Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№10080 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Т.И.В. срещу
решение от 23.05.2018 г. по гр.д. №44036/2017 г. по описа на СРС, 42 състав, с
което е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.6 ЗУЕС, че жалбоподателят дължи на ЕС на сграда в гр. София, ул. „********,
сумата от 540,00 лв. – такса за периода мес.11.2015 г. – мес.04.2017 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.05.2017 г. по
гр.д. №25028/2017 г. по описа на СРС, 155 състав, и с което жалбоподателят е
осъден да заплати на ЕС на сграда в гр. София, ул. „********, на основание чл.6 ЗУЕС сумата от 60,00 лв., представляваща такса са мес.05 и 06.2017 г. и на
основание чл.86 ЗЗД сумата от 49,07 лв. – мораторна лихва за периода 17.05.2016
г. – 02.03.2017 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че не е налице валидно взето решение за заплащане
на такса „общи нужди“, респ. за размера на същата. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЕС на
сграда в гр. София, ул. „********, в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. В о.с.з. оспорва
същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на ЕС може
да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица.
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото
събрание за заплащане на разходи за поддръжка и възстановяване на общите части,
както и техния размер, дължим от ответника – етажен собственик.
Тежестта на
доказване са носи от ищеца.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /протоколи за проведени
ОС на процесната СЕС/ се установява, че размерът на дължимата месечна такса от
всеки един етажен собственик на обитаем апартамент е 30,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника за
незаконосъобразност на проведените ОС и взетите на тях решения. Съгласно чл.40 ЗУЕС, законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната
собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен
иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение
на ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост или на
менажиращото дружество за изпълнение на взетите решения. По делото не се
твърди, нито са ангажирани доказателства, за обжалването на решенията на общото
събрание по реда на чл.40 ЗУЕС. Следователно, в настоящото производство, в
което се представят решения на общото събрание на етажната собственост, влезли
в сила като необжалвани от заинтересованите лица в указаните от закона срокове,
съдът е длъжен да приложи /зачете/ последиците им в отношенията между страните.
Ответникът не доказа положителния факт на плащането на
процесните месечни такси за поддръжка на общите части.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за основателност на
предявените искове, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №414079/23.05.2018
г., постановено по гр.д. №44036/2017 г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА Т.И.В., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на ЕС на сграда
в гр. София, ул. „********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.