В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата си.

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.

         Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай констатациите по акта не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни доказателства. Жалбоподателят твърди, че не е имал поставен колан, тъй като е с белодробно заболяване и това му пречи при шофиране.  Съгласно ал.2 на същата разпоредба могат да не използват обезопасителни колани няколко категории лица - бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и   инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. Безспорно жалбоподателят не попада в хипотезата на първо, трето, четвърто и пето предложение. Съдът намира и че същият не попада в хипотезата на предложение второ на ал.2, тъй като същата визира лица, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Заболяването, доказано при жалбоподателя - ХОББ и затрудненото дишане /заболявания на белите дробове/ не предполага невъзможност да бъде поставен обезопасителен колан. Жалбоподателят страда и от заболяване на опорно-двигателния апарат, но в тези случаи законът поставя изискване да не се поставя колан, когато управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. 

         Ако действително, все пак това заболяване пречи на жалбоподателя да поставя колан, то следва да се снабди със съответен документ, който да представя при шофиране или най-малкото да представя документите, представени пред съда, тъй като по делото са налице доказателства, че същият редовно шофира без поставен колан, но не представя документи при проверка, за което има съставени множество актове. При това положение, обжалването им пред съда с искане да му бъдат отменени поради заболяване, което е съществувало при проверката, но за което той е премълчал, се явява злоупотреба и подигравка от негова страна, както с полицейските служители, така и със съда.  

При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Размерът на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията е в рамките на предвидения в закона и то в неговия минимален размер и не може да бъде променен от съда.

Ето защо съдът следва да потвърди НП, като правилно и законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0804-001303 от 07.06.2018 год. на Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, с което на И.П.И., с ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: