Р Е Ш Е Н И Е № 155
Гр.Сливен, 12.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на четвърти юли, през две хиляди двадесет и втора година в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 98 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3, вр. чл. 117, ал.1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Е. П. В. М.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от у.М.Г.М. срещу Решение № 1040-21-1217 от 26.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София - град. С обжалваното решение е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-1612#3/18.11.2021 г. от осигурителя „Е. П. В. М." ЕООД като неоснователна и са потвърдени Задължителни предписания с № ЗД-1-21-01034826/17.11.2021 г. връчени на „Е. П. В. М." ЕООД, като правомерно издадени. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение и потвърдените с него задължителни предписания. Излага съображения относно възможността едноличен с.на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност да сключи от името на дружеството - от една страна, трудов договор със себе си, в качеството си на физическо лице - от друга страна. Посочва, че всички спорове относно законосъобразността, в това число и действителността на трудовите правоотношения, се разглеждат от гражданските съдилища по общия исков ред, поради което счита, че контролните органи на НОИ не са компетентни да се произнасят инцидентно по отношение недействителността на трудов договор и приложението на чл. 74 и чл. 75 от Кодекса на труда. Твърди, че правомощията на контролния орган на НОИ по чл. 107, ал. 2, т. 1 КСО да преценява характера на договорите с оглед определянето на режима на осигуряване по чл. 4, ал. 1 - 3 КСО са превратно упражнени. Заявява, че задължителността на общественото осигуряване по чл. 4, ал. 1 КСО не значи задължителност и на избора на правната и/или организационна форма на полагане на труд, който е изцяло доброволен и зависи само от волята на осигуреното лице. Въз основа на изложените в жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на решението и потвърдените с него Задължителни преписания.
В съдебно заседание оспорващото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Административният орган - Директорът на Териториално поделение на НОИ – София - град, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В депозирано по делото писмено становище излага подробни аргументи за законосъбразност на оспорения акт и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЗР-5-21-01030640/09.11.2021 г. на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал.1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на кнтролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на „Е. П. В. М." ЕООД , ЕИК ******, която да се извърши от К. Г. Д.– с. и. по о. при ТП на НОИ – София – град. Проверката е инициирана във връзка с издадено Разпореждане № РВ-3-21-01017353/18.10.2021 г., на основание чл. 114, ал.1 и ал. 3 от КСО лицето М.Г.М. *** да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина за периода от 16.06.2021 г. до 29.06.2021 г.
При извършена проверка от контролен орган обективирана в констативен протокол № КП-5-21-01034811/17.11.2021 г. е установено, че : на 09.06.2009 г. е регистрирано дружество „Е. П. В. М." ЕООД ЕИК ******; Е. с. и у. на дружеството е М.Г.М., ЕГН **********; при проверка в информационната система на НОИ „Регистър на осигурените лица" данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.04.2015 г. 30.09.2021 г. за М.Г.М., ЕГН********** са подадени с вид осигурен по втори трудов договор от осигурителя „Е. П. В. М." ЕООД, ЕИК ******. Констатирано е, че между с., регистриран като у. на ЕООД и самото дружество, не могат да съществуват трудоводоговорни отношения, а следователно и правоотношения. Статутът на лицето като с.и у. на д.е несъвместим с положението му на негов р.или служител намиращ се в й. зависимост със себе си. Не е възможно едно и също лице да притежава и упражнява правомощията на работодател спрямо себе си като работник, да си възлага и изпълнява договорена работа, да спазва трудова дисциплина като работи под ръководство, указания и контрол на самия себе си, да си налага дисциплинарни наказания при нейното неспазване, да си търси имуществена отговорност по КТ, да се явява като страна в трудово-правен спор със себе си и т. н. ". Контролните органи са приели, че в случая за периода от 01.04.2015 г. до 30.09.2021 г. трудови отношения, предмет на регулация по КТ не са налице. Не е налице и качество на р.или служител. Приложими са разпоредбите на чл. 26. ал. 2 от ЗЗД. Във връзка с гореизложеното е прието, че изплатените възнаграждения на М.Г.М., ЕГН ********** за периода от 01.04.2015 г. до 30.09.2021 г. следва да бъдат отразени по договор за управление и контрол с вид осигурен „10“.
В тази връзка на основание чл. 108, ал. 1. т. 3 от КСО и чл. 37г, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, от контролен орган на ТП на НОИ - София град са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-01034826/17.11.2021 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО с код за вид осигурен - 04 за М.Г.М., ЕГН ********** за периода от 01.04.2015 г. до 30.09.2021 г. и подаване на редовни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид осигурен - 10 за М.Г.М., ЕГН ********** за периода от 01.04.2015 г. до 30.09.2021 г. Същите са връчени на 17.11.2021 г.
Несъгласен с издадените задължителни предписания М.Г.М. в качеството си на едноличен с.на капитала на „Е. П. В. М." ЕООД депозира жалба вх. № 1012-21-1612#3/18.11.2021 г. до Директора на ТП на НОИ – София – град.
След като обсъдил наведените доводи и с оглед установеното, въз основа на представените по преписката доказателства и служебно събрани, с Решение № 1040-21-1217 от 26.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София – град, оставил без уважение жалба вх. № 1012-21-1612#3/18.11.2021 г. от осигурителя „Е. П. В. М." ЕООД като неоснователна и потвърдил Задължителни предписания с № ЗД-1-21-01034826/17.11.2021 г. връчени на „Е. П. В. М." ЕООД, като правомерно издадени. За да постанови оспореното решение административният орган приел че : за М.Г.М., ЕГН ********** е подадено уведомление по чл.62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/ за регистриран трудов договор, сключен с осигурителя „Е. П. В. М." ЕООД, ЕИК ******5; Съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ, трудовият договор съдържа данни за страните и определя: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица; Предмет на трудовия договор е предоставянето на работна сила от работника или служителя, а не определен трудов резултат. По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархична зависимост от работодателя. От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, отпуски, обезщетени и т. н.; Работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя; Съгласно § 1. т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, „работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател; Съгласно чл. 140. ал. 4 от Търговския закон ТЗ/, изборът и освобождаването на управител на ООД и ЕООД "има действие от вписването му в търговския регистър". Следователно, вписването в търговския регистър е необходимо условие за признаване качеството на лицето като управител. То има и конститутивно действие. Това действие е от значение не само за търговските сделки, а и за всички граждански и административни отношения; Като правно регламентирано условие по Закона за търговския регистър /ЗТР/ целта на вписването на управителите на дружествата с ограничена отговорност е да гарантира на третите лица сигурност и достоверност относно фактите на възникване, съществуване и прекратяване на договорите за управление и контрол. В този смисъл чл. 10, ал.2 от ЗТР регламентира, че невписаните, но подлежащи на вписване в търговския регистър обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети добросъвестни лица, независимо дали те са или не са участници в тьрговския обмен. Спрямо правоотношението по договора за управление и контрол, развиващо се между търговеца и управители, органите на НОИ са трети добросъвестни лица и като такива подлежат на защита от разпоредбите на ЗТР и ТЗ. Решенията за назначаване и освобождаване на управител на дружествата с ограничена отговорност подлежат на вписване в търговския регистър; Съгласно чл. 141, ал.1 от Търговския закон едноличният с.на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Той се ползва с пълна свобода на оперативно управление на дружеството и разполага с широки възможности за вземане на решения по собствена преценка. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползването на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение; Съгласно чл. 141, ал. 3 от ТЗ, в търговския регистър се вписва името на у.който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа си. В чл.6 от ЗТР е предвиден срок, в който всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството. В конкретния случай в търговския регистър от 09.06.2009 г. М.Г.М. е вписан, като управител и едноличен с.на търговското дружество; съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите; Собственикът на ЕООД се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява в това му качество, независимо дали възнаграждението е определено в нарочен договор, или му се дължи въз основа решение на едноличния собственик, или например е предвидено в договора за учредяване на дружеството. Въз основа на изложеното е направен извод, че собственикът на капитала на едноличното търговско дружество има сключен договор за управление и контрол с дружеството и определено възнаграждение за тази дейност, че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения, следователно сключеният договор между „Е. П. В. М." ЕООД и М.Г.М. по същество не е трудов договор, а е договор за управление и контрол. Посочил, че контролния орган на НОИ не оспорват осъществяваната трудова дейност от М.Г.М., която е императивна предпоставка за възникване на осигуряване, но същата не следва да бъде подадена с некоректен вид осигурен „04“ – за работници назначени по втори или допълнителен трудов договор, а следва да бъде коректния такъв вид осигурен „10“ – по договор за управление и контрол.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на М. на 24.01.2022 г., а настоящата жалба е подадена по пощата на 07.02.2022 г.
По делото са приобщени Трудов договор № 01/27.08.2015 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с входящ № 20388153017254/28.08.2015 г. и справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 31.01.2022 г. за „Е. П. В. М." ЕООД, ЕИК ******.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 1040-21-1217 от 26.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София – град - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс, съгласно чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.1, т.3 от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, позовавайки се на наличните и служебно събраните доказателства по случая. Процесното решение е постановено по жалба на лицето срещу издадените задължителни предписания. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират отмяна на обжалвания акт.
Предвид горното съдът приема, че обжалваното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – София – град е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
По съществото на спора, съдът счита, че решението и потвърденото с него задължително предписание са издадени в несъответствие с материалния закон и неговата цел, предвид следното:
Няма спор, че като управител на „Е. П. В. М." ЕООД М.Г.М. е сключил в качеството на работодател и р.трудов договор "със себе си" – сключен на основание чл. 111 от КТ, за изпълняване на длъжността "управител". Не се спори, че е подадено и регистрирано уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Контролните органи са посочили, че отношенията между у.и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения, следователно сключеният договор между „Е. П. В. М." ЕООД и М.Г.М. по същество не е трудов договор, а е договор за управление и контрол. Настоящата инстанция намира за неправилен този извод, тъй като няма нормативно ограничение, а и е от значение правната същност на субектите, участващи в такова правоотношение. Действително, едно и също лице, в случая жалбоподателят, стои от двете страни на правоотношението, но това не представлява договаряне сам със себе си, тъй като в качеството си на управител и с.на капитала на „Е. П. В. М." ЕООД, М. е изразител на волята на дружеството, което е субект (в случая юридическо лице - търговец), различен от самия него, т.е. от едната страна стои физическо лице, което действа в качеството си на законен представител на дружеството и изразява неговата воля, а от другата стои самото физическо лице. В този смисъл е и Решение № 11790/03.11.2016 г. по адм. дело №13857/2015 г. на Върховния административен съд. С подаването на некоректни данни, без да се спори за размера на дължимите осигурителни вноски, е било декларирано, че лицето упражнява трудова дейност като "управител". Както се посочи по-горе, контролните органи са приели, че отношенията между дружеството и неговия управител не могат да бъдат регламентирани и разглеждани като трудови правоотношения и са указали на дружеството да подаде коректно данните, тъй като лицето действително е заемало длъжността "управител", но по договор за управление и контрол. Контролните органи са приели, че в случая за периода от 01.04.2015 г. до 30.09.2021 г. трудови отношения, предмет на регулация по КТ не са налице. Не е налице и качество на р.или служител. Приложими са разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Тези доводи съдът намира за противоречащи на закона. Не може представения трудов договор да бъде ценен като недействителен по изявление само на едната страна или по констатация на административния орган. Дори да се приеме, че има данни от които да се направи извод, че трудовото правоотношение не е налице, то редът за установяване на действителните отношения между р.и работодател е специален и само съдът може да се произнесе по този въпрос, но не в настоящето производство, поради следното: Съгласно чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда трудов договор, който противоречи на закона или на колективен договор или ги заобикаля е недействителен. Според ал. 2 трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ, а в случаите когато е недействителен поради приемане на работа на р.или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс /КТ/ възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда. Според ал. 3 в случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Според ал. 5 страните не могат да се позоват на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. За такива действия и процедури по настоящето дело не са представени никакви доказателства, нито има твърдения в такава насока. Косвен съдебен контрол върху трудовия договор при изрично предвиден ред по чл. 74 от КТ е недопустим.
При тази преценка констатациите в контролното производство на ТП на НОИ София - град се явяват не само неподкрепени от останалите доказателства по делото, но и се опровергават. Както се посочи по-горе, според чл. 74, ал. 3 КТ в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията по ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. В настоящия случай органите на НОИ могат да сезират Дирекция "Инспекция по труда", като те от своя страна да предприемат необходимите действия за обявяване недействителността на съответния трудов договор. До обявяването на трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази недействителност.
С оглед изложените съображения се налага извод, че М.Г.М. е полагал труд по сключен трудов договор, считано от 01.09.2015 г., за който „Е. П. В. М." ЕООД като осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО надлежно е изпълнил декларационните си задължения по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подавайки в представените по реда на чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларации обр.1 за м.09.2015 г. - м.09.2021 г. коректни данни за М.Г.М. като управител на това дружество, работещ като служител по трудов договор, с вид на осигуряването му с код „04“ според Указания за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" към НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. Не е налице допуснато от този осигурител нарушение на осигурителното законодателство, подлежащо на отстраняване, поради което издадените Задължителни предписания № ЗД-1-21-01034826/17.11.2021 г., са постановени в противоречие с чл.108, ал.1, т.3 КСО. Потвърждавайки ги като правомерно издадени, ответният решаващ орган също е нарушил закона.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна. Оспореното решение и потвърдените с него Задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО са незаконосъобразни и такива следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-1217 от 26.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – София – град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх. № 1012-21-1612#3/18.11.2021 г. от осигурителя „Е. П. В. М." ЕООД, ЕИК ******, както и потвърдените с него Задължителни предписания с № ЗД-1-21-01034826/17.11.2021 г., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – София - град.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните,
чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :