Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Велико
Търново, 27.1.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря С.А.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура В.К., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10 246/2022г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началник Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, ул. „Беляковско
шосе „ № 4 против Решение № 410/14.10.2022г. постановено по НАХД 414/22г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено Наказателно
постановление / НП$ № 21-1275-001975/15.11.2021г. , издадено от касатора, с което на А.К.К., за
извършено от него нарушение по чл. 103
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба
„ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца.
.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на закона и на процесуалните правила – касационно основание по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от
НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 107, ал.2
от НПК, приложим във вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като
не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата обстановка по спора, чрез
надлежно приобщаване на допустимите и относими
доказателства, като неверен е останал неговия извод за недоказаност на
нарушението. ВТРС не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания в тяхната
съвкупност, като не е посочил, защо кредитира единствено показанията на
свидетеля- приятел на жалбоподателя и обясненията на последния, а не е
кредитирал тези на ... М., които изцяло си кореспондират с тези на другия
полицейски служител – ... н.. В този смисъл необоснован остава изводът на съда,
че макар да е установено, че е подаден
сигнал за спиране, не са събрани
достатъчно безспорни доказателства за начина и времето на неговото подаване. От
това е произлязъл и неверният извод на съда за недоказаност на извършеното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Твърдението на водача, че вниманието му се е
отклонило, тъй като след него се е движел друг автомобил, и същият е възприел
подаденият сигнал за отнасящ се за него, не може да изключи административно-
наказателната отговорност на водача. Фактът, че сигналът е подаден през тъмната
част на денонощието също не може да води до недоказаност на нарушението. С
оглед на така изложеното от съда се иска да отмени обжалваното решение е
постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди издадено НП като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, касаторът
– редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, А.К.К., редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не заема становище по
жалбата. От неговият процесуален представител адв. Р.
И. е депозирана молба, с която същият заявява, че не може да се яви в о.з.,
моли да се даде ход на делото, няма доказателствени искания и становището му по
жалба е, че последната е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба.Счита,
че ВТРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил
фактическата обстановка по спора и правилно е приложил материалния закон.
Споделя изцяло доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 410/14.10.2022г. постановено по НАХД 414/22г. по
описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено Наказателно
постановление / НП$ № 21-1275-001975/15.11.2021г. , издадено от касатора, с което на А.К.К., за
извършено от него нарушение по чл. 103
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца.
За да постанови този резултат ВТРС е установил следната фактическа обстановка:
на 28.10.2021г. около 23:25 часа в гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ посока гр.
София, К. е управлявал МПС Фолксваген Тигуан с рег. №
WIEN AK 21 държава ФРГ,
собственост на l.I. A., комуто е бил подаден сигнал със стоп палка от ...
М., който под страх от наказателна отговорност посочва, че управляваният
автомобил се е движел с малко по- висока скорост, поради което е решил да
извърши проверка на водача, направил е крачка към пътната лента, посочил водача
с лявата си ръка, а с дясната подал сигнал със стоп – палка. При това водачът
го е заобиколил и ускорил скоростта в посока гр.
София, кръговото движени при магазин „Билла“ , където са успели да го настигнал
със служебния автомобил при подаден звуков и светлинен сигнал. Същите са и
показанията на свидетеля на съставянето на акта – ... н.. ... Л., който се е
возил на предната седалка на МПС, и който е видял полицейския автомобил с
включени габарити, както и полицая подал
сигнал, но е приел, че същият се отнася до втората кола, след тях -БМВ,
управлявано от техни приятели. В този смисъл са и обясненията на самия
жалбоподател. Последният твърди, че не е забелязал подаденият сигнал, това е
станало едва при разминаването с полицейския автомобил и в огледалото за
обратно виждане, като е останал с убеждението, че сигналът със стоп палка се
отнася до МПС след тях.
За посоченото нарушение е съставен АУАН сер.Д № 0283382/23.10.2021г. , връчен на нарушителя, който
е възразил с/ у него и е посочил, че се е разсеял и не е видял служителите на реда да му
подават сигнал със стоп палка, като не са последвали писмени възражения в
указания от закона срок. Касаторът след като е
установил тази фактическа обстановка е намерил нарушението за доказано и е
издал процесното пред ВТРС наказателно постановление,
като е наложил наказания в предвидените от закона граници и при отсъствие на
обстоятелства по чл. 28 от ЗАНН. Срещу НП е подадена въззивна
жалба в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, която ВТРС е намерил за основателна по
следните съображения: ВТРС е намерил, че са налице противоречия между
показанията на ... М. и ... Л. и с обясненията на нарушителя, като без да
посочи причина поради която не кредитира тези на полицейския служител, нито е
обсъдил показанията на другия полицейски служител, е приел, че нарушението се
явява недоказано. ВТРС е приел, че не е налице субективната страна на противоправното деяние-
пряк умисъл. Освен това е приел, че липсват доказателства за начина и
времето на подаване на сигнала, макар по делото да не е спорно, че такъв е бил
подаден. Кредитирал е показанията на ... Л.и обясненията на нарушителя ,че едва
при разминаване с полицейския автомобил, ... М. е слязъл от него и е подал
сигнал. Изложени са подробни мотиви, че за да е налице валидно подаден сигнал
за спиране е необходимо този сигнал да е своевременен, ясен и недвусмислен , да
се подаде достатъчно време и разстояние преди указаното място за спиране, за да
се даде възможност да бъде възприет от
водача, което не е станало в настоящия казус. Именно липсата на съставомерно поведение е формирала извода за
незаконосъобразност на НП. Освен това съдът е изложил подробни мотиви, досежно това, че АУАН и НП са издадени от материално
компетентни органи, отговарят на изискванията за форма по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, не са допуснати в хода на административно- наказателното производство
съществени нарушения, ограничили правото на защита на нарушителя.
Така постановеното решение е неправилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
основателна.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално
нарушение от страна на съда- на нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и
чл.114 от НПК приложими по силата на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от
фактическа страна, събрал е целият необходим доказателствен
материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Дали
събраните доказателства установяват едни или други факти е въпрос на вътрешното
убеждение на съдията, и касае повече материалната законосъобразност на НП, а не
наличието на процесуални нарушения във фазата на съдебното оспорване на
същото. Именно фактът, че въз основа на
едни и същи доказателства ВТРС и касаторът правят
различни правни изводи обоснова различна логическо- оценъчна дейност касаеща въпроса за осъществяването или не на вмененото
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, неговата доказаност.
Посочената
разпоредба на чл.103 от ЗДвП задължава водачите на МПС при подаден сигнал за
спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1,
т. 4 от ЗДвП при такова нарушение, наказанието е: лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв.
Настоящата
инстанция намира, че от свидетелските показания на ... М. и ... н., съставения
АУАН, чиято доказателствена стойност не е оборена по
реда на чл. 189, ал.2 от ЗДвП , вкл. И от обясненията на самия нарушител и на ...
Л. се установява, че е от полицейският орган е подаден сигнал със стоп – палка,
като е указано и мястото на спиране, водачът не е спрял на така посоченото
място, доколкото е приел, че подаденият сигнал касае друг участник в
движението. Именно това се извежда и от дадените от него възражения, обективирани в самия АУАН, че същият се е разсеял, поради
което е допуснал твърдяното нарушение. Последващите
му обяснения и показанията на неговия приятел имат за цел единствено изграждане
на защитна теза, която противоречи на първоначалните обяснения и ВТРС
неправилно ги е кредитирал. Елемент от фактическия състав на нарушението е
фактът на подаване на сигнал от контролен орган, което е безспорно установено,
както и последващото поведение на водача-
неизпълнението му. а че такъв е бил подаден е несъмнено установено и
същевременно е изяснено как касаторът е реагирал на
същия, а именно – не е спрял на указаното от органа място. Неправилен е изводът
на ВТРС, че деянието,за да е виновно, следва да е при пряк умисъл, т.е. водачът
да е искал да заобиколи проверяващия орган. Важна
особеност на административното наказателно право е, че се наказват всички
непредпазливи деяния. Следователно, за да не се накаже непредпазливо деяние
следва да има изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на
наказателното право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на
изрична разпоредба в НК. Не представляват административни нарушения деянията,
които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, каквито
определено в настоящата хипотеза не са налице.
При това
положение, настоящият състав намира, че описаното административно нарушение е
доказано по несъмнен и категоричен начин като правилно е квалифицирано от
административно-наказващия орган като такова по чл.103 от ЗДвП, като има пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и нарушената
законова разпоредба, както и приложената санкционна норма му, а наложеното наказание е в предвидения от
закона минимум, поради което отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН и на
принципите по чл. 27 от ЗАНН. Това формално нарушение не се отличава с някаква
по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, поради
което и няма никакво основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Случаят не е маловажен, а наложеното наказание отговаря на тежестта на
нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като материално- незаконосъобразно
и се постанови друго по съществото на спора, с което НП се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр.
І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 410/14.10.2022г.
постановено по НАХД 414/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление / НП/ № 21-1275-001975/
15.11.2021г., издадено от Началник сектор“Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново,
с което на А.К.К., за извършено от него
нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца.
.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.