитираната хипотеза, то административният акт е следвало да бъде издаден на собственика, който е юридическото лице "АЕТ 17“ ЕООД.
Като е приложил принудителната административна мярка спрямо лице, което не е собственик на автомобила, административният орган е издал оспорената заповед в противоречие със закона и като назаконосъобразна следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството, платими от ответника. Същите възлизат в размер на 10 лева - внесена държавна такса. Не е представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000034 от 23.02.2024г. на младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково РУ Свиленград - Б. Р..
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, да заплати на О. Б. Т., с [ЕГН], разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |