№ 11007
гр. С, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110117404 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу В. М. П. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ж.к. „Л 4“, бл. 436, вх. А, ет. 11, ап. 72, с която са предявени по реда на чл. 422
ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 114,22 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „Л 4“, бл. 436, вх. А, ет. 11, ап. 72, аб. № 157067 за периода от 01.05.2019 г.
до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 71,62 лева за периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 38426/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Н“ АД. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
1
енергия за битови нужди претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
навежда твърдение, че е заплатила на ищеца сумата от 260,84 лева, включваща 114,22 лева за
главница, 71,62 лева за лихва, 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за което представя като доказателство платежно нареждане от 25.08.2024 г.
С оглед предходното счита, че е изпълнила задълженията си към ищеца.
Третото лице помагач „Н“ АД с ЕИК ****** не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е
разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така
и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
2
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че по силата на постановление
за възлагане на недвижим имот от 27.11.2017 г. по изп. д. 20148410412291/2014 г. на ЧСИ
НМ ответницата е придобила собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор
68134.4361.233.3.72 представляващ апартамент № 72 на адрес гр, С, ж.к. Л, бл. 436, вх. А, ет.
11. С изрично заявление декларация от 16.08.2018 г. ответницата е пожелала да бъде
открита и водена на нейно име партида за посочения имот с аб. № 157067.
При така установените по делото обстоятелства, които не се оспорват от страните и
съгласно указанията дадени с цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК и на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответницата е клиент на топлинна
енергия за битови нужди в рамките на процесния период и дължи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
В хода на процеса ответницата навежда твърдение, че е изплатила всички задължения,
за които е образувано производството. От представеното платежно нареждане се установява
извършването на превод към ищеца за сумата 260,84 лева. Ищецът признава, че е получил
изпълнение на претендираните задължения от ответника, като посочва, че неплатено е
останало юрисконсутско възнаграждение от 41,80 лева за заповедното производство и
претендира такова и за исковото.
Плащането е извършено в хода на висящото производство, поради което на основание
чл. 235, ал.3 ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда. Следователно
предявените искове се явяват неоснователни поради настъпило в хода на процеса погасяване
чрез плащане на вземанията, включително за законна лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до датата на плащане в размер на 17,66 лева.
По разноските
Доколкото ответницата е дала повод за завеждане на исковете – задълженията са били
изискуеми преди подаване на исковата молба, същата дължи на ищеца сторените разноски в
размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсутско възнаграждение за исковото производство. Предвид направеното от ищеца
признание пълно плащане на разноските за държавна такса и за частично плащане на
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, следва да бъде присъдена
общо сумата от 141,80 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждедние. Съдът намира,
3
че възраженията на ответницата срещу присъждането на тези разноски са неоснователни,
тъй като е дала повод за производството като не е изпълнила своевременно задълженията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради плащане в хода на процеса предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „Т С” ЕАД, ЕИК ****** срещу В. М. П. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „Л 4“, бл. 436, вх. А, ет. 11, ап. 72 искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за
сумата 114,22 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Л 4“, бл. 436, вх. А, ет. 11, ап. 72, аб.
№ 157067 за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва от 10.07.2023
г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 71,62 лева за периода от
15.09.2020 г. до 20.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38426/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА В. М. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Л 4“, бл. 436, вх. А, ет. 11,
ап. 72 да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ****** сумата 141,80 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Н“ АД с ЕИК
******.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4