№ 573
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Ф.ова
при участието на секретаря Н. Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000503186 по описа за 2023 година
э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261130/11.09.2023г. постановено по гр.д. № 10005/2020г. по описа на
СГС, ГО, 6 състав, съдът е уважил частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, като
е осъдил В. Д. С. да заплати в полза на Н. Ж. Ж. сумата от 3000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от обидни и позорящи изрази, както следва: „същият този
менажер е заплашвал хора и им е казал няма да излезете от тука, докато не подпишете
договора“, направен от ответника на пресконференция на 25.06.2020г. респ. „Ж. работи с
лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си приписва заслуги, защото му миришат краката и
няма достатъчно умствен багаж. Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и
ги подвежда.“, заявени на 01.07.2020г. на сайта гонг.бг, ведно със законната лихва от
25.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 256.19 лв. направени
разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата част за
горницата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и изцяло иска за
заплащане на сумата от 33 000 евро - обезщетение за имуществени вреди, причинени от
обидни и позорящи изрази, направени от ответника на пресконференция на 25.06.2020г. и
на 01.07.2020г. на сайта гонг.бг, в лично качество и като ********** на „ПФК Славия-1913“
АД, както и в частта, с която претендира, че горепосочените изрази са казани от ответника в
1
качеството му на ********** на „ПФК Славия-1913" АД, като неоснователни.
По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. Ж. Ж., е осъден да заплати на В. Д.
С., сумата от 4841.50 лева - разноски по делото.
Със същото решение е уважен частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.49
вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, като „Нет Инфо“ ЕАД, е осъден да заплати на Н. Ж. Ж., сумата от 2000
лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидни и позорящи изрази, казани
от В. С. както следва: „Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си приписва
заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж. Той е вреден за
българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“, заявени на 01.07.2020г. на сайта
гонг.бг, собственост на „Нет Инфо“ ЕАД, ведно със законната лихва от 01.07.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от 112.54 лв. разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен иска за горницата над 2000 лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен.
Едновременно е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, предявеният от В.
Д. С. срещу Н. Ж. Ж., насрещен иск с правно основание чл.52вр.чл.45 ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, нанесени от
ответника при публично изявление на 30.06.2020г. в което заявил: „В един момент клубът
хем не желае да има агенти в случая, хем в същото време се появява П. К., назначен от
клуба, и отива при Ф. и баща му и го кара да подпише оторизация“, „Това е изнудване на
един футболист да подпише договор с този агент“, „Моя беше идеята Ф. да остане до края на
годината в Славия, „клубът не е знаел къде ще бъде трансферът и Ф. К. е накаран да
подпише пълномощно за ФК „Манчестър Сити“, ведно със законната лихва от 30.06.2020г.
до окончателното плащане. На основание чл.78, ал.3 ГПК, В. Д. С., е осъден да заплати
на Н. Ж. Ж., сумата от 3500 лева - разноски по делото.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани три въззивни жалби от
всички страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Н. Ж. Ж. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
по главните искове, както следва:
1. иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди, предявен срещу В. Д. С., за горницата над 3000 лв. до сумата от 18 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането
2. иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди, предявен срещу „Нет Инфо“ ЕАД, за горницата над 2000 лв. /две хиляди лева/ до
сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Посочва, че за да отхвърли исковата претенция в частта над 3000 лв. съдът
неправилно и необосновано приел, че само една част от изразите са обидни, като по
отношение на останалата част липсвала насоченост към личността му, като също така не са
взети предвид обстоятелства от съществено значение за правилно определяне на
справедливия размер на претърпените вреди. В този смисъл, на първо място, съдът е приел,
2
че изразите Голяма част от родителите, е желанието децата им да отидат да играят в големи
грандове попадат в лапите на различни псевдоменажери в България“, „некакви псевдо
менажери, некви Д., И., некакви други чувам..., отиват взимат пари от родителите, водят ги
там по разни клубове“ и „Голяма напаст и щета за българския футбол са тези менажери... “
съдът е приел, че същите са абстрактни и не са насочени пряко към личността му. Такова
тълкуване намира за неправилно, тъй като в цялата почти едночасова пресконференция
ответната страна В. С. коментира с конкретика две лица - футболиста Ф. К. и неговия
мениджър - Н. Ж.. В случая не само, че името му се споменава преди и след процесните
изрази, но същото е коментирано и в продължение на цялата пресконференция, като не се
оставя съмнение, че изразите са насочени конкретно към него. В този смисъл
първоинстанционният съд не е взел предвид, че изказванията на В. С. се характеризират
освен с пренебрежителен тон към работата на футболните агенти и мениджъри, но и с
негативна конотация на изразите, насочени именно към качествата и възможностите на
футболните агенти и по-конкретно към тези на Н. Ж.. Изтъква факта, че макар в процесните
изрази да не е посочено името на Н. Ж. изрично, чрез последваща изрична
индивидуализация не се оставят съмнения към кого са насочени те. В този смисъл е и
практиката на ВКС, в която се приема, че увреденото лице може да е посочено от автора на
изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво
съмнение относно неговата личност. Нещо повече, когато изразът е част от едно по-обширно
изявление, той не може да бъде изваждан от контекста на последното както по отношение на
смисъла, който внушава, така и по отношение на преценката дали се отнася до ищеца,
предявил иска за непозволено увреждане. В тези случаи ВКС приема, че името на ищеца
може да бъде посочено в предходно или следващо изречение от цялото изявление или по
друг начин, който не оставя съмнение за насочеността на същото. Тематиката на цялата
пресконференция е свързана с трансфера на футболиста Ф. К., а именно Н. Ж. е бил агент на
този футболист. Съгласно Правилника за дейността на футболните агенти всеки футболист
има правото да назначи и да работи с агент, който да го представлява - арг. от чл. 5 във вр.
чл. 3 и чл. 6 от Правилника за дейността на футболните агенти. Счита, че макар изразът :
„Аз съм безкрайно доволен от Ф., от качествата му, от себераздаването му. Единственото
нещо, което на мен ми прави лошо впечатление е този новият му менажер, който се
опитва. Даже казал, че има трима-четирима футболисти в Славия и можел едва ли не да
контролира отбора на Славия, разбрах кои са тримата, от утре съм им казал да
прекратяват всякакви взаимоотношения, защото не искам менажери да ми контролират
какво ще се случва в даден клуб за това и апелирам и към всички мои колеги... “ да не
съдържа обидни и клеветнически твърдения по смисъла на чл.146 и чл.147 НК, се явява
противоправен, тъй като цели да манипулира обществото, ръководителите на клубове,
футболистите и други футболни хора да не работят с Ж. като агент. Тъкмо в този публичен
и противоправен апел, нарушаващ конкурентността в спортната общественост, се заключва
и противоправността на израза, респ. деянието. Твърди, че изводът на съда, че не може да се
изведе преценка, че ответникът цели футболисти на Славия да преустановят работа с ищеца,
е неправилен и необоснован, като същият не кореспондира с характера и насочеността на
3
изявлението. СГС е приел, че изразът „Ще възпрепятства отношението към Ф. К. от страна
на „Манчестър Сити“...“ представлява оценъчно съждение, което не съставлява обида, не е
противоправно и следователно не съставлява деликт. Намира този извод на съда за
неправилен. С обжалваното решение е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 лв. за причинените душевни болки и страдания, описани подробно в искова
молба. Счита така определения размер на обезщетение за несправедлив и несъответстващ на
действително претърпените вреди, които са тежки по характер, с висок интензитет,
системност и продължителност. Действително отправените обидни и клеветнически изрази
се групират не в две, а в три отделни деяния, извършени респективно на 25.06.2020г., на
30.06.2020 и на 01.07.2020г., В своята практика ВКС е имал възможността да се произнесе
по въпросът дали броят на нанесените обиди и/или отправени клевети в едно оправено
изказване е от значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като е приел, че броят на употребените думи и изрази е обстоятелство от съществено
значение при определяне размера на обезщетението, тъй като е относимо към тежестта на
увреждащото действие. В настоящия случай, става въпрос за три отделни изказвания в
периода 25.06 - 01.07.2020г., а негативните и лъжовни квалификации и употребените думи в
тях са значително повече от „двукратни“, както е заключил съда. Изтъква факта, че не са
обсъдени в пълнота а/ характерът на обидните и клеветнически твърдения и съдържащата се
в тях степен на позорност - в случая използваните думи и изрази сочат на проява на
изключително враждебно и укоримо от морална гледна точка поведение на ответника, който
възползвайки се от служебното си положение, получава широка публична трибуна, от която
са извършени противоправните деяния; б/. Общественото положение и личността на ищеца
и ответника - в случая ищецът е известен в обществото и по-специално в спортните среди
като изключителен професионалист, подпомогнал множество входящи и изходящи
трансфери на български и чуждестранни футболисти, за което към ИМ са приложени и
доказателства към дадените примери. Ответникът от друга страна е известен в обществото
като ********** на ПФК „Славия“ и като част от Изпълком-а на Българския футболен съюз,
като много често се търси неговото мнение по значими за българския футбол и футболна
общественост теми; в/, фактът, че клеветническите и обидни думи и изрази са изразени
публично, като са станали достояние на много широк кръг от лица, разпространени чрез
множество електронни медии, а също и чрез телевизия; г/. броят на обидните думи и изрази
- когато разпространението на думи и изрази е станало по едно и също време, броят на
употребените думи и изрази е от значение с оглед установяване на тежестта на увреждащото
действие; както и д/. интензитетът и продължителността на претърпените вреди - в случая,
видно от показанията на св.А. и Ж.а, той е търпял вреди в професионален план за период от
няколко седмици, докато в личен, социален и здравословен план периодът е бил няколко
месеца, докато не постихнали нещата. Ищецът е посредник при трансфери на български и
чуждестранни футболисти от и в България. Характера на тази дейност предполага, че
основният инструмент и двигател на дейността на агентите и посредниците е доброто им
име и репутация, изградени в годините на работа. В случая, видно от свидетелските
показания на св. А., той упражнява тази дейност повече от 20 години и е изградил много
4
добра репутация и име в професионалните среди, спомагайки за входящите и изходящи
трансфери на над 100 футболисти.
По отношение на ответника Нет Инфо“ ЕАД посочва, че медията носи отговорност
за разпространяване чрез нея на неверни, позорящи, обидни изрази, а изискването за добра
журналистика налага редакция на подобни статии, съставляващи изцяло цитати на автора на
изявлението по начин. Посочва, че голяма част от обидните думи и изрази, предмет на
настоящото производство са публикувани единствено и само в процесната статия на сайта
на ответника. Не е проведено насрещно доказване по възражението за първичност на
статията, както правилно е заключил съда. Поради това се достига до извода, че сайтът на
ответното дружество единствено и ексклузивно е предоставило публична трибуна с широка
аудитория на ответника С., като по този начин му е предоставило и възможността публично
да направи процесните вредоносни и противоправни изявления. Утежняващ характер има
цитираният в статията призив, отправен от ответника С., а именно: „Искам да отправя един
призив. Родителите не бива да се доверяват на Ж., тъй като този човек само може да им
навреди." Претендира обезщетяване на неимуществени вреди срещу В. С. за заплащане на
обезщетение в размер на 18 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане, а срещу „Нет
Инфо“ АД за обезщетение в размер на 7 000 лв., за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане.
Жалбоподателят-ответник В. Д. С. оспорва решението в неговата осъдителна част
до 3000 лв. и направените разноски т.е. изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли
претенциите като неоснователни, а в условие на евентуалност - да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
На второ място посочва, че обжалва решението в отхвърлителната му част
досежно насрещния иск за заплащане на обезщетение до 30 000 лв., като моли този иск да
бъде изцяло уважен срещу първоначалния ищец. Твърди, че първоинстанционният съд не
обосновава своите изводи и не взима предвид свидетелските показания на св.С. О. и Н. Д..
Не става ясно, защо съдът отхвърля исковата претенция, без да изложи никакви мотиви по
отношение на гласните доказателства, които доказват наличието на неимуществени вреди.
Съдът не е обсъдил факта, че г-н С. е възприел думите на ответника от цитираната
пресконференция като неверни, обидни, опитващи се да го дискредитират като личност и
ръководител в българския футбол. От разпита на св.Д. се установява, че С. се е засегнал
дълбоко от изречените по негово адрес думи и квалификации: /цит/„Почувства се зле, не
идваше на работа, не си вдигаше телефона ""беше обиден и се чувстваше зле.. Същият е
непрекъснато пред спортните медии и е изпитвал силен дискомфорт на всички следващи
свои изяви, именно поради изречените по негов адрес думи. Според св.О. след дадената
пресконференция от г-н Ж. и изречените по адрес на С. думи „ С. се е почувствал неприятно
от цялата история, обида.. ” и също: ,,за пръв път му се случва такова нещо". В показанията
и на двамата свидетели ясно е обяснено кое точно е засегнало честта и достойнството на
ищеца по насрещния иск. В изказването си, нито са споменавани имена, нито конкретни
5
ситуации, нито какви договори и за какво е следвало да бъдат подписвани. Дори не става
ясно посреднически, мениджърски или друг вид договори евентуално би следвало да бъдат
подписани. С изказванията си, само перифразира изказвания на други хора, използвайки
техни изразни средства, с тях той не използва реч на омраза, понеже не подтиква към
нетолерантност срещу определени хора, както и не се опитва да упражни насилие над
личността. Използвайки ги, е направил ретроспекция на чужди изказвания, както и
характеризиране на определени личности. Липсата на мотиви от съда в тази връзка
обосновават твърдението, че съдебният акт е неправилен. Съдът неправилно е приел, че
изказването: ,,Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно”, „Ж. да не си приписва заслуги,
защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж. Той е вреден за българските
таланти, защото само ги лъже и подвежда.”, имат клеветнически характер, като са позорящи
и обидни. В обжалваното решение и на база всички събрани доказателства по делото, съдът
правилно е достигнал до извода, че осъщественият трансфер на футболиста К. не е в
резултат от усилията на ищеца. За това доказателствата по делото са безспорни. От
съдебното решение на СГС става ясно, че всъщност ищецът наистина няма доказани заслуги
за въпросният трансфер, въпреки неговите претенции. С други думи от една страна
решаващият състав приема, че Ж. няма заслуги за трансфера на футболиста Ф. К., а от друга
страна намира казаното от В. С. по адрес на Ж. за обидни думи, позорящи и с клеветнически
характер. Затова намира решението за неправилно и счита, че същото следва да се отмени в
частта, с която е уважен макар и частично иска на Н. Ж.. Моли съдът да има предвид, че
изказванията му са само и ЕДИНСТВЕНО по повод имуществените претенции на Ж. във
връзка с осъществения трансфер на футболиста К.. Твърди, че категорично липсва
причинно-следствена връзка между думите му и възможността от същите да са настъпили
каквито й да било вреди за ищеца. А тя следва да бъде доказана пълно и главно от ищеца. В
мотивите на решението не са съобразени показателите за определяне на справедливо
обезщетение съгласно константната съдебна практика, съдът абстрактно се е позовал на
критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, без да отчете нито интензитета на
негативните преживявания, нито дали са налице последици за здравето му. Претендира
разноски.
Жалбоподателят-ответник Нет Инфо“ ЕАД оспорва решението в неговата
осъдителна част до 2000 лв. т.е. изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли претенциите
като неоснователни, а в условие на евентуалност - да намали размера на присъденото
обезщетение. Вземайки отношение по предявения иск срещу Нет Инфо (който се явява
втори ответник) за неимуществени вреди, причинени от преживени болки и страдания,
породили се за Ищеца от публикуването на конкретна статия в сайта gong.bg, съдът
неправилно и в нарушение на процесуалния закон, ползва извод, направен при обсъждането
на друг предявен от Ищеца иск отново за обезщетение за неимуществени вреди, но срещу
първия ответник - г-н В. С.. Във връзка с така установения от СГС деликт, осъществен по
мнение на съда от първия ответник г-н В. С., последният е осъден да заплати на Н. Ж.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. Във връзка обаче със същия
деликт, осъществен от В. С., съдът осъжда и Нет Инфо да заплати обезщетение за
6
неимуществени вреди на Ищеца. Твърди, че съдът е приел за недоказани твърденията на Нет
Инфо, че не е първата медия, която е дала публичност на изказванията на Ищеца и първия
ответник, тъй като се различавали изразните средства на пресконференцията от 25.06.2020г.
и тези от 01.07.2020г., с които В. С. бил нанесъл обиди и клевети на Ищеца. Твърдението на
първоинстанционния съд е напълно неоснователно, а до голяма степен и невярно. От
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, което частично е констатирал и съдът
в процесното решение, безспорно се установява, че в първата проведена пресконференция
от 25.06.2020г. се съдържат изрази на г-н С., които навеждат внушения за измама и
изнудване от страна на Ищеца. По отношение на същите състави на престъпление, СГС е
приел, че е налице внушение и в отразената от gong.bg статия от 01.07.2020 г. От
направените в пресконференцията от 25.06.2020 г. и в статията от 01.07.2020г. изявления на
С. съдът е направил идентичен извод за това, че същите имат клеветнически характер. След
като и в двете медийни изяви, направени по една и съща тема - трансферът на Ф. К. в
Манчестър Сити според съда се съдържат клеветнически твърдения за принуда и измама, то
неоснователно е приетото от него, че същите са различни само, защото не са използвани
едни и същи изразни средства. След като от събраните доказателства безспорно се
установява, че нанесената, според съда обида на ищеца е получила гласност на
пресконференцията от 25.06.2020г. (т.е. много преди процесната статия от 01.07.2020 г.), то
неправилно е приел наличие на причинна връзка между публикуването на статията в gong.bg
и твърдените от ищеца болки и страдания. От друга страна по въпроса за противоправно
поведение посочва, че е предоставил медийна платформа и на двете страни по спора.
Претендираните в исковата молба неимуществени вреди от първия ответник Ищецът
обосновава именно с изказвания на г-н С., в рамките на тази пресконференция от
25.06.2020г., които Ищецът асоциира със себе си. Пресконференцията на В. С. от
25.06.2020г. е отразена включително от gong.bg в статия, тя е отразена широко и от всички
останали значими спортни сайтове и медии, който факт не се оспорва от Ищеца с оглед
представените от него с исковата молба линкове към статии на различни сайтове,
отразяващи именно тази пресконференция, състояла се на 25.06.2020г. В отговор на
пресконференцията на В. С., Ищецът също дава пресконференция пред спортни медии на
30.06.2020г. с основна тема трансферът на Ф. К. в Манчестър Сити. Отново
пресконференцията на Ж. е широко медийно отразена, включително от gong.bg, В рамките
на тази пресконференция, Ж. посочва, че е имал телефонен разговор с първия ответник С.
преди пресконференцията му от 25.06.2020 г., чиято тема и съдържание е била същата като
казаното след това от В. С. пред журналистите. Следователно отношенията между Ищеца и
първия ответник, касаещи трансфера на младия талант Ф. К. в известен отбор от Висшата
английска лига не стартират от изказванията на В. С. по отношение на Н. Ж. в Статията от
01.07.2020г., а датират от по-рано, дори по-рано от пресконференцията на С. на 25.06.2020г.
Двамата са известни публични личности - г-н В. С. е президент на футболен клуб „Славия“,
който менажира една от признатите за най-добри школи за млади футболни таланти и член
на изпълнителния комитет на Българския футболен съюз, а г-н Н. Ж., както и самият той
изтъква нееднократно в пресконференцията си от 30.06.2020 г., е футболен мениджър с над
7
20-годишен стаж, придобит изключително в тази сфера. След публикуването на Статията от
01.07.2020 г„ следвайки принципите на журналистическата етика и опитвайки се да даде на
обществото всички гледни точки по тази толкова значима тема, репортер на gong.bg е
потърсил г-н Ж. и се е свързал с него по телефона с предложение да упражни правото си на
отговор спрямо В. С. и публикуваната Статия от 01.07.2020 г„ но г-н Ж. е отказал като е
допълнил, че не разговаря с непознати журналисти. Във връзка с горното става ясно, че
публикуването на Статията от 01.07.2020 г. е част от значим обществен дебат като твърди,
че непубликуването на правото на отговор на г-н С. би застрашило свободата на словото и
представянето на обществото на всички гледни точки, относими към конкретната тема.
изискването за добра журналистика в този и във всеки друг случай изисква запознаване на
обществото с всички гледни точки и даване на възможност на последното да направи своите
информирани изводи. Счита, че в случая изискването за добра журналистика е спазено като
е дадена възможност на всички засегнати лица да изложат гледните си точки, като някои от
тях, /Ж./, отказали. Медиите в общия случай не са трибунал или друг вид съдник, който сам
по себе си изследва и отсъжда дали твърденията на дадено лице, участващо в обществения
дебат са „неверни, позорящи или обидни изрази“ и дали в този смисъл трябва да бъдат
„редактирани или „избегнати. Ролята на медиите е да бъдат независим посредник в
обществения дебат, водещ се между публичните личности и обществото
Твърди още, че Ж. е публична личност, известна във футболните среди и занимаваща
се с доста деликатна дейност, а именно - менажирането на млади футболни таланти,
повечето от които непълнолетни или едва преминали прага на пълнолетието. В тази връзка
същият се ползва с по-ниска степен на закрила по отношение на публично отправяна към
него критика. В този смисъл е и Решение № 209 от 27.09.2013 г. по гр. д № 1747/2013 г., Г.
К., III Г. О. на ВКС. В заключение посочва, че от разменените реплики и Ищецът и първият
ответник си позволяват по-остри фрази, което обаче трябва да се разглежда съвкупно с
всички останали обстоятелства при оценяването на това дали е прекрачена границата на
свободното изразяване на мнение съгласно чл.39 ал.1 КРБ и дали някой от тях е нарушил
изискването съгласно ал.2 на същата разпоредба, изискваща зачитането на личното
достойнство. Едно от тези съпътстващи обстоятелства, касаещи значимостта на конкретния
обществен дебат, е и фактът, че тук става въпрос за разменени реплики между лица, които от
години професионално се занимават с един от най-суровите спортове, какъвто е футболът.
Футболът е почти изцяло мъжки спорт, който изгражда и калява не само тялото да се справя
в тежки условия (продължителни тренировки, неблагоприятни климатични условия и др.
под.), но и психиката. В тази връзка е нормално да се приеме, че думи и фрази, които в
ежедневието на повечето хора биха се приели за обидни, в спортните и футболните среди се
приемат за нормален диалог между хора, които „горят“ в играта и са отдали живота и дългия
си професионален път на нея. Във връзка с горното, разменените реплики в цялост и
съдържанието на Статията от 01.07.2020г. в частност са нормална еманация на силните
емоции на Ищеца и първия ответник, без да се прекрачва границата на свободата на
изразяване, закрепено в чл. 39, ал. 1 КРБ. С оглед трайната практика на ВКС по подобни
случаи държи сметка доколко разпространените чрез дадена публикация твърдения
8
съдържат лична оценка, като приема, че „твърдения и оценки чрез печатно произведение
могат да се разпространяват свободно“. ВКС приема още, че „Оценъчните съждения не
могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те
са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, но ако
не са верни, издателят носи отговорност, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и
доколкото издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на
разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация.“ (в този
смисъл Решение № 209 от 27.09.2013 г. по гр. д. № 1747/2013 г„ Г. К„ III Г.О. на ВКС и
Решение №253 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г., III Г. О. на ВКС). На база на горното
и доколкото основните оплаквания на Ищеца по отношение на Статията от 01.07.2020г. са,
че тя съдържа изрази като „Ж. да не си приписва заслуги, защото му миришат краката и
няма достатъчно умствен багаж“, „.. .докъде му стига наглостта на Ж.“, „родителите не бива
да се доверяват на Ж., тъй като този човек само може да им навреди“ и др. под., които
съдържат подчертано лична оценка и мнение на първия ответник, които не подлежат на
проверка за вярност от страна на Дружеството, то последното законосъобразно е
публикувало Статията от 01.07.2020г., съдържаща правото на отговор и личното мнение на
В. С. по отношение на Н. Ж., изразени в контекста на бурен публичен дебат по значима и
важна за обществото тема. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.52 вр.чл.45 и чл.52
вр.чл.49 ЗЗД.
Ищецът Н. Ж. Ж. твърди, че на пресконференция в Пресклуб „България“ на 25.06.2020г. В.
С., в лично качество и като ********** на „ПФК Славия - 1913“ АД, отправил обидни думи
и изрази срещу него, които били насочени към уронване престижа и доброто му име в личен
и професионален план. На пресконференцията използвал изрази, като „псевдоменажер“,
визирайки работата му като футболен агент на футболиста Ф. К. от „ПФК Славия“във
връзка с трансфера му в чуждестранен клуб и цялостната му професионална работа.
Наведено е внушение, че младите футболисти „попадат в лапите на различни
псевдоменажери“, „такива менажери свалят звезди от небесата“, „гениалното, което
менажера е уредил“, „омайва главите на родителите“, „забранил съм на всички футболисти
в „Славия“ да работя с агенти“ „напаст и щета за българския футбол са тези менажери“,
„лицето Н. Ж. ... ще възпрепятства отношението към Ф. К. от страна на Манчестър Сити, те
не желаят този мениджър“, „той е издебнал родителите“, „искам да го предпазя от грешки“
(за Ф. К.), „какъв менажер....какво е направил този менажер за него, че ще има неустойки“,
„същият този мениджър е заплашвал хора“, били възприети от широката общественост, тъй
като изявленията били направени от публична трибуна и разпространени от медиите в
9
страната, а това му причинило стрес, безсъние, притеснение, срам и обида. На 01.07.2020г.
Нет инфо е публикувал изявление на В. С. на сайта гонг.бг, което също било насочено към
ищеца и съдържало обиди и неверни позорящи обстоятелства, както следва: „Ж. работи с
лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не си приписва заслуги, защото му миришат краката и
няма достатъчно умствен багаж. Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и
ги подвежда“. Уточнява, че изпитал срам и обида от така използваните изрази, с които
първият ответник го свързвал, а вторият публикувал, като така дал широка трибуна за
разпространение на изявлението, поради което счита, че ответниците носят солидарна
отговорност за причинените му неимуществени вреди - накърняване на доброто име и на
личното достойнство, като отговорността на първия ответник е за лично действие, а на
втория - като възложител на своите служители, допуснали подобна публикация. Претендира
срещу В. Д. С. сумата от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обидни и позорящи изрази, направени на пресконференция на 25.06.2020г. и на 01.07.2020г.
на сайта гонг.бг, в лично качество и като ********** на „ПФК Славия-1913“ АД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 25.06.2020г., до окончателното плащане; а срещу
„Нет Инфо“ ЕАД за заплащане на сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от публикувани на 01.07.2020г. на сайта на ответника гонг.бг с адрес
https:www.gong.bg, изявления на В. Д. С., които са обидни и позорящи за ищеца, ведно със
законната лихва от увреждането - 01.07.2020г. до окончателното плащане.
По отношение иска за имуществени вреди в размер на 33 000 евро, решението, като
необжалвано, е влязло в сила и не е предмет на въззивно обжалване.
Ответникът В. Д. С. оспорва иска по основание и размер, като твърди, че думите са
изведени от контекста на изложението и отрича да е отправил обидни думи и клевети по
адрес на ищеца. Акцентира на обстоятелството, че в своето изявление не посочва конкретно
лице. Предявява насрещен иск за заплащане на сумата 30000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, нанесени от ответника при публично изявление на 30.06.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. На тази
пресконференция ответникът Ж. отправил клеветнически твърдения към ищеца с изразите
„В един момент клубът хем не желае да има агенти в случая, хем в същото време се появява
П. К., назначен от клуба, и отива при Ф. и баща му и го кара да подпише оторизация“, „Това
е изнудване на един футболист да подпише договор с този агент", „Моя беше идеята Ф. да
остане до края на годината в Славия, „клубът не е знаел къде ще бъде трансферът и Ф. К. е
накаран да подпише пълномощно за ФК „Манчестър Сити". Твърди, че така изречените
факти са неистина, което му причинило страдание - стрес, безсъние, притеснение и обида,
поради което претендира да бъде обезщетен.
Ответникът по насрещния иск Н. Ж. оспорва същия, като твърди, че не става ясно от които
изрази ищецът търпи вреди, както и че те са недоказани. Заявява, че казаното от него
отговаря на истината, поради което не е действал противоправно. Евентуално, твърди
съпричиняване на вредоносния резултат с довод, че пресконференцията му от 30.06.2020г. е
в отговор на пресконференцията на ищеца от 25.06.2020г„ при която В. С. публично го е
10
дискредитирал и тага го е провокирал да направи процесните изявления.
Ответникът „Нет Инфо'‘ АД оспорва предявения срещу него иск с твърдение, че като медия
е предоставил на 01.07.2020г. на сайта си гонг.бг право на отговор на В. С. по повод
изявление на Н. Ж. от 30.06.2020г. на конференция, отразена на същия сайт. Уточнява, че
медията е задължена да стори това по правилата на добрата журналистическа практика и
твърди, че публикуваните изрази са били предмет на по-ранни публикации в други медии,
поради което не може да се обоснове извод, че е осъществен деликт. Оспорва твърдените
вреди да са в пряка причинно-следствена връзка конкретно с тази публикация при
наличието на много други в същия смисъл. Твърди, че спорът относно трансфера на
футболиста е бил събитие с обществена значимост, по който медията отразявала и двете
гледни точки, като така упражнила добросъвестно задълженията си. Счита също, че
изразите, публикувани на сайта на медията, имат оценъчен характер и в този смисъл не
съставляват деликт.
От фактическа страна се установява, че на 25.06.2020г. в Пресклуб „България“, В. С., в
качеството му на ********** на „ПФК Славия - 1913“ АД е дал пресконференция по повод
престоящ трансфер на футболиста Ф. К. от същия клуб в Манчестър сити, които изявления
са поместени и чрез публикация, на сайта гонг.бг на 01.07.2020г. Провеждането на
конференцията не е спорно по делото обстоятелство, като съдържанието на неговото
изявление е снето от вещо лице в приетата СТЕ (л.198). Видно от същата, на
пресконференцията С. е заявил следното: „Голяма част от родителите, в желанието си
децата им да отидат да играят в големи клубове грандове, попадат в лапите на различни
менажери в България“. /изказването е абстрактно и не е насочено към конкретно лице/. В
пасажа става въпрос за проби на футболиста Ф. К. в „Баер Леверкузен“, за които В. С.
твърди, че не е знаел. В записа е отразено, че в своето изказване ответникът е посочил, че
„некакви псевдоменажери, некви Д., И., некви други чувам....отиват взимат пари от
родителите, водят ги там по разни клубове...“ /отново не е споменато пряко името на ищеца/
„Н. Ж., който сега разбирайки, че Ф. ще отиде в такъв клуб по някакъв начин достига до
родителите и им обяснява колко е велик, колко е голям. И вече преди трансфериране
разбирам, че той е сключил договор с Ф....аз съм забранил на всички футболисти на
„Славия“, не желая никакви менажери до момента, до който някой предложи клуб“. От
депозираното на л.238 от делото заключение на съдебно-техническа експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че С. е
казал: „Голяма напаст и щета за българския футбол са тези менажери...“, говорейки
непосредствено преди това за оферта за друг футболист - С. В.. На въпрос на репортер на
пресконференцията дали има договор между Ф. К. и менажер е даден отговор, както следва:
„Да, лицето Н. Ж.“, след което следва втори въпрос дали това може да възпрепятства нещо,
на което ответникът е заявил: „Ще възпрепятства отношението към Ф. К. от страна на
„Манчестър Сити“, те не желаят този менажер“ и „какво е направил този менажер за
него...че ще има неустойки?“. „....същият този менажер е заплашвал хора и им е казал няма
да излезете от тука, докато не подпишете договора“.
11
В отговор на дадената пресконференция са направени изявления от ответника Н. Ж.
изнесени на сайта гонг.бг на 30.06.2020г., обективирани в следните изрази: ,.В един момент
клубът хем не желае да има някакви агенти в случая, хем в същото време се появява П. К.,
назначен от клуба, и отива при Ф. и баща му и го кара да подпише оторизация. Кой се
намесва в трансфера тук? Това е изнудване на един футболист да подпише договор с този
агент“....и ,.Ф. К. е накаран да подпише пълномощно“. От съдържанието на публикацията не
става ясно упреците да са насочени директно към В. С., чието име не се споменава пряко.
Никъде не се сочи, че В. С. е изнудвал играча да подпише оторизация на друг агент. Това не
може да се изведе и от показанията на футболиста К. и неговата майка - св.С., тъй като в тях
те обясняват колебанията си дали да подпишат такава оторизация или не и прибързаното им
решение, от което произтича конфликта и то в момент, когато не е ясно дали договорът за
представителство с Ж. е бил съобщен на клуба, както изисква и самият Правилник за
дейността на футболните агенти.
Това е изявление на Ж. е последвано от друго такова на С. от 01.07.2020г. публикувано
отново на сайта гонг.бг (л.37-39), като право на отговор на изявленията на Н. Ж. от предния
ден, /на 30.06.2020г./, в което С. е казал: „Ж. работи с лъжи, шантаж и подмолно“, „Ж. да не
си приписва заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж.
Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото в о.с.з. на
18.11.2022г. са разпитани свидетели - Ж.а /съпруга на ищеца/ чийто показания съдът
кредитира при условията на чл.172 ГПК и А. /приятел на ищеца/, Ф. К. и неговата майка С.
които съдът кредитира изцяло.
Така св.А. посочва, че конференцията от 25.06.2020г. е била гледана от Н. Ж. и от свидетеля,
като на същата С., отправил безпочвени нападки към неговия работодател Ж., защото
изказванията били неверни. Твърди, че Ж. е работил по трансфера на футболиста Ф. К.. Така
дадените показания съдът кредитира, тъй като кореспондират с тези на футболиста Ф. К. и
неговата майка Н. С., потвърдили договора от 11.12.2019г. и признали, че по своя воля
семейството е решило да възложи посредничество на Ж., който към момента все още е негов
агент. Непосредствено след дадената пресконференция и изложените твърдения на сайта
гонг.бг на 01.07.2020г. ищецът се затворил в себе си, изпаднал в апатия, престоявал
продължително време в кабинета си, бил притеснен, станал сприхав и не бил концентриран
в работата си, като тези признаци били отражение на възприетите думи на В. С. - така в
показанията на св.Ж.а и А.. Последният твърди, че упреците на ответника станали
обществено достояние и се налагало да обясняват на лицата, с които работят, че това са
междуличностни отношения и казаното не е вярно, което допълнително натоварило с
негативни преживявания ищеца. От своя страна съпругата Ж. твърди, че това се отразило
неблагоприятно не само на емоционално и психическо състояние, но усложнило
здравословните му проблеми, тъй като ищецът страдал от диабет и високо кръвно налягане
и последиците от тях се обострили след случая.
За настоящата съдебна инстанция не е доказано пълно и главно, че именно в резултат на
12
усилията на Ж. е осъществен неговия трансфер. (налице е само публично достъпна
информация за преминаването му в клуб „Ломел“, респ. по показания на самия К. реално
бил играч на „ТРОА“ от втора лига на Франция/, но това не е предмет на доказване в
процеса т.е. факта е правно ирелевантен.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, съдът намира, че е безспорно
установено, че ищецът, сега жалбоподател, бил ядосан, унижен и афектиран, изпитал
възмущение и гняв от казаното, възприето като обида и клевета по негов адрес, още повече
това е свързано с авторитета му като спортен менажер. Същевременно няма доказателства за
влошаване на физическото му здраве, като за последното няма ангажирани писмени
доказателства. Отделно от горното и предвид факта, че е уважаван спортист с изключително
здрава нервна система, която при спортни деятели по правило трудно може да бъде
провокирана респ. разклатена, съдът намира за недоказани пълно и главно сочените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, притеснения, интензивни отрицателни емоции на стрес и
тревога.
Няма други доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Първо - ищецът твърди, че публикуването на Статията от 01.07.2020г. от страна на Нет
инфо в притежавания от него уебсайт www.gong.bg представлява противоправното деяние,
което се явява първият задължителен елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Според твърденията в ИМ, публикуването на тази статия е в нарушение на
чл.39, ал.2 КРБ вр.чл.57 ал.2 КРБ. Цитираните текстове от Конституцията посочват, че както
правото на свободно изразяване, така и всяко друго конституционно закрепено право не
може да се използват за накърняване на правата и доброто име на другиго. Ж. твърди, че в
Статията от 01.07.2020г. се съдържат обидни квалификации от страна на С. по отношение на
личността му, неговия професионален опит и дейност, които целят създаването на негативен
образ в обществото и че вторият ответник не е следвало да „дава трибуна“ на първия
ответник, публикувайки Статията от 01.07.2020 г.
САС намира, че публикуването на Статията от 01.07.2020г. от страна на Нет инфо не е
в нарушение на забраната за злоупотреба с права, съдържаща се в Конституцията, а е
законосъобразна еманация на правото на свободно изразяване на мнение съгласно чл.
39, ал. 1 КРБ, тъй като е предоставено право на отговор на изявление на самия Ж. от
предния ден т.е. спазено е изискването за плурализъм и изразяване на противоположни
гледни точки, което е в основата на добрата журналистическа практика. Противното -
предоставянето на трибуна само на една от страните в спора, би било в противоречие с
принципите на свободно и демократично изразяване на мнение. Въз основа на
фактологията, изложена от самия Ищец в исковата молба, става ясно, че отношенията между
него и първия ответник - г-н В. С., по повод обстоятелствата, описани и в Статията от
01.07.2020 г., датират от преди 01.07.2020 г. Видно и от представените по делото от
13
защитата на ищцовата страна доказателства, широко медийно отразяване от почти всички
медии в страната получава пресконференция на В.С., дадена пред спортни журналисти на
25.06.2020г., чиято основна тема е трансферът в Манчестър Сити на футболиста от ФК
„Славия” Ф. К.. Претендираните неимуществени вреди от първия ответник Ищецът
обосновава именно с изказвания на г-н С., в рамките на тази пресконференция от
25.06.2020г., които Ж. асоциира със себе си. Пресконференцията на В. С. от 25.06.2020 г. е
отразена включително от gong.bg в статия, достъпна на следния линк: https://gong.bg/bg-
football/efhet-liga/multimedia/video/venci-stefanov-s-odrobnosti-za-transfera-na-filip-krvstev-
594534, но тя е отразена широко от всички останали значими спортни сайтове и медии,
който факт не се оспорва от Ищеца с оглед представените от него с ИМ линкове към статии
на различни сайтове, отразяващи именно тази пресконференция, състояла се на 25.06.2020г.
В отговор на пресконференцията на В. С., Ищецът също дава пресконференция пред
спортни медии на 30.06.2020 г. с основна тема трансферът на Ф. К. в Манчестър Сити.
Безспорен е фактът, че пресконференцията на Ж. също е широко медийно отразена,
включително от gong.bg, като статията на gong.bg е достъпна на следния
линк:https://gong.bg/bg-football/efbet-liga/multimedia/video/nikolai-zheinov- рtgovori-na-
napadkite-na-venci-stefanov-595145. В рамките на тази пресконференция, г-н Ж. посочва, че е
имал телефонен разговор с г-н С. преди пресконференцията на 25.06.2020г., чиято тема и
съдържание е била същата като казаното след това от С. пред журналистите.
Видно от гореизложеното, отношенията между Ж. и С. касаещи трансфера на младия талант
Ф. К. в известен отбор от Висшата английска лига не стартират от изказванията на С. по
отношение на Н. Ж. в Статията от 01.07.2020г., а датират от по-рано, дори по-рано от
пресконференцията на С. на 25.06.2020 г. В спортните среди страните са известни публични
личности - г-н В. С. е президент на футболен клуб „Славия“, който менажира една от
признатите за най-добри школи за млади футболни таланти и член на изпълнителния
комитет на БФС, а г-н Н. Ж., както и самият той изтъква нееднократно в
пресконференцията си от 30.06.2020г., е футболен мениджър с над 20-годишен стаж,
придобит изключително в тази сфера.
Безспорно футболът е основният и любим източник на доходи за някои спортни деятели,
което е в основата на конфликта между страните, а именно - трансферът на младия талант Ф.
К. в отбор от Висшата английска лига Манчестър Сити. Във футболните среди този
трансфер е равнозначен по значимост с извършения преди години трансфер на Д. Б. в друг
отбор от Висшата английска лига, а именно - Манчестър Юнайтед. Не случайно такова
сравнение се съдържа и в едно от изказванията на В.С. в пресконференцията от 25.06.2020 г.
Безспорно е, че интересът от страна на европейски и световни грандове като Манчестър
Сити към български футболист и успешния трансфер на последния в отбор от такъв ранг
предопределя до голяма степен и развитието на българския футбол. Това е така, защото
успешното развитие на млад български талант в силно европейско първенство води до пряко
развитие и на българския футбол и представянето и на националния отбор на България,
където младата звезда също ще се представя паралелно с клубните си ангажименти. В
14
допълнение, както Ж. сам посочва в пресконференцията си от 30.06.2020 г. Ф. К. е
непълнолетен към момента на стартиране на разговорите за трансфер, поради което и лесно
манипулируем. В. С. нееднократно, говорейки конкретно за Ф. К. и за останалите млади
играчи в школата на ФК „Славия“ ги нарича „деца“, от своя страна - Н. Ж. изрично
споменава в своята пресконференция крехката възраст на Ф. К., наложила присъствието и
на родителите му на съвместните им срещи. Една част от разменените реплики в
публичното пространство между Ищеца и първия ответник са свързани именно с крехката
възраст на младия талант К. и необходимостта неговите ментори - веднъж в лицето на
президента на изпращащия го футболен клуб и втори път - в лицето на личния му
мениджър, да се погрижат за обезпечаване на подходящо жилище и адекватна медицинска
грижа за футболиста. (в пресконференциите нееднократно се споменава, че някои от
момчетата започват да тренират и да се подготвят още от 10-годишна възраст), така и от
отборите, в които същите продължават кариерата си. Именно значимостта на обществения
дебат по темата обуславя и факта, че Нет инфо, посредством собствения си уебсайт gong.bg
е отразил както пресконференцията на В. С. от 25.06.2020г. така и пресконференцията на Н.
Ж. от 30.06.2020г. В исковата молба Ж. изрично посочва, че с дадената пресконференция на
30.06.2020 г. той се е възползвал от правото си на отговор. На 01.07.2020г. първият ответник
С. също е потърсил gong.bg като е поискал също да упражни право на отговор спрямо Ж. във
връзка с пресконференцията на последния от 30.06.2020 г.
Ето защо САС намира, че в тази хипотеза Дружеството не само не може да откаже, но е
длъжно да предостави право на отговор. След публикуването на Статията от 01.07.2020г.
следвайки принципите на журналистическата етика и опитвайки се да даде на обществото
всички гледни точки по тази толкова значима тема, репортер на gong.bg е потърсил г-н Ж. и
се е свързал с него по телефона с предложение да упражни правото си на отговор спрямо
В.С. и публикуваната Статия от 01.07.2020 г„ но г-н Ж. е отказал като е допълнил, че не
разговаря с непознати журналисти. Непубликуването на правото на отговор на С. би
застрашило свободата на словото и представянето на обществото на всички гледни точки,
относими към конкретната тема. Затова решението в частта, с която Нет инфо е
осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в полза на Н. Ж. следва да
бъде отменено, а искът - отхвърлен като изцяло неоснователен.
Второ - според първостепенният съд, изказването на мнение чрез слово - писмено или
устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.39 КРБ,
като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с
оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само
за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право, и с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията,
предвидени в КРБ (чл.39 ал.2 КРБ и чл. 10, ал. 2 ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването
със закон на други, извън посочените в чл.39 ал.2 КРБ и чл.57 ал.2 КРБ основания. Съгласно
посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за
накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна
15
на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на
вражда или към насилие над личността. В практиката на Европейския съд по правата на
човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по отношение на свободата на словото и
възможността тя да бъде ограничавана. Сред ценностите, чиято закрила е основание за
ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на
личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне
на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично
отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност
за обида и клевета, като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име,
представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е
допустимо от КРБ и от Конвенцията. Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят
честта и достойнството на пострадалия, и според моралните норми, възприети от
обществото, са неприлични, цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение
към определено лице. Клеветата представлява съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Във всеки
конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и клеветата, които са в
обсега на ограниченията на правото на свободно изразяване на мнение по чл.39-41 КРБ, и
оценъчните съждения, които са извън този обсег. Не е противоправно поведението по повод
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато
името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, колкото и
негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната
вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност.
Разсъжденията на дадено лице ще ангажират отговорността на автора си само ако
изразяването им обективно нанася обида на адресата. Като се е позовал на практиката на
ВКС, СГС е приел, че при преценка основателността на предявения иск мненията и
оценките, изказани от ответника, не подлежат на проверка за вярност, тъй като те
представляват единствено коментар на факти от обективната действителност и изразяват
гледната точка на автора си за тях. Такива публикации могат да ангажират отговорността на
лицето, което ги прави, само ако реално представляват обида или клевета. Негативните
оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения или
стопански живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството и честта й. Затова
е присъдил обезщетение от 3000 лв. само за една част от изявленията на С., а е отхвърлил
изцяло насрещния иск.
САС споделя напълно вече утвърдена практика на ВКС по чл.290 ГПК (напр.: решение №
253/29.01.2014 г. по гр. д. 1251/2012 г., ІІІ г. о., решение № 278/27.11.2019 г. по гр. д. №
1140/2019 г., ІІІ г. о., решение № 129/11.08.2020 г. по гр. д. № 2704/2019 г., ІV г. о., решение
№ 50110/25.10.2022 г. по гр. д. № 4589/2021 г., І г. о., споделяна и от настоящия съдебен
състав, в която е прието следното: Не е противоправно поведението при изказани мнения
16
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се
коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани в чл.39 ал.2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или електронни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в
обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността,
т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.
Относно правните последици от разпространението на неверни факти, които засягат
професионалната чест и достойнство на личността и относно разграничението на
фактическите твърдения от оценъчните съждения е налице трайно установена практика на
ВКС, която се споделя от настоящия състав. Съгласно р. № 148-2015-IIIГО; р. № 204-2015-
IVГО; р. № 62-2012-IVГО оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната
вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. 3а вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Изказването на мнение с негативна оценка за
определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не
поражда отговорност, не съставлява противоправно поведение, ако не засяга достойнството
на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Съдът е длъжен в
мотивите да разграничи кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да
посочи дали твърденията са неверни и позорят адресата. Няма съмнение обаче, че
границите на допустимата критика по отношение на публични личности са по-
широки, отколкото по отношение на частните лица, стига тази критика да е отправена
именно в това им качество (Решение от 08.07.1986 година на ЕСПЧ по делото Л. срещу
Австрия, Решение от 23.05.1991 година по делото О. срещу Австрия).
С оглед изложеното съдът намира за обидно изявлението на С., че на Ж. "му миришат
краката и има ограничен умствен багаж". Що се отнася до всички останали твърдения, в
контекст че той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“
според настоящата инстанция е по-скоро мнение с негативна оценка, съждение на С., за
което той не би следвало да носи отговорност. Аналогично и реципрочно такива са
изявленията на Ж. за С..
От друга страна футболът е почти изцяло мъжки спорт, който изгражда и калява не само
тялото да се справя в тежки условия (продължителни тренировки, неблагоприятни
климатични условия и др. под.), но и психиката. В тази връзка е нормално да се приеме, че
думи и фрази, които в ежедневието на повечето хора биха се приели за обидни, в спортните
и футболните среди се приемат за нормален диалог между хора, които „горят“ в играта и са
отдали живота и дългия си професионален път на нея. Във връзка с горното, разменените
реплики в цялост и съдържанието на Статията от 01.07.2020 г. в частност са нормална
еманация на силните емоции на Ищеца и първия ответник, без да се прекрачва границата на
свободата на изразяване, закрепено в чл. 39, ал. 1 от КРБ.
17
Затова всички останали изявления и на двете страни, свързани с оказване на натиск за
подписване на пъълномощно респ. договор за представителство при предстоящия трансфер
в чужбина на К. не могат да се квалифицират като обидни или клеветнически. Не всяко
увреждане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с по-висока степен на
интензивност. Тоест, нормално е при размяната на реплики, касаещи важна тема от
обществения дебат Ищецът да изпита краткотрайни негативни усещания, но за да се говори
за вредоносен резултат, който подлежи на обезщетяване трябва да е налице висока степен на
интензивност на понесените морални страдания, каквато в случая не е доказано да е налице.
Трайната съдебна практика застъпва тезата, че тежестта на доказване относно настъпването
на неимуществени вреди лежи върху този, който сочи, че ги е претърпял (ищеца), като
доказването следва да е пълно и главно. В случая липсват каквито и да било доказателства
за това, че в следствие на Статията от 01.07.2020 г. са настъпили продължителни и с по-
висока степен на интензитет душевни страдания на Ищеца, които да обосновават
обезщетяване. Това не се установи и в хода на съдебното дирене, при назначената
експертиза/л.242-247/, която не доказа дълготрайно и интензивно засягане на
здравословното състояние на Ищеца. Свидетелските показания на съпругата на Ищеца и на
неговия личен сътрудник е следвало да бъдат преценявани при отчитане на емоционалната
свързаност на тези лица с Ищеца и фактът, че семейството и близките приятели винаги
преживяват дори временните неразположения на членове от семейството и близкото
обкръжение със завишен интензитет, което както стана ясно и от извършената
съдебнопсихологична експертиза, не винаги отговаря на действително преживените болки и
страдания. Липсват и събрани по делото надеждни медицински доказателства за влошеното
здравословно състояние на Ищеца вследствие на статията от 01.07.2020 г„ затова
необосновани са изводите на първоинстанционния съд за усложнени здравословни проблеми
на Ж., който „страдал от диабет и високо кръвно налягане и последиците от тях се
обострили след случая“.
Обстоятелството, че адресатът на коментара е публична личност /спортен менаджер и тъст
на А. Д. и следва да понася по - висока степен на обществена критика, което не изключва
правото му на защита, а е от значение за размера на обезщетението.
Ето защо ищецът има правото да получи обезщетение за причинените неимуществени
вреди, но размерът на същото следва да бъде намален до 1000 лв. САС намира, че при
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид отправените
обидни твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност; общественото положение и
личността на ищеца - публична, разпознаваема личност, известна с работата си във
футболните среди и популярна в обществото, за която всяка невярна информация се
разпространява многократно (което е видно и от представените с ИМ доказателства),
засиления обществен и журналистически интерес, фактът, че вредите са нанесени
посредством електронни медии и са станали достояние на широк и неограничен кръг лица;
степента на засягане самочувствието, доброто име и достойнството, обществено-
икономическите условия в страната към осъществяване на деликта. Преценявайки
18
посочените обстоятелства, настоящият съд намира, че присъдената сума от 3000 лв. се явява
завишена неоснователно и следва да се намали до 1000 лв. Върху същата се дължи и
законната лихва, претендирана от датата на деликта.
По насрещния иск съдът констатира, че същият правилно е бил отхвърлен като недоказан,
тъй като в правото си на отговор Ж. говори прекалено общо и без конкретни имена и обиди.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде частично отменено в обжалваната му осъдителна част, и
потвърдено в отхвърлителната.
ПО РАЗНОСКИТЕ::
Обжалваем интерес от 18 000 лв. по главния иск и 30 000 лв. по насрещния, като жалбата на
Нет инфо е изцяло основателна, тази на В. С. е частично основателна, а тази на Н. Ж. -
изцяло неоснователна.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК С. дължи в полза на Ж. направените по делото разноски, съобразно
уважената част от иска /1000 лв./ и отхвърлената част от 30 000 лв. Общо пред въззивна
инстанция са направени разноски в размер на 4600 лв. От тях дължими са само 2970 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец Ж. дължи в полза на жалбоподателя-ответник
Нет инфо направените пред двете инстанции разноски, в размер общо на 40 лв. платена д.т.
пред САС, а пред първа няма такива.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК по компенсация Ж. дължи в полза на С. направените пред въззивна
инстанция разноски, които са общо 3660 лв. От тях дължими с оглед отхвърлената част от
иска /17 000 лв./ са само 1296 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както
следва:
Разноските на ищеца Н. Ж. срещу първия ответник В. С. възлизат общо на 8081.70 лева, от
които 3781.70 лева държавна такса, 850 лева депозит за СТЕ (същата е допусната във връзка
е иска срещу този ответник), 300 лева ССчЕ (също допусната по този иск), 150.00 лева СПЕ
(или половината от разхода, тъй като задачите са относими към цялата претенция) и 3000 лв.
адвокатско възнаграждение (половината от хонорара, доколкото не е уточнено каква част е
по иска срещу първия ответник и каква - по иска срещу втория). Адвокатското
възнаграждение не се намалява по възражението на насрещната страна за прекомерност, тъй
като такава не се установява е оглед броя и характера на исковете и тяхната цена,
съобразена с НМРАВ. От тази сума в тежест на ответника В. С. се възлагат само 128 лв.
/интерес по главните искове в размер общо на 63 000 лв./, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Разноските на ответника В. С. по предявения срещу него иск възлизат на 5000 лева -
адвокатско възнаграждение, от които в тежест на ищеца Н. Ж. се възлагат 4920 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете /62 000 лв./
Разноските на Н. Ж. по иска срещу втория ответник „Нет Инфо“ ЕАД са 3550 лв, от които
19
400 лева държавна такса, 150 лева СПЕ и 3000 лева /1/2 от 6000/ адвокатско възнаграждение.
Исковете срещу ответника „Нет Инфо“ ЕАД се отхвърлят изцяло, поради което разноски не
следва да се присъждат. Ответникът „Нет Инфо“ ЕАД не е поискал разноски и няма данни
да е сторил такива.
На ищеца по насрещния иск В. С. не му се дължат разноски, поради отхвърлянето му
изцяло. Ответникът по него Н. Ж. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3500 лева, който разход следва да се присъди като реално заплатен.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
э
ОТМЕНЯ решение № 261130/11.09.2023г. постановено по гр.д. № 10005/2020г. по описа на
СГС, ГО, 6 състав, в обжалваната осъдителна част, с която е уважен частично иск с правно
основание чл.49 вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, като „Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК *********, е осъден да
заплати на Н. Ж. Ж., сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, и разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Н. Ж. Ж., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул.
„И. Денкоглу“ № 46, ет. 1, чрез адв. А. Р. П. и адв. Е. П. Ж., срещу „НЕТ ИНФО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, ул.„Неделчо Бончев“ № 10,
ет.6, чрез адв.М. С.-И., иск с правно основание чл.49 вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от обидни и позорящи изрази, както следва: „Ж. работи с лъжи, шантаж и
подмолно“, „Ж. да не си приписва заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно
умствен багаж. Той е вреден за българските таланти, защото само ги лъже и ги подвежда.“,
заявени от В. С. на 01.07.2020г. на сайта гонг.бг, собственост на „Нет Инфо“ ЕАД, ведно със
законната лихва от 01.07.2020г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 261130/11.09.2023г. постановено по гр.д. № 10005/2020г. по описа на
СГС, ГО, 6 състав, в обжалваната осъдителна част, с която е уважен иск с правно основание
чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, за разликата над 1000 лв./хиляда лева/ до сумата от 3000 лв. /три хиляди
лева/ обезщетение за неимуществени вреди и разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Ж. Ж., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул. „И.
Денкоглу“ № 46, ет. 1, чрез адв. А. Р. П. и адв. Е. П. Ж. срещу В. Д. С., ЕГН **********
чрез адв. И. Т. - САК, гр. ***, бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, иск за заплащане на разликата над
1000 лв./хиляда лева/ до сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/ обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от обидни и позорящи изрази, както следва: „Ж. да не си приписва
заслуги, защото му миришат краката и няма достатъчно умствен багаж., заявени на
20
01.07.2020г. на сайта гонг.бг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.06.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ж., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул. „И. Денкоглу“ № 46, ет.
1, чрез адв. А. Р. П. и адв. Е. П. Ж., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „НЕТ ИНФО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1528, ул.„Неделчо Бончев“ № 10,
ет.6, чрез адв.М. С.-И., сумата от 40 лв. /четиридесет лева/ направени разноски пред две
инстанции.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН ********** чрез адв. И. Т. - САК, гр. ***, бул. „***“ № **, ет. *, ап.
*, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Н. Ж. Ж., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул. „И.
Денкоглу“ № 46, ет. 1, чрез адв. А. Р. П. и адв. Е. П. Ж., сумата от 2970 лв./две хиляди
деветстотин и седемдесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата
от 128 лв./сто двадесет и осем лева/ направени разноски пред първа инстанция, както и
сумата от 3500 лв./три хиляди и петстотин лева/ разноски по насрещния иск.
ОСЪЖДА Н. Ж. Ж., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. София, ул. „И. Денкоглу“ № 46, ет.
1, чрез адв. А. Р. П. и адв. Е. П. Ж., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. Д. С., ЕГН **********
чрез адв. И. Т. - САК, гр. ***, бул. „***“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 1296 лв./хиляда двеста
деветдесет и шест лева/ направени разноски по компенсация пред въззивна инстанция, както
и сумата от 4920 лв./четири хиляди деветстотин и двадесет лева/ направени разноски пред
първа инстанция.
В необжалваната отхвърлителна част по главните искове по чл.45 ЗЗД срещу В. С. за
разликата над 18 000 лв. до 30 000 лв. неимуществени вреди и изцяло по отношение иска за
имуществени вреди в размер на 33 000 евро, решението е влязло в сила.
В необжалваната отхвърлителна част по иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди, предявен срещу „Нет Инфо“ ЕАД, за горницата над 7
000 лв. /седем хиляди лева/, до пълния предявен размер от 10 000 лв. решението е влязло в
сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21