О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.12.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ДАМЯНОВА
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Воденичарова ч.гр.д. № 4199 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба за възстановяване на срока за обжалване на определение № 14601 от 02.06.2017 г. по в.гр.д. № 4199/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, с което е върната подадената от „Р.Б.“ ЕАД въззивна жалба срещу решение № 27461 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 56449/2015 г. по описа на СРС, 71 състав, която молба е инкорпорирана в частна жалба вх. № 101637/28.07.2017 г., с която дружеството обжалва разпореждане № 28885 от 03.07.2017 г. по настоящото дело, с което е била върната частната му жалба срещу посоченото определение от 02.06.2017 г.
В молбата за възстановяване на срок се поддържа, че частната жалба, подадена срещу определение № 14601 от 02.06.2017 г. по в.гр.д. № 4199/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, е била подадена навреме по куриер, но пратката се е върнала поради грешно посочен адрес, след което е била изпратена отново. Твърди се, че срокът за подаване на частната жалба е бил спазен като пропускът на служителя в куриерската служба да отрази вярно адреса на получателя представлява особено непредвидено обстоятелство, което банката не е могла да преодолее. По изложените съображения се моли срокът за обжалване на определение № 14601 от 02.06.2017 г. да бъде възстановен.
В проведеното открито съдебно заседание по реда на чл. 66, ал. 1 ГПК молителят е подал становище, в което са изложени съображения във връзка със спазването срока за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Твърди се, че е било осъществено „двойно връчване“, като не следва да бъде вземано предвид по-рано извършеното от двете връчвания, тъй като служителят който е получил препис от решението в деловодството на съда, е извършвал справки по други дела и работното му място е в друг отдел на банката и на друг адрес.
Насрещната страна в производството – ответникът П.Г.В., чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Г., е взела становище по искането за възстановяване на срок в отговора на подадената частна жалба срещу разпореждане № 28885 от 03.07.2017 г. с вх. № 121751/25.09.2017 г. Излага доводи, че адресът на Софийски градски съд е добре познат на куриерските дружества, тъй като те извършват ежедневени доставки до него. Поддържа, че приложената товарителница № ********** е с невярно съдържание в частта, в която е отбелязано, че същата се е върнала, тъй като няма такъв адрес. Посочва, че срокът по чл. 64, ал. 2 ГПК е бил пропуснат, тъй като ако е съществувало твърдяното пропускане по вина на куриерската служба, срокът по чл. 64, ал. 2 ГПК е започнал да тече от узнаването за пропускането му, т.е. от 20.06.2017 г. и е изтекъл на 27.06.2017 г. С оглед на това моли молбата за възстановяване на срок да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На първо място следва да бъде посочено, че молбата за
възстановяване на срока за обжалване на определение № 14601 от 02.06.2017 г. е
подадена в рамките на законоустановения едноседмичен срок по 64, ал. 3 ГПК,
който тече от съобщението за пропускане на срока. В разглеждания случай „Р.Б.“
ЕАД е получило съобщение за пропускане на срока за обжалване на 21.07.2017 г.
(л. 54), когато е получило препис от разпореждането за връщане на подадената
частна жалба поради просрочие. Искането за възстановяване на пропуснатия срок е
обективирано в подадената на 28.07.2017 г. частна жалба срещу същото
разпореждане, което е в рамките на законоустановения едноседмичен срок.
С решение № 27461 от 06.02.2017 г. по гр.д. № 56449/2015 г.
по описа на СРС, 71 състав, е отхвърлен предявеният от „Р.Б.“ ЕАД срещу П.Г.В.
иск с правно основание чл. 34, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 10
386, 81 лв., получена на отпаднало основание – унищожен с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 40907/2013 г., СРС, 118 състав, договор за банков кредит от
13.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане. Препис от решението е връчен на
Х.Б.Г. на 10.02.2017 г. (петък), за когото по делото на л. 95 е приложено
пълномощно в качеството му на юрисконсулт от „Р.Б.“ ЕАД. По делото е приложена
и разписка за връчване на препис от първоинстанционното решение на „Р.Б.“ ЕАД
на л. 100 на 13.02.2017 г. (понеделник).
Ищцовото дружество е подало въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение чрез куриерско дружество „Е-**“ АД на 27.02.2017 г.
(понеделник).
На 02.06.2017 г. с определение № 14601 по в.гр.д. №
4199/2017 г. подадената от дружеството въззивна жалба е върната като
просрочена. Препис от това определение е бил връчен на „Р.Б.“ ЕАД на 08.06.2017
г. - четвъртък (л. 38 от въззивното производство).
На 21.06.2017 г. по делото е постъпила частна жалба вх. №
84005 от „Р.Б.“ ЕАД срещу определение № 14601 от 02.06.2017 г., подадена чрез
куриерско дружество „Е-**“ АД на 20.06.2017 г.
На 03.07.2017 г. с разпореждане № 28885 по в.гр.д. №
4199/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав,
частната жалба срещу определението от 02.06.2017 г. е била върната като
просрочена. По частна жалба на „Р.Б.“ ЕАД с определение № 3733/14.11.2017 г. по
ч.гр.д. № 4777/2017 г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждането за
връщане на частната жалба срещу определение № 14601 от 02.06.2017 г. и е върнал
делото на Софийски градски съд за произнасяне по направеното с частната жалба
искане за възобновяване на срока за обжалване на посоченото определение.
Видно от приложената на л. 46 товарителница върнатата
частна жалба срещу определението от 02.06.2017 г. е била предадена на куриер на
20.06.2017 г., т.е. след изтичане на едноседмичния срок за обжалване на
определението, който е изтекъл на 15.06.2017 г. Номерът на товарителницата, с
която е пристигнала частната жалба, е **********.
В производството пред Софийски апелативен съд към частната
жалба, в която е обективирано искането за възстановяване на срок, са приложени
две разпечатки за проследяване на пратка, съответно за товарителница №
********** и за товарителницата, с която частната жалба срещу определението от
02.06.2017 г. е пристигнала в Софийски градски съд на 21.06.2017 г. – №
**********. Относно първата товарителница с номер ********** в разпечатката е
посочено, че тя е създадена на 15.06.2017 г. в 17:39:20 ч., на 16.06.2017 г. в
15:25:49 е била предадена от куриер 525 на куриер 2907, а на 19.06.2017 г. в
15:17:21 ч. е била върната на подателя. В разпечатката за проследяване е
посочено още, че пратката е била разнесена на 20.06.2017 г. в 08:05:01 ч. По
делото е приложена и самата товарителница с № **********, в която като
получател е посочен Районен съд – София с адрес: бул. „Витоша“ № 2. В
разпечатката за проследяване на товарителницата с № **********, приложена на л.
46 от въззивното проиводство, е посочено, че същата е била създадена на
20.06.2017 г. в 08:59:12 ч. Видно от поставения върху частната жалба входящ
номер на Софийски градски съд, на 21.06.2017 г. тя е била получена в
деловодството на съда.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените
разпечатки за проследяване на пратки не може да се направи извод, че с двете
товарителници са били изпратени едни и същи документи, както и че втората
товарителница, с която частната жалба е била доставена в Софийски градски съд,
е създадена след като същата пратка с първата товарителница не е била
доставена. Липсва каквото и да е отбелязване, от което да може да се направи
заключение, че между двете товарителници има връзка, съответно че пратката,
изпратена с първата товарителница на 15.06.2017 г., не е била доставена по вина
на куриерската служба, поради което същата пратка е била пренасочена или
изпратена наново с втората товарителница на 20.06.2017 г. В тази връзка следва
да бъде отбелязано и че по отношение на пратката, изпратена с първата
товарителница на 15.06.2017 г., последното отбелязване в разпечатката за
проследяване е „разнесена“ на 20.06.2017 г. в 08:05:01 ч., докато съгласно
отбелязването за втората товарителница тя е била създадена на 20.06.2017 г. в
08:59:12 ч., т.е. почти час по-късно. С оглед на това, както е посочено и в
определението на Софийски апелативен съд, въз основа на приложените
доказателства не може да се приеме за установено, че доставянето на пратката е
било забавено по вина на куриера, обосновала пренасочване или преобразуване на
същата пратка като изпратена с новата товарителница, приложена във въззивното
производство.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала
законоустановен срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се
носи от страната, която се позовава на тях. Съдебната практика по
приложението на чл 64, ал. 2 ГПК, а също и на чл. 37, ал. 1 ГПК (отм.), е
многобройна и напълно еднопосочна по въпроса, че такива обстоятелства могат да
бъдат само внезапно възникнали събития, които страната, дължаща извършване на
определено действие, не е в състояние да преодолее. Като такива обстоятелства
съдебната практика приема природни бедствия, прекъсване на пътищата (когато се
преценяват възможности за явяване на страна по делото в съда) и съобщенията,
внезапно тежко заболяване и пр. причини, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени по волята на страната. В
разглеждания случай „Р.Б.“ ЕАД не е представило доказателства, от които да се
установява наличието на твърдяното непредвидено обстоятелство, а именно
забавяне доставянето на своевременно подадена пратка по вина на куриерската
служба. Следва да бъде отбелязано и че в приложената на л. 11 от производството
пред Софийски апелативен съд товарителница № ********** като получател на
пратката е вписан Софийски районен съд. Освен че както беше посочено по-горе,
не са ангажирани доказателства за съдържанието на пратката, изпратена с тази
товарителница, по делото не е установено и че въпреки коректното посочване на
получателя от изпращача, служител на куриерската служба погрешно е вписал
наименованието на получателя като вместо „Софийски градски съд“ е изписал
„Софийски районен съд“. В тази връзка следва да бъде посочено, че
наименованието на получателя се посочва от изпращача, като последният следва да
положи дължимата грижа и преди предаване на пратката да се увери, че
съответният служител коректно е записал подадените му данни за доставка.
По изложените съображения молбата за възстановяване на срока за обжалване на определение № 14601 от 02.06.2017 г. по в.гр.д. № 4199/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, следва да бъде оставена без уважение, тъй като молителят не доказа наличието на особени непредвидени и непредолими обстоятелства, които са му попречили да подаде върнатата частна жалба в законоустановения срок. Доводите, изложени в писменото становище във връзка със спазването срока за подаване на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъдат разглеждани.
С оглед
изхода на производството и по аргумент от чл. 67 ГПК не следва да се уважава
искането на „Р.Б.“ ЕАД за присъждане на разноски, направено със становището,
представено в откритото съдебно заседание пред Софийски градски съд на
23.11.2018 г. Насрещната страна не е направила искане за присъждане на
разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за възстановяване на срока за обжалване на определение № 14601 от 02.06.2017 г. по в.гр.д. № 4199/2017 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, обективирана в частна жалба вх. № 101637/28.07.2017 г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя по аргумент от чл. 66, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.